Османска империя

 

Публикува се по Турски извори за историята на правото по българските земи, т. I, съст. Г. Гълъбов, С., 1961

Превод на Гълъб Д. Гълъбов

 

[л. 47-б] [Заглавие с червено мастило]

 

Закон за земята, който е бил докладван [на султана за одобрение]

на единадесети зилкаде от хиляда и седемнадесета година

[от Хиджра = 16 февруари 1609 г.], и написан тук, както следва:

 

Земята, оставена от починалия, се дава само на сина му.  Земята на починалия немюсюлманин не преминава [в наследство] на сина му мюсюлманин. Земите, оставени от починал [наследодател], се дават на дъщеря му, ако има дъщеря; ако няма дъщеря, те се дават на брат му по баща; ако няма брат, те се дават на сестра му, живуща в същото населено място; ако няма сестра, те се дават на баща му; ако няма баща, те се дават на майка му. Други сродници извън гореизброените нямат право на тапия.

Ако един от съвладелците на обща земя (мющерек йер) умре или пък прехвърли върху друго лице [своята идеална част], вторият съвладелец може да не даде съгласието си за това прехвърляне и да вземе земята обратно срещу заплащане равностойността на берията за тапия. Той има право да иска обратно общата земя до пет години.

Земя, която следва да се дава с тапия  поради това, че е останала необработена, [най-напред] се дава на бившия ѝ владелец. Оставената необработена (пуста) земя на непълнолетни не се смята за земя, която може да се даде [от спахията] във владение [другиму срещу заплащане на берията за] тапия.

Ако земята на непълнолетни се даде другиму, те могат да си я вземат обратно до десет години след [навършване на] пълнолетието си.

Когато владелецът на една нива замине за друго селище и я остави три години необработена, тя добива качество да се отстъпва другиму срещу [заплащане берията за] тапия. Сахиб-и арз (спахията) е свободен да я даде, комуто иска. Ако иска, отстъпва я (дава я) на тези, които имат право на тапия,  ако иска, дава я на друго лице, [което няма право да я получи преди определените сродници]; в случая не се постъпва, както при смъртта [на владелеца на земята].¹

Когато сахиб-и арз пожелае да даде някому с тапия самородни дървета (худа-и набит ешджар) (л. 48-а) постъпва, както намери за добре. Ако иска, дава ги на лице, което отпреди е било владелец [на земята], ако иска, дава ги на друго лице [с тапия].

Когато един от съвладелците на обща гора отвори с брадвата си място за нива, другият съвладелец става съвладелец и на нивата.

При прехвърляне на нива [от едно лице върху друго лице] достатъчно е разрешението на единия от съвладелците на тимара.  Прехвърлянето на нива [от едно лице върху друго лице] без разрешението от сахиб-и арз е недействително. Не се смята за разрешение събирането на юшур (десятък) и ресим (поземлен данък) за няколко години за тази нива; необходимо е изрично разрешение.

В случай, че владелци на земи ги прехвърлят върху друго лице без разрешение от сахиб-и арз, последният, ако иска, дава разрешение впоследствие [за прехвърлянето им], ако иска, връща ги на по-предишния им владелец; ако е взел вече (събрал) десятък и поземлен данък [за същата нива], берията за тапия не отпада (пак се плаща).

Владелците на ниви, след като вдигнат посятото и допуснат срещу известно заплащане на пари овцете на другиго да пасат в нивите му, сахиб-и арз има право да забрани това. Никакви лица нямат право насила (без надлежно разрешение) да пускат добитъка си да пасе в земите на селско население, което ги владее, но ги е оставило необработени и пустеещи, твърдейки: „Още от старо време тук пускахме добитъка си на паша.“ Дори сахиб-и арз не е властен да допусне чуждия добитък на паша в тези земи срещу известно плащане.

Дошлите (настанените на местожителство) отвън [от други селища] жители на дадено село могат да изкарат на паша в селската мера такова количество добитък, каквото количество изкарват на паша жителите-кореняци на селото (ол кариеде юрдлу олан кимеснелер).

[л. 48-б] Законоположенията за яйлаците и къшлаците са като тези за другите земи.

 

Кануннаме-и джедид (Нов закон)

 

Незаетата от наследник земя (махлюл)² на починал [мъж] се дава на дъщеря му; ако няма дъщеря — на брата му по баща; ако няма такъв — на сестра му, живееща в това населено място; ако няма сестра — на баща му; ако няма баща — на майка му. Освен тези сродници други сродници нямат [право на] тапия, [не могат да получат вакантната земя срещу заплащане берията за тапия].

Яйлаците и къшлаците са като другите земи (подлежат на същите правила). Земята на баща, убит от син, не преминава на сина убиец.

Ако един от съвладелците на обща земя  умре или я прехвърли върху трето лице, другият съвладелец може да се противопостави на това и да я вземе срещу заплащане на равностойността на тапията. Той има право да иска земята [в продължение на] пет години.

Земя, която е била оставена три последователни години необработена и празна, се дава на бившия ѝ владелец срещу [заплащане берията за] тапия.

Когато някой владелец на нива отиде на друго населено място и в продължение на три години не се получи вест, че е [жив и здрав] или писмо от него, нивата му се смята за вакантна (махлюл) и сахиб-и арз постъпва, както намери за добре; ако иска, дава я на тези, които имат право на тапия [имат право да я получат срещу заплащане на берията за тапия], ако иска, дава я на друго лице.

На петнадесети шевал хиляда и дванадесета година [17 март 1604 г.] бе издаден ферман за следното: земя, останала от майката, да се дава на сина ѝ, също така земята, останала от сина, да се дава на майката; земята, останала от сина, също така да се дава на бащата. На първия ден от рамазан хиляда и осма година [16 март 1600 г.] бе издаден ферман за [следното]: земите на починалия се дават на сестра му, живееща в същото населено място.

[л. 49-а] Не е излязъл ферман с разпореждане земята на умряла сестра да се дава на брат ѝ. Горепоменатите са лицата, които имат право [да получават земите срещу заплащане берията за] на тапия.  Щом като те желаят да получат [земите] срещу [заплащане берията за] тапия, която се дава от чужди лица,  тези земи не се дават другиму. Относно лицата извън гореспоменатите, сахиб-и арз постъпва, както намери за добре; той дава земята, комуто си иска. Той уведомява лицето, което има право на тапия (има право да получи земята срещу заплащане берията за тапия).

Най-напред [следва да се знае], че ако умрелият има (е оставил син), земята не се дава на сина му [срещу заплащане] на тапия,  тя му преминава направо като мюлк  (т. е. без да плаща берия). Ако няма син, земята добива качество да се дава срещу тапия.  Ако има дъщеря, която има право на [да получи земята срещу] тапия, дава се на дъщеря му. Ако няма дъщеря, земята се дава [с тапия] на брата по баща. Ако няма брат — се дава [с тапия] на сестрата, живееща в същото населено място. Ако няма сестра — се дава [с тапия] на бащата на умрелия. Ако няма баща — се дава [с тапия] на майката; ако няма майка — се дава на лицето, което владее земята в общност с починалия. Ако няма лице-съвладелец, земята се дава [с тапия] на лицето, което има право на дърветата, находящи се в същата земя. Ако няма и такова лице, земята се дава [с тапия] на лице, рая от същото село, нуждаещо се от земя. Ако няма и такова лице, спахията постъпва, както намери за добре.

Когато едно лице умре, без да остави син, а има дъщеря, земята се предлага на дъщерята срещу тапия; ако дъщерята откаже да вземе земята срещу тапия, братът от друг баща (т.е. доведен или заварен брат) не може да твърди: „Правото на тапия е мое.“ Спахията постъпва, както намери за добре; той дава земята [срещу тапия], на когото си иска [все пак] най-напред се предлага на дъщерята на умрелия.

[л. 49-б] Земята, оставена от майката, не преминава безплатно върху сина ѝ; тя му преминава срещу [заплащане берията за] тапия.  Синът може да търси и получи земя, останала от майка му, до десет години срещу [заплащане на берията за] тапия. Но земя от майката не преминава на дъщеря ѝ срещу тапия: спахията постъпва, както намери за добре, дава я на когото си иска. Също така земя, останала от сестра, не преминава на брат ѝ срещу тапия; сахиб-и арз постъпва, както намери за добре. Земя, оставена от [умрял] син, преминава върху майка му срещу тапия; тя има право да я получи в продължение на десет години [най-късно].

Когато едно лице умре и не остави син, а остави дъщери, били те пълнолетни, били непълнолетни, [имат право] да вземат земята на умрелия си баща в продължение на десет години [от смъртта му].

Ако сахиб-и арз (спахията) не даде на жителите на селото земя от тяхното землище, която по закон е добила качество да се дава срещу тапия, а я даде на жители от друго село, и не е изминала една година, жителите на селото, в землището на което се нахожда земята, могат да я вземат [срещу тапия]; ако е изминала една година — не могат да я вземат, закон е.

Няма ферман (султанска заповед), щото земя, [останала от умрелия], да се дава на чичото или на чичовия син на умрелия срещу тапия. Сахиб-и арз постъпва, както намери за добре, дава я комуто си иска. При получаване на земи, [останали от умрял баща], братята от един и същ баща, [но от различни майки], са равноправни с братята по баща и майка; те не се дават на брат от друг баща, [а от една и съща майка].

Закон: Преди земя, останала от майка, не се е давала на сина ѝ; впоследствие, когато Али ефенди е бил назначен на службата по изписване на височайшата тугра, на петнадесети шевал хиляда и дванадесета година [от Хиджра = 17 март 1604 г.] издаден е бил ферман [с разпореждане]: земята, оставена от майка, да се дава и на сина ѝ.

 

Закон от времето на Тевкии Муалимзаде

 

На петнадесети [л. 50-а] зилкаде хиляда и седемнадесета година [от Хиджра = 20 февруари 1609 г.] издаден е бил ферман земята на сина да се дава на бащата и на майката и оттогава почнаха да се издават височайши заповеди (фермани) по въпроса. Но ако умрелият не остави син или дъщеря или брат по баща, или сестра, живееща в същото населено място, баща му има право да получи земята срещу тапия; ако няма баща, майката получава земята срещу тапия.

Закон от времето на Тевкии Муалимзаде: На единадесети зилкаде хиляда и седемнадесетата година [от Хиджра =16 февруари 1609 г.] излезе ферман, щото земите и ливадите на починал [владелец] да се дават срещу тапия на дъщерите му.

Когато някой обработва земи, като ниви и ливади, добили качеството да се отстъпват от сахиб-и арз срещу заплащане на берия за тапия, и влезе в спор, твърдейки: „аз заплатих юшур (десятък) и ресим (поземлен данък)“, и ако впоследствие с докладване на височайше място започне да владее земите противно на закона и шериата, без да ги е получил от сахиб-и арз срещу [берия за] тапия, която е сметнал за отпаднала, понеже е дал десятък (юшур) и поземлен данък (ресим), и ако при такова положение тези ниви и ливади станат негови (на земеделеца), това би нанесло големи щети на султанските и везирските феодални владения (хасове), на вакъфските земи, както и на земите на тимариотите. Ето защо, било че сахиб-и арз знае, или не знае положение със събирането (вземането) само на десятък и поземлен данък, берията за тапия не отпада и земите не стават на земеделеца.

Издаден е ферман в смисъл: ако земеделецът не вземе обработените от него земи срещу тапия, определена от незаинтересовани мюсюлмани, сахиб-и арз може да ги даде, на когото си иска.

[л. 50-б] Закон от времето на Тевкии Муалимзаде: Когато в синорите (пределите) на тимара на един сахиб-и арз финансовите чиновници — бирници, „(мевкуфат еминлери) се намесят [да събират] юшур (десятък) и ресим (поземлен данък) от земите, отворени (разработени за земеделие) в гористи места след описване [на селището], и когато на първи мухарем хиляда и осемнадесета година [от Хиджра = 6 април 1609 г.] въпросът е бил докладван пред подножието на височайшия трон (султана), издаден е бил височайши ферман [с нареждане] десятъкът и поземленият данък от такива земи да се дава на владелеца на тимара.

Закон от времето на Тевкии Муалимзаде: Когато някои лица са отворили с брадвите си [са пригодили за земеделско обработване] гористи места в землището на сахиб-и арз без негово разрешение и последният им е поискал берия за тапия [за така обработваните земи] и те (земеделците) са отклонили заплащането на исканата берия, твърдейки: „ние обработваме тези земи и даваме (плащаме) юшур (десятък) ресим (поземлен данък), а вземането на десятък и поземлен данък е равносилно на разрешение [за придобиване на владение върху земите]“, на единадесети зилкаде хиляда и седемнадесета година [от Хиджра =16 февруари 1609 г.] въпросът е бил докладван пред подножието на височайшия трон (султана), бил издаден ферман със заповед: подобни земи да се предлагат срещу тапия на тези, които са ги отворили с брадвите си (пригодили за обработване); ако ги вземат, да се дадат на тях, в случай че не ги вземат, сахиб-и арз [да има право] да ги дава, комуто си иска.

По въпроса бе запитан покойният Али ефенди: [1] Отпада ли берията за тапия с вземане на юшур и ресим (десятък и поземлен данък) от земи, добили качеството да се отстъпват срещу [заплащане на берията за] тапия в землището (феодалния лен) на владелец на тимар?

[2] Отпада ли берията за тапия, ако сахиб-и арз взема юшур и ресим от земи, за които знае, че са добили качество да се дават (отстъпват) срещу [заплащане на берията за] тапия?

[л. 51-а] и [3] В случай че такива земи се дадат срещу тапия, дали се дават на лица, които ги владеят и обработват?

Отговор: [Тези, които питат], заслужават да се поучат от смисъла на [арабската подумка]: „Колко много са тези, които говорят правдиво, но злото идва от погрешното им разбиране.“

Прочее от твърдението, „щом като е взел десятък и поземлен данък за една година, то значи, че е дал съгласие за даване на тапия“, не трябва да се заключава, че [берията за] тапия е отпаднала. В края на краищата [нека се знае, че] сахиб-и арз не може да даде земята на друго лице срещу тапия, а следва да я даде на лицето, което я владее (обработва), срещу пълно заплащане на цената за тапия, която цена се определя от незаинтересовани хора; това е установен закон. Ако не се действа така, нанасят се щети на владелеца на тимара, защото има земи, които носят двадесет и тридесет хиляди акчета доход от берия за тапия (ресм-и тапу).

 

[Закон] от времето на Али ефенди

 

Нареждането, щото земите на изчезнали лица, за които през цяла година няма известие за здравето [съществуването] им, да се дават срещу тапия [другиму] е установено с ферман от първи джемази-юл-ахър хиляда и тринадесета година [от Хиджра = 25 октомври 1604 г.]. Но след това, когато на длъжността по изписване на султанската тугра е бил назначен Хасан ефенди, издадени са били височайши заповеди (фермани), които постановили: земите на изчезнали лица се дават другиму срещу тапия, ако през тия три години от изчезването им няма известие за здравето (съществуването) им. Понастоящем височайши заповеди [по въпроса] се издават съобразно гореказаното.

Земята на брата [е започнала да се дава] на сестра му, която живее в същото населено място от първи рамазан хиляда и десета година [от Хиджра = 23 февруари 1602 г.], когато въпросът е бил докладван [на султана], и за целта е бил издаден ферман.

[л. 51-б] Закон: Земите, оставени без причина празни и необработени през три последователни години, но които без разрешение от сахиб-и арз се отстъпват от едни лица на други само с кадийски худжети (съдебни протоколи), както и земите, които се отварят [се пригодяват за земеделие) от гористи и пусти места, [почнаха да се дават за земеделие] от единадесети зилкаде хиляда и седемнадесета година [от Хиджра = 16 февруари 1609 г.], когато въпросът е бил докладван (на султана), и за целта е бил издаден ферман.

Закон: Ако върху земите, обработени още от старо време и от които продължавало да се взема юшур (десятък) и ресим (поземлен данък), отпосле се построят одаи (стаи за живеене) и обори, тези огради могат да се съборят и земята да се даде за земеделие, закон е. Но когато на службата по изписване на султанската тугра е бил назначен покойният Хамза паша, издадена е била височайша заповед (ферман) в смисъл, че не могат да се разрушават одаите (стаите), построени върху подобни земи, ако от построяването им са изминали повече от десет години. Ако все пак земите са били дадени за земеделско обработване, каквото количество юшур и ресим се добива от тях, владелецът на тимара (взема) събира по право.

