Балканите

 

На вниманието на читателите представям непубликувани архиви от електронната читалня на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), обединени под общата тема „Македония”. Всички те са преминали 65 годишния срок за разсекретяване, но отскоро са „качени” на сайта на ЦРУ. Обнародването им дава възможност както на специалистите, така и на любителите на историята да се докоснат до една доскоро оградена с „бодлива тел” територия. Надявам се да представляват интерес както на българския, така и за чуждия читател, защото те представляват една от гледната точка на една от световните агенции, разполагащи с неограничен човешки, материален и финансов ресурс и то в една пресечна точка на интереси, каквато е Югославия и конкретно Македония.

С редки изключения всички са информационни доклади, но има и меморандум, свързан с текущата разузнавателна дейност, подписан от заместник-директора на управлението, натоварен с тази част. В тях няма посочен нито автор, нито съставител на документа, нито кодово име. В не малко от текстовете има коментари. Прави впечатление, че повечето дати, голяма част от коментарите и всички резюмета са плътно почернени. Дори има случаи, в които от пет коментара четирите са изличени. Ако се сравни съдържанието с наличната дата на разпространение, тя пренебрежимо отдалечена. Така е възможно да се разгледат процесите в Македония в буквалния смисъл ден по ден и час по час.

ЦРУ представлява координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Създадено през 1947 г. със седалище в Ленгли, щата Вирджиния. Организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят.¹

Избраният период е определен въз основа на наличните в читалнята документи, както и от „най-горещите” събития, белязали ХХ век – краят на Втората световна война, смъртта на Йосиф Висарионович Сталин и краят на Корейската война – определяна като „първата гореща война”.

Архивите са групирани по тематичен и хронологичен признак. Възприети са оригиналните им заглавия, които се отличават с точност.

Внушително ядро представляват архивите, свързани със Струмица и Струмишко, разгледани от най-разнообразни гледни точки. Те разкриват неизвестни до този момент подробности за кървавите изтезания, на които са подложени студентите и зловещата екзекуция на Струмишката петорка от УДБА. Разобличени са лъжите, че били убити при „опит за бягство” – стандартен израз, употребяван от всяка власт от както свят светува. Открити са свидетели, които категорично разкриват, че членовете на Петорката са разстреляни, описват техните рани, получени в резултат на мъчения. Има отделен доклад, посветен на реакцията на българското население, което се стича в няколкохилядно погребално шествие, за да изпрати убитите младежи в последния им път. Провалят се опитите на комунистическите управници да сплашат населението и да го принудят под страх от тежко наказание да си остане по домовете. Два доклада са отделени на емблематичната Струмишка гимназия, стълб на българското национално съзнание и българщина, за чието закриване правителството полага неимоверни усилия – отначало наполовина съкращава стипендиите, а след това – с толкова и приема на ученици.

Ето и основните теми, които се очертават в документите, засягащи Струмица и Струмишко – политическото положение и промените в региона, развитието на индустрията и земеделието, създаването на кооперативи, както и обратната тенденция – плановете за разпускането им, производството на наркотици. В подробности е представено развитието на редица струмишки общини. Проследено е както положението в Струмишкия така и на съседния район Кавдарци, където обект на особен интерес е членската маса на Македонската комунистическа партия.

Развитието на икономиката в Югославия и по-конкретно – Македония и нейните успехи най-подробно се представят от официалната пропаганда. Читателят е засипван от възходящи показатели за най-различни производства – за индустрия, за тежко и леко машиностроене, за земеделие с продукция на най-различни култури. Описва се пресушаването на блатата – отвоюването на земята и превръщането й в плодородна почва. Непрестанно се прави сравнение между състоянието на промишлеността и земеделието от преди и след войната. Изобщо темата за официалната пропаганда е обект на траен интерес и в различните доклади са изцяло цитирани статии от най-различни вестници. Така може да се направи съпоставка между фактите и данните, събрани от агентите и информаторите и официалните източници по едни и същи въпроси.

Към Управлението е създадена Централна разузнавателна група, която доставя военна информация за дислокацията на армиите, надвиснали от различни страни, в най-големи подробности – състава на частите, въоръжението, родовете войски и пр. В част от докладите са представени различни дейности, засягащи фортификация, миниране и разминиране на границата, маневри. Проследява се нарастването на напрежението в тази „гореща” точка. Специален доклад е посветен на инфилтрирането на гръцки курсанти от ШЗО „Христо Ботев” в региона.

Агентурната мрежа на ЦРУ в Югославия и в частност, на територията на Македония, е забележителна. Тя е дотолкова разклонена, че успява да обхване всички съпротивителни движения от върха до редовия боец, политическите сили, цялото общество, от властимащите до опозицията, градското и селското население, църквата, цялата държава от федералното през националното до регионалното равнище, всички етноси със специфичните им проблеми. Агенцията внимателно следи партийното, кариерното и професионалното развитие на градските и селските дейци, позициите им в миналото и настоящето, постовете, които са заемали и заемат, мястото им в партийната йерархия, като специално място се отделя на офицерите и подофицерите от милицията, армията и УДБА. Характерни за ЦРУ са високият професионализъм и разнообразните сведения от различни информатори, които дават възможност за обективност, доколкото е възможно да има такава в условията на все по-разгарящата се Студена война.

ЦРУ успява да проникне в лагерите и затворите, като Белградския, Скопския централен, Загребския, Идризовския затвор и лагер, който съществува и до днес. Например трима души от Струмишката петорка са лежали в Идризово с присъди между 2 и 5 години. Под „бдителното око” на агенцията попадат също университетите и гимназиите. Там ВМРО изгражда своите мрежи и структури, установява връзки с други съпротивителни движения.

Една от най-важните теми е свързана с борбата на българите за отстояване на национално самосъзнание, като са посочени нейните идеи, структури и форми, широката опора сред населението и най-вече сред интелигенцията, както и сред гражданите – свещеници, военни, чиновници, преподаватели, студенти и ученици. Тези доклади съдържат недвусмислени свидетелства за българския дух в Македония и за силното влияние на ВМРО. По темата, свързана с революционната организация, нейното развитие, перипетии и нейните водачи, хронологическата рамка е доста по-разтворена, като се достига още отпреди 1928. Тези теми преминават като червена нишка през голяма част от архивите на ЦРУ за Македония. Те дават възможност да се създаде пълноценна представа и от един доколко изобщо може да бъде независим и до този момент непознат източник. Многобройни са документите за революционната организация и нейния водач Иван Михайлов, които обхващат нейната история и я проследяват в един широк и разнообразен вътрешен и международен контекст.

В архивите за освободителните движения се разкрива целият им спектър не само в Македония, но и в Югославия, като тук се представят техните цели. В антикомунистическите организации са включени ВМРО, Национални шиптарски демократи (албанска националистическа организация, чиято цел е анексирането на Косово и Метохия към Албания), Инджел (мюсюлманска антикомунистическа организация), Югославска фракция, в която участват едновременно роялисти и републиканци.

Пропагандата на ВМРО е насърчавана в гимназиите и университетите от групи по три члена. Главната квартира на университетския й студентски клон е разположена в Скопие. Той има групи в университетите в Белград и Загреб. Нейните дейци сътрудничат с редица антикомунистически организации: „Злати Орао” (Златен Орел), която има членове навсякъде из Югославия, с две хърватски - Крижари (Кръстоносци) и Усташи. Всички антититовски групи са подложени на жестоки преследвания и репресии от режима на Тито. През периода от 1945 до 1950 г. между 800 и 1000 души са обвинени в антикомунистическа или в дейност в полза на ВМРО. Мнозинството са от Скопие или Битоля. Обвинените са разпитвани и съдени в различни райони на Македония, по-късно са или екзекутирани, или са наказани със затвор от 2 до 30 години.

Обект на специално внимание е българската емигрантска общност в НР Македония в Югославия. Важно място заемат обобщаващите доклади на ЦРУ, анализиращи с особена задълбоченост политическото и стопанското й положение. Прави впечатление разделът за строителството на железниците, пътищата и мостовете в Югославия, в частност – в НР Македония, разглеждано успоредно с това на България. Буквално до последния километър е посочена дължината на пътищата на железниците, а до последния метър – ширината им.

Докладите не са дълги, рядко надхвърлят 3 страници. Разделени са на кратки и ясни параграфи, които са доста съдържателни.

Разбира се, не всичко в тези тях е еднозначно и безспорно. Има противоречия, както в рамките на един и същ документ, така и между различни документи. Например водачът на ВМРО Иван Михайлов е определен като „някой си” и като „бивш”, макар ЦРУ да знае много добре кой е той. Понякога се достига наистина до драстични противоречия. В един и същ момент, според едни доклади той е убит в сражение с българските сили за сигурност, според други е в Италия, а според трети – в Аржентина.

Поради това, че често имаше противоречия в названията на един и същ топоним, като например град Скопие беше даван като „Скоплие”, Гевгели, който беше споменаван като „Джевджели”, „Джевджелия” и пр., или пък река Черна, която бе давана като „Црна”, се възприе принципът на осъвременяване на транскрипцията, според българските книжовни стандарти.

