Индекс на статията
Подбор, превод и коментари: доц д-р Христо Милков, Институт за исторически изследвания, БАН
ГЕОГРАФСКИ РАЗУЗНАВАТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
МАКЕДОНИЯ - ВЕЧНАТА ЯБЪЛКА НА РАЗДОРА
МАКЕДОНИЯ
ВЕЧНАТА ЯБЪЛКА НА РАЗДОРА
„Македонският въпрос“ отново беше повдигнат като дразнител в югославско-българските отношения. В реч от 12 септември 1958, Димитър Ганев1, член на Политбюро и партиен теоритик, обвинява югославското правителство, че се опитва да денационализира македонското население в Югославия. Обвиненията в албанската преса през септември по повод преследванията на албанското малцинство в Югославия показват, че българската атака е част от по-широк блок на антититовска кампания. Югославия протестира едновременно срещу албанските и срещу българските обвинения. На 5 октомври 1958 Югославия обявава формирането на полуавтономната Македонска православна църка в Македонската народна република.
Въпросите за националната идентичност, религиозните авторитети, съперничещите си териториални претенции, и „Блоковите“ интереси изцяло са въвлечени в един комплексен Македонски въпрос, който тормози балканските отношения много поколения наред. Терминът Македония, както нашироко се разбира, засяга едновременно неправилно определено географско пространство на Балканския полуостров и схващане за нация от Македонските Славянски народи.
Сърцевината на Македония е като цяло признавана и приемана, но нейните външи граници не могат да бъдат да бъдат определени със степен на точност, откакто пространството не е хомогенно нито физически, икономически, нито социологическа цялост с ясно открояващи се очертания.2 Границите, показани на съпровощата карта, включват сърцевината, възприета от повечето власти. Така очертаното пространство грубо обхваща Благоеврадски окръг в България (Пиринска Македония) и (регионът) Диамеризма на Македония в Гърция (Егейска Македония).3 То съдържа неравен планински терен, прекъснат със серия плодородни басейни, напоявани от обширните речни системи Вардар (Аксиос), Алиакмон, Струма (Стримон), и Места (Нестос). Вардарската долина, съединена с Моравската долина, свързваща Белград по Дунав с пристанище Солун (Тесалоники) на Егейско море. Второстепенен път през Македония е Струмският коридор на изток, който свързва Егейското крайбрежие в Гърция със Софийския басейн в България. Исторически съществуването на тези коридори са превърнали Македония в транзитен регион между Централна Европа и Източното Средиземноморие и са улеснявали нейния контрол отвън. Освен главните коридори от север на юг, хаотичното заселване на планини и басейни е довело до възпрепятстване на местните комуникации и развитието на силна местна политическа организация.
Като цяло Македония не е богато надарена с природни ресурси. Басейновите площи са като цяло плодородни и подкрепят оттносително гъсто заселеното земеделско население, докато планините имат бедни почви, оскъдни зеленчуци и разпръснато население, основно заето с животновъдство. Находищата на минерали и горива доведоха до дребномащабни минни операции, в различни местности, a дърводобивът е развит в по-високите планини, специално в Българска Македония.
Освен всяка друга присъща стойност като „недвижим имот“, географското положение на Македония я прави важна едновременно за Югославия и за Съветския Блок. Югославска Македония е потенциално въздушен коридор, и в по-малка степен, сухопътен мост между изложената Албания и останалата част от Съветския Блок. Докато Югославия оставаше лоялен сателит, Блоковите интереси към региона бяха защитени; обаче с изгнанието на Тито Албания се превърна в изолиран ексклав. За Югославия, Македонската Народна република в годините непосредствено след войната служеше като магнит, към който Тито се надяваше да привлече едновременно Българска и Гръцка Македония, като тов би превърнало Югославия в канал на Егейско море и разширило многократно нейната сфера на влияние на Балканите.
Въпреки че провъзгласяващите своето национално съзнание на Македонските Славяни винаги са били важен аспект в „Македонския Въпрос“, Македония не е регион с етническа хомогенност. Освен Македонските Славяни, други етнически групи се откриват на този регион, като българи, сърби, гърци, албанци, турци и власи (румънско-говорящ полуномадски народ). Освен групите с един и същ расов или национален произход, могат да се отличат такива по езикова или религиозна принадлежност. По-голямата част от населението са източноправославни христиани, но турците, много от албанците и малки части от други етнически групи са мюсюлмани.