Закон: Когато едно лице умре и земите, които е владяло, по закон не добият качеството да се дадат на други лица срещу [заплащане на берията за] тапия, ако то има синове, които са непълнолетни и не са в състояние да ги обработват, а ги оставят в продължение на три години необработени и празни, сахиб-и арз, за да не се увреди на дохода му, дава тези земи с недостатъка им³

[л. 52-а] на друго лице срещу [заплащане на берията за] тапия, докато непълнолетните станат пълнолетни. Щом като впоследствие непълнолетните станат пълнолетни и бъдат способни да ги владеят, те вземат [от другото лице] бащините земи; лицето, което ги е получило срещу тапия, не може да упорства (възразява), твърдейки: „аз ги взех като празни и необработени“, защото непълнолетието е [законно оправдание]. Смята се, че щом ги е взело, с недостатъка им, той не може да иска нито от сахиб-и арз, нито от непълнолетните парите които е дал; парите, които е дал на сахиб-и арз, се смятат дадени срещу [получените] плодове от земите, които са му били отстъпени; закон е.

Закон: Когато земите на умрял [наследодател] преминат върху синовете му, не е разрешено настойникът да продаде земите на непълнолетните поради нужда от пари за погасяване на дълг или поради прехрана (нафака); това не се допуска дори с разрешение от сахиб-и арз; стар закон е, щом като непълнолетният навърши пълнолетието си и стане способен да владее земя и ако не са изминали десет години [от продажбата на земите], има право да ги вземе обратно от лицето, в чиито ръце се намират.

Закон: Когато един рая е в затвора на някое административно длъжностно лице и ако с разрешение от сахиб-и арз той даде земите си за плащане на наложените му глоби, след като бъде освободен, взема обратно земите си, защото, когато раята е в затвор и бъде принуден да даде земите си за освобождението си, това не се допуска. Ако земите са били дадени [за освобождението на раята] дори от сахиб-и арз, то пак не се уважава.

Закон: Когато между овощните дървета на една земя влезе орало (бъде разорана с орало) и се обработва за земеделие, тя се превръща в земя, която е добила качеството да се дава срещу [заплащане берията за] тапия. Ако има някой, върху когото са преминали дърветата, предлага му се и земята срещу цена на тапията, определена от незаинтересовани хора; ако не я вземе

[л. 52-б], тя се предлага на сахиб-и арз, който я дава срещу тапия, комуто си иска за земеделско обработване.

Закон: По въпроса за даване дядовата земя на син от сина на дядото (на внук) се следва следният ред: ако бащата на наследника умре преди дядо му (наследодателя), след това умре и дядо му, без да е оставил син, дъщеря иди брат от един и същи баща, а е оставил син от сина си (внук), и ако последният поиска да получи дядовата земя срещу заплащане на берия за тапия, определена от незаинтересовани лица, сахиб-и арз не може да я даде другиму; закон е тази земя да се даде срещу тапия на поменатия [внук].

Закон: Когато една земя в землището на тимара на някой сахиб-и арз по закон стане земя, която добива качеството да се дава срещу тапия, сахиб-и арз не може да я задържи във владение за себе си, нито може да я даде на сина си; най-после, ако я даде на подчинените си [раи], той може да стори това; закон е.

Закон: Земята на майката не може да премине върху дъщеря ѝ срещу тапия; земята на дъщерята не може да премине върху майката или бащата; сахиб-и арз постъпва, както намери за добре. Също така земята на сестра не може да премине срещу тапия върху брат ѝ. Земята на [починала] майка започна да се дава срещу тапия на сина ѝ от петнадесети шевал хиляда и дванадесета година [от Хиджра = 17 март 1604 г.], когато е излязъл султански ферман за това.

Закон от времето на Али ефенди: когато един владелец на земи попадне в плен и ако сахиб-и арз е дал земите му на друго лице срещу тапия поради тригодишното им необработване и ако впоследствие пленникът се освободи и се върне [в страната], може да си вземе земите от лицето, което ги владее; последното не може да оспорва това му право, твърдейки:

[л. 53-а]: „аз ги получих от сахиб-и арз поради това, че останаха три години необработени“, защото пленничеството е законно оправдание. [Освободеният] пленник може да вземе земите си [от евентуалния владелец] в продължение на десет години от освобождението си; закон е.

Закон: Горските саморасли дървета са подчинени на [имат юридическо положение на] земята, на която се намира гората; сахиб-и арз [е властен да ги] дава срещу тапия; закон е.

Обща земя не може да се даде (продаде) на друго лице, щом съвладелецът иска да я вземе (купи); в случай че единият съвладелец я даде (продаде), другият съвладелец [има право да] я вземе в продължение на пет години [от продажбата], закон е; след изтичането на пет години не може да я иска чрез съд.

 

Височайша заповед (ферман) до кадията на град Бруса

по въпроса за вакъфските жилища и дюкяни,

издаден по доклад през времето на Хамза паша

 

Приносителят [на настоящия ферман], мутевелията на вакъфите на...  хатун в град Бруса [е съобщил], че някои лица са построили дюкяни върху вакъфските места от вакъфа на поменатата благодетелка; други лица са взели под наем тези дюкяни срещу еднократен основен наем  и като владелци на дюкяните са умрели, без да оставят синове или дъщери. Другите наследници, твърдейки: „дюкяните преминават по наследство върху нас, по въпроса има по-раншни височайши заповеди (фермани)“, не допускат вакъфската управа да заеме казаните дюкяни, с което нанасят големи щети на вакъфа.

Сега се установи, че преди време е бил издаден ферман, който [постановявал]: лицата, които са взели дюкяни с еднократен основен наем  било от султански вакъфи, било от други [несултански] вакъфи и са умрели, дюкяните

[л. 53-б] им се дават на синовете им. Впоследствие на осми джемази-юл-евел деветстотин осемдесет и седма година [от Хиджра = 3 юли 1579 г.] е бил издаден височайши ферман, щото [такива дюкяни] да се дават на синовете и дъщерите [на наследодателите] срещу обичайно определен предплатен наем. А на десети шевал деветстотин осемдесет и седма година [от Хиджра = 30 ноември 1579 г.] е бил издаден ферман, те (дюкяните) да се дават на бащите на наследодателите, ако последните не оставят синове или дъщери. А през последните девет дни от джемази-юл-ахър деветстотин деветдесета година [от Хиджра = 13 — 21 юли 1582 г.] бил издаден ферман такива дюкяни да се дават на братята и на майките на [наследодателите].

Но през средните десет дни от шевал деветстотин деветдесет и първа година [от Хиджра = 28 октомври — 6 ноември 1583 г.] въпросът е бил докладван на височайшия трон на покойния и опростен [от бога] мой августейши баща, да бъде благоуханна пръстта му, като е било изтъкнато, че ако такива дюкяни се дадат [в наследство] по гореказаните фермани на всички наследници и ако се уважи правилото: „на едноподобни случаи се прилагат еднакви правила“, въпросните дюкяни ще бъдат сведени към имот в пълна собственост; а ако това се приложи спрямо вакъфите, то значи вакъфските имоти да се превърнат в имоти в пълна собственост (емляк); а това положение би нанесло големи щети на вакъфите. Ето защо на основание споменатия доклад издаден е бил височайши ферман, според който след смъртта на лица, които са взели вакъфските дюкяни с еднократен предплатен основен наем и с периодично платен наем,  такива дюкяни се дават на синовете и дъщерите им; дюкяните на лицата, които са изплатили напълно [еднократния] предплатен наем и са умрели, без да оставят син или дъщеря, се прехвърлят на мутевелиите и се вземат от вакъфа; доходите от [еднократния] предплатен наем и от периодичния наем се употребяват съгласно свещения шериат и условията на учредителя на вакъфа за най-голяма полза на вакъфа.

Закон: Когато владелец на нива се намира в чужбина

[л. 54-а] и някой с разрешение от спахията построи сграда върху нивата, при връщането си владелецът на нивата може да иска събаряне на сградата.

Ако сахиб-и арз построи воденица в близост на една нива, той не може да изкопае улей в тази нива без разрешение от владелеца и. Ако владелците на земи ги прехвърлят върху друго лице без разрешение от сахиб-и арз, [впоследствие] последният, ако иска, дава разрешение, ако иска, връща земята на първия ѝ владелец; събирането на десятък (юшур) и поземлен данък (ресим) от страна на сахиб-и арз не означава, че [берията за] тапия е отпаднала; тя съставлява документ за владение [даден от] сахиб-и арз.

 

Кануннаме (закон) за начина на процедиране с мирийските земи

от времето на покойния августейши султан Ахмед хан,

издаден в хиляда и осемнадесета година

[от Хиджра = от 6 април 1609 до 25 март 1610 г.]

Лица, които умрат като владелци на ниви и ливади в мирийски земи и оставят синове, дъщери и други наследници, всичките им земи преминават по равно върху синовете им без [заплащане на берия за] тапия;  на другите [сродници] не се дават земи и ливади. Ако синовете на умрял баща са непълнолетни при смъртта му и ако земите и ливадите на умрелия са попаднали в ръцете (във владението) на други лица, синовете имат право да вземат обратно споменатите земи в продължение на десет години от навършване на пълнолетието си, в чиито ръце (владение) и да се намират; след десет години не могат вече да ги вземат.

[л. 54-б] Когато владелец на ливада умре, без да остави син, а остави дъщери и брат по баща, дъщерята предхожда [в наследяване] брата на умрелия. На седми джемази-юл-ахър деветстотна година [от Хиджра = 5 март 1495 г.] издаден е бил ферман, според който нивите и ливадите на умрелия баща се дават до една на дъщерите му срещу [заплащане на берия за тапия], определена от незаинтересовани мюсюлмани. Впоследствие на първи рамазан 1012 година [от Хиджра = 2 февруари 1604 г.] издаден е бил ферман, според който след смъртта на бащата дъщерите му, били те пълнолетни, или непълнолетни, в продължение на десет години от смъртта му могат да вземат земите му срещу берия за тапия; след десет години не могат да ги вземат.

Ако умрелият не е оставил син или дъщеря, а е оставил братя по баща, стар закон е земите и ливадите на умрелия да се дадат на братята му срещу определена от незаинтересовани мюсюлмани цена за тапия. На гореозначената дата издаден е бил също така ферман, според който земите да се дават на братята, били те пълнолетни, или непълнолетни, десет години от смъртта на брата им [наследодател]; след изтичането на десет години да не се дават.

Издаден е ферман, според който, ако умрелият не е оставил син, дъщеря или брат от един и същи баща, а има други наследници, на които чифлишките къщи и обори преминават [в наследство] като на живеещи в същия чифлик, то земите и ливадите да им се дадат срещу берия за тапия, определена от незаинтересовани мюсюлмани.

[л. 55-а] На първи рамазан 1012 година [от Хиджра = 2 февруари 1604 г.] издаден е бил ферман, според който, ако умрелият няма чифлишки къщи и обори или има такива, но няма наследници, които живеят в същия чифлик и на които да преминат [тези сгради], а живеят на друго място, сахиб-и арз постъпва, както намери за добре, дава ги, на когото си иска. Майчините земи и ливади на умрелия  по закон не се даваха на синовете на умрелия, но през месец шевал 1012 година [от Хиджра = 3 — 31 март 1604 г.] издаден е бил ферман да се дават.

През месец зилкаде 1012 година [от Хиджра = 6 февруари — 7 март 1609 г.] издаден е бил ферман, според който, ако умрелият не е оставил син, дъщеря или брат по баща, има баща и майка [живи], всичките земи и ливади се дават на бащата срещу определена от незаинтересовани мюсюлмани берия за тапия, ако няма баща, всичките [земи и ливади] се дават на майката. На първия ден на джемази-юл-ахър 1013 година [от Хиджра = 25 октомври 1604 г.] издаден е бил ферман, според който сахиб-и арз може да даде другиму срещу тапия земите на изчезнало лице, от което няма известие за съществуването му в продължение на една година. Това време се сметна за малко, затуй впоследствие това се докладва и то се увеличи на три години.

Стар закон бе, когато земя или ливада от вакъфските земи е добила качеството да се дава срещу [заплащане на берия за] тапия  или когато някой поиска да отвори (пригоди за земеделие) земя от гористи места,  или когато двама души прехвърлят един на друг

[л. 55-б] земите и ливадите си, това ставаше със съдействието на сахиб-и арз. Ако такива земи и ливади, които са добили качеството да се дават срещу [заплащане на берия за] тапия, попаднат във владението на някое лице без разрешение от сахиб-и арз или пък бъдат отворени (пригодени за обработване) от гористи места, или двама души прехвърлят един върху друг земите и ливадите си и сахиб-и арз или пълномощникът му знаят или не знаят това, отпада ли берията за тапия и тези земи и ливади стават ли владение на този, който ги владее, щом като сахиб-и арз е взел юшур и ресим (десятък и поземлен данък) за тях (земите)?

Ако е така, [като се има пред вид, че] земята на един чифлик  в околностите на Истанбул (Цариград) е била давана срещу тапия за дванадесет-тринадесет хиляди акчета, а по някои други места — за петдесет хиляди акчета; че изобщо по всички места за берията за тапия са давали доста много акчета, в случай че не се постъпва съгласно този стар закон и не се дава на сахиб-и арз следуемата му се берия за тапия, а се действа произволно и противно на закона, като му се дава само юшур и ресим (десятък и поземлен данък), а берията за тапията отпада и земите и ливадите преминават върху владелците им, това положение нанася щети на султанските хасове, на вакъфските земи и особено на много владелци на тимари, взели участие във войните от двадесет-тридесет години насам.

Поради тази причина на единадесети зилкаде хиляда и седемнадесета година [от Хиджра = 16 февруари 1609 г.], когато въпросът е бил докладван пред подножието на височайшия трон, издаден е бил ферман, според който сахиб-и арз дава, на когото си иска, земите, добили качеството да се дават срещу тапия, ако лицата, които ги владеят, не влизат в числото на тези, за които е разпоредено да ги получат срещу [заплащане на берията за] тапия.

[л. 56-а] Ако попаднат в числото на лицата, за които е наредено с ферман да се дават срещу тапия, да им бъдат предложени да ги вземат срещу заплащане на берията за тапия. Ако ги вземат, да им се дадат; ако не ги вземат, а възразят и кажат: „ние сме дали десятък и поземлен данък, [следователно] берията за тапия отпада, земите и ливадите стават наши“, сахиб-и арз да ги дава, на когото си иска, срещу [заплащане на] тапията.

Земите, отворени (пригодени за обработване от гористи места), се предлагат на лицата, които са ги отворили (разработили), по цена на тапия, която дават всички [хора от населеното място]; ако ги приемат и вземат, дават се на тях; ако не ги вземат, сахиб-и арз ги дава на други лица срещу [заплащане берията за] тапия. Постановено е с ферман, че сахиб-и арз постъпва, както намери за добре, при случаите, когато някои лица си дават (прехвърлят) едни на други земи и ливади: ако иска, дава разрешение, като въз основа на закона събере берията за тапия, ако иска, разваля продажбата и връща земите и ливадите на първоначалния им владелец.

Поради разбойнически нападения от другия бряг раята, която не е била в положение да остане по старите си земи, по принуждение е избягала. [Впоследствие], издаден е бил ферман всички избягали да се завърнат в земите си. Но поради това, че земите и ливадите на разпръснатите раи са останали необработени и празни в продължение на повече от три години, без да са били заплатени за тях определеният данък и десятъци — също и за водениците, лозята и градините им, тимариотите  са дали тези имоти с тапия на длъжностни лица, на военни лица и други, а някои от поменатите имоти са били своеволно завзети.

(л. 56-б) Щом е било докладвано пред подножието на височайшия трон, че това положение е угнетило много раята, на първи ден от мухарем хиляда и осма година [от Хиджра = 24 юли 1599 г.] издаден е бил ферман, с който се е наредило [следното]: на раите, които се завърнат по местата си в продължение на три години, да им се дадат обратно водениците и другите имоти, за да ги владеят, както преди, а парите, които [някои лица] са дали за тапия, да бъдат [върнати] от сахиб-и арз.

Юшур и ресим (десятък и поземлен данък) от земите, отворени (пригодени за обработване) от гористи места в определеното селско землище на тимариотите, след описването на земите в тимара са били събирани открай време от тимариотите като тяхно право. Но емините и мубаширите, твърдейки: „земите, отворени от гористи места, са извън регистъра (не са записани в регистъра за приход на спахията) и като така съответните приходи (в данъци) от тях следва да отидат в полза на държавното съкровище“, са издействали (извадили) заповеди от финансовото управление и се намесили да събират гореказаните данъци. На първия ден от мухарем на хиляда осемнадесета година [от Хиджра = 6 април 1609 г.] въпросът е бил докладван пред подножието на височайшия трон и е бил издаден ферман, според който десятъкът и поземленият данък от земи, отворени от гористи места в определеното землище за тимариотите, които от двадесет-тридесет години вземат участие във войните и служат за щастието на султана, се дават, както преди, на тях (тимариотите), понеже това е тяхно право. [Написано] през първите десет дни на мухарем хиляда осемнадесета година [от Хиджра = 6 — 15 април 1609 г.].

