Публикувано по: Мария Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи XV - XIX в.
Из записките на Нури бей. Краят на 60-те години на XIX в.
Печата се по N. Berkes. The Development of Secularism in Turkey. Montreal, 1964, p. 207—208.
Започнах да изпитвам съмнение относно възможностите да осъществим нашите планове, когато започнах да се замислям върху това, че не е така лесно да осъществим промени в мащабите на страната по желание на шепа хора... Мехмед смяташе, че установяването на либерален режим в нашата страна е възможно само при поддръжката на народното движение. Зия, обратно, считаше, че осъществяването на нашите идеи ще зависи от това да получим властта чрез договаряне със султана. Агях предполагаше, че за овладяване на ключовите позиции за достигане на целта трябва да се стремим да постигнем примирие с правителството. Що се отнася до Кемал, той смяташе, че „османският народ храни вярност към управлението и ние нищо няма да сме в състояние да направим, ако султанът не поиска това“. Ето защо той считаше, че няма друг път освен поставянето на престола на такъв султан, който да осъществи необходимите реформи. Рифаат... настояваше върху това да се правят всякакви опити в рамките на законното. Решид... беше уверен, че няма изход от създаденото положение и преди да се дават препоръки, трябва да се натрупат огромни знания.