Стои въпросът дали Македонските Славяни днес представляват отделна етническа група, различна от българите и сърбите. Те говорят славянски диалект, преходен между сръбския и българския. Югославия поддържа, че това е отделен език, говорен от 69 процента от населението на Югославска Македония и че Македонските Славяни са поради това отделна етническа група. България смята, че Македонските Славяни споделят обща история и култура с българите и че двата народа говорят само малко различаващи се диалекти на общ език. Македонските Славяни и българите заедно представляват между 80 и 95 процента от населението на Българска Македония; но съотношението между Македонски Славяни към българите не може да се установи. Гърция не признава македонска националност; но, под термина „Славянофони“, Македонските Славяни в Гърция са смятани за езиково малцинство, различно изчислявано от 3.5 до 12 процента от общото население на Гръцка Македония.
Македонските Славяни самите те изглежда са имали малко или никакво чувство за национална идентичност преди Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война. От този период, обаче, ухажвани или потискани едновременно и от сърби и от българи, подбуждани от Вътрешната Македонска Революционна Организация, Македонските Славяни постепенно развиват национално съзнание и аспирации за политическа независимост.
Българското и югославското съперничество за хегемония в Македония се съсредоточава главно около опитите на всяка една да си осигури преданноста на всички Македонските Славяни. Тези опити довеждат до разширяване на диапазона от културното и религиозното образование до тероризъм и военен контрол. След Втората световна война Титовите планове предвиждат включването и на Българска, и на Гръцка Македония в Македонската Народна Република, и федерацията на остътъците от България с Югославия. България, от друга страна, цели създаването на автономна македонска държава, в която българските, югославските и гръцките дялове ще бъдат съчетани в свободна федерация от балкански комунистически държави. След първоначалното одобрение на Титовия план, Москва по-късно го отхвърля, няколко месеца преди Югославско-Коминформовския разрив през 1948. Коминформбюро тогава изглежда, че е приело българската позиция по Македонския въпрос. По време на краткото сближение между Югославия и Съветския Блок (1955-1958), планът да се анексира Българска Македония към Югославия, според сведенията, е съживен, но както изглежда, никакви конкретни стъпки не са предприети за неговото осъществяване.
Всяко от трите правителства се опитва да развие своята македонска територия икомически и културно с цел да укрепи предаността на нейното население, да потуши всякаква иредентистка пропаганда от страна на нейните съседи и (в случая с България и Югославия) да увеличи привлекателността на своята собствена иредентистка пропаганда.
Югославия положи значителни усилия в развитието на индустрията и подобряването на земеделието на Македонската Народна Република, която е един от най-малко развитите региони на страната. Около 65 фабрики бяха построени в последните 10 години, което отразява усилието да се използват местните ресурси и водната сила. Сред производството на тези фабрики са хром, калиев бихромат, метални сплави, орнаментални метали, карбид, цимент, стъкло, порцелан, фурнир, преработени храни, вълнени и памучни дрехи. Водноелектрическа централа също се строи в Североизточна Македония. Наред с това, обаче, само около 23 процента от заетото население е ангажирано в индустрията, на предпоследно място сред републиките в Югославия. Макар че Македония изостава от всички югославски републики по земеделската реколта, нейното значение за националната икономика е на производител номер едно на памук, тютюн и мак. Повечето от инвестициите в земеделието са насочени към проекти за напояването и пресушаване.
Голямо внимание е насочено също към социалното и културното развитие на Македонската Народна Република. Вероятно най-значимата културна програма е за официалното признаване на Македонския език и поставянето на имена и едновременното учредяване на училища, библиотеки, печатници, общности, театри и радиостанции с цел насърчаването на развитието на този официален език и побеждаване на неграмотността като цяло. Югославското правителство очевидно също прави усилия да разпространи своя официален Македонски език сред Македонските Славяни в Българска Македония, за голямо негодувание на България. Наскоро в словесния диспут между двете страни, българският официален говорител заяви, че македонското население в Югославска Македония е било принудено да се откаже от своя майчин език, да приеме изкуствено сформиран и силно сърбизиран език. Югославската програма за даване на Македонските Славяни на ограничена политическа и културна автономия на широката рамка на югославската държава цели да разпали желанието на част от македонците за още повече автономия. Тяхното скорошно желание за напълно независима Македонска православна църква обаче не се осъществи напълно, беше само една подобна манифестация.