 

Препис от ново кануннаме за държавното съкровище

 

Лицата, които държат имот, принадлежащ на бейтюлмала, или имот на изчезнал, или на отсъстващ без вест за съществуването му трябва да съобщят това (на бейтюлмала). Ако [л. 57-а] в дадено населено място има имот, който се пада на бейтюлмала, записва се в регистъра на кадията тъй, както си е, и се предава на бейтюлмалджията.  Ако наследникът [на този имот] стане известен и живее в страната с известно местожителство, [такъв имот] да не се дава на бейтюлмалджията, а да остане шест месеца в ръцете на настойника. Ако настойникът не се яви, да се предаде на бейтюлмала; но ако наследникът дойде отпосле, той взема имота [имотът му се дава]. Ако наследникът се намира извън страната и местоживеенето му е неизвестно, такова лице се нарича (мефкуд) отсъстващо; известно време имотът му стои у настойника, а после се предава на бейтюлмалджията. Имотите, наречени мал-и гаиб и мал-и мефкуд, са имотите, които се падат на бейтюлмала; това не са имоти на тогова, който напуска дома си; те не са имоти, дадени във влог от незаинтересования.

 

Закон за тапиите

 

Синът на умряло лице, за да вземе безплатно земите и ливадите на последното, издава се свещена заповед. Спахията не може [л. 57-б] да каже [на такъв наследник]: „ти нямаш документ  [за владение на земя]“; впрочем и нужда няма от такъв документ. На сина (на умрелия) тапия не се дава; (земите) преминават върху му [по наследство] както другите имущества.  Ако умрелият няма син, оставените [от наследодателя] земи и ливади добиват качеството да се дадат срещу [заплащане берията за] тапия. Ако е оставил дъщеря пълнолетна или непълнолетна, тя може в продължение на десет години да вземе (получи) земите срещу цена, равностойна на тапията, определена от незаинтересовани лица. След десет години се издава решение, че не може да ги вземе (получи). Ако няма дъщеря, правото на [да вземе земите срещу] тапия е на брата по баща;  той може да ги вземе също в продължение на десет години по цена на тапията, определена от мюсюлмани. Сестрите по баща или по баща и майка  нямат право да получат земите срещу тапия. Ако няма брат по баща или по баща и майка [тъй!], правото да получи земите срещу тапия е на сестрата, която живее върху поземления имот;  тя има право да иска земите в продължение на пет години; ако не живее върху поземления имот и като изминат пет години, не може да ги получи.

Ако няма [дъщеря], правото на [да получи земите срещу] тапия е на бащата. Ако няма [баща], правото на тапия е на майката; тя може да ги получи в продължение на десет години, за което се издава свещена заповед. Ако [умрелият] не е оставил майка, правото на тапия е на съвладелеца, който е владял земите в общност с умрелия; той има право да иска земите в продължение на пет години. Ако няма такъв съвладелец, правото на [да получи земите срещу] тапия е на лицето, върху което преминават [по наследство] дърветата мюлк (пълна собственост), които се намират в тези земи. Ако няма такова лице, правото на тапия е на лице от селото, нуждаещо се от земя.

[л. 58-а] То може да упражни това право в продължение на една година. След изминаването на една година не може да получи земите. Противно на закона е [въпросните земи] да се дадат на хора, нежители на селото.

Ако няма нито едно от гореспоменатите лица, сахиб-и арз постъпва, както намери за добре. Той дава земите, на когото си иска, срещу [заплащане берията за] тапия. Но издадена е височайша заповед (ферман), която забранява сахиб-и арз да ги вземе за себе си или да ги даде на сина си.

Ако земите на умряло лице, което не е оставило мъжко чедо, се предложат на дъщеря му срещу тапия, докато дъщерята не се откаже да ги вземе, братът по баща на умрелия не може да ги иска срещу [заплащане берията за] тапия, твърдейки; „И аз имам право на тапия.“ Сахиб-и арз постъпва, както намери за добре; той ги дава, на когото си иска; но първо ги предлага на дъщерята [на умрелия]; такъв е законът.

Земята на [умряла] майка не може да премине безплатно на сина ѝ. Но има [султанска] заповед, че може да я вземе срещу [заплащане берия за] тапия в продължение на десет години. [Въпросната земя] не се дава на дъщерята срещу тапия; сахиб-и арз постъпва, както намери за добре; той я дава, на когото си иска, и така се присъжда. Земята на умряла сестра също не се дава на брат срещу тапия [и в тези случаи] сахиб-и арз постъпва, както намери за добре; дава я, на когото си иска.

Издадена е заповед, че земите на умрял немюсюлманин не преминават на сина му мюсюлманин; те не се дават също така [срещу заплащане на тапия] на чичовото чедо (първи братовчед). Земята на непълнолетни, дори когато остане необработена, не добива качеството да се дава срещу тапия. Ако земята на непълнолетни се даде на друго лице, непълнолетните имат право да си я вземат обратно в продължение на десет години след пълнолетието си.

[58-б] Яйлаците (летните пасища) и къшлаците (зимните пасища) са като другите земи.

 

Закон от времето на Хамза паша

за забрана да се продават земи за дълг на (починал) длъжник

 

Земите на умряло лице, длъжник на държавното съкровище, или на другиго не могат да се продават за този дълг. Никой не може да вземе земите, твърдейки: „Аз изплатих този дълг.“ Дългът се изплаща от оставеното имущество в пълна собственост, ако има такова; не може да се посяга на земите; в този смисъл е издаден височайши ферман през хиляда и десета година [от Хиджра = от 2. VII. 1601 до 20. VI. 1602 г.]; закон е земята да премине веднага върху сина на умрелия. Също така издадена е височайша заповед (ферман), че синът [на умрелия], ако поиска, може да вземе безплатно земята дори и след като е била продадена [другиму].

Берия за тапия от сгради. Ако едно лице, зачислено като рая на [дадено село] или не рая [на селото], преустрои домакинството си със знанието на сахиб-и арз и ако построи сгради под стряха, закон е да се взема [берия за] тапия за сгради под стряха: по петдесет акчета за първокачествена [сграда]; по тридесет акчета за среднокачествена и по двадесет акчета за долнокачествена сграда.

Ако сградите са били построени без разрешение от сахиб-и арз, той постъпва, както намери за добре; ако иска, взема [събира берия за] тапия според закона, ако иска, нарежда събарянето им. Ако на същото място е имало сграда и преди, която е била разрушена и построена отпосле, нищо не се взема.

Когато с разрешение от сахиб-и арз се строи нова сграда върху нива, която се обработва със земеделие, взема се допълнително отсечен еднократен наем (мукатаа) в размер на едногодишен юшур и ресим (поземлен данък) за нивата. В случай че сахиб-и арз, който е разрешил строежа на постройката, си отиде и [на мястото му] дойде друг, той може да нареди събарянето на постройката, ако не са изминали десет години [от построяването ѝ]. Но ако иска, оставя я в завареното положение. Ако са изминали десет години, той взема също така отсечен еднократен наем (мукатаа), тъй като забранено е да се разглеждат дела за земя след десет години.

 

Положението на военните

 

Ако длъжностни лица или разни военни лица обработват със земеделие земи в землището на владелеца на тимар, плащат юшур (десятък) и ресим (поземлен данък). Но еничарите плащат само десятък за земите, които в старо време не са били раятски земи или пък са били раятски, но за тях се е вземало ресим, но не са били записани в новия регистър като земи за доход [на спахията], а са били отворени (пригодени за обработване) от празни места. Те не плащат саларие и ресм-и земин (поземлен данък), защото [тези данъци] са [се считат, че се вземат за] робуване на земята. Ако владеят стари раятски земи, те плащат юшур и ресим (десятък и поземлен данък), както другите раи; закон е.

 

Положението на рудниците

 

Ако в регистъра [на данъците, събирани от даден спахия] е записан юшур от желязна руда, от добитата руда се взема юшур, както е записан.

[л. 59-б] Забранява се да се пречи на земеделците да пречистват пръстта, която е извадена от тази руда. Ако това са вършили и преди, постъпва се, както в миналото, щом като в регистъра е записан доход от рудник. Ако в преписа на регистъра или в кануннамето на даден вилает е записан изрично какво ще се вземе от оджак (рудник), взема се налог за рудник (ресм-и кюре) от работещите в железните рудници, според както е записано в регистъра. Ако в регистъра не е определено ясно какво ще се взема от всеки рудник, взема се, според както се е вземало от старо време. Ако някои рудници, които са били разработвани още от старо време, запустеят (бъдат изоставени) поради обединяване на рудничари за разработване на един рудник вкупом от десет души от отделни рудници с цел да не плащат отделен налог (ресим) за всеки рудник, такова положение се забранява. [Подобни рудничари] биват заставяни да работят в рудниците, в които са работили още от старо време.

Без знанието (разрешението) на тогова, комуто е записан в приход налогът на рудник, не може да се отваря нов железен рудник; в случай че се отвори, забранява се (закрива се).

Ако част от мерата (общоселско пасище) се разработи от някого за земеделие, присъжда се пак като мера [възвръща се на селската община]. Ако някои лица разработят за земеделие местата за мера (обща паша) от един къшлак (зимно пасище) или яйлак (лятно пасище), чиито вода и трева са били използвани още от старо време изключително само за паша на добитък, това се забранява. Издават се [л. 60-а] височайши заповеди (фермани), за да се постъпи, според както е било в старо време. Ако стари земи от мерата се обработват със земеделие, не би останала земя за изкарване добитъка на паша; а това [пашата на добитъка] стои преди всичко. Когато [част от пасището] се обработва със земеделие, ако това става дори насилствено, то пак се присъжда за зимно или лятно пасище. Все пак издава се височайша заповед (ферман), според който, ако в това пасище има празни или гористи земи, които с разрешение от сахиб-и арз бъдат отворени (пригодени за обработване), в такъв случай не трябва да се пречи; закон е. Земя, която остане необработена в продължение на три години, спахията я дава с тапия другиму.

Ако някой остави земите, които владее, необработени в продължение на три последователни години без оправдателни причини, закон е сахиб-и арз да ги даде [другиму] срещу заплащане берия за тапия. Ако владелецът каже „дадох ги на влог“ (за пазене) и заведе съдебно дело, то не се разглежда. Било, че е дадена на влог, било, че не е дадена на влог, след като е стояла три последователни години празна и необработена, (земята) трябва да се даде с тапия (другиму). Закон е да се издават височайши заповеди, че даване земята на влог не пречи тя да се даде с тапия (другиму). По същия начин, ако едно лице вземе срещу тапия гористи земи в землището на даден сахиб-и арз, за да ги отвори с брадвата си (с личен труд) и пригоди за земеделие, но в продължение на три последователни години не ги отвори (не ги пригоди за земеделие), сахиб-и арз ги дава другиму с тапия. Закон е, че безпричинното (неоправданото) занемаряване на подобни гористи земи не е извинение. Спахията не може да даде [другиму] срещу тапия [л. 60-б] земя, оставена на влог (за пазене) от някого, за когото в продължение на три години има известие за съществуването му.

Когато някой повери и остави на влог на друго лице земите, които владее, и впоследствие отиде в други страни, ако лицето, получило земите на влог, ги обработва със земеделие, докато всеки три години пристигат известия и писма за съществуването на лицето, отишло в други страни, сахиб-и арз не може да влезе в разправия с лицето, получило земите на влог, и да твърдим „Владелецът е отишъл в други страни, аз ще дам земите му на друго лице срещу тапия.“ Но ако от лицето, което е отишло в други страни, не идва известие [за съществуването му] и то е изчезнало, закон е сахиб-и арз да даде такива земи другиму срещу тапия; те така и се присъждат. Лицето, което владее оставените на влог земи, не може да влезе в спор [и да ги иска], твърдейки: „Десет години владея тези земи.“

Ако едно лице остави на влог земите си на друго лице и това лице ги владее и плаща на сахиб-и арз в продължение на десет и повече години юшур и ресим (поземлен данък), но впоследствие лицето, което ги е оставило на влог, се завърне и иска да вземе земите си обратно, [лицето, което ги владее], не може да му ги оспорва, твърдейки: „Аз владея земите в продължение на повече от десет години и плащах на сахиб-и арз десятък и поземлен данък.“ По отношение на влога [на земи] придобивна давност няма. Има височайши ферман от времето на Тевкии Джелялзаде, че колкото и време да е изминало, закон е земите да се вземат [да се върнат на лицето, което ги е оставило на влог].

 

Сечище (одунлук) не се дава във владение срещу [заплащане берия за] тапия;

дори ако се даде, пак се присъжда да остане сечище

 

Ако в землището на тимара на даден субашия или спахия има сечище (одунлук), което някои лица оспорват [л. 61-а] (претендират, че владеят), твърдейки: „ние сме взели това сечище от спахията или субашията срещу тапия“, [въпреки това] сечището не може да бъде имот на никого и не може да се даде срещу тапия. Впрочем закон е подобни сечища, от които населението е сякло доскоро дърва, но които някои лица са взели за себе си срещу [заплащане берията за] тапия, се отнемат от ръцете им [от владението им] и се присъждат общо на населението.

 

Закон за възнаграждението на мубаширите

 

Когато един мубашир събере от едно лице пари, които то дължи на друго лице, мубаширът взема възнаграждение [за труда си], както е било уговорено преди; ако не е уговорено възнаграждение, той взема от длъжниците, [живущи] в градовете, по пет акчета на хиляда акчета. Ако длъжниците се намират (живеят) вън от градовете на средно разстояние, като в Акшехир и Кония, мубаширът взема по десет акчета на хиляда акчета. Ако разстоянието е далечно, като Басра, Диджле, Багдад и Йемен, той взема по двадесет и пет акчета на хиляда акчета. Разрешено е изобщо да се взема възнаграждение до тридесет (на хиляда). Това бе отговорът на Али ефенди, който, запитан относно този въпрос, каза: „Тъй схванахме (разбрахме разрешението на въпроса) от покойния Джелялзаде.“

 

Не се изкореняват лозя, посадени в земя,

записана в регистъра за частен чифлик на спахията

 

Посадените лозя в земи, които в регистъра са записани като частни земи на спахиите и които те са владели още от старо време като частни,  не е позволено да бъдат изкоренени от новодошлия (новоназначения) спахия, който би казал: „Това е мой частен чифлик.“ Хамза паша е издал разпореждане, че е законно да се взема (събира) четвърт от добива на такива земи. Този закон се отнася до частни гори, воденици, ливади и земи. Когато в новия регистър се запишат гори и кории като приход на сахиб-и арз, ако някои лица му ги оспорват, твърдейки: „ние ги взехме [получихме на законно основание] от предишния сахиб-и арз“, и ако [наистина] предишният сахиб-и арз им ги е дал през временазначението си, те не могат да им бъдат отнети [от новоназначения сахиб-и арз]. Ако пък не са им били дадени през времеслуженето на бившия сахиб-и арз, то новоназначеният сахиб-и арз, ако иска, взема ги за себе си, ако иска, дава ги на друго лице; това е установен закон. Спахиите могат да дават [отстъпват на законно основание] все по това правило и частните воденици, частните ливади, частните земи; по въпроса е издадена височайша заповед.

Самораслите дървета са подчинени на земята.  Когато едно лице със знание (разрешение) от сахиб-и арз прехвърли правото си на владение на нивите си върху друго лице и ако последното ги вземе, то взема нивите заедно със самораслите орехови дървета в нивите. Ако отпосле [прехвърлячът] злонамерено оспори самораслите орехови дървета, твърдейки: „аз ще си взема самораслите орехови дървета,“ [следва да му се каже, че] самораслите дървета са подчинени [имат положението] на земята, [на която се намират]. Той не може вече да води съдебно дело; самораслите дървета остават в ръцете (владението) на този, който ги е купил; това е закон и такава височайша заповед е издадена.

Друг закон. Когато в земи, които са били по-преди градини (л. 62-а), не са останали плодни дървета и ако в тези земи влезе орало,  за да се пригодят за земеделие, но впоследствие поради това, че безпричинно са били оставени празни и необработени в продължение на повече от три години, добият качеството да се дават срещу [заплащане берия за] тапия и ако при това положение сахиб-и арз ги даде на някого срещу тапия и лицето, което ги е получило, започне да ги обработва за земеделие, предишният стопанин на тези земи не може да ги оспорва, твърдейки: „Понеже по-преди тези земи са били градини, те не могат да се дават срещу тапия, в тях има орехови дървета.“ Самораслите дървета имат [юридическото] положение на земята, [в която се намират]. Нишанджията Тевкии Хамза паша е издал заповед в смисъл, че който вземе [получи на законно основание] земята срещу тапия,  той владее и дърветата, [които растат на тази земя].