Открих противоречия както вътре в самите доклади, така и между отделните. Има неточно посочени имена и заглавия, свързани с различните етапи на ВМРО. Например нейният водач е посочен като „бивш”, нейни организации като Националното политическо движение (след 1953 Национално патриотично движение) е сочено само по-късното название. Много често в докладите липсват или собствени имена или пък фамилни, като са посочени обстоятелства, свързани с дадена личност или понякога само име и фамилия. Някъде има само собствено име, другаде, само фамилия (в такива случаи в докладите е посочено съкращението fnu – първото име неизвестно), или пък само име и фамилия. Разминавания имаше и в транскрипциите на фамилиите, например един от членовете на Петорката – „Ярмов”, беше изписан като „Жармов”. В бележките под линия са пояснени имена, названия и събития.

С квадратни скоби и многоточие са отбелязани заличените части от документите, като датите на съставяне и коментарите. Що се отнася до последните, в един от докладите, посветен на съпротивителното движение във Вардарска Македония, от общо пет коментара три са заличени напълно, както и по-голямата част от четвъртия. В края на всеки отделен източник са представени представено оригиналното заглавие и изходните данни. Запазено е автентичното графично оформление на документите.

Преводът от английски език е от автора на публикацията Христо Милков.

 

 

ЕКЗЕКУЦИЯ НА ПЕТИМАТА СТУДЕНТИ ОТ УДБА²

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Предмет: Екзекуцията от УДБА на петимата избягали студенти³
Дата на разпространение: 27 октомври 1951
Дата на информацията: Юли-август 1951

 

1. Никола Фиданчев, Борис Белев и Стефан Топчев, студенти в Загребския университет, решават да избягат в Гърция заедно с приятелите им, Георги Жармов⁴, студент в Белградския университет и Мирко Печев, студент в Струмишката гимназия. Петимата решават да се срещнат в Струмица на 1 юли 1951 и да избягат в Гърция на две групи.

2. Борис Белев, водачът, отиде в Стояково, Гевгелийски окръг, за да открие водач за през границата. Водачът, когото той намира, отказва да ги вземе, защото преходите, които той знаеше, са много сериозно охранявани по това време. По същото време Фиданчев успява да получи от окръжния комисар по вътрешните работи „разрешение за преминаване на границата”, което му даваше възможност да престои 10 дни в Дойран, близо до Дойранското езеро, заради здравето му.

3. На 27 юли всички петима студенти се срещнаха отново в Струмица и Белев каза, че е открил водач, който ще им помогне да преминат границата през Беласишките планини. Те се споразумяха, че четирима трябва да преминат границата през Беласишката планина на 3 август, и че Фиданчев ще премине границата при Дойранското езеро. Групата се споразумя да вземат със себе си свидетелства за раждане, ученически книжки и лични карти. Групата няма оръжия и нямат намерение да оказват съпротива, ако бъдат хванати докато пресичат границата. Това решение е взето защото наказанието за опит за бягство е обикновено само между два или три месеца затвор.

4. На 28 юли Фиданчев отиде в Дойран. На 2 август Александър Белев отиде в Дойран с група туристи и каза на Фиданчев, че датата на бягството е уточнена от водача за 5 август. Белев и Фиданчев се споразумяха, че ако датата за бягството бъде променена, Фиданчев ще получи съобщение на 4 август по местния автобус. На 4 и 5 август Фиданчев е проследен от хора на УДБА. Докато Фиданчев още не е получил съобщението от 4 август, той предполага, че няма да има промени в плановете за бягство и напуска Дойран в 7.30, преплувайки четирите километра на Дойранското езеро до Гърция.

5. Поради неизвестна причина датата за бягството на Белевата група беше променена на 12 август 1951. По същото време Косе Костуранов се присъединява към групата. Костуранов беше роден през 1930 в Струмица. Бащата на Костуранов беше богат търговец в Струмица от преди Втората световна война, но след войната цялата му собственост беше конфискувана и беше затварян на няколко пъти. Бащата се премести със семейството си в Загреб, докато Косе беше студент в Загребския университет.

6. През ранните утринни часове на 12 август 1951 групата потегли. Те първо преминаха край Кулис, и вечерта на 12 август се приближиха района на село Дорлобос, около три километра от гръцката граница. На това място те бяха нападнати от засада от УДБА или от Милицията и бяха хванати.

7. Мюсюлманин от Дорлобос по-късно каза на Мирко Топчев, брата на Стево Топчев, че през нощта на 12-13 август, че е видял всички петима студенти с вързани ръце, да вървят с милиционери до Дорлобос. Информатори и жители от Струмица вярваха, че петимата студенти са били разпитвани от УДБА, изтезавани и че са разстреляни на 13 август 1951. Селяните мюсюлмани от Дорлобос, на които им е било наредено от УДБА сутринта на 13 август да пренасят телата на коне до Костурино, по-късно твърдяха, че ръцете на студентите са били вързани с тел и че телата им са били още топли, когато са ги пренасяли.

8. На 13 август УДБА нареди на Струмишкия градски дърводелски кооператив да направи пет ковчега, които бяха изпратени с камион на УДБА до Костурино.

9. Мирко Топчев, който беше нает като дърводелец в Струмишкия градски дърводелски кооператив, получи нареждане да съпроводи ковчезите и да идентифицира труповете. Топчев по-късно разказваше, че всеки един от мъртвите студенти е имал по няколко куршумени рани в главата, и че е имало натъртвания по всяко от телата. Гръклянът на Белев е бил прерязан и че пръстите на двете ръце на Георги Жармов са били отрязани.

10. В 11 вечерта, на 13 август, камионът на УДБА откара ковчезите на гробищата в Струмица. По същото време официалните власти на УДБА привикаха роднините на убитите студенти и ги разпитаха за местонахождението на техните синове. По-късно УДБА „информираха” родителите, че техните „героични синове” са били убити при опит за бягство в Гърция и че погребението ще се състои на площада в 12,01. сутринта на Струмишкото гробище. Новината за убийството на петимата студенти бързо се разпространи из Струмица и хората от града бяха толкова възбудени от жестокостта, че няколко хиляди (sic) души съпроводиха погребалното шествие.

11. Ковчезите на Стево Топчев, Георги Жармов, Мирчо Печев, и Косе Костуранов бяха преместени в един гроб. Борис Белев беше заровен отделно, защото беше протестант.

12. Налице беше следната биографична информация, засягаща четирима от студентите, които бяха убити:

а) Борис Белев беше син на Александър, доктор по медицина, който е посещавал медицински училища в Бейрут и Женева. Александър Белев, протестант, е популярен лекар в Струмица. Борис беше роден през 1929 в Струмица, и беше завършил Струмишката гимназия през 1950. Преди да се опита да избяга в Гърция, Борис учеше математика и физика в Загребския университет. През 1946 той беше арестуван с група от струмишки студенти за дейност в полза на ВМРО и беше освободен условно. Той не е получил правителствена стипендия и е безпокоял властите заради неговото лошо политическо досие.

б) Стево Топчев беше син на Киро, бивш търговец, който е изтърпял петгодишно наказание в Идризовския затвор⁵ като антикомунист. Топчев беше роден през 1931 в Струмица и завърши в Струмишката гимназия през 1951. Преди да се опита да избяга в Гърция, той беше студент в Загребския юридически университет. Той нямаше правителствена стипендия, и безпокоеше властите заради политическите възгледи на баща му и защото неговия брат, Любчо, избяга в Гърция по време на войната.

в) Георги Жармов беше син на Туше, бивш търговец, който беше на два пъти затварян като антикомунист. Жармов беше роден в Струмица през 1928 и завърши Струмишката гимназия през 1950. Преди да се опита да избяга в Гърция той беше студент в Белградското юридическо училище. През 1946 той беше арестуван заедно с други ученици от Струмишката гимназия за дейност в полза на ВМРО и лежа две години в Идризовския затвор. Той безпокоеше властите заради лошото си политическо досие.

г) Мирчо Печев беше роден през 1928 в Струмица и беше студент в Струмишката гимназия. През 1946 г. той беше арестуван за дейност в полза на ВМРО и лежа три години в Идризовския затвор.

 

UDB EXECUTION OF FIVE STUDENTS ATTEMPTING TO ENTER GREECE

https://www.cia.gov/library/readingroom/document/cia-rdp82-00457r008900510001-1

 

Реакцията в Струмица на екзекуцията на петимата студенти от УДБА⁶

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Предмет: Реакцията в Струмица на екзекуцията от УДБА на петимата студенти
Дата на разпространение: 30 ноември 1951

 

1. Хиляди хора съпроводиха погребалното шествие в Струмица на петимата студенти, екзекутирани от УДБ-а близо до Дорлобош [с]. Милицията беше неспособна да попречи на хората да влязат в гробището. Телата бяха изследвани в гробището от д-р Александър Белев, баща на една от жертвите, който твърдеше, че жертвите са били изтезавани и че студентите са били разстреляни от късо разстояние. Тялото на Борис Белев е имало много натъртвания и две куршумени рани в главата.

2. Градският комитет на комунистическата партия е бил много обезпокоен от реакцията на хората в Струмица на новините за смъртта на студентите и решават да свикат митинги в различни предприятия в Струмица, за да обяснят, че студентите законно са били убити, докато са се опитали да избягат в Гърция.