Българска Македония, със само 1.6 процента от общото българско индустриално производство през 1956, е най-малко развитата част от тази страна. Въпреки това, тя има известни природни придобивки, които й придават важност от икономическо значение. Долината на Струма, отворена към топлия средиземноморски климат на юг, е развита като площ за интензивнo отглеждани култури, специализирана за плодове, зеленчуци и индустриална продукция, като фастъци, мак и различни сортове тютюн и мак, които не могат да се отдглеждат нашироко в другите части на България. Няколкото малки напоителни системи и хидроелектрически централи, които използват големите водни ресурси на високите планини Пирин и Рила, са построени като част от регионалната програма за развитие. Добивът на дървени и лигнитни въглища се разшири в последните години. Иглолистните горски ресурси са сред най-големите в България.
Гърците, макар че не са въвлечени в настоящия диспут, са естествено чуствителни към каквото и да било повдигане на Македонския въпрос. Гръцка Македония включва Солун, вторият по големина град и пристанище на Гърция, също както и най-големите земеделски, минерални и горивни ресурси на страната. Регионът произвежда над половината от тютюневите насаждения на Гърция, главният износнен артикул на страната. Икономическото развитие на региона се развива значително след Втората световна война. Пресушителните и напоителните работи, започнати през 20-те години, вече се разширяват. Една водноелектрическа централа е построена и електическата мрежа е разпространена. Плановете са да се разработят Птолемайските лигнитни залежи, един от най-значимите потенциални източници на енергия в Гърция. След Гръцката гражданска война (1946-1949) правителството предприема възстановяването на някои от граничните села, изоставени от своите бивши славянофонски заселници, които бягат или са изгонени в комунистическите страни. Тези села бяха заселени повторно с етнически гърци. Предприети са също различни други проекти за развитие на земеделието, целящи подобряване на живота в пограничните села. Отчасти, тази програма беше предприета, за да противодейства на развитието на отвъд българската старана на границата. Българите подкрепиха своите гранични райони с електричество и течаща вода, с цел да впечатлят гръцките съседи с предимствата на живота от другата страна на Желязната Завеса.
Макар че вербалната размяна между Югославия и България изглежда, че е просто пропагандна битка, изпъква фактът, че въпреки едно десетилетно затишие, Македония продължава да бъде потенциална болезненa точка. Въпреки че диспутът за Македония ще трябва да остане в положението на „студена война“, изразяването на загриженост за интересите на Македонските Славяни, независимо дали е искрено или престорено, е едно отлично оръжие за победа в подобна война.
КОНФИДЕНЦИАЛНО
К-О-Н-Ф-И-Д-Е-Н-Ц-И-А-Л-Н-О
ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1. Повод за Предложен Проект: Македония: Вечната Ябълка на Раздора
2. Постановка на Проблема: Да се изготви географски разузнавателен меморандум за Македония, относно сегашните българо-югославски спорове в района.
3. Контури:
а. Сегашно значение: Един изход между България и Югославия в по-широк план в Блока срещу югославските различия.
б. Какво е Македония?
1.) Разположение и граници.
2.) Тройно разделение: югославска, българска, гръцка.
3.) Историческо значение.
4.) Стратегическо разположение и пътища.
5.) Икономически фактори.
б.) Националности.
в. Сегашни отношения между трите части.
1.) Подобряване на гръцко-българските отношения.
2.) Влошаване на българо-югославските отношения.
г. Заключения.
4. Заявител: Самоинициатива. 5. Отговорни Аналитици: […] GG/E
6. Вид и Степен на Желаното Сътрудничество: D/GC за подготовка на карти.
7. Изчислени Човеко Часа: 75 в RR/GM. 8. Вероятна Дата на Завършване: 1 Ноември 58.
9. Форма на Финална Публикация: CIA/RR/GM-[…]
НЕКЛАСИФИЦИРАНО Х КОНФИДЕНЦИАЛНО СЕКРЕТНО
ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ
ОФИЦИАЛЕН ПЪТЕН ПРОПУСК
1. Ch/G 6 Окт.
2. AD/RR 2/24/59
3. Or/G 11 май 59
4. D/GG […]
5. […]
6. […]
2-3 Какво се случи с това? ? е раздразнен, че това проучване има съмнителна стойност за Ст. М.....AD/RR се съгласи, че крайният продукт изглежда си заслужава.
[…]
ДРУГИ ИНСТРУКЦИИ: След първото споменаване, засягащо неупотребата на названията Вардар, Пирин и Егея, те се модифицират в „Македония“.
MACEDONIA PERENNIAL BONE OF CONTENTION
CIA-RDP79-01006A000100110001-4