 

Докато спахията не вземе [не събере] десятъка,

произведенията не се вдигат [за пренасяне в къщи]

 

Произведенията от земите в землището на тимара на даден сахиб-и арз не се вдигат от хармана, докато сахиб-и арз или негов пълномощник не присъства лично и не вземе (събере) юшура. Закон е обаче при вземане на десятъка сахиб-и арз или негов пълномощник да присъства лично. Юшур се взема и от овощията на овощни дървета в изорана земя, за която [веднъж] се е взел юшур. Стар закон е, щом като сахиб-и арз взема десятък от добива на изорани ниви в землището на тимара си, той взема десятък и от добива на овощните дървета в тези ниви; в този смисъл се издават и решения. Спахията не може да даде на друго лице срещу тапия земя, която е дал вече срещу тапия, под предлог, че в случая имало груба измама. Спахията не може да оспорва извършеното, след като е дал срещу тапия земя, която е придобила качеството да се дава срещу тапия, и след като е взел парите (берията за тапия), твърдейки: „дал съм я с груба измама“ [в берията за тапия], затова отново ще я дам срещу тапия“; валидна е берията за тапия при първоначалното му действие.

 

Закон за юшура от градини

 

Закон е сахиб-и арз да взема десятък от лице, което е разорало градината си мюлк (в пълна собственост)  и я използва за земеделие; лицето не може да оспорва това, твърдейки: „Този имот е моя пълна собственост.“ Земя, в която влезе [се разоре с] орало, е мирийска земя;  дава се (отстъпва се) срещу тапия; така се присъжда.

[Закон] от времето на Хамза паша. Съдът не изслушва (не разглежда) дело за убийство на изчезнало лице. Когато в едно село някое лице изчезне и причините (уликите) за убийството му не се намерят у никого или не се намери самият му труп, [съдът] не разглежда дело за убийството му, нито може да се образува дело за възмездие; закон е да се отсъжда така.

 

Рая, който произвежда мед в землището на един спахия,

дава юшур от този мед, въпреки че не е негов рая

 

Ако едно лице, което не е рая по списък  на даден спахия или на друго лице, пренесе пчелните си кошери в землището на някой сахиб-и арз и там добива мед, когато му се поиска юшур от меда, чуждият рая не може да оспорва това искане, твърдейки: „Аз не съм твой рая.“ Закон е този спахия да вземе десятък от добития мед; в такъв случай не е нужно да е рая, записан в списъка на спахията, [който иска десятък от мед].

Друг закон. Щом в регистъра [за данъците] на един санджак е вписан юшур от кошери, юшурът взема този [спахия], в чието землище се добива медът; а спахията, в чийто регистър е записан раята, взема определения ресим (налог), било, че медът е добит в землището му, било че не е добит в него.

[л. 63-а] За меда от кошер, за който се плаща ресим (налог), взема юшур този спахия, в чието землище (тимар) е добит медът.

 

Монах в общение с населението и монах-отшелник

 

Ако записан в регистъра (на спахията) рая-немюсюлманин  отпосле е станал поп (папас) и е останал да попува [да припечелва от попуване], от такъв поп се взема харадж и испендже. Но ако е монах-отшелник и служи безплатно и се прехранва посредством милостиня от населението, то не му се взема нищо; закон е по този въпрос да се отсъжда така.

 

За истинските потомци на Мохамеда

 

Когато, записани в регистъра на спахията, раи откажат да дават даждието ресм-и бенак, твърдейки: „ние сме сеиди“, щом е сеид от истинското потомство [на Мохамеда] и притежава съдебен документ и свидетелство за родословие (шеджере) от Накъба на Истанбул (Цариград), въпреки че е записан рая, освобождава се от данък ресм-и бенак. Ако не притежава горните документи, ресм-и бенак му се взема съгласно записаното в регистъра.

 

Когато рая напусне селото си и се настани в друго село

 

Когато рая, записан в регистъра (на спахията), напусне първоначалното си (старото си) село и отиде да се настани в друго село, ако са изминали по-малко от десет години, бива върнат на местожителство в старото му село; ако са изминали десет години, не може да бъде върнат в старото му село, той става рая на селото, в което се е преселил. Но този закон не се прилага спрямо раите-дербенджии  и раите във вакъфски села. При такива случаи те пак могат да бъдат върнати [в старите им селища] за запазване на земеделието.

[л. 63-б] Закон е и циганите да се залавят и изпращат в съответната [тяхната] общност (джемаат).

 

Закон (законоположения) за жетвата на всичко [на всички култури]

 

Житните растения, щом узреят и могат да се жънат, това е време за жетва. Не е нужно да се жъне и да се вършее на харман.

Жетва на ориза настъпва по времето, когато оризът узрее и може да се жъне.

Жетва на просο, ръж  и овес е времето, когато просото, ръжта и овесът  узреят и могат да се жънат.

Жетва [беритба] на памук настъпва по времето, когато кутийката (шушулката) на памука се отдели от стеблото, пожълтее, узрее, разпука се и ясно се вижда памукът.

Жетва [беритба] на баκла, уров, леща, бъокрелдже (?), сусам настъпва когато поменатите култури узреят и могат да се лющят.

Жетва (беритба) на маслини  настъпва по времето, когато маслините узреят и могат да се брулят.

Гроздобер е времето, когато гроздето узрее и може да се сложи в кораб, за да се мачка. По местата (селищата), където е записан данък за лозе (ресм-и баг), гроздоберът настъпва с узряването на гроздето, откъсването му и поставянето му в кошници.

Беритба на овощия от градини и на разни други овощия [от не градини] е времето, когато овощията напълно са узрели по дърветата.

Беритба на лен  и коноп  настъпва, когато тези култури узреят и могат да се лющят, било, че кората им се бели, или не се (л. 64-а) бели: достатъчно е да са узрели по казания начин.

Беритба на шафран  настъпва по времето, когато той узрее и може да се бере.

Беритба на коприна. Гьонюл (?) е копринена буба. Коприненият конец, който се произвежда от копринената буба, се бере (произвежда), когато бубата е назряла, за да може да се потапя във вряла вода. Не е нужно да се потапя във вряла вода и да се навива на чиле.

Беритба на хашиш  настъпва, когато плодникът се разпука и опиумът може да се бере.

Беритба на (пчелен мед от) кошер настъпва по времето, когато медът стане и може да се отбира (събира). Достатъчно е (медът) да е станал вече мед, няма значение дали е прибран (източен), или не е прибран (източен).

 

[Времето за събиране на разните данъци и налози]

 

Времето за събиране на данъка за воденици и свине се смята по вдигането на харманите (по привършване на вършитбата).

Събирането на данъка ресм-и бенак и данъка за самец (ресм-и мюджеред), данък испенче и поземления данък (чифт ресми) настъпва в началото на месец март; меродавно е това време. Във временазначението, на когото [на който спахия] попадне този ден, той взема (събира) целия доход от месец март.

Времето за събиране на данъка за овце (адет-и агнам) се смята през месец май; меродавно е това време; меродавно е още и в началото на май овцете да се броят заедно с агнетата след пълното им агнене.

Коситба на пасище (сенокос). Време за сенокос се смята меродавно, когато в ливадата влезе коса (когато сеното се коси).

Време за събиране на данъка ресм-и духан (димнина). От женените [л. 64-б], които не са раи (на спахията) и не плащат десятък и поземлен данък, но живеят в селото на същия, се взема по шест акчета данък ресм-и духан ; от самците (неженените) не се взема; това се върши през зимните дни; този данък не се взема по къща, а от всеки човек поотделно (на глава).

Времето (за събиране) на данъка за коневодци  е към края на есента като най-удобно време за положението на населението.

Руз-и касъм (денят Димитровден) се смята за меродавно време за събиране на данъка за кожи от рис, куница, лисица бялка, вълк, чакал.

Беритба на черници  е меродавно времето, когато узреят и могат да се събират; хараджът им се взема по това време.

[Времето за събиране] на данъка за кошара (агъл ресми) е меродавно, когато овцете се настанят по кошарите, за да се агнят. Съгласно закона вземат се по пет [тъй] акчета на триста овце; следователно повече да не се взема.

Събирането на правото за коситба и [за ползване от] пасище е по времето, когато тревата порасне и добитъкът може да я пасе.

А от тези, които докарват добитък за няколко дни отвън [от други села], това право се взема по времето, когато те използват тревата и водата; право за ползване от пасище се взема от тези, които не плащат десятък и поземлен данък.

Времето за събиране на правото за къшлак (зимно пасище) е зимно време; това време е меродавно. В чието временазначение се падне зимата, той взема това право.

(Събиране) правото за яйлак (яйлак хакъ) е по времето, когато тревата порасне и добитъкът може да я ползва (може да пасе).

Закон за юшур от лозе (грозде), от овощна градина и от овощия в места, където са записани като приход (на спахията). Ако поменатите данъци са записани в регистъра [като приход на феодала] [л. 65-а], юшурът от гроздето и от другите овощия взема този [феодал], в чието временазначение влиза узряването на поменатите овощия и годността им да се ядат; закон е десятъкът да се взема по това време.

Пояснява се в какъв размер се взема данък за пасище (всички пасища). Данъкът за къшлак и яйлак (лятно и зимно пасище) трябва да се вписва в регистъра като доход [на феодала]; в случай че не е вписан в регистъра като доход, закон е да се взема данък за яйлак и къшлак от тези, които изкарват добитъка си на паша по яйлака и къшлака за използване на тревата и водата според доходността [на яйлака и къшлака]. Тези, които са използвали тревата и водата, не могат да оспорват това, твърдейки: „Ще заплатим данъка според записаното в регистъра.“ Данъкът се взема (събира) според доходността [на пасищата], не се взема според записаното в регистъра.

 

Закон за пасищата

 

Ако някои лица отвън [от друго селище] дойдат с овцете си по време на паша [когато тревата е годна за паша] и останат да използват тревата и водата на пасището, в случай че не плащат никакъв юшур и поземлен данък, от такива лица закон е да се взема право за пасище (отлак хакъ), като за стадо се броят триста овце; от първокачествено стадо се взема една овца, от средно стадо — една двегодишна овца (шишек), от третокачествено стадо — едно агне под една година (токлу).

Измерване. Когато [относно размера на] земята в някои чифлици се повдигне спор, вилаетският (местният) кадия заедно с вещи лица възрастни, стари и заслужаващи доверие люде отиват на спорното място и го измерват с едно въже, което им се дава образувано от две подпечатани въжета по мярка на въжето, запазено в султанската [л. 65-б] архива; за целта е била издадена свещена заповед по времето на Джелялзаде.

Испендже за земята. Когато през време на описване (регистриране) на земите бъде записано в полза на владелеца на тимара испендже за земите във владение на неверник, това испендже се плаща и когато отпосле мюсюлманин или жена (аврат) стане владелец на тази земя; за целта е издадена височайша заповед от времето на Джелялзаде.

[Тук] са отбелязани [доходите] — възнагражденията,

които не са свързани нито с прехвърлянето [на феодалния лен],

нито с датата [на това прехвърляне], нито с времето на жетва,

а са свързани само със службата и с месеците,

на които се разпределят, [през които се изпълнява службата]

 

Годишни са доходите на преподавателите на везири, на кетхудите, на бойците в крепости, на мутевелиите, на муезините, на пазачите на гробници, на пазачите на отшелнишки обители, на селските главатари (кьой реислери), на (вакъфските) назъри и инкасаторите (джаби), на началника на петорки в крепостите (калелерде бешлю агасъ), на началника на войскарите азеб (азеб агасъ), на имамите, на хатибите. След уволнението им доходът и [възнаграждението им] се разпределя по месеци и те получават възнаграждението за месеците до уволнението си. За служителите освен горе поменатите меродавно е времето за жътва.

Закон за данъците iktar (?), бенак, джаба бенак и други раятски данъци. Когато един рая, записан в регистъра [да плаща] данък бенак или данък за самец (ресм-и мюджеред) и отпосле стане стопанин на поземлен имот от цял чифт, или от половин чифт, или на по-малък къс земя и ако при повторното описване на [поземлените имоти] на вилаета, докато този имот бъде записан в регистъра на негово име, той се задоми, в такъв случай дава (плаща) данък бенак за земите, които е владял; ако е самец (неженен) и годен да припечелва, дава (плаща) хем данъка за самец, хем данъка за земите, които владее.

[л. 66-а] Но ако през време на описване на селището един рая владее земя в размер на цял чифлик и тази земя е записана на негово име, от този рая се взема (се събира) ресм-и чифт. Когато в ръцете (във владението) на един рая има земя в размер по-малко от половин чифт, взема се записаният в регистъра данък екинлу бенак от осемдесет акчета. Но ако той не владее земя, взетият (събраният) данък се нарича джаба бенак: от задомените се взема дванадесет акчета, а от самците (незадомените), способни да припечелват — шест акчета. Но противозаконно е да се записва земя в размер на цял или половин чифт на името на безимотен рая; така не се постъпва.

Два вола на оран съставят един чифт; две жегли [съставят] един вол; следователно също така [четири] жегли правят един чифт.

Закон е земите, които се владеят от лица — не раи на [феодала], да се записват (да плащат) данък земин.
Земите във владение на султански роби се записват като земи на освободени роби. Не е стар закон, щото земите на султански роби да се записват в регистрите, както [се записват земите] на раите.

Някои неспособни самци (неженени) в санджака Коджа Или са разделили един чифлик на няколко къса и са записали късовете на раи с по две, три, пет и десет акчета [данък]. Такова записване е [л. 66-б] противно на закона, защото не може да се знае колко чифлика [земя] има в едно село; по този начин [аграрната единица] цял чифт се разваля [разпада]

 

Закон за раите, живущи в градовете и паланките

 

[Жителите] — рая, като се запишат за живущи (на местожителство) в градовете и паланките, където са живели десет и дори повече години, не се освобождават от раятските данъци. Но ако стане описване на вилаета [на покрайнината] и се състави регистър на гражданите, [записаните в такъв регистър] излизат от положението на раи и стават граждани (шехирлу). Ако предишно село (карийе) отпосле е станало паланка (касаба), жителите на такива паланки биват записани в регистрите като раи, на които се определят (следните) данъци: ресм-и чифт, [ресм-и] бенак, ресм-и мюджеред. Жителите, които са живели повече от десет години в такива паланки преди описването [на селището], стават раи на същите; чиято е [в чието ленно владение влиза] паланката, той събира раятския данък.

 

Закон за налога чифт бозан

 

Ако регистриран рая (дефтерлу рая) остави празни и необработени доходните земи, които са в негово владение, без да има оправдателни причини за това, и се залови да обработва със земеделие земя в землището на друг [феодал] и ако след предупреждение не се откаже от тази постъпка, от такъв рая се вземат два [размера] юшур: един размер за сахиб-и арз (господаря на земята)⁴, другият размер за сахиб-и райет  (господаря на раята)⁵. Но ако някой рая посади лозе в друго землище [в друго феодално владение], не се вземат два размера десятък, а [само] забранява му се да сади лозе. Причината за създаването на тези две законоположения е следната: рая, който разваля (не обработва) орна земя и [л. 67-а] лозе,  върши едно от следните две неща: или отива да обработва земя в друго землище, или се занимава с друг занаят. Ако се занимава с друг занаят, от него се взема налог чифт бозан ресми; ако обработва земя в друго землище, от него се вземат два размера десятък, но не се взема чифт ресми (поземлен данък); за целта [по доклад] на покойния Джелялзаде е била издадена височайша заповед и това е стар закон.

 

От зеленчука се взема юшур

 

Закон е, когато някои лица от раята произведат градински зеленчук (бостан) или кромид лук (соган), или друг зеленчук в селското землище на спахия, владелец на тимар, и последният поиска юшур, а те откажат да дадат, то ако този зеленчук не е предназначен за домашни нужди, а се носи на пазара и се продава за извличане на облага (печалба) и ако в регистъра на спахията е записано да се събира юшур, взема се юшур (десятък); ако е записано да се събира ресим (данък), взема се данък.

Ако няма пояснение за двата (данъка), закон е да се взема юшур според вида на зеленчука; ако зеленчукът е за домашни нужди, не се взема нищо.