3. Ристо Пиличев, организационен секретар на градския комитет, получи нареждане да говори на митинг, свикан в тухлената фабрика на 16 август 1951. Пиличев каза на присъстващите работници, че студентите са били синове на родители от буржоазен произход. Той твърдеше, че Киро Топчев, баща на убития студент Стево, е бил кръчмар преди Втората световна война и е експлоатирал бедния народ; още повече, че Туше Жармов, баща на Георги Жармов, беше собственик на фабрика през Втората световна война и е експлоатирал своите работници. Той още твърдеше, че д-р Велев сега експлоатирал бедните хора и печелел по 50 000 динара на месец от тяхната мизерия.

4. Пиличев каза, че тези лица не са били ликвидирани след войната, защото е имало надежда да подобрят своето държание в новото общество. На синовете на тези мъже им е било разрешено да посещават училища, но те са направили всичко на каквото са били способни срещу Комунистическата партия и държавата, затова е било правилно те да бъдат убити, докато са се опитвали да бягат в Гърция. Пиличев заплашва, че това ще се случи на всеки, който се опита да избяга от Югославия.

 

REACTION IN STRUMICA TO THE UDB EXECUTION OF FIVE STUDENTS

https://www.cia.gov/library/readingroom/document/cia-rdp82-00457r009200540015-9

 

 

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СТРУМИШКА ГИМНАЗИЯ

 

Струмишката гимназия⁷

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Предмет: Струмишката гимназия
Дата на разпространение: 6 юни 1952
Дата на информацията: (Датата е почернена, заедно с цели параграфи от текста).

 

1. Струмишката гимназия е училище на осем години. Там има около 1000 ученици в училището допреди края на 1950, когато правителството реши да намали броя на стипендиите и приемът се намали близо на 500. Директорът на гимназията беше Георги Агов, член на комунистическата партия.

1. Следните лица бяха членове на преподавателското тяло на гимназията:

а) Георги Данчев, бивш белоруски свещеник; инструктор по руски и психология;
б) някой си Илински, инструктор по руски и анатомия;
в) Ница Караманолева, инструктор по македонски;
г) Трайко Цветановски; инструктор по математика;
д) Христо Хаджимишев, комунист; инструктор по физика и химия;
е) Манол Димитров, инструктор по география; и
ж) Блазо Цветанов, комунист, инструктор по история.

2. Младежката комунистическа организация в гимназията има само няколко членове, защото учениците не бяха принудени да се присъединяват.

3. Гимназията има ученически стол и цената на храната е 1,700 лева за месец.

 

STRUMICA GYMNASIUM

https://www.cia.gov/library/readingroom/document/cia-rdp82-00457r012300140005-9

 

Условията в Струмишката гимназия⁸

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Предмет: Условията в гимназията в Струмица
Дата на разпространение: 1 декември 1951
Дата на информацията: (Дата е почернена, заедно с цели параграфи и думи от текста).

 

1. Преподавателското тяло на гимназията в Струмица включва следните:

Александър Аговски, директор. Активен комунист.
Манов Димитров, география. Некомунист.
Слободан Николовски, македонски език. Няма политически пристрастия.
Анка Петрова, некомунист.
Някой си Константинов, естествени науки.
Един неидентифициран лейтенант, име Христо, предвоенно обучение.

2. Учениците имат два часа предвоенно обучение седмично, един по теория и един по практика. В строевата подготовка са използвани дървени пушки. Гимназията има за постоянна употреба само една пушка и един „Шмайзер”. Към края на учебната година има стрелкова практика с оръжия, предоставени от военните от Струмица.

3. Там има няколко комунисти сред учениците. Присъединяването на учениците към комунистите е незадоволително и неефикасно. Учениците се принудени да се включат в тази организация, но те се опитват да избягват да бъдат въвлечени в нейните действия.

1. Коментар: Възможно е да става дума за един германски „Шмайзер”.

 

CONDITIONS AT THE GYMNASIUM IN STRUMICA

https://www.cia.gov/library/readingroom/document/cia-rdp82-00457r009300400007-5

 

Политическото развитие и промени в Струмишкия район на Македония⁹

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Предмет: Политическото развитие и промени в Струмишкия район на Македония
Дата на разпространение: 17 август 1951

 

1. На 10 май 1951 Мито Поптодоров, Васил Кулев и Киро Карата са затворени като отговорни за екзекуцията на осемнадесет комунисти от българите по време на Втората световна война. На 9 май 1951 друг изтъкнат комунист в Струмица, Ташо Машев, бивш шивач, беше арестуван по обвинение в про-Коминформовска дейност. Митко Младенов, мениджърът на автотранспортното предприятие в Струмица, също беше арестуван по обвинение за про-Коминформовска дейност.

2. Васил Туджаров, бивш политически секретар на градския комитет на Комунистическата партия и депутат в националния парламент беше освободен от всички правителствени и партийни задължения. Йован Палифров, бивш секретар на окръжния народен съвет на Струмица и депутат в македонския парламент, беше също освободен от своите правителствени и партийни задължения.

3. На 8 април 1951 следните личности бяха избрани в Струмишкия градски партиен народен съвет:

а) Глигор Новаков, председател. Новаков, предвоенен комунист, беше също и помощник на министъра на горите на Македонската Република.

б) Велин Стоянов, секретар. Стоянов беше също и политически секретар на Струмишкия градски комитет на комунистическата партия.

в) Митко Ватев, комисар по Вътрешните работи.

4. Следните бяха също така официални лица в Струмица през ранния май 1951:

а) Ристо Пиличев, организационен секретар на градския комитет на комунистическата партия.

б) Митко Бразилов, политически секретар на районния комитет на комунистическата партия.

в) Ристо Исков, мениджър на Земеделското училище. Исков замести Миле Жуновлиев.

г) Любчо Рогозинаров, секретар на Районния съд в Струмица.

д) Михайло Кюрев, съдия в Районния съд.

е) Някой си Виранов, шеф на УДБ-а в Струмица. Виранов беше някога фермер в село Васиелиево.

ж) Ванчо Фончев, началник отдел по вътрешните работи в Районния народен съвет и редуващ се депутат в националния парламент.

5. Беше извършен опит да се обедини Струмишкия окръжен народен съвет и струмишкия градски народен съвет. Бяха свикани митинги между местните комунистически дейци и представители („Железни”)¹⁰ да оглави новия обединен комитет. Теменугов някога беше министър на земеделието в Македонската Република и сега е депутат в македонския парламент.

Местните комунисти предложиха следните кандидатури:

а) Ванчо Фончев, за председател.

б) Григор Новаков, за секретар.

в) Мара Мананова, за политически секретар. Мананова беше помощник на министъра по вноса и износа на македонското правителство и беше частен секретар на председателя на македонското правителство.

г) Ристо Пиличев, за организационен секретар.

6. Бяха взети следните мерки за централизация:

а) Към края на 1950 селата Баница, Водоча и Градско Балдевци бяха взети от администрацията на струмишкия районен народен съвет и бяха поставени под юрисдикцията на струмишкия градски народен съвет.

б) Селата Босилиево, Жеднокучево, Сарай, Петарлинци, Старо Балдевци, Просениково, Радово, Иловица, Стука, Дрвос, Сикирник, Търново, Робово, Дабили и Пеперово щяха да бъдат обединени в един общински народен съвет. Седалището на новата община ще бъде в Босилиево и кандидат за председател е Йован Палифров. Посоченият комитет съществуваше някога в предвоенна Югославия.

 

POLITICAL DEVELOPMENTS AND CHANGES IN THE STRUMICA AREA OF MACEDONIA

https://www.cia.gov/library/readingroom/document/cia-rdp82-00457r008000590011-1

 

МКП И ЮКП

 

Обява на Югославската и Македонската комунистическа партии, свързани с политическите сдружения на жителите в Македония

Информационен доклад

 

Страна: Югославия/Македония
Предмет: Обява на Югославската и Македонската комунистическа партии, свързани с политическите сдружения на жители в Македония
Дата на разпространение: 28 юли 1949

 

1. През месец май 1949 Югославската и Македонската комунистически партия обявиха, че всички Славо-Македонци и така наречените Егейски Македонци, сега обитаващи в Македония, ще бъдат смятани етнически същите, и вече няма повече да им бъде позволено да се присъединяват към отделни организации, такива като Народното Егейско Бюро (НЕБ). На мястото на НЕБ, тази обява изисква от тях да се присъединят към следните Македонски организации:

а) Народен фронт (НФ);
б) Македонска комунистическа партия (МКП);
в) Македонска младежка организация (ММО);

2. Противопоставянето на горното изискване беше, че Славо-Македонските членове на НФ и МКП наброяваха повече от 12 във всяко дадено място, което бе позволено да се формира отделна група в съответната организация, известна като Егейската Група. Егейските групи бяха установени в Битоля, Овче поле, Скопие, Прилеп, Струмица и Кавадарци, за да включат Славо-Македонските бежанци, живеещи в тези райони. В тази връзка Политбюро на МКП, през първите седмици на юни разреши формирането на един Егейски Ентис (Сектор), състоящ се от групови комитети с трима началници: Елиас Димакис (известен още като Гочев), Деметриос Турунциев и Чаушев (първото име неизвестно).

 

ANNOUNCEMENT OF YUGOSLAV AND MACEDONIAN COMMUNIST PARTIES RELATIVE TO POLITICAL AFFILIATIONS OF RESIDENTS IN MACEDONIА

CIA-RDP82-00457R003000380005-6

 

КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В КАВДАРЦИ

 

Община Крньево; Членове на Комунистическата партия, Район Кавадарци, Македония

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Предмет: Община Крньево [малък град във Велика Плана, Сърбия];
Членове на Комунистическата партия,
Кавадарски район на Македония
Дата на разпространение: 23 април 1953

 

Община Крньево

1. Различни села, които съставят община Крньево, Кавадарски район на Македония и съответното им население се описва както следва:

а) Страгово, населено с около 120 семейства;
б) Бохула, което има около 100 семейства;
в) Цемерско, с около 80 семейства;
г) Межичко, населено с около 70 семейства;
д) Божанище, с около 60 семейства;
е) Барово, с около 60 семейства;
ж) Горна Бошава, което има около 40 семейства;
з) Долна Бошава, с приблизително 30 семейства;
и) Бунарче, с приблизително 30 семейства;
й) Стрмшево, населено с около 15 семейства; и
к) Крньево, с приблизително 25 семейства.

2. Стопанският кооператив в Барово е основан през 1948 и всички стопани бяха принудени да се присъединят към него. Следните лица бяха идентифицирани като ръководители и членове на комунистическата партия в Барово:

а) Борис Мелов Антонов, на възраст 34, бивш стопанин в Барово; понастоящем председател на стопанския кооператив в Барово и политически секретар на ядрото на комунистическата партия на Крньево;

б) Душан Мишов Ставров, на възраст 34, бивш стопанин в Барово, понастоящем политически секретар на ядрото на комунистическата партия в Барово;

в) Младен Константинов Чандов, служител в склада на кооператива;

г) Трайко Милчов Ставров, член на комунистическата партия, счетоводител на Баровския стопански кооператив;

д) Борис Колов Трипов, на възраст 32, член на комунистическата партия;

е) Пане Деловски, на възраст 44, член на комунистическата партия;

ж) Джело Лазов Костандинов, на възраст 34, член на комунистическата партия; и

з) Вано Анджелов Меловски, на възраст 28, член на комунистическата партия.

Район Кавадарци

3. Следните лица, всички от Кавадарския район на Македония са идентифицирани като членове на комунистическата партия:

а) Гиго Панов Гечев („Ивчо”), на възраст 30, роден в Кавадарци, бивш студент и партизанин през Втората световна война, майор от УДБА и председател на Кавадарския районен народен комитет;

б) Георги Соколов Йосифов, на възраст 29, роден в Кавадарци, бивш касапин и партизанин от Втората световна война, майор от УДБА, назначен в Скопие;

в) Пешо Челични (псевдоним), на възраст 33, роден в Радня, Кавадарски район, бивш овчар, сега капитан от УДБА, назначен в Скопие;

г) Крсто Албатинов, на възраст 50, роден в Кавадарци, бивш ковач и партизанин през Втората световна война, сега назначен в Скопие като капитан от УДБА;

д) Старши Лейтенант Чандо Тодоров Сергиев, на възраст 26, роден в Пребище, бивш студент;

е) Йован Гопчев („Планински”), роден в Радня, Кавадарски район, понастоящем служещ в Скопие като майор от милицията;

ж) Найдо Ориев (псевдоним), на възраст 40, роден в Неготино, Кавадарски район, понастоящем служещ в Скопие като майор от милицията;

з) Ристо Трпев, на възраст 38, роден в Глишик, бивш собственик на кръчма, понастоящем началник на милицията в Кавадарци;

и) Миле Маслаков, на възраст 28, роден в Кавадарци, бивш пекар, понастоящем младши лейтенант в Кавадарската милиция;

й) Боро Чаушев, на възраст 30, роден в Неготино, майор, назначен в Македонското министерство на вътрешните работи в Скопие;

к) Люпчо Борисов Бакев, на възраст 34, роден в Кавдарци, сега старши лейтенант в Югославската армия, назначен в Струмица;

л) Ристо Бегнички (псевдоним), на възраст 36, роден в Бегнище, Кавадарски район, понастоящем политически секретар на ядката на комунистическата партия в Кавадарския район;

м) Рада Потсев, на възраст 32, роден в Кавадарци, началник на кадровия отдел на комунистическата партия в Кавадарския районен народен комитет;

н) Ангел Мокетов, на възраст 36, назначен като техник в Строителния отдел на Кавадарския районен народен комитет;

о) Мито Хадживасилов, на възраст 30, бивш търговец, понастоящем началник на отдела за комунистическа пропаганда и печат в Кавадарския районен народен комитет;

п) Илче Борисов Илиев, на възраст 30, роден в Кавадарци, бивш бръснар, понастоящем началник на трудовия отдел в Кавадарския районен народен комитет;

р) Голубчев (първото име неизвестно), на възраст 34, роден в Кавадарци, председател на общината в Кавдарци;

с) Костадин Димитриев, на възраст 34, бивш кавадарски бръснар, понастоящем секретар на общината на Кавадарци;

т) Данчо Божев, на възраст 36, роден в Кавадарци, бивш ковач, понастоящем натоварен със строителните проекти на община Кавадарци;

у) Герасим Врангелов, на възраст 28, роден в Кавадарци, бивш хлебар в Кавадарци, понастоящем председател на Народнофронтовската организация в Кавдарския район. Врангелов е зет на Никола Минчев, министър на финансите на република Македония;

ф) Илфиядо Костов, на възраст 38, бивш ковач, понастоящем председател на стопанския кооператив „Братя Дошови” в Кавадарци;

х) Тоша Грозданов, на възраст 28, роден в Кавадарци, мениджър на Тиквешкото контролирано от правителството винно предприятие в Кавадарци. Предприятието е разположено на километър на запад от Кавадарци;

ц) Стоян Стойковски, на възраст 30, роден в Кавадарци, служител в Тиквешкото предприятие;

ч) Герасим Грушев, на възраст 32, бивш член на милицията, понастоящем служител в Тиквешкото предприятие;

ш) Тодор Петрезанов, на възраст 26, служител в Тиквешкото предприятие;

щ) Йордан Кузманов, на възраст 27 години, служител в Тиквешкото предприятие;

а.а. Лазо Мишевски, на възраст 32, роден в Неготино, съдия в Кавадарския районен съд;

б.б. Добре Костов Петков, на възраст 38, роден в Кавадарци, обществен обвинител в Кавадарския районен съд;

в.в. Бранке Малиминов, на възраст 28, роден в Неготино, бивш стопанин, председател на общината в Неготино;

г.г. Лазар Попдимков, на възраст 30, бирник на община Пепелище, Квадарския район;

д.д. Георги Весков, на възраст 30 години, роден в Неготино, председател на община Пепелище, Кавадарски район; и

е.е. Лазар Весков, на възраст 27, роден в Неготино, председател на община Бистринци.

 

COMMUNITY OF KRNJEVO, COMMUNIST PARTY MEMBERS, KAVADARCI DISTRICT OF MACEDONIA

CIA-RDP-80-008-10A000900620004-0

 

 

 

ОПОЗИЦИЯТА В ЮГОСЛАВИЯ

 

АРЕСТ НА МИТРОПОЛИТ ОТ СТРУМИЦА

Информация от чужди документи или радиопредавания

 

Страна: Югославия                
Дата на информация: 1950
Предмет: Политически – Църквата срещу държавата
Как е публикувана: Всекидневник
Дата на разпространение: 25 юли 1950
Къде е публикувана: Цюрих
Дата на публикация: 29 юни, 3 юли 1950
Език: немски
Източник: Нойе Цюрихер Цайтунг
Предмет: Правителството задържа сръбски митрополит; избран за нов глава на югославската църква

 

АРЕСТ НА ЮГОСЛАВСКИ ЦЪРКОВЕН ВОДАЧ –

Нойе Цюрихер Цайтунг, № 1372, 29 юни 1950

 

Докладва се на 27 юни от Белград, че арестът на сръбския православен митрополит Йосиф, 73-годишният водач на опозицията срещу правителствения кандидат за поста Патриарх е бил официално потвърден. Твърди се, че митрополитът е човек с голямо влияние и действащ много разумно. Не е бил затворен, но е бил въдворен в своята обичайна резиденция, манастир близо до Ранковичево. Очевидно неговите възможности за контакт с външния свят са били ограничени.

Йосиф е глава на Светия Синод, Върховната власт на Сръбската православна църква. Той е атакуван от новинарския орган на Националната Асоциация на свещениците, че е подписал петиция срещу партизаните по време на окупацията.

 

Епископ Викентий¹¹ спечелва патриархата –

Нойе Цюрихер Цайтунг, №1406, 3 юли 1950

 

Най-оспорваният избор за нов Патриарх на Сръбската православна църква се състои в Белград на 1 юли. Шестдесет и един от 73-мата члена на избирателния борд присъстваха. Митрополит Викентий, от Слетово-Струмица, Македония, спечели с 33 гласа. Въпреки че той беше кандидатът на подкрепената от държавата Асоциация на свещениците и от Националния комитет за Религия, Патриарх Викентий е смятан за човек с независим характер и е съмнително, че той ще се остави да бъде използван като обикновен фигурант.

Митрополит Йосиф, опозиционният водач в патриаршеските избори, все още е затворен в Южносръбския манастир.