 

Закон за юшура (десятъка) и ресима (данъка) на военни

 

Държателите на служби (служебните лица), кадиите, преподавателите в медресетата (мудерисите), стажантите в медресетата (мюлязимите), изобщо служещите на падишаха,  началстващите лица на доброволците, на еничарите и на тем подобните войскари в крепостите, щом имат под своя стряха осем-девет пчелни кошера за свое препитание, не се взема нищо (никакъв данък). Но ако имат повече от десет (л. 67-б) кошера, взема се юшур за всички кошери. Ако според гореказаното началникът на крепостта (диздар) е военен на заплата или е тимариот, от такива лица не се взема нищо. Ако подобно лице е рая,  взема се юшур (десятък). От редниците на гарнизона в крепост се взема юшур, както от рая. От лозята, овощните градини, зеленчуковите градини, находящи се непосредствено до къщите на гореспоменатите лица в селата, както и от зеленчука за нуждите на домочадието им, юшур и ресим (десятък и данък) не се взема. Но ако плодовете от тези градини биват изключително продавани, [десятък и данък] се взема. От гореспоменатите имоти във владение на раята [също така] юшур и ресим не се взема, в случай че тези имоти са в непосредствено съседство до жилищата им.

[За културите] в мирийските земи. От всичко поникнало в мирийска земя се взема десятък до половината, доколкото може да понесе [земята]. [Вземането на юшур] в размер на една осма, една пета или една трета [от добива] се смята за съобразно с шериата. Ако пчелният кошер [тъй] е [донесен] отвън, законно е да се взема според силата на земята. Но съгласно стария закон, когато в регистъра е записан юшур, взема се юшур (десятък; когато е записан ресим, взема се ресим (данък). Ако юшурът от вилаетските ливади се е вземал върху една пета, той следва да се взема пак върху една пета. Щом като в миналото в един вилает десятъкът се е вземал върху една пета, закон е десятъкът от ливадите в този вилает да се взема (събира) също върху една пета; (заинтересованите) не могат да влязат в спор и кажат: „Ние ще дадем една десета от добива.“

 

Спахията може да застави [раите] да пренесат

[събрания] десятък на най-близкия пазар или в спахийския хамбар

 

Десятъкът, [събран от спахията], всяка седмица продължава да се продава. Закон е да се заставят [раите] да го извозват до най-близкия пазар или до хамбара в селото на спахията. Този закон се изпълнява дори и от [производителите], които не са раи на спахията, за която цел [л. 68-а] е издадена височайша заповед. Ако ливада се разработи за земеделие, пак се присъжда за ливада.

Ако спахията има на някое място своя ливада и ако някои лица развалят определените и установени синори, разорат и засеят градина [на известна площ] и станат владелци, прави се проверка на синорите откъде започват и къде завършват. След като присвояването излезе наяве [се установи], градината се отнема, присъжда се за ливада и се забранява да се използва за земеделие.

 

Летни пасбища и обикновени пасбища

 

Доходът от летни пасбища (яйлак), от обикновени пасбища (отлак) и от зимни пасбища (къшлак) взема спахията. Жителите на селото не могат да се намесват [да му пречат]. Ако в яйлаците и къшлаците дойдат хора отвън [от друго селище], за да пасат през зимата и лятото добитъка си, щом сахиб-и арз им поиска съответния данък (ресим), жителите на селото не могат да оспорват това негово право, казвайки: „Пасбищата се нахождат в землището на селото ни и ние ще ти заплатим данъка, който е записан в регистъра, а частта в повече ще вземем ние и с нея ще заплатим някои наши [други] данъци.“ Жителите на селото нямат никакво право върху отлаците, яйлаците и къшлаците. Целият доход от тях [в данъци] се присъжда на сахиб-и арз; съгласно закона издава се и височайша заповед.

 

Спахията взема юшур и от земи, които не са истински вакъфи

 

Когато сахиб-и арз поиска десятък от земя, находяща се в землището на тимара му, [това негово право] не може да се оспорва [с твърдението]: „Земята е вакъфска.“ [От такава земя] не се взема нищо [никакъв десятък] само ако се заведе съдебно дело за вакъфска земя, [за която има] султанско мюлкнаме, ако земята е записана в [л. 68-б] регистъра с истинско вакфие, [при условие] султанското мюлкнаме да е издадено от височайшия диван, да бъде написано съобразно с кануннамето и възприетата практика и според [съответните] правила или пък [въпросната земя] да е записана вакъф според практиката, прокарана в старите и нови регистри.

Ако земята е записана за вакъф и вилаетските кятиби и кадии я регистрират с худжетите си и ако отначало е било дадено султанското мюлкнаме от османските султани и след като е станала истински мюлк (имот в пълна собственост), не е била вакъф, вакъфското положение на подобни земи не е достоверно (истинско); в чието землище (лен) се намира такава земя, той взема юшура (десятъка).

За да се приеме (се сметне) за вакъфска земя посевно място (нива), заповедите, носещи тугрите (монограмите) на дефтердарите, не се уважават; това е противно на закона; такива заповеди не са валидни и се вземат от ръцете на приносителите.

Посадените и присадени дървета стават мюлк (имот в пълна собственост), но земя, в която влезе орало и се обработва за земеделие, не става мюлк, щом като няма истинско мюлкнаме от султаните и щом не е записана в регистрите като мюлк, тя не се приема (не се смята) за мюлк; за нея се взема данък и десятък.

 

Закон за данъка от воденици

 

Ако в регистъра е записан доход [за феодала] от воденици в землището на тимара му, щом воденицата върви (работи) през цялата година, вземат се шестдесет акчета, ако върви шест месеца — тридесет акчета; ако върви три месеца или е воденица на порой (сел дейирмени исе), вземат се петнадесет акчета. Ако обаче воденицата е създадена в землището на селото [л. 69-а] след описването на същото, данъкът за воденица не принадлежи на владелеца на тимара: издава се височайша заповед да се взема (събира) от мевкуфчията; това е стар закон.

 

Закон за налога за женитба (ресм-и арус)

 

Когато в новия регистър на назначения спахия е записан доход гердек дейери (сватбарина) като налог ресм-и арус (налог за женитба) и девойката е девица от момичетата, регистрирани раи на спахията, в случай че е мюсюлманка, от мъжа се вземат шестдесет акчета налог за женитба; ако не е девица, прилага се законът на селото; ако (младоженката) не е юрук, вземат се тридесет акчета налог ресм-и арус; но ако в регистъра е записана като рая немюсюлманка, от пълнолетната девойка рая немюсюлманка се вземат тридесет акчета; ако не е девойка, вземат се петнадесет акчета; закон е.

Ако развалено (изкоренено) лозе се обработва за земеделие, взема се юшур една пета. Ако в [регистъра] са записани земи, от които да се взема юшур една пета, защото при описването им са регистрирани като лозя, които впоследствие са били развалени (изкоренени) и разработени за земеделие, от такива земи да се взема една пета от добива им. Това положение не може да се оспорва с твърдението: „когато земята беше лозе, ние давахме дюнюм [ресми] (данък на дюнюм)“ или „давахме отсечен (определен) данък [макту]“. Щом като в даден вилает (покрайнина) дълго време преди непрекъснато се е вземал юшур една пета от добива, пак ще продължава да се взема една пета; закон е.

 

Закон за десятъка и данъка от дървета в ниви

 

Ако в регистъра на един сахиб-и арз е записан юшур от лозя, находящи се в селското землище на тимара му, взема се юшур и от овощните дървета, които се намират в това лозе. Ако е записано да се взема ресим (данък), незаконно е да се взема юшур (десятък); в този смисъл се издава решение (от съда).

 

[л. 69-б] Юшур от [добива на земя на] развалено (изкоренено) лозе

 

Ако в новия или стария регистър е било записано [да се взема] отсечен (определен) данък (макту) от лозята или данък на дюнюм (ресм-и дюнюм), но впоследствие тези лозя са били развалени (изкоренени) и не са останали лози (на корен), като земята им се обработва за земеделие, закон е спахията да взема десятък от добива на такива земи, за които се е плащало отсечен данък или данък на дюнюм. Стопаните им не могат да оспорват това, твърдейки: „В миналото в регистъра е било записано отсечен данък или данък (на дюнюм).“ Издава се решение лозето да се измери, ако в регистъра то е било записано като лозе, от което да се взема данък на дюнюм; ако лозето не е било записано като лозе с данък на дюнюм, не се измерва.

 

Лозе, записано да плаща отсечен данък (макту),

данък (ресим) или харадж за лозе

 

Когато в регистъра е записано да се взема отсечен данък или само данък за лозе, или харадж за лозе, ако при поискване на записания в регистъра данък заинтересованите не плащат равностойността на десятъка, издават се височайши заповеди да се събере десятък (юшур) по шериатски ред. Закон е.

Закон за юшура от лозя. Когато в регистъра е записано да се взема юшур от лозя и ако стопаните са мюсюлмани и не го дават, взема се данък, равностоен на десятъка; ако отклонят да го дадат, издават се височайши заповеди десятъкът да се събере по шериатски ред.

 

За лозята или градините, посадени в землището на даден тимар

или в чужд тимар след [описването на същите]

 

Ако в землището на даден тимар или в чужд тимар някой рая или рая на друг спахия посади лозе или градина след описването на същите и това лозе не даде плод, преди да изминат три години, закон е да се изкорени. Сахиб-и арз нарежда изкореняването, ако иска това; но ако след като изминат три години, лозето даде грозде или овощните дървета дадат [л. 70-а] плод, той не може да нареди изкореняването; най-много може да се иска издаването на височайша заповед да се взема десятък до новото описване на вилаета.

 

[За десятъка от снопи и от ливади, за юшура и саларието]

 

Десятък по снопи. Закон е, когато още от старо време в даден вилает юшурът се е вземал на нивите по снопи, военните също дават юшура на нивите си по снопи и го закарват на хармана (гумното). Но раите [не само] закарват снопите на хармана, но закон е и да го овършават за спахията; за целта се издава и височайша заповед.

Закон. Ако в регистъра се запише юшур (десятък) от ливада, която всяка година се пази и чието сено всяка година се коси, взема се десятък; ако в регистъра е записан данък (ресим), взема се данък, равностоен на десятъка. В случай че даването на данък, равностоен на десятъка, не се даде, стар закон е той да се събере по шериатски ред. Нива, която се остави да почива и от която се произвежда сено през една-две години, не се взема нищо; тя се нарича гелмие, но ако даде сено и третата година, смята се за ливада и се взема десятък [от сеното ѝ]; не е нужно това да се впише в регистъра.

Закон за юшура и саларието. От жито (пшеница),  ечемик, ръж  от дълго време насам се е вземало юшур (десятък) и саларие. Под понятието саларие се разбира допълнение към юшура (десятъка). Саларие се взема в замяна на добитата слама. Според казването на някои саларие се е давало за агалък. От нахут,  леща, бакла,  [л. 70-б] сусам, коноп,  лен  и просо  десятък не се взема; десятък не се взема и от семената на лена; взема се само от лена, защото раята, който отглежда лен, не го дава на спахията очукан, а потопен във вода (намокрен); от семето не се взема десятък именно в замяна на работата по размекването му.

 

От имами и хатиби раятски данъци не се вземат

 

Ако имами и хатиби са регистрирани раи на някого, налог бенак и налог мюджеред (за самец) не се взема; поради това, че са първенци (водачи) на хората и понеже изпълняват службата на имамин и хатибин, не дават никакви раятски данъци; ако бъдат уволнени от тази служба, те дават [поменатите данъци]; ако са муезини и каюми, не могат да не дадат данъка бенак, казвайки: „Ние сме станали муезини и каюми с берат.“ Закон е непременно да им се вземе данък бенак.

Ако в регистъра са записани съдружници на спахийските земи⁶, спахията дава на раята половината семе и половината волове; след това закон е сахиб-и арз да вземе половината от станалия добив, а другата половина е на този, който е обработил въпросните земи. През годините, когато сахиб-и арз не даде половината семе и половината волове, не може да вземе половината от добива; той взема само юшур (десятък). Той не може да безпокои раята, казвайки: „В регистъра [въпросните земи] на мен са записани съдружнически земи (шерик йерлер), затова вземам половината от добива.“ В този смисъл се издава и съдебно решение.

Ако някой от раите, които владеят земи на съдружнически начала [със спахията], умре и ако по закон поменатите земи преминат [л. 71-а] [в наследство] на синовете му, за да ги обработват, и всеки един от синовете му обработва по две ниви, те не могат да искат от спахията поотделно семе и волове. Постъпва се, както се е постъпвало в миналото при владението на земи [на съдружнически начала]; ако в миналото се е вземало добив, ще се взема по същия начин [занапред].

 

Имаминът може да даде другиму вакъфското място,

което му е било дадено в собственост

 

Ако някой предишен султан е дал в собственост  някои земи на лице, което е построило свещена джамия, и ако това лице, след като е получило султанско мюлкнаме, е вакфирало владението на тези земи (подарило ги за вакъф) по издържане на имамина и хатибина в същата свещена джамия и ако имаминът през времетраене на службата си е предал (дал като влог) владението на тези земи на друго лице и той (имаминът) си е отишъл (напуснал службата си) и е бил заменен с друг имамин, щом като последният поиска да вземе обратно поменатите земи, владелецът на земите не може да оспорва това, казвайки: „Аз съм взел земите в собственост  от бившия имамин.“ Всеки имамин може да даде тези земи [във владение на други] само през времетраенето на службата си. Всеки имамин, ако иска, сам владее тези земи; ако иска през времетраенето на службата си, дава ги във владение на друго лице. Това е закон; съдебно решение се издава в този смисъл.

 

Закон за раите, записали се на друго място за оризари (челтикчи)

 

Ако рая, регистриран в новия султански регистър [л. 71-б] на спахията, се запише за оризар на друго място, правилно е да си остане рая.

 

Закон за юшура от петмеза и от кьофтер

(тестен сладкиш от гроздов сок)

 

Ако в регистъра е записан юшур от петмез, взема се едно на петнадесет (една петнадесета от добива); но няма нужда да се записва в регистъра. А от кьофтер се взема едно на четиридесет, защото има обработка и разноски за брашно.

 

Данъкът раийет и налогът мюджеред (ергенски данък)

не се вземат еднакво от всички

 

От неженени синове на рая мюсюлмани, способни да припечелват самостоятелно, вземат се годишно шест акчета ресм-и мюджеред (данък за самец, ергенски данък). От синовете на неверниците, било, че са женени, или неженени, взема се годишно по двадесет и пет акчета испендже. От синовете на мюсюлмани и неверници, неспособни да припечелват самостоятелно, не се взема налог ресм-и мюджеред и испендже. От синовете на рая мюсюлмани, които, бидейки неженени, се оженят, взема се данък бенак двадесет акчета. Ако жената на рая мюсюлманин, който плаща данък бенак, умре, на такъв рая отново се взема данък за самец; това е закон и се издава височайша заповед.

Рая, който запише себе си като негоден за работа в списъка за самци,  ако действително е негоден за работа и неспособен да припечелва, от такъв рая не се взема нищо; но той не се освобождава от раятски данък. През времето на Джелялзаде е била издадена височайша заповед да не се взема данък бенак от лица, опростени от данъци.

 

Закон за събирането на ресм-и чифт (поземлен данък)

през времето на нишанджията Джелялзаде

 

Закон е данъкът бенак от неженен [л. 72-а] и чифт ресми (поземлен данък) с добавките  да се взема през месец март. В чийто документ за прехвърляне на тимара (прехвърлително=назначително) попадне денят първи март , той взема (събира) чифт ресми (поземления данък), данъка бенак и данъка мюджеред (ергенски данък). Данъците ресм-и чифт и ресм-и бенак не се вземат еднакво от всички. В регистрите на някои вилаети са записани в малък размер, а в други — в голям размер. Те се вземат, както са записани в кануннамето, на гърба на всеки муфасал (подробен) регистър, прикрепен към новия регистър. На главатарите на неверниците е наложен данък испендже с височайша заповед: от всекиго, бил той женен, или неженен, имал или нямал земя, се взема по двадесет и пет акчета данък испендже. Това е записано в кануннамето на вилаета Румили.

 

Закон за приелите исляма

 

От този, който е приел честития ислям, се взема данък бенак, испендже не се взема; в този смисъл се издава височайша заповед.

 

Закон за хараджа

 

От всеки рая немюсюлманин (зимми) се взема отсечено (определено) по сто и петдесет акчета данък харадж: сто и четиридесет акчета са за хазната (държавното съкровище), а десет акчета взема за препитанието си лицето, изпратено да събира хараджа. В случай че има за събиране харадж, останал от времето на назначения преди него чиновник, този харадж не се отменя, а се събира на общо основание; за целта има височайша заповед.