Докладите за ареста за генерал Стефанович, шеф на белградската полиция от старите роялистки дни, не са били отречени. Казва се, че доктор Кумандис, бивш външен министър, също е бил арестуван.

-Край-

 

POLITICAL CHURCH VS STATE

CIA-RDP80-00809A000600330200-2

 

СЕЛСКАТА ОПОЗИЦИЯ В МАКЕДОНИЯ

Селската опозиция в Югославска Македония

 

Информационен доклад
Страна: Югославия
Дата на разпространение: 28 август 1948
Предмет: Селската опозиция в Югославска Македония

 

1. Докладва се, че след Колективизацията на селата на Труда (Селенска Колективизация Работния) в късната 1947 в Югославска Македония беше организирана селска съпротива на земеделския Петгодишен план, която започна да се увеличава. Това беше относително вярно за районите, отглеждащи пшеница около Битоля. Опозицията взе следните форми.

а) Беше засято по-малко количество зърно отколкото обичайно. Впрочем, трябваше да бъде засято 12 до 14 зърно оки на акър при очаквано количество 120 до 150 оки пшеница на акър, само осем оки зърно бяха използвани.

б) По време на преразпределението на земята потенциалната производителност на земята не беше заявена коректно от селяните собственици. Селяните се надяваха, че отговорните властници ще бъдат обвинени в бездействие и дори в незаконно присвояване, когато реколтата бъде събрана и фигурите бъдат по-леки отколкото очакваните от властите.

в) Много селяни загубиха интерес към тяхната общинска работа, в частност, когато те бяха призовани да използват техните собствени запаси. Това поведение открито се изрази, защото то беше почти универсално чувство.

2. Поведението на мюсюлманското население  беше причинено от следните две официални лица:

а) На срещата в Скопие на 20 февруари 1948 под председателството на Неджад Аголи, министър на социалните дела, Централният комитет на Мюсюлманското малцинство взе решение за премахването на фереджетата. Това решение принуди някои мюсюлмани да се присъединят към ВМРО (Вътрешна Македонска Революционна Организация).

б) През декември 1947 използването на арабската азбука, която се използва от мюсюлманите, беше забранено. Беше наредено в замяна изучаването на латинската азбука в училищата.

 

PEASANT OPPOSITION IN YUGOSLAV MACEDONIA

CIA-RDP82-00457R001500100006-2

 

ОБЩИНИ В СТРУМИШКО

 

Икономически данни за село Мокриево, Струмишки район

 

Информационен доклад
Страна: Югославия        
Дата на разпространение: 23 ноември 1951
Предмет: Икономически данни за село Мокриево, Струмишки район

 

1. Село Мокриево с 1540 жители е най-голямото село в Струмишкия район. Със съседните села Мокрино, Морисово и Калесено то формира един от най-значимите производствени райони за памук, ориз и тютюн в Югославия. Всички села са колективизирани и строго управлявани. Производството за година е планирано в съгласие с директивите и трудът е организиран в бригади от по 30 и 45 работници във всеки бранш.

2. Правителствената политика през 1949 и 1950 за този район е да се увеличи производството на памук, тютюн и ориз и да се намали количеството земя, използвана за пшеница и царевица. Текущото годишно производство в килограми в Мокриево е:

Памук: 36000
Тютюн: 84000
Ориз: 50000

3. Активните членове на колектива имат право на 20 килограма пшеница или царевица на месец, 3 килограма обработен ориз, 5 килограма боб и 3 килограма необработен ориз на година. Сега те получават по-малко от полагаемата им се част царевица.

4. Членовете на колектива теоретично държат осем района производствена земя на глава и имат право на техните продукти. Обаче те трябва да отгледат реколтата, наредена от държавата.

5. Кооперативният магазин в Мокриево държи стоки за 280 000 динара на склад. Там има достатъчно наличност от сол, един килограм керосин, достъпен за всеки дом месечно, обувки за свободна продажба, текстилът е оскъден и сапунът липсва.

Мострени цени:

Обувки (ниски) 600 динара и 600 купона
Обувки (високи) 900 динара и 900 купона
Сол 7 динара на килограм
Керосин 48 динара на килограм.

 

ECONOMIC DATA ON THE VILLIAGE OF MOKRIJEVO, STRUMICA DISTRICT

CIA-RDP82-00457R009400430007-8

 

Община Мокриево, Струмица, Македония

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 25 февруари 1952
Предмет: Община Мокриево, Струмица, Македония

 

1. Община Мокриево, която е разположена в Струмишкия район на Македония, включва селата Мокриево, Мокрино и Борисово. Евентуално, в съгласие с правителствения декрет, издаден през август 1951, тези села в настоящата община Мокриево, ще се включат в община Ново село. Следните лица бяха определени като ръководители на Мокриево:

а) председател на община Мокриево: някой си Вадел от Мокрино, който също е делегат от община Мокриево в Новоселския общински съвет.

б) секретар на община Мокриево: Йован Лазаров;

в) административен чиновник: Панде Тодоров; и

г) политически секретар на ядрото на комунистическата партия от 12 души Мокриево: Луфти Дантов, който също учи мюсюлманските деца в общината.

2. Има приблизително 80 мюсюлмански семейства в село Мокриево, 30 мюсюлмански семейства в село Мокрино и неуточнен брой мюсюлмански семейства в село Борисово.

3. Колективът е учреден в община Мокриево май 1950 и всички селяни, които се присъединяват там. По това време на бягството Югославия колективът има 14 работнически бригади, 300 овце и 240 глави говеда и една 40000 земеделска вършачка с мощност от 250 килограма на час. През 1950 един малък електрически агрегат, който имаше на разположение една остаряла парна машина „Волф”. Този апарат снабдяваше електричеството на село Мокриево както и с малката дъскорезница и дърводелски магазин. Панте Петров Василев беше менажер на електрическия апарат, магазина за дъски и дъскорезницата.

4. Работещите членовете от колектива се бореха с всички средства от 12 до 20 килограма пшеница на месец, както децата и възрастните лица се бореха с по 12 килограма пшеница на месец. Информаторите твърдяха, че през 1950 те и другите членове на колектива те получиха 22000 динара в брой и 4000 по стойността на купоните за 174 за работен ден.

5. През 1950 на членовете на колектива им беше наредено да предадат на правителството 400 килограма, 2000 килограма пшеница, 180000 килограма ориз и 11000 памук. Следната таблица показва цените, изплатени на правителството на продуктите, предадени от колектива през 1950 и 1951:

Продукти	Цена, платена за килограм през 1950 г.	Цена, платена за килограм през 1951 г.
Ориз	7 динара	16 динара сухо и 21 динара с купони
Памук	20 динара	100 динара
Тютюн	50-150 динара	100-300 динара

6. Цената на реколтата на ориза през 1951 беше добра и колективът имаше запаси от 300 000 килограма ориз, реколта на 150 до 200 килограма на акър. На времето информаторите напуснаха Югославия, вършитбата на памука не беше завършена; обаче те пресметнаха, че сумата ще бъде около 15 000 килограма. Членовете на колектива не получиха никакво количество от производството на ориз или памук на колективната земя.

7. Имаше значителна липса на храна в района на Мокриево и селяните често бяха принудени да крадат храна от полетата с цел да оцеляват. Като последствие, през сезона на вършитбата членовете на милицията и въоръжените членове на колектива се установиха в колективните полета за през нощта. Към края на 1951 12 селяни бяха заловени да крадат зърно и памук. Тези лица се опитаха чрез общинския съвет и глоби да им бъде наложено от мнозинството под формата на липса на заплащане на работен ден.

 

COMMUNITY OF MOKRIEVO, STRUMICA, MACEDONIA

CIA-RDP82-00457R010700110002-3

 

Община Мокриево, Стумишки район

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 27 март 1952
Предмет: Община Мокриево, Стумишки район

 

1. Село Мокрино със 141 семейства е част от община Мокриево, Струмишки район. Интеграцията на различни села от община Мокриево в община Ново село, която започна през август 1951 с правителствена заповед е още незавършена.

2. Политическият секретар на ядката на комунистическата партия в Мокрино е Руску Кунев. Други водещи комунисти в Мокрино са: Ванжел Пандев Евтимов, Георги Николов Трайков и Иван Николов Тангев.

3. Колективът на Мокрино, „Явор”, беше принудително учреден на 11 юни 1950. Колективът има осем бригади, около 170 овце и 88 говеда. Там няма земеделски машини. Работещите членове и старите хора получават между 9 и 13 килограма пшеница, и децата от 6 до 8 килограма на месец, съгласно зърнения склад на колектива. Колективът има следните ръководни членове:

а) председател: Иван Милков Танчев;
б) счетоводител: Коста Лазаров Божинов; и
в) склададжия: Димитър Петров.

 

COMMUNITY OF MOKRIEVO, STRUMICA DISTRICT

CIA-RDP82-00457R011000450004-0

 

1. Община Анджелци¹², Струмишки район:

2. Село Градошорци

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 27 март 1952
Предмет: 1. Община Анджелци,
Струмишки район: 2. Село Градошорци

 

1. Община Анджелци се състоеше от селата Анджелци със около 100 семейства, Градошорци – 95 семейства, Седларци – 40 семейства и Здрениково с около 30 семейства. Населението беше православно с изключение на 50 мюсюлмански семейства в селата Анджелци и Градошорци.

2. Политическият секретар на шестчленното ядро на комунистическата партия в Градошорци беше Атанас Ламбов Цветков.

3. Колективът в Градошорци, наречен „Мичурин”, беше учреден през 1946, но селяните не бяха принудени на се присъединят към него до 1949. Колективът имаше три бригади, около 2000 овце, 68 говеда, два стари трактора, една машина за вършитба, с газ, и един стар тритонен камион Форд. През 1950 конюшните в колектива бяха построени и строителството на колективните служби и един склад започнаха. Работещите членове на колектива получиха по 22 килограма жито на месец и възрастните хора и децата по 12 килограма. През 1950 надницата беше по 43 динара.

4. Следните хора лица бяха членове на колективното ръководство:

а) председател: Тазе Мазнеков;
б) счетоводител: Кире Божинов;
в) склададжия: Атанас Ламбов Цветков; и
г) касиер: Георги Митев Янев.

5. През юли 1951 Тодор Николов подаде молба да напусне колектива. Той беше арестуван от УДБА в Струмица, разпитан и бит. Той беше пуснат след три дни.

6. Милиционерската част близо до Градошорци беше в село Варварица. Пехотната част от около 100 души беше назначена в новопостроените букери близо до село Владевци.

 

1. COMMUNITY OF ANDJELCI, STRUMICA DISTRICT

2. VILLAGE OF GRADOSHORCI

CIA-RDP82-00457R011000450003-1

 

1. Община Богданци, Гевгелийски район

2. Община Мокриево, Струмишки район

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 20 юни 1952
Предмет: 1. Община Богданци, Гевгелийски район
2. Община Мокриево, Струмишки район

 

Община Богданци

1.Община Богданци включва селата Богданци и Дявото. Длъжностните лица на общината включват:

а) Благое Чавдаров, председател;
б) Георги Манайлов,, който е натоварен с военните досиета;
в) Мирко Джоков, политически секретар на комитета на комунистическата партия в Богданци и
г) Ристо Лазарев, който контролира Младежката организация.

2. Изворският колектив на Богданци има следните длъжностни лица:

а) Мирко Джоков, председател;
б) Нико Данилов, мениджър; и
в) Санде Джишев, счетоводител.

Община Мокриево

3. Община Мокриево включва следните длъжностни лица:

а) Ванчо Лазаров, председател и
б) Панде Тодоров, секретар.

4. Сред длъжностните лица на Мокриевския колектив са:

а) Панде Лазаров, председател; и
б) Петре Стойков, мениджър.

5. В Мокриево има 12 члена от комунистическата партия. Един от тях, Луфти Даутов, учител, е политически секретар на местния партиен комитет.

1. Коментар: Това вероятно се отнася до Народната Югославенска Омладинска. (НОЮ)
2. Коментар: Вероятно той е същият Мирко Джоков, споменат в горния параграф.
3. Коментар: Съдържащата се информация, датирана от септември 1951, е докладвана от Йован Лазаров като секретар на община Мокриево.

4. Коментар: Справката е направена от:

а) за подробна информация върху Богданския колектив; и
б) за подробна информация върху община Мокриево.

 

1. COMMUNITY OF BOGDANCI DJEVDJELIJA DISTRICT

2. COMMUNITY OF MOKRIEVO STRUMICA DISTRICT

CIA-RDP82-00457R012500160005-5

 

ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА НА СТРУМИШКО

 

1. Организация на Вардарското правителствено предприятие във Велес;

2. Струмишки клон на Вардарското предприятие

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 2 ноември 1951
Предмет: 1. Организация на Вардарското правителствено предприятие във Велес
2. Струмишки клон на Вардарското предприятие

 

1. През Май 1951 Моноспитовското районно предприятие в Струмица, Бабунското районно предприятие във Велес и Пиякавицкото районно предприятие в Щип се обединиха във Вардарско правителствено предприятие, което има главна квартира във Велес. Вардарското правителствено предприятие е натоварено със строителството на нови напоителни и дренажни канали в Македония, както и с поддръжката на старите канали.

2. Мениджърът на клона на Вардарското предприятие е Киро Лазаров. Клонът имаше около осем чиновници.

3. Струмишкият клон на предприятието работеше върху следните проекти:

а) Ремонтът на канала, който води от Караджорджево през Удово и Пирава до точката на юг от Валандово. Струмишкият клон също ремонтираше канала, който води успоредно на и на няколко километра на юг от канала Караджорджево-Валандово.
б) Строежът на нов канал от Джавото през Богданци и Стояково до Богородица.

4. Проектът за строеж на нов канал от Свидовице през Банско, Колошино и Зубово до Сколаре, който не беше завършен и към края на лятото на 1950 проектът беше изоставен.

5. Работата на проектите на Предприятието обикновено се извършваше от политически затворници и Младежки бригади, които бяха съставени от селяни, които бяха от Щип за по един до два месеца принудителна работа. В ранната 1950 около 500 политически затворници от Изидровския затвор бяха изпратени на работа за канала Свидовице-Смоларе. Те бяха разквартирувани в един лагер близо до село (не се чете!).

6. Мениджърът на Вардарското предприятие в Струмица имаше един малък машинен магазин за поддръжка на камиони и други машини. В склада бяха наети трима механици и двама помощник механици.

7. Струмишкият клон имаше следната екипировка:

а) Камиони
Два 3-тонни „Шевролета”
Два 3-тонни „Форда”
Един 3-тонен „Додж”
Една 3-тонна „Шкода”

б) Трактори
Един американски тип трактор

в) Булдозер
Пет D-6
Пет D-4
Пет R-7
Два H-D

8. Цялата екипировка беше стара. През юни 1951 съгласно заповед на главната квартира на Предприятието всички булдозери, с изключение на един D-4, бяха прехвърлени на Мавровското предприятие в Скопие.

 

1. ORGANIZATION OF VARDAR GOVERNMENT ENTERPRISE IN VELES

2. STRUMICA BRANCH OF VARDAR ENTERPRISE

CIA-RDP82-00457R009000400008-7

 

Държавните предприятия в Струмица

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 5 декември 1951
Предмет: Държавни предприятия в Струмица

 

Следните държавни предприятия са разположени в Струмица:

а) Фабрика за почистване на ориз. Основана през 1948, в нея са наети 15 работници.

б) Мелница за царевица. Основана преди войната и сега конфискувана от държавата.

в) Почистваща, пресираща и пакетираща станция за суров памук. 12 машини за почистване на суров памук бяха произведени от Титов Метални Завод, държавно предприятие в Скопие. Там има два 18HP дизелови мотора, задвижващи машините с гориво, доставено от държавното предприятие в Щип. 60 работници са разделени на две 8-часови смени и получават по 100 динара на ден.

г) Електрическата мощност, задействана от 360 HP дизелов двигател с 6 цилиндъра, 220/380. Този двигател, построен за целите на морската навигация, беше инсталиран в завода през 1948. Мощността е използвана само за осветлението на Струмица.

д) Държавното тютюнево предприятие контролира отглеждането и прибирането на реколтата на тютюн, и това е единствената изкупуваща агенция на тютюн в Струмишкия район.

е) Държавното автотранспортно предприятие извършва превоз на стоки и пътници в Струмишкия район. Митко Младенов е мениджър и Васил Вучков е политкомисар. Екипировката му включва 40 камиона, 6 автобуса („Шевролет” и „Прага”) и 4 коли от различни типове. Бензинът идва от държавното складово депо в Щип е в достатъчно количество. Камионите транспортират кафяви въглища, текстил, сол, захар и други стоки от Миравци, спирка по линията Гевгели-Белград-Скопие, доставят тютюн, памук и ориз по обратния път, разстояние около четиридесет километра.

1) Предприятието наема 10 механици и същия брой чиновници. Шофьорите получават 100 динара на ден плюс 50 динара на километър.

 

STATE ENTERPRISES IN STRUMICA

CIA-RDP82-00457R009300510001-9

 

Струмишкият клон на правителственото предприятие

за механизация и инвестиции в земеделието

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 10 декември 1951
Предмет: Струмишкият клон на правителственото предприятие за механизация и инвестиции в земеделието

 

Правителственото предприятие за механизация и инвестиции в земеделието има клон в Струмица, който е разположен на хиляда метра източно от Струмица на пътя Струмица-Ново село. Предприятието изпълнява следните задачи:

а) Пропаганда на механизацията на земеделието в Струмишкия район;
б) Снабдяване с машини на колективите;
в) Ремонт на камионите, тракторите и други машини на колективите;
г) Строеж на сгради на колективите в Струмишкия район; и
е) Транспортиране на земеделски продукти на колективите до Струмица, ж.п. гарата Миравци и складовете на колективите.

В Предприятието членове на ръководния персонал бяха следните:

а) Панде Ноковски, бивш лесничей, мениджър,
б) Цветан, български бежанец, шеф на личен състав;
в) Динчо Батев и Любица Христова, счетоводители;
г) Васил Басмаджиев, съдържател на склада; и
д) Един белогвардеец, който беше инженер.