 

Закон за данъка за овце (адет-и агнам)

 

За всяка овца се взема по едно акче за държавното съкровище; а за всеки триста овце се взема по пет акчета данък за кошара (ресм-и агъл). Длъжностните лица [л. 72-б], които събират тези данъци, вземат [за себе си] по двадесет и пет акчета на сто овце. Следователно не може да се взема повече или по-малко от заповяданото [в това кануннаме]; в този смисъл са издадени заповеди от финансовото ведомство и от султанския диван. Това лошо нововъведение е извършил Синан паша на джемази-юл-ахър хиляда и четвърта година [от Хиджра = 1 — 29 февруари 1596 г.]. Той не ще може да отговори и на оня свят.

Събирането по едно акче на овца се отнася специално за султанските хасове. Закон е в другите хасове, като тези на бейлербейовете, на санджакбейовете, както и феодалните владения на тимариотите, и от вакъфските землища да се взема по едно акче на две овце.

Закон. Във връзка с данъка за овце (адет-и агнам) за държавното съкровище длъжностните лица, натоварени със събирането му, съставят списък за количеството овце, които всеки рая има през времето от април предната година до април следната година, като вземат по едно акче на овца.  Данък за овце от юруците се взема също през април.

Времето за събиране данъка за овце от заими, тимариоти и други е през месец май след раждането на агнетата: тогава овцете се преброяват заедно с родените агнета и на две овце се взема по едно акче. В чието прехвърлително [за владение на тимара] попадне първият ден на месец май, данъкът за овце е негово право (той събира този данък).

Потомците на Мохамеда, длъжностните лица и всички служители на султана, било, че са владелци на тимар, било, че са на заплата, данък за овце, плащат като военни; издава се височайша заповед да се взема за овцете, които са повече от сто и петдесет; за овце до [л. 73-а] сто и петдесетте не плащат [данък за овце].

 

Закон за двама спахии, съвладелци на тимар

 

Когато един тимар се владее от двама души спахии-съвладелци, ако в берата на единия и в преписа от регистъра е записано той да получи хиляда акчета в пари, той получава от съвладелеца си само тези хиляда акчета; а в другия доход от земята той не се меси, защото този доход е на спахията-съвладелец, комуто не е записан доход в пари; съобразно с това [разпореждане] се издава решение, когато потрябва.

 

Закон за ешкинджи мюлк-тимар

 

Владелецът на ешкинджи мюлк-тимар, ако не изпрати на война годни въоръжени конници, или бидейки на легло (болен), лично не отиде на война, тимарът му не се отнема; закон е да се вземе за държавното съкровище [само] едногодишният доход за годината, през която той не е отишъл на война; такъв тимар, ако и да се е дал на другиго, възвръща се на [владелеца му].

 

Закон за данъка бадихава,

какъвто пазачите на съседните държавни гори не могат да събират

 

Когато данъците бадихава са записани в регистъра като доход на спахията, държавните горски пазачи в близост до тези села не могат да се месят в [да искат] данъка бадихава от поменатите села. Издадена е била височайша заповед през времето на Хамза паша в смисъл, че спахиите вземат този данък.

 

Закон за данъка ресм-и земин

и пояснение на (термините) чифлик и дюнюм

 

Данъкът ресм-и земин се взема: по едно акче на два дюнюма земя, на която расте (се отглежда) доста доброкачествен памук, или земя, която се залива от вода (е под вода), по едно акче [л. 73 - б] на три дюнюма средна земя; по едно акче на пет дюнюма долнокачествена земя. Един чифлик земя се нарича земята, която се състои от седемдесет-осемдесет дюнюма първокачествена земя (хас йер) или от сто дюнюма средна земя (евсат йер), или от сто и тридесет до сто и петдесет дюнюма долнокачествена земя (една йер).

Дюнюмът пък се състои от четиридесет измерени крачки в дължина и ширина. През времето на Джелялзаде е станало закон и е била издадена височайша заповед, че площта на чифлик се измерва с въже от седемдесет шивашки аршина (дерзи - терзи аршину).

 

[Няколко закона за юруците]

 

Закон за юруците. Като се вземе пред вид, че юруците, като отсядат [на едно място] и се преселват [на друго място], не са рая на никого, където да отидат, дават раятски данък (ресм-и раийет) на оня спахия, в чието село се записват с дружината си (джемаатларийле).

Спахиите на землищата не могат да се месят [да им искат раятски данък]. Но ако не се изселват от едно място и не се преселват на друго,  т. е. ако се откажат напълно от юрушкото си положение, ако разпръснат (разпродадат) дребния си добитък и воловете си и се включат в категорията на печалбарите и се заловят за земеделие и заседнат на спокоен живот, в такъв случай те дават (плащат) раятски данък според регистъра на оня спахия, в чието село се намират записани при описването (на селата) като жители повече от десет години; с това те престават да са юруци и стават рая.

Закон [пак] за юруците. Когато юруците се застояват по местата, дето ходят, приспособят мястото за дворище и завъдят добитък и получат приплод (малки), в този случай не са подчинени [не са рая] [л. 74-а] на никого. На свой ред юруците не бива да нанасят щети и вреди на посевите на стопаните по тези места. В случай че нанесат вреди, те обезщетяват стопаните чрез съдействието на кадиите.

Ако един юрук заседне в землището на тимара на един спахия и след като се отдаде на земеделие, изкара на паша добитъка си, не е правилно (не може) да му се иска данък за паша (отлак хаккъ), защото данък за паша не се взема от този, който дава юшур и ресим (десятък и поземлен данък).

Закон [пак] за юруците. Юруците не бива да се засядват повече от три дни по местата, където се налага да останат при отиване и на връщане от яйлаците си (летните си пасища). Ако се случи пък да останат по тези места, да не нанасят вреди и щети на никого. Ако сторят щети, те ще заплатят обезщетение, след като щетите се установят по шериатски ред [от кадията]. Понеже юруците не се заседяват и не се установяват на едно място, а са в постоянно движение, владелецът (спахията) на землището  няма право да иска налог сватбарина (гердек ресми). Ако субашии и спахии влязат в прение (спор) относно жените (младоженките) на юруците, казвайки: „тя (младоженката) излезе от (живя в) моето землище“, следва да се има пред вид, че юруците не са свързани с определено землище, защото са заселници и изселници  и не живеят непрекъснато (нямат постоянно местожителство) в едно и също село. Вземането (събирането) на налога сватбарина за младоженки недевици засяга жените, които са установени и живеят в това землище. (Следва да се знае също), че налогът сватбарина за жени на юруци е съдебен спор, свързан със землището;  владелецът на тимара и субашията не могат да се месят.

[л. 75-б] 3акон [пак] за юруците. Когато юруците със собствените си брадви, както еничарите, отворят изново [приспособят за земеделие] земи в землището на владелеца на тимара, те дават (плащат) дванадесет акчета за цял чифт — шест акчета за половин чифт, повече не плащат. Но ако владеят раятски земи, дават (плащат) данък чифт ресми и юшур като рая: те не могат да оспорват това, казвайки: „Ние ще плащаме дванадесет акчета.“ Това положение изрично е отбелязано в кануннамето за солунските юруци  и в този смисъл се издава височайша заповед.

Закон [пак] за юруците. Юруците са население, което се заселва и изселва [незаседнало на постоянно място]. Тъй като те не са установени на определено място и нямат нищо общо със санджакбейовете, имат свои субашии и свои аги (началници). Които от юруците извършат тежко престъпление и заслужат тежко наказание, биват съдени от кадиите. След постановяване на съдебно решение [наказанието привеждат в изпълнение] субашиите на спахиите; в този смисъл по-рано е издадена височайша заповед.

Закон за данъка чифт куллугу. Който държи (обработва) земя, която по-преди е била раятска, бил той юрук, или неюрук, закон е да дава (плаща) данък чифт акчеси, в случая наречен куллук акчеси, в определения размер за ресм-и чифт в регистъра на вилаета. Но ако отпосле отвори с брадвата си нови земи (за обработване) и се заеме да обработи цял чифт, закон е да му се вземат дванадесет акчета за данък ресм-и чифт.

Закон [пак] за юруците. Когато в [землището на] един тимар отидат да зимуват юруци отвън (от другаде), ако в [л. 75-а] регистъра ясно е указано, че се взема (събира) данък къшлак, такъв данък се взема; ако няма подобно указание — не се взема. Също така, ако по обичай от старо време за тези места се е вземал данък ресм-и къшлак (налог за зимуване), ще се взема и сега; ако не се е вземал, не ще се взема.

Закон [пак] за юруците. Издадена е височайша заповед [в смисъл], когато юруци се откажат от положението си на юруци и се настанят в даден вилает (покрайнина), където започнат да се занимават със земеделие, и там живеят повече от десет години, в случай че се запишат за рая в селото, в което живеят, не се освобождават от положението на юруци, а се разплащат с [пак изплащат данъците си на] юрушкия бей (началник).

Обаче когато на единадесети ден от месец джемази-юл-ахър деветстотин осемдесет и четвърта година [от Хиджра = 5 септември 1576 г.] било докладвано пред подножието на височайшия трон, че се е случвало, щото за един-двама юруци, живущи в едно село, да идват и да отсядат в него за няколко дни, било юрушкия бей, било юрушкия черибашия, придружени с доста техни хора, да притесняват раята с искане от населението на селото безплатно ядене [за хората], зоб [за конете] и да нанасят щети на владелеца на селото (спахията), заповядано бе да се издаде височайши ферман в смисъл: „когато записан [в регистъра на юруците] юрук живее в едно село повече от десет години, щом се зарегистрира за рая на това село, с него се постъпва съгласно регистъра,  като занапред да не се допуска юрушкият бей да притеснява подобни юруци.

[л. 75 - б] Понеже оттогава насам се действа въз основа на този ферман, [и сега] се издават височайши заповеди да не се допускат юрушките бейове да се месят [в села с един-двама юруци, какъвто е горният случай]. Впоследствие пред вид на това, че горната височайша заповед е била вписана в императорското кануннаме с почерка на покойния Хамза паша, то великият везир през времето на нишанджията Хасан ефенди е отбелязал това на бялото поле [на закона за юруците].

 

Закон за войнуците

 

Ако останалите в повече войнуци се запишат (да плащат) на спахията ресм-и раийет налога им джюрм-ю джинает (глоби от престъпления и нарушения) събира този спахия, комуто е записан като доход данъкът им испендже от двадесет и пет акчета и данъкът им бадихава; ако държат (обработват) земи в землището (във владението) на някое лице (спахия или друг правоимащ), нему дават юшур (от добива на тази земя); ако имат овце, данък за овце дават на тогова (спахия или друг правоимащ), комуто е записан като доход този данък; ако имат воденици, дават данъка им; изобщо те плащат като раи всички други обикновени обичайни данъци според закона.

Друг закон: Записаните на войнук войнушки земи (войнуклук йерлери) не е позволено да се дават на лица, извън войнуците [на невойнуци]. Ако по някакъв начин те са му били отнети [и дадени на друго лице], връщат се обратно на войнука. Не е позволено (не се допуща) да се води дело [против войнука], казвайки: „Толкова и толкова време владея земята.“ Ако обаче войнукът е дал [земята си] в свое време [през време на службата си], може да я даде; ако поиска да я вземе обратно през времето си [службата си], в сила е условието, каквото е уговорено. От войнушка земя, записана лично на войнук, десятък не се взема; но ако той отвори (разработи) земи извън своите и ги владее, от тези земи десятък събира лицето, в чието феодално землище се намират; ако дотогава се е вземал ресим (поземлен данък) от подобни земи, закон е да се взема и този данък.

Закон за лозята им. Земята и градините, които съставят [л. 76-а] войнушка бащина (войник бащинеси) и са записани на войнука, не влизат (не се включват) в наследството му, наследниците му не могат да ги получат; предават се (дават се) на войнук, отпосле записан на негово място.

Закон за хараджа им. Ако войнуците, които служат в султанската конюшня, имат синове, братя и други роднини, незаписани другиму [в регистъра на някой спахия], но са съгласни да плащат испендже и харадж, щом се запишат да плащат харадж и щом спахията се намеси [предприеме действия за събиране на хараджа], не се допуща да стори това, понеже те не са записани за раи на спахията. Само със записване на харадж не се поражда право за спахията да се меси [в събиране на данъци]. Данъкът испендже от подобни лица принадлежи на (събира се от) войнушкия санджакбей; това е стар закон.

Закон за хараджа им. Ако от войнуците, останали в повече и записани да плащат харадж, но които не държат (не владеят) самостоятелна раятска бащина (мюстекил раийет бащинеси) и не обработват със земеделие раятски ниви (раийет тарласъ), се поиска данък испендже и заедно с това им наложат някаква тегоба, това не се допуска. С налагане харадж на войнуците в повече те не влизат в категорията раи. С тях се попълва броят на войнуците, щом се яви недостиг, били те синове или роднини на войнуци, или не били такива, тъй като подобни лица не са записани за раи, не може да им се иска данък испендже, нито може да им се възложи раятска тегоба (раийет теклифи).

Закон за данъците им. Ако войнушките земи на някой войнук се намират в общност и неразделност със земите на братята му рая и ако между [поменатите] земи няма определена граница, от тези земи се отделят за войнушка бащина толкова, колкото се полага по закона, действащ в този вилает (покрайнина), и се нарежда да не [л. 76-б] се вземат данъци и налози от така определената войнушка бащина. Земите, оставени за братята, също се определят и разпределят помежду им, като юшурът, испенчето и саларието и други раятски данъци се събират за владелеца на тимара.

Закон [пак] за войнуците. Ако мюсюлмани или неверници дойдат и завземат и обработят със земеделие земи в синора на войнушка бащина (войнуклук бащинеси), записана на войнук в регистъра, и не му дават юшур (десятък), а влязат в спор с него [оспорват му това право], то след като се установи, че земите са войнушки, обработващите тази войнушка земя биват осъдени да заплатят юшур на войнука според закона. Ако осъдените влязат в пререкание и не искат да дадат [присъдения юшур], забранява им се да обработват [земята], и като войнушка земя тя се присъжда на войнука; той я владее, както си иска; такъв е законът.

Закон [пак] за войнуците. На войнуците не е дадена целина; дадена им е само мека (обработваема) земя; закон е войнушките бащини да не се измерват отново; те остават тъй, както са били измерени в старо време.

Ако след описването на гористите земи на спахията, находящи се извън спахийското му село, някой войнук отвори [приспособи за обработване] земи и ако обработва със земеделие част от тези земи, а друга част насади с лозя, десятък от гроздето на насадените лозя се присъжда по шериатски ред на спахията и се събира от него.

Десятъкът (юшурът) и саларието от храни, добити от обработените [л. 77-а] със земеделие гореказани земи, е една осма. Не се допуска войнуци да оспорват това и да се отклоняват [от изпълнението му], казвайки: „Ние сме войнуци.“ Това е закон.

Закон [пак] за войнуците. Когато войнушка бащина, находяща се в землището на спахията, е записана като доход на името на войнуци във войнушкия регистър, тези войнуци не могат да навлизат в други земи [и да ги обработват] освен в определените им бащини. Ако навлязат в земи на спахията и ги обработват със земеделие, спахията взема (събира) от тях юшур и саларие [от добива на тези земи].

 

Закон за копачите и лозарите

 

Ако раята на един спахия е копач (на пръст) или лозар, това не е противно на раятското му положение; положението на копач на пръст и на лозар е свързано с опрощаване (освобождаването) от извънредни данъци. Копачите и лозарите, записани за рая, дават раятски данък (ресм-и раийет), те не дават само извънредни данъци (авариз); всички положения, които се отнасят за раята, се прилагат и спрямо тях.

 

Закон [за доганджиите]

 

Ако някой рая стане доганджия, [следва да се знае, че] не излиза от положението си на рая и не отпада плащането на раятския данък: от записания рая непременно се вземат раятски данъци. Същото е и със спахията на тимар; щом е записан рая, раятски данъци се вземат [от него]. Но щом излезе на тимар, [щом му се даде тимар], като в доклада до падишаха (султана) се каже, че е рая, и при това положение се заповяда да му се даде тимар заради сътрудничеството му (участието му) във войната и ако това се отбележи в берата му, в такъв случай той излиза от положението на рая и от него не се взема (не се събира) раятски данък. Но ако държи (владее) раятска земя, той плаща ресим (поземлен данък), няма оправдание да не даде; закон е [да даде].

 

Закон [за мерите]

 

Земите, съставляващи мера (общоселско пасище), не са определени по граници. На местата, където е пасял добитък още от старо [л. 77 - б] време, пак ще пасе по същите места. Но [нека се отбележи, че] на четиридесет-петдесет години не се казва старо време. Старо време е това, чието предишно време никой не знае.

Противно на закона е купуването и продаването и обработването за земеделие на земи от стара мера. Ако [все пак] насилствено бъде обработена за земеделие земя от мерата, присъжда се пак да остане мера, защото мерата е предназначена за [всички] жители на селото преди всичко и с този закон се действа, и в този смисъл се издава съдебно решение.