Предприятието наема приблизително 40 чиновници, 30 шофьори на трактори, 24 занаятчии, 6 шофьори на камиони и известен брой други работници.  Предприятието имаше следните превозни средства и машини:

а) Два нови 24-тонни камиона „Пионир” с 40 конски сили, които бяха направени във фабриката в Марибор;
б) Един стар осемцилиндров 3-тонен камион Форд;
в) Дванадесет стари трактора със 70 конски сили „Оливър” и „Алис-Чалмърс”;
г) Един нов трактор „Ансалдо” със 120 конски сили, който е бил купен през лятото на 1951.
е) Един „Форд” с 90 конски сили;
ж) Няколко малки „Славика” дизел с газови двигатели с водни помпи; и
з) Един стар дизелов двигател.

 

STRUМICA BRANCH OF THE GOVERNMENT ENTERPRISE FOR THE MECHANIZATION AND INVESTMENT IN AGRICULTURE

CIA-RDP82-00457R009400290011-9

 

Предприятия в Струмица

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 5 януари 1952
Предмет: Предприятия в Струмица

 

1. Беликаменската тухлена фабрика в Струмица е разположена на около два километра южно от Струмица на пътя на Струмица-Валандово. Фабриката няма машини и работата се извършва на ръка. Тухлите се пекат в „полски пещи”. Калта се носи от една мина в Македония до гара Миравци. По време на производствения сезон, който трае от май до октомври фабриката наема 40 работници и 5 чиновници. Фабриката работи на една 8-часова смяна и произвежда 16 000 тухли на ден. Мениджър на фабриката е Ристо Младенов и началник на личен състав е Добрила Долева.

2. През пролетта на 1951 бяха построени сградите и пещи за нова тухлена и керемидена фабрика на няколкостотин ярда от старата фабрика. Машините за фабриката са доставени от Правителственото предприятие Метални Завод „Тито” в Маджари, близо до Скопие.

3. „Памучната станция”, правителствено предприятие в Струмица, е разположено в южната част на града по пътя, водещ към Валандово. Предприятието има 10 машини за почистване и пакетиране на суров (памук). (затъмнено с черен печат). Машините са от предвоенната американска манифактура и шест (затъмнено с черен печат) от Предприятието Метални Завод „Тито” в Маджари и (черен печат). Предприятието наема 35 работници и 7 чиновници. Производственият сезон трае четири месеца. Предприятието работи на една 8-часова смяна и произвежда около 3.000 килограма тютюн всеки ден. Електрическата енергия се доставя от Струмишката градска мощност. Мениджър на предприятието е Коле Ярмов.

4. „Памучната станция” също има клонове в селата Босилево и Ново село. Общата продукция на суров памук в Струмишкия район е от 400 до 500 тона годишно.

5. Градската електроцентрала има предвоенен модел двигател Дизел от 160 конски сили, който използва дърва за гориво. Генераторът и трансформаторът за двигателя са от Елинската манифактура. През 1947 са инсталирани нов 360 киловатов Дизелов двигател „Ансалдо” и генератор и трансформатор. Двигателят произвежда електричество от 220 волта. Газта е доставяна от Правителственото предприятие „Югопертрол” в Скопие и резервната количество от 6000 килограма е взето в Скопие. Централата има 20 работници и работи на 8-часова работна смяна всеки ден.

6. Ръководният персонал на електростанцията е следният:

а) Димитър Ристоманов, мениджър;
б) Филип Кузманов, бригадир;
в) Станко Зафиров, машинист;
г) Милош Кузманов, помощник-машинист;
д) Борис Трайков, главен електротехник;
е) Васил Шопов, главен монтажник.

7. Електроцентралата доставя електричество за Струмица и село Дабила. Тя също доставя електричество на следните предприятия в Струмица: станцията за почистване и пакетиране на памук, дърводелския кооператив, оризовата фабрика, фабриката за ножове, Цветан Димовото земеделско предприятие, на градския промишлен водопровод и на предприятието за механизация и инвестиции в земеделието. Около 800.000 киловата електроенергия се консумира в Струмица всяка година.

8. Започна работата по построяване на една електрическа линия от Дабила до Босилево.

9. Чираците в памучната станция и електростанцията получават военно обучение и лекции от Васил Тодоров, чиновник в Народния районен съвет и сержант от запаса.

10. Средната заплата на чиновниците на трите предприятия е около 4.000 динара на месец.

 

КООПЕРАТИВИ В СТРУМИШКО

Информация от чуждите документи или радиопредаванията

 

Страна: Югославия        
Дата на разпространение: 31 декември 1948
Дата на информацията: 1948
Предмет: Икономически – кооперативи
Как са публикувани: Вестници
Къде са публикувани: Югославия
Дата на публикация: Юли, Август, Септември, Октомври 1948
Език: Сърбо-хърватски
Източник: Югославски вестници като посочените (Заявена информация).

 

Кооперативи в Югославия
[…]

Проекти в Македония – Борба, №187, 3 август 1948

Проектите, които Съюзът на покупко-продажните кооперативи планира да учреди в 19 района към края на 1948 включват 150 машинни станции, 140 центъра за семена, 25 работилници, 380 размножителни станции, 146 спестовни и заемни секции, 16 инкубаторни станции, 126 ветеринарни станции и 127 пчелина. В допълнение, Районният кооперативен съюз ще учреди 12 машинни станции, 13 центъра за семена и 25 работилници.

36 покупко-продажни кооператива в Струмишкия район имат фактически търговски монопол в техните села откакто частната търговия беше елиминирана през 1947. От средата на юли 1948 Съюзът на кооперативите в Струмица закупи манифактурните стоки на стойност 91 937 000 динара на фиксирани цени и само през юни, на стойност от 3 800 000 динара земеделски продукти.

Тази година кооперативни имоти бяха формирани в Търново, Муртино¹³ и Дабилия, последният се състои от 20 хектара. Повече от осем села ще имат кооперативни стопанства за угояване на свине. Кооперативни зърнени станции са формирани в десет села в района. През лятото участъците с най-добрите семена бяха селектирани и складирани за производство на семена. Към края на 1948 кооперативите ще имат около 20 семенни станции. Четиринадесет кооператива основаха секции за обслужване на земеделски машини. Районният кооперативен съюз разполага с 43 големи земеделски машини и много друга екипировка.

Кооперативите получиха над 13 воденици от местните Народни комитети. Кооперативът в Костурино откри варница. Две кооперативни мандри действат във Василево и Струмица. Шест кооперативни занаятчийски магазина бяха открити и беше завършени приготовленията за откриването на още 34. Тази година 13 кооперативни стопанства за овце ще бъдат организирани в планински села; в други села пет кооператива, отглеждащи тютюн, плодове и зеленчуци, ще бъдат построени 21 ветеринарни станции и 18 пчелина; ще бъдат открити кооперативни хлебарници в 15 села; три кооператива ще започнат разсад на плодови дървета; и две села ще построят парници за производство на зеленчукови семена.

Няколко села, включително Василиево, Градосорци и Ангелци вече учредиха кооперативи на стопански работници и се вярва, че много повече ще бъдат формирани към края на 1948. Настоящите покупко-продажни кооперативи ще бъдат преобразувани в търговски секции за продажба на дребно към тези кооперативи.

-Край-

 

INFORMATION FROM FOREIGN DOCUMENTS OR RADIO BROADCASTS

CIA-RDP81-00706R000300060005-5

 

План за разпускане на колективи в Струмишкия район

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 13 декември 1951
Предмет: План за разпускане на колективи в Струмишкия район

 

1. С цел да се уталожи гнева сред селяните, за да излязат от колективите, през септември 1951 Районният народен съвет и Районната УДБА в Струмица наредиха на местните власти да свикат митинги сред членовете на колективите и да им обяснят, че ако мнозинството от членовете на колектива гласува за неговото разпускане, че колективът ще се закрие веднага след като реколтата бъде прибрана и сметките на всеки член бъдат уредени със стопанското ръководство. Разпускането на тези колективи ще се случи към края на 1951. След като колективите бъдат разпуснати, земята, принадлежаща на колективите, ще бъде разделена сред колективните членове според броя на членовете на всяко семейство. Тогава всички селяни от всяко село ще трябва да формират кооператив, наречен Стопанство.

2. Селяните ще бъдат инструктирани от Стопанството какво трябва да отглеждат и колко голяма продукция се очаква от тях. Цялата реколта ще бъде предадена на Стопанството, което след това ще продава продуктите е ще заплаща на селяните за произведената от тях продукция. Властите освен това казаха на селяните да не очакват никаква помощ в храна от правителството.

3. Селяните от Струмица се съмняват, че правителството се отнася сериозно към плана за Стопанството и вярват, че планът е бил разгласен само за да бъде сигурно, че реколтата от царевица ще бъде събрана. Селяните се страхуват, че гласуваното няма да бъде свободно и че те ще бъдат преследвани за гласуването за разпускането на колективите. Те вярват, че учредяването на Стопанството няма много да подобри условията за живот. Те също вярват, че режимът ще ги измами защото правителството може да фиксира цените на техните продукти и услуги и че членовете на комунистическата партия ще получат по-добрите парцели земя, когато колективите бъдат разпуснати. Селяните не очакват да получат земята, която са притежавали преди колективите да бъдат учредени.