 

Закон за безстопанствен добитък (юва) и забягнал роб

 

Данъкът бадихава в тимарите на началниците на султанските конюшни (мирахур тимарларъ) са техни [се събират в тяхна полза]. Също така в полза на мирахура се присъждат заловените в гората и безстопанствен добитък и забягнал роб.

 

Закон за свободно ленно владение

 

Всички зиамети и мутлак арпалъци на субашиите, алайбейовете, черибашиите, диздарите, черисуруджиите, които нямат берати от бейлербейове, а са снабдени със султански берати, така също и зиаметите, и мутлак арпалъците на мириалем, на мутефериците и чаушите в султанския двор са свободни [от намеса на държавни бирници за събиране на някои данъци]. [Свободният им] доход се състои току само от глоби от престъпления и злодеяния, от (берия) за известие за (избягали) роби и робини, от налог за женитба (ресм-и арус). Даждията, налозите, бериите и пр. не са свободни данъци; те са [принадлежат] на тогова, комуто са записани [като доход данъците] раийет и хас.

 

Закон за (данъка) орду

 

Когато по заповед бейлербеят отиде на война, налогът орду ресми принадлежи на капуджибашията. Когато войската влезе в Истанбул (Цариград) или Едирне (Одрин), или в Бруса [л. 78-а], този доход се поделя: половината е на капуджибашията, половината е на градските кадии. Когато войската е в провинцията, този данък е на капуджибашиите.

 

Закон за даване на санджак [за управление]

 

Когато султанските синове излязат [бъдат изпратени] да управляват санджак, капуджиите имат доход от десет хиляди акчета, а чаушите — от пет хиляди акчета; други десет хиляди акчета са на мириалем; това е закон. Михтербашията и михтерите също имат право на подобен доход.

 

Закон за гелмие

 

Когато някой рая остави нивата си да почине през известно време, без да я обработва, тревата, която поникне там и бъде окосена, се нарича гелмие; от нея юшур не се взема. Ако обаче в регистъра изрично е записан доход от нея [във вид на даждие за феодала], взема се, колкото е записано. Но записаното трябва да е от старо време; ако не е записано в стария регистър, а вилаетският кятибин [при описването] го е записал по свое лично усмотрение в новия регистър, този доход не се счита истински; той не се взема под внимание; за събирането му не се издава съдебно решение.

Но ако оставената на почивка нива не се разорава (обработва) през време повече от три години, въпреки че е годна за обработване, а произвежда трева (сено), става ливада и от такива земи сахиб-и арз взема данък, ако в регистъра е записан да взема чаир ресми (данък от ливада), ако не е записан такъв данък, взема юшур (десятък). Подобни земи се считат за ливади след тригодишно заливане с вода. Така например, когато някоя ливада не е ливада от старо време, а е земя от чифлик на рая и е станала ливада вследствие естественото ѝ заливане с вода, не се отнема от ръцете (от владението) на раята, но [на феодала] се присъжда юшур (десятък).

Но когато една ливада не е под вода [не е залята естествено [л. 78 - б] от вода], а е годна за земеделие, щом като може да принесе по-голяма полза [в десятък и данък] на спахията, владелците ѝ биват заставени да я разорат и обработят със земеделие.

 

Закон за облагане солта с данък

 

В някои санджаци има сол [се произвежда сол] и още отпреди (отдавна) се е облагала с данък. В селата, където солта се е облагала с данък още отпреди, да не се облага с повече, отколкото се е облагала досега; с по-голям данък да не се облага.

 

Закон за раята и за освободен роб

 

Рая, който не се числи в [никой] регистър, щом не е записан за рая на никое друго лице, е рая на онова лице, в чийто регистър е записан баща му. Също така, ако братът на някой рая не се числи в регистъра [на раята], но е син на рая, щом не е записан за рая в никой регистър, също така е рая на онова лице, в чийто регистър е бил записан за рая умрелият му баща.

Също така, ако освободен роб на някой рая  не е записан рая [в регистъра] на друго лице и ако до описване на вилаета е подчинен на господаря си, и ако е женен, плаща данъка си ресм-и бенак, ако е самец (неженен), плаща налога си ресм-и мюджеред на онова лице, на което господарят му (мевлясъ) е рая. Но за подобни случаи на освободен роб и рая, незаписани в регистъра, се издават свещени заповеди от финансовото ведомство за събиране на раятски данък от страна на мевкуфчията; това е станало закон през времето на Хамза паша.

 

Закон за раятския данък (ресм-и раийет)

 

Ако някой рая е записан рая в регистрите на двама спахии и не живее в землището на никого от тях, но е бил записан [в регистъра], когато е живял [л. 79-а] в землището на друг спахия, данъкът ресм-и бенак се разделя на две части. Но ако след описването [на селото] се окаже, че някой подобен рая живее в землището на един спахия отпреди десет години и е записан рая на това село, спахията на селото взема данъка ресм-и бенак от този рая; спахията на селото, в което той е живял по-преди, не може да оспорва това, казвайки: „Той е мой регистриран рая.“

Друг закон за [раятския данък]. Когато някои записани в регистъра раи-немюсюлмани или синове на раи са били събрани за кандидат-еничари  въз основа на височайша заповед (ферман) или бидейки мюсюлмани, са станали кандидат-еничари или еничари, излизат от положението си на рая. Но ако синовете и братята на гореспоменатите са регистрирани раи, не се освобождават от положението на рая и от плащане на раятски данък поради еничарското положение на първите; те си остават рая, както преди.

Синовете на еничари, родени, след като [бащите им] са станали еничари, не са раи; от син на еничарин не се взема раятски данък.

Ако регистриран рая стане кадия, мудерис или мулязим, от такъв кадия не се взема данък ресм-и бенак и ресм-и мюджеред; тези данъци не се вземат и от ученолюбивите; обаче ако някой минава за ученолюбив, но не се занимава с наука, а прекарва времето си напразно, стар закон е да плаща раятски данък.

 

Закон за рая, престанал да се занимава със земеделие (чифт бозан)

 

Когато записан в регистъра рая развали нивата или лозето си и не обработва със земеделие плодородните и годни за земеделие земи, които владее, а ги оставя необработени и празни и припечелва [л. 79-б] поминъка си от друго занятие, от такъв рая се взема по закон следният данък: триста акчета, ако земите му съставят цял чифлик, сто и петдесет акчета, ако съставят половин чифт, седемдесет и пет акчета, ако са по-малко от половин чифт. За данъка чифт бозан ресми лихва не се взема; това бе заповядано с ферман от първия ден на мухарем хиляда седемнадесета година [от Хиджра = 17 април 1608 г.]

 

Закон за юшура (десятъка) от пчелни кошери

 

Този данък се взема от синове на раи и от освободени роби на раи, както от раи. Когато е записан юшур [от пчелни кошери] в някое селище, взема се, както е казано по-горе: като юшур (десятък) от меда; от меда, необходим за пчелите, не се взема юшур; десятък не се взема и от меда, който е оставен за храна на пчелите през зимата. Десятък от меда, намерен между канари, камънаци и дървета по горите, принадлежи на сахиб-и арз; останалата част [извън десятъка] принадлежи на този, който е намерил пчелите [с меда]. Ако дъщеря на рая притежава пчелен кошер и ако тя живее в селото, в което баща ѝ е записан рая, тя плаща на сахиб-и арз също като рая десятък за пчелен кошер (от меда); такава височайша заповед има от времето на покойния Джелялзаде.

 

Закон от времето на Тевкии Джелялзаде за тимариотите

 

Когато владелци на тимар се откажат от феодалния си лен (дирлик) и не постъпят на служба във Високата порта или в някое бейлербейство, или пък не се явят на поход (война) с надежда да получат феодален лен (дирлик), а останат като печалбари в продължение на осем години, и при описване [на селото] бъдат записани рая, от тях се взема (се събира) данък ресм-и бенак и авариз (извънредни данъци) и те стават рая. Твърдението им: „преди време аз бях спахия, имам на ръка берат“ [л. 80-а], не помага (не принася полза). Но ако с надежда за получаване на феодален лен (дирлик) такова лице постъпи на служба във Високата порта или в някое бейлербейство и отиде сам на поход (война) и изминат седем години дори и повече, колкото време ще и да измине, той си остава спахия и не се облага с данък бенак и с авариз. Не е законно [няма закон], щото синовете на заими или на спахии, докато са живи бащите им, да вземат (получават) тимар въз основа берата на баща си. Но след смъртта на баща им, докато десетгодишните синове на спахии станат седемнадесетгодишни, и ако баща им е умрял преди дядо им, без да е притежавал тимар, те (въпросните спахийски синове), в случай че искат тимара на дядо си въз основа берата на последния, този тимар с пенсионирането на баща им се дава на двама от синовете му в продължение на десет години от деня на смъртта на дядо им. [Обаче] след смъртта на такива пенсионирани спахии спахийските синове, които чакат да получат тимара, с който са удостоени [по гореказания ред], могат да искат тимара до седем години от деня, в който са били удостоени с това право.

Но ако през определения срок те не покажат старание при Високата порта или в бейлербейството, което да съпровожда искането им за тимар, или не отидат на поход (война), а се включат в категорията на печалбарите (припечелват сами поминъка си) и ако при описването (на селото) се запишат за рая, облагат се с авариз и данък бенак. Ако не се запишат рая на никого, данъкът бенак им взема [л. 80-б] (събира) мевкуфчията.

Ако обаче през определения срок от време те покажат старание при Високата порта или в бейлербейството, при искането си на тимар или с надежда да получат феодален лен (дирлик) отидат на поход (война), но (в двата случая) не успеят да заслужат феодален лен (дирлик), колкото и време да измине от срока, те си остават спахийски синове; извънредни данъци (авариз) и данък бенак не им се иска.

 

[Закон за] определените такси и берии,

които се плащат на кадиите за шерийските (съдебните) книжа и други

 

При сключване на брак, ако тези, които се женят, са бекяри (дотогава неженени), плащат за бракосъчетание такса двадесет акчета и пет акчета — за прислужниците на съдилището, или всичко двадесет и пет акчета. За шериатски худжети (съдебни протоколи), за написване на свидетелски показания и за други искания (от кадията) на последния се плаща двадесет акчета канцеларска такса, а за прислужниците на съдилището — пет акчета. Но в това отношение лицето, което взема худжет, може свободно и доброволно и без да му е искано, да даде подарък, който се взема, бил той голям или малък; не може да се откаже с думите: „Нямаме такъв обичай.“ За съдебни спорове само за регистриране (протоколиране) в съдебния регистър се взема осем акчета; за итакнамета (свидетелства за освобождение от робско положение) се взема по шестдесет акчета: петдесет за кадията, десет за наибина, шест акчета за емина и кятибина. За подпис се взема дванадесет акчета; за мюрасели се взема шест акчета.

 

Берия за съдебна подялба (ресм-и късмет) на наследство

 

Ако наследниците на умрелия са пълнолетни и ако съдебна подялба не се иска, да не се заставят да искат такава. Ако между наследниците има пълнолетен, непълнолетна или отсъстващ или отсъстваща [л. 81-а], съдебната подялба между наследниците е необходима. След като се приспаднат дълговете на умрелия, от наследствената маса се взема петнадесет на хиляда берия за съдебна подялба на наследство и повече не се взема. Закон е да се издават височайши заповеди за недопускане наибите да вземат [отделна] берия.

Стар закон е да се издава височайша заповед, щото вилаетският (местният) кадия да не взема нито да разрешава на своя наибин да взема от парите, които са завещани за благотворителни цели, казвайки: „Една трета или една пета [от тези пари] е наша.“ Бериите за издаване на худжет за съдебна подялба, за протоколиране в съдебния регистър, заплащани на кадиите, бяха определени през времето на [султан] Илдъръм Баязид хан в 701  (седемстотин и първа) година.

 

Закон за селата и за посевните земи

 

Завоевателят на Константиний (Цариград) султан Мехмед хан [II], бог да прости греховете му, при завръщането си от похода в Богдан (Молдавия) през осемстотин осемдесет и първа година [от Хиджра = 26. IV. 1476 до 14. IV. 1487 г.] при съставяне препис от регистър на владелците на тимар и зиамет е заповядал и узаконил да се определят (посочват) селата и посевните земи, които се дават като тимари и зиамети. Преди това в [административните книжа] се пишеше само „еди-кой си зиамет или еди-кой си тимар дадох на еди-кого си.“ Великият бог да го опрости богато.

 

Закон за даване на санджак [за управляване]

 

Султан Осман гази е първи, който раздаде държавни служби в седемстотин и първа година [от Хиджра = от 6. IX. 1301 до 25. VIII. 1302 г.]. На сина си Орхан той даде (да управлява) Султаньоню, наречен още и Караджа Хисар санджагъ; Ески Шехир даде на Кестералп; Йньоню даде на Алгуралп; [л. 81-б] Ярхисаръ даде на Хасаналп; Инегьолю даде на Тургуталп.

 

Закон за [берията] една пета [от стойността] на пленник

 

В седемстотин и шестдесета година [от Хиджра = от 3. XII. 1358 до 22. XI. 1359 г.] през времецаруването на султан Мурад хан гази [1359 — 1389] се заповяда за първи път да се взема една пета [от стойността] на пленник, като за всеки притежаван пленник се определиха и се взеха [събраха за съкровището] по двадесет и пет акчета [берия].

 

Закон за началото на спахийството

 

През честитото време на султан Мурад хан гази [1359 — 1389] за първи път се тури начало да има спахии и силихтари. Синовете на владелци на тимар не биваха лишавани от тимара [на баща им], а при смъртта им тимарът се даваше на синовете им; [мероприятията] синовете на военните в султанския двор да не се лишават [от тимар], както и записването на войнуци, всичко това се е осъществило по внушение на бейлербея на Румили, Тимурташ паша, в седемстотин и шестдесета година [от Хиджра = от 3. XII. 1358 г. до 22. XI. 1359 г.].

 

Султански закон [за давността на разни искове за недвижим имот]

 

През деветстотин петдесет и седма година [от Хиджра = от 20. I. 1550 до 8. I. 1551 г.] издаден е бил ферман за следното: делата относно недвижими имоти не се разглеждат от съда след изминаването на десет години. Другите дела не се разглеждат след изминаването на петнадесет години. Но издадена е била височайша заповед (ферман), че дела, отнасящи се до вакъфски и наследствени (поземлени) имоти, се разглеждат от съда колкото и време да е изминало.

С божия помощ написал (преписал) в понеделник осми зилхидже свещени от хиляда сто двадесет и седма година [от Хиджра = 5 декември 1715 г.].

 

¹В случая „не се постъпва както при смъртта“ означава, че когато владелецът на една земя (нива, ливада и пр.) е заминал за друго селище, като оставил в продължение на три години земята си необработена, спахията не е длъжен да даде така оставената земя най-напред на сродниците, които имат право да я получат, в случай че същият владелец би починал, а я дава на когото си иска.
²В текста: — „незаетият от наследник имот на починалия се нарича махлюл“. Съгласно разглеждания закон за земята само синът има право да наследи мирийските земи на починалия си баща. Поради това и горното законоположение разпорежда, че земята на даден наследодател, щом не се заеме от сина му, се дава от спахията на посочени от закона сродници срещу берия за тапия като имот махлюл.
³Aib (a.) 1. „Срам, позор“. 2. „Недостатък, порок, дефект“: bu malin hiς bir aibi yoktur — „тази стока няма никакъв дефект“.

В нашия текст изразът aibiуlе, употребен на два пъти, означава „с дефекта ѝ, с недостатъка ѝ [с недостатъка на земята]“.

Недостатъкът (или порокът), за който става дума в нашия текст, се състои в това, че сахиб-и арз в случая дава на трето лице съгласно изричен текст на закона с редовна тапия не земя в пълно негово разпореждане, а земя, принадлежаща на непълнолетни, които, като станат пълнолетни, ще я вземат обратно. С други думи, прехвърлената на трето лице земя има недостатъка, порока да бъде върната на непълнолетните при тяхното пълнолетие. А при обикновено прехвърляне на земя върху частно лице това не се случва.
^{4 и 5}В разглеждания текст термините sahib-i arz „господар на земята“, в смисъл владелец на феодалния лен; sahib-i rеауа — „господар на раята“, в смисъл на феодал, на когото са подчинени раите като данъкоплатци, са двама отделни спахии. В конкретния случай първият е спахията, в чийто тимар се намира земята, която се обработва от даден чужд рая. От този рая той ще събере следващия се десятък на общо основание. Вторият е спахията, на когото същият рая е подчинен като записан в регистъра на данъкоплатците. Този спахия ще вземе същия размер десятък като глоба, поради това че раята е изоставил земята в неговия тимар и отишъл да обработва земя в чужд тимар.