 

PLAN FOR DISSOLUTION OF COLLECTIVES IN STRUMICA DISTRICT

CIA-RDP82-00457R009500180006-6

 

ПРОИЗВОДСТВО НА НАРКОТИЦИ В СТРУМИШКО

Информация от чужди документи или радиопредавания

 

Страна: Югославия
Дата на информация: 1949
Дата на разпространение: 5 август 1949
Предмет: Икономика – Земеделие, фармацевтични
Как е публикувано: месечници
Къде е публикувано: Белград
Дата на публикация: януари 1949
Език: сърбо-хърватски
Допълнение към доклад […]
Източник: „Лека Индустрия” (Лека индустрия), Т. II, №1, 1949.

 

Маковите плантации за износ и наркотичното производство

Опиумните полета са отглеждани в голям мащаб във Югославия и в Македония. Условията на тяхното отглеждане е особено благоприятно в Македония. Големи райони от двете страни на Вардар, на юг и изток от въображаемата линия между Куманово, Скопие и Прилеп са засети с опиум. Качеството на опиума варира съобразно региона, от който идва: по-ниското е ако се отглежда на изток и по-доброто е ако е от запад.

Маковите плантации се отглеждат предимно в Зеглигово, Кавдар, Неготин, Овче поле, Радовище и Струмишкия срез.

В Македония се отглеждат два вида мак: един от бялото цвете и бяли семена в затворена шушулка, другият, аленият мак, с черни семена в шушулка, която се разтваря, когато узрее. И двата вида се използват в производството на опиум, но бялата има по-голямо съдържание на морфин и се отглежда повече. Във Войводина, аленият мак се отглежда главно като съставна част на различни хлябове и като растителни масла.

Макът е зимна култура и много рядко, пролетна култура в Македония. Климатичните условия там са благоприятни за неговото отглеждане, заради меката есен и зима, обилните валежи, горещото лято и плодовитата почва, защитена от вятъра. Опиумната реколта главно има място през юни.

Кавадарският опиум е най-добрият в света, защото съдържа 14 до 15 процента морфин. Допълнителни експерименти в югославски експериментални станции са показали в развитие на някои нови видове опиум, един от които има 21.62 процента морфиново съдържание.

Опиумът е използван като източник на различни алкалоиди, морфин, кодеин, дионин, хероин и около 20 вида алкалоди. Като необработен материал и износен артикул, той заема водещо място в югославската икономика.

-Край-

 

INFORMATION FROM FOREIGN DOCUMENTS OR RADIO BROADCASTS

CIA-RDP80-00809A000600240724-1

 

СТРУМИШКО В ПЛАМЪКА НА СТУДЕНАТА ВОЙНА

ИНФИЛТРИРАНЕ НА ГРЪЦКИ КУРСАНТИ В СТРУМИШКО

Саботажна школа

ЦЕНТРАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА

Разузнавателен доклад

 

Страна: България
Дата на разпространение: 1 май 1947
Предмет: Саботажна школа

 

1. Гръцките комунистически курсанти посещават саботажната школа във Военна академия „Христо Ботев”¹⁴ в София.

2. Те се инфилтрират от Гърция към Струмишката долина и през Гюешево.

 

SABOTAGE SCHOOL

CIA-RDP82-00457R000500600006-8

 

Военна информация

ЦЕНТРАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА

Разузнавателен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на информация: 27 август 1947
Предмет: Военна информация
Дата на разпространение: 23 септември 1947

 

1. Присъствието на специална албанска дивизия беше отбелязано в Скопие, съставена от албанци, живущи в Югославия. Тя е под командването на Ахмед Салих, 35-годишен, дребен на ръст и гърбав, за когото също се твърди, че е началник на УДБА на Вардарски район. Тази дивизия е обучена за партизански военни действия в Гърция.

2. Началото на юли 1947 руската дивизия беше забелязана в Скопие да се придвижва към Прилеп, с вероятно направление към гръцката граница. Нейното въоръжение включва лека планинска артилерия, леки картечници, тежки картечници, огнемети и миномети. Един местен жител твърдеше, че тази дивизия е съставена изключително от млади доброволци.

3. Партизани от различни националности, ранени по време на сраженията в Македония, са изпратени в Прилеп и след това в голямата болница в Скопие. Тези, които са сериозно ранени, са изпратени също в Белград и Ниш.

4. Строителството на голяма нова писта започна в началото на юли 1947 на осем километра от Прилеп, на пътя Тетово-Гостивар. Руски и югославски инженери са натоварени, а работници са персонал от югославските въздушни сили и местни цивилни. Твърди се, че тази писта, ще бъде най-широката и най-модерната в южна Сърбия. Работата бързо напредва и се смята, че летището ще бъде годно за употреба в края на септември 1947.

5. На 1 юли 1947 три изтребителя излетяха от летище Скопие и кацнаха вероятно в Гърция. Незабавно след тяхното излитане друга ескадрила пристигна от Ниш.

 

MILITARY INFORMATION

CIA-RDA82-00457R000900510001-9

 

Офицери от УДБА на прием при маршал Тито, 1951 г.
Museum of Yugoslavia Лиценз: CC BY-SA 3.0 rs

 

 

Разположение на силите в Струмишката долина

ЦЕНТРАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА

Разузнавателен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 9 октомври 1947
Предмет: Разположение на силите в Струмишката долина

 

1. Общият състав на силите в Струмишката долина (Македония) към 31 август беше следният: 3-та руска дивизия (дивизията от Нева); две неидентифицирани югославски дивизии в състав 4 000 души всяка; две неидентифицирани български планински дивизии в състав от 2000 души всяка; една албанска бригада в състав от 1000 души; един смесен батальон, установен в Буликеския военен лагер [Сърбия].

2. 3-та руска дивизия, която е полукавалерийска и полумоторизирана, има състав от 9000 души. Командвана от генерал-полковник Альоша Васин, дивизията включва: един батальон от моторизирана военна полиция, една бригада кавалерия /коне/, един полк планинска артилерия и един брониран полк. Дивизията дойде от силите на резерва близо до Одеса и влезе в Югославия през декември 1946. Бронираният полк се включи с 18 танка тип Тигър.

 

ORDER OF BATTLE IN THE STRUMICA VALLEY

CIA-RDP82-00457R001000090006-9

 

Разположение силите в гръцкото гранично пространство

ЦЕНТРАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА

Разузнавателен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 27 октомври 1947
Предмет: Разположение на силите в гръцкия пограничeн район

 

1. 2-ра Пролетарска дивизия на Югославската Пета армия, установена в Битоля има в допълнение към своята дивизионна болница медицински батальон. За такива случаи е докладвано, когато подобен батальон се прикрепва единствено, когато една дивизия е в сражение или поне е на военновременна основа. Медицински батальони са прикрепени към дивизии, които имат главни квартири в Струмица и Призрен (или Прищина). (Коментар в полето: Смята се, че това са 48 Македонска или 52 Косметска дивизии, респективно).

2. Следните части са в Скопие:

Главна квартира на Пета армия

2-ра танкова дивизия (или една от нейните бригади)
5-та въздушна дивизия (вероятно 1-ва въздушнопреносима атакуваща дивизия)
7-ма дивизия от Народния Корпус за отбрана на Югославия (смята се и 8 дивизия от НКОЮ)
Групата за ПВО
Инженерната бригада (разположена в Hanri (?) близо до Скопие)
Сигналната бригада
Противомаларийната част (преместена в Македония)
К[омандващ] о[фицер]: Капитан Хлупек
Армейска болница с всички секции
К[омандващ] о[фицер]: Майор Никола Мартиноич
Политкомисар: Капитан Бора Крулиевски
Главен фармацевт: Капитан Живожин Миликович
Армейски медицински склад
К[омандващ] о[фицер]: Капитан Богоевски

Смята се, че ранените югославски и гръцки войници са били хоспитализирани в Битоля и Призрен (или Прищина). Големи количества от медицински запаси са били стоварени в тези две точки. Няма ранени в Скопие.

 

ORDER OF BATTLE IN GREEK BORDER AREA

CIA-RDP82-00457R001000450001-4

 

Танкова армия; 48-ма пехотна дивизия

ЦЕНТРАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА ГРУПА

Разузнавателен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 20 януари 1948
Предмет: Танкова армия; 48-ма пехотна дивизия

 

1. Танкова армия

1-ва танкова дивизия, Кран [общ. Кран, Словения], – общ. Шкофя Лока, [Словения], гр. Айдовшчина (Айдусина), [общ. Айдовчина, Словения]
2-ра танкова дивизия, Скопие
3-та танкова дивизия, Нови сад

2. 48-ма пехотна дивизия: Главна квартира, Струмица, к[омандващ] о[фицер] Митрош от Велес, командващ три пехотни бригади и една артилерийска бригада

1-ва бригада – Демир Капиджа, [Вардарски район]
1-ви батальон – Демир Капиджа
2-ри батальон – Удово, [общ. Валандово, Македония]
3-ти батальон - ?
2-ра пехотна бригада – Гевгели
14-та пехотна бригада – Струмица, К[омандващ] о[фицер] Горанов (черногорец)

Всяка бригада има три пехотни батальона, една артилерийска батарея с три противовъздушни оръдия и една минохвъргачна батарея.

Артилерийската бригада, Щип, К[омандващ] о[фицер] Димитър Голевски, бивш югославски младши лейтенант от Велес. Тази част се състои от:

Три батареи
Една противовъздушна батарея
Девет противотанкови части
Три минохвъргачни отделения.

В допълнение към тези, всяка