Обаче обикновено функциите на sahib-i arz и sahib-i rеауа се събират в едно лице — спахията, владелец на тимара и господар на раите, живущи в землището на същия.
⁶Спахията, владелец на тимар, както е известно, се счита господар на земята (sahib-i arz), без да притежава на свое име никакъв къс земя. Това название му е дадено само защото той се разпорежда по делегация от върховната власт с отстъпването на мирийските земи във владение на частни лица. За тази административноправна функция той събира tapu resmi „берия за тапия“ и той вече не се меси при обработването на отстъпената земя. Спахията освен това събира част от данъците (десятъци, налози и пр.), с които са обложени раите, работещи тази земя.

От горното законоположение виждаме, че земята, която се определяла за частно владение на спахията, понякога се е записвала в регистъра за „съдружническа с раята“. В такъв случай спахията е бил длъжен да дава на раите, които са я обработвали, „половината семе с половина брой волове“, необходими за обработването.

При това положение спахията вземал половината от получения добив, а другата половина се давала на раите — непосредствени производители, като същински изполичари. Когато спахията не е давал половината семе и волове, той е събирал само обикновения десятък от добива.

 

Речник на турските термини

Авариз — паричен данък, събиран от държавата в замяна на облагане върху продукти и припаси. Терминът обозначава и цяла група данъци и повинности („извънредни“), налагани в полза на държавата в мирно и военно време.

Алайбей — командир на полк в спахийското опълчение, подведомствен на санджакбея.

Арусане — такса, събирана от мъжете при встъпване в брак. Числи се към данъчната категория „бадухава“.

Асесбашия — началник на нощна стража в населено място.

Аян (вилаетски) — 1) най-изтъкнатите представители на османската феодална класа по места; 2) почетна изборна длъжност, която заемали местните влиятелни турци, натоварени със задължението да следят за точното изпълнение на правителствените разпоредби.

Бадухава — група еднократно събирани такси и глоби, между които: арусане (сватбарина), тапийска такса, джюрм-ю джинает (глоби за различни престъпления) и пр.

Бач — пазарна такса, налагана при покупко-продажби на стоки и при прекарването им през важни проходни места (мостове, дервенти и пр.).

Бащина — 1) селско стопанство на някои от специалните категории население (войнуци, доганджии, мартолоси), освободено от данъци към местните феодални владетели и държавата; 2) личен поземлен дял на немюсюлманската рая, над който тежала феодална зависимост от местните господари на земята и от държавата.

Бедел-и нев яфте — налог за регистрирането на новооткрити данъкоплатци.

Бейлик — владение, което принадлежи на султана.

Бейт-юл малджи — фискален орган по събирането на наследствени имущества и неоткрити наследства в полза на държавното съкровище.

Бейт-юл мал — държавно съкровище.

Бейт-юл мал-и аме и хаса — такса, събирана от раята и свързана с наследствата.

Берат — султански указ за назначаване или грамота за владетелски права върху служебно феодално владение.

Берия за тапия — (ресм-и тапу), такса, събирана от феодалните владетели срещу издаване документ (тапия) за владение на раятска земя.

Буюрултия — заповед, издадена от валия или друг функционер от същия ранг.

Вакъф — феодално владение с широки имунитетни права, част от чиито доходи били отредени за издръжка на религиозни и благотворителни учреждения.

Валия — управител на вилает.

Вам — такса, налагана върху влашката каменна сол в полза на влашкия войвода.

Везир — звание на висш държавен сановник.

Вилает — област, най-голяма административна единица в Османската империя.

Везарие'возарие — такса, налагана в пристанищата в полза на длъжностните лица, които броели и манипулирали със стоварените стоки.

Войвода — административен управител и фискален орган в хасови и вакъфски владения.

Войнук — немюсюлманин, натоварен със специални задължения към централната власт (гледане на султанските коне, служба в обоза на армията по време на поход). Срещу тия си задължения бил освободен от данъчната група „авариз-и дивание ве текялиф-и йорфие“ и притежавал освободена от данъци бащина.

Гедикли — 1) звание, давано на лица от свитата на еничарския ага; 2) ленни владения, давани на лица, които били задължени да изпълняват военната си служба, когато лично великият везир бил главнокомандващ на армията.

Гюреджии (кюреджии) — категория население, натоварено със задължения, свързани с рудодобиването. В замяна на това те били освободени от извънредни данъци.

Гюмрюк — търговско мито, налагано върху стоки, докарани на определено пристанище или тържище от друга страна или от друга област.

Дервентджии — категория население, натоварено да охранява проходи и опасни места. Срещу това освободено от извънредни данъци.

Дефтердар — върховен чиновник, ръководител на финансовия апарат в Османска Турция.

Дефтер емини — началник на службата по регистрацията на поземлените владения.

Дефтерхане — върховно учреждение, където се съхраняват официалните документи за поземлените владения и приходите от тях.

Дефтер-и хакани — служба, където са регистрирани сведенията за поземлените владения и която издава документи за тях.

Джамбази — категория население, което в мирно време било задължено да закупува коне за султанските конюшни. Организирано в оджаци от по 10 души.

Джебеджи — корпус от османската армия на заплата, на който било възложено изготвянето на оръжие и военни съоръжения, опазването на това оръжие и разпределянето му по различни бойни части.

Джебелу — въоръжен конник (с ризница) от феодалното опълчение.

Джебелу бедели — налог, който внасят спахиите от феодалното опълчение, когато не изпълняват военната си служба.

Джелеп кешан — категория население, натоварено да доставя определено количество овце за нуждите на османската държава и на армията. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.

Джизие — поголовен данък на немюсюлманското население в Османската империя, събиран от мъжките поданици между 15 — 75-годишна възраст.

Джюрм-ю джинает — глоба за извършено престъпление.

Диван-и хумаюн — върховен държавен съвет.

Диздар — комендант на второстепенна крепост.

Дирлик — 1) рента или заплата, давана от държавата на поземлени владетели и чиновници за  издръжка; 2) лен.

Дирхем — мярка за тежест=3,207 г.

Доганджии — категория население, която срещу тимар, освободена от данъци земя (бащина) или само срещу фискални облекчения, отглеждала и опитомявала соколи за нуждите на султанския двор и била освободена от извънредни данъци.

Доганджибашия — доганджийски началник.

Дьонюм — мярка за измерване поземлени площи = 739,84 кв. м.

Емин — фискален орган, фискален чиновник в дадени на откуп обекти.

Еничарин — боец от еничарския корпус.

Еспине — (ресм-и еспине) налог върху бъчвите вино.

Ешкинджия — 1) военнослужещ, действащ спахия ; 2) при юруците така се назовават ония от тях, които посменно изпълнявали военна служба.

Забит — 1) спахийски наместник; 2) помощен орган на вакъфските управители; 3) градски началник, командир; 4) полицейски агент.

Зиамет — служебно феодално владение, с годишен доход до 99 999 акчета.

Зюлюфлиан — зюлюфли балтаджи — категория служители при султанския двор.

Иджмалу тимар — тимар с доход 20 000 акчета, т. е. в пълен размер на дохода.

Илтизам — отдаване на откуп приходи от държавни приходоизточници.

Имам — мюсюлмански свещенослужител.

Испенче — поземлено-личен данък на немюсюлманската рая, събиран в размер на 25 акчета от домакинство.

Ихзарие — съдебна такса.

Ихтисаб — пазарни такси, събирани от мухтесиба.

Каба — наименование на храма в Мека, почитан от всички мюсюлмани, пред който някога се прекланяли арабите-езичници.

Кадълък (каза) — административно-съдебна единица, район, в чийто обсег упражнявал властта си кадията.

Каиш — вид старинна мярка.

Каймакам — заместник, временно изпълняващ длъжността на някое служебно лице.

Калемие — такса за регистрация.

Кануннаме — законодателен сборник, корпус.

Капудан — началник на флотата, началник на пристанищното управление.

Капъ кулларъ — наименование за еничарските оджаци и отрядите на дворцовите спахии.

Касаба — малък град.

Качкун — такса, събирана от феодала срещу продажба на избягал роб или робиня.

Кетхуда — доверено лице на влиятелни сановници и богати люде.

Кетхуда бей — чиновник, който замества великия везир.

Кетхуда (в еснафски организации) — ръководител на еснаф, старейшина на всички градски еснафи.

Киле — старинна мярка за измерване хранителни продукти. Тя била различна по размер в различни области на Турция.

Кул ве джарие метрюкянеси — неизяснена такса.

Кърсердар — военно лице по селата, натоварено да се грижи за охраната на пътища и райони.

Магерие — такса, налагана върху плавателни съдове и стоки, пристигнали в определено пристанище.

Мал-и мевкуд — налог, събиран при продажба на имуществото на починал, когато не се знаело нищо за наследника на починалия.

Мартолоси — категория население, натоварена да охранява пътища н проходи.

Мевкуфат — 1) отдел при дефтерхането, който ръководи събирането на отделни данъци; 2) доходи от вакантни тимари.

Мевляна — господин — титла, давана на някои изтъкнати мюсюлмански религиозни лица, кадии и пр.

Медре — старинна мярка за измерване на течности.

Мензил — попътна станция, където се подменяли конете на пътуващите.

Мензил акчеси — налог, събиран от населението в района на някой мензил за издръжка на този мензил.

Мехр-и мюеджел — сума, един вид обезщетение, която съпругът плаща на съпругата при развод, уговорена в брачния договор.

Мир-и миран — бейлербей, военно-административен управител на област.

Мирийска земя (ерази-и мирие) — земя, която принадлежала на държавното съкровище.

Монополие — такса, която раята плащала, за да продава свободно своя винодобив и шира в течение на 75-те дни, определени за монополна продажба на спахийския винодобив.

Мубашир — чиновник, изпращан в провинциите със специални задачи.

Муд — старинна мярка за измерване на зърнени храни, различна за различните области на Османската империя.

Мукатаа — данъчно-териториална единица, която обхваща доходите от един или няколко данъка в определено селище или район, от митници, солници, пристанища, монетарници и от земи, числящи се към султанските хасове, обособявани от държавната власт и отдавани на откуп.

Мутафчия — занаятчия, който изработва тъкани от козина (чували, торби и пр.).

Мухтесиб — чиновник по мерките и теглилките в градовете, бирник-изпълнител.

Мюезин — служител в джамиите, който призовавал от минарето към молитва.

Мюлк (гази мюлк) — феодално владение, отдавано с права на пълна собственост най-често на заслужили пълководци, държавници, членове на султанското семейство, религиозни мисионери и пр.

Мюлязим — кандидат за получаване на ленно владение.

Мюселем — участник в специален военно-помощен корпус. Те съставлявали най-ранната конница на Империята. В замяна на службата си получавали необвързани с фискални задължения дялове земя (мюселемски чифлици).

Мютевелия — управител на вакъф.

Мютесариф — управител на санджак.

Мютеферика — служебно лице от свитата на султана или везирите.

Мютеселим — управител на град. Заместник-началник на вилает или санджак и местен събирач на данъци.

Наиб — кадийски наместник.

Назарет — финансово-административно ведомство.

Одабашия — началник на дворцовите служещи в покоите на султана.

Ока — старинна мярка за тежести = 1283 г.

Пазарбашия — отговорен чиновник на пазара.

Пенджик — такса, събирана от робовладелци за владение на роби.

Пул (мангър) — дребна монета, равна на 1/2 акче.

Реис-юл китаб — в първите векове началник на канцеларията на великия везир, по-късно — министър на външните работи.

Ренчбер — общ работник, изкопчия, земеделски работник.

Ресм-и тютюнлюк (ресм-и духан) — личен данък, плащан от пришълци за правото да презимуват в известно феодално владение, без да се занимават със земеделие.

Ресм-и чифт — поземлено-личен данък на мюсюлманската рая, плащан в размер на 22 акчета.

Риали грош — сребърна монета от 9 драма с чисто метално съдържание, което не почервенява.

Рюсюм-ю йорфие — обичайни, непредвидени по шериата данъци: арусане (сватбарина), мюджеред, бенак {поземлено-личен данък).

Рюсюм-ю сербестие — данъците върху овцете и бадухава, събирани от владелците на т. нар. serbest zeamet ve timarlar, които за разлика от обикновените ленници не били задължени да ги поделят с по-висшестоящи феодали.

Сайджия — чиновник, натоварен да преброява овцете, предназначени за изземане от държавата.

Саларие (саларлък) — натурален данък, събиран върху земеделския добив, едновременно с десятъка.

Санджак — административна единица, по-малка от вилает.

Санджакбей — военно-административен управител на санджак.

Селяхшор — военно лице от първия отряд на османската дворцова кавалерия; по-късно — почетна титла.

Семерджи — занаятчия, седлар.

Сердар — военачалник, началник на войскова част.

Сиджил — регистър на кадийския съд.

Силяхдар — участник в поделение на платената султанска армия — т. нар. оръженосци.

Субашия — лице, натоварено от спахията да се грижи за събирането на доходите от лена му и да го замества при изпълнението на други функции.

Субашилък — службата на субашията. В ранния период на османското владичество така се назовавали административни единици, по-малки от санджак (вилаети).

Сюргюн — заточеник. Принудително изселвани люде, докарвани от Анадол и колонизирани в балканските земи. В началото имали по-специален статут, а към XVI в. се изравнили по положение с останалата рая.

Тапунаме — тапийски документ, т. е. документ за право на владение върху раятска земя.

Татари — военнопомощен корпус. Организирани били в оджаци (поделения), посменно по пет души, изпълнявали военна служба, а останалите плащали по 50 ак чета за издръжката им.

Тахсилдар — събирач на държавни данъци.

Тебердаран — бойци, въоръжени с брадви. Корпус, създаден при Мурад II.

Телялие — възнаграждение на викача при публични продажби.

Тимар — ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета, давано срещу военни задължения към централната власт.

Тимариот — държател на тимар.

Тузджи — категория население, натоварено да доставя сол за държавни нужди. В замяна на това били освободени от извънредни данъци.

Турнаджи — боец от шестдесет и осмата орта (поделение) на еничарския корпус, състоящ се от 196 орти.

Фетва — правно решение, тълкувание, дадено от мюфтията или шейх-юл исляма съобразно шериата с общи термини, приложими към всички аналогични казуси.

Флорин — златна монета, която наподобява венецианския дукат. Сечена за пръв път при Мехмед II в 1456 г.

Хаймане — лице с непостоянно местопребиваване.

Харач — вж. джизие. Понякога се употребява и в смисъл на поземлен данък.

Хас — 1) везирски — служебно феодално владение с годишен доход над 100 000 акчета; 2) султански — лично владение на султанското семейство.

Xaccа — лично стопанство на спахията в рамките на неговия спахилък. Хасса имало и в някои вакъфски владения.

Хат-и хумаюн — султански акт, заповед.

Хафъз — лице, което знае добре корана.

Чапалък — мярка за измерване на земни повърхности.

Чатал — мярка, с която се измервала каменната сол.

Чауш — дворцов чин, султански носител на заповеди до провинциалните управители; по-късно пазач, вратар в двора на великия везир. Чаушите били две категории — със заплата (ölüfeli çauş) или възнаграждавани със спахилъци (gedikli çauş).

Челтукчи — категория зависимо население, натоварено да обработва султанските оризища. В замяна на това било освободено от извънредни данъци.

Черибашия — началник от спахийското опълчение. Черибашиите били избирани между заимите в казите.

Черисюрюджия — чин от феодалното опълчение.

Чифт — пространство земя, която може да се обработи за един ден с чифт волове, облагателна единица за събиране на поземлено-личния данък ресм-и чифт или испенче.

Чифтлик — 1) селско стопанство на мюсюлманската рая; 2) поземлен дял, освободен от данъци и владян от лица, числящи се към помощните корпуси на армията; 3) през XVIII — XIX в. лично феодално стопанство, произвеждащо за пазара.

Чорбаджия на джебеджиите — команден чин в корпуса на джебеджиите (срв. джебеджи).

Шериат — официалната правна система в Османската империя, изградена върху нормите и предписанията на исляма.

Юруци — полуномадски скотовъдни племена, числящи се към помощните корпуси на армията. Всеки оджак изпращал в армията по пет души, издържани от останалите членове на оджака. Освободени били от извънредни данъци.

Ява — такса, събирана в полза на феодала от стопанина на изгубен добитък.

Ява джизие — джизие, събирано от люде без постоянно местожителство.

Ягджии — категория зависимо население, натоварено да доставя масло за нуждите на властта. В замяна на това — освободени от извънредни данъци.

Яйлак — лятно пасище, летен военен лагер.

Ямак — член на юрушки оджак, който дава по време на война по 50 акчета за издръжка на ония юруци, които са изпратени във войската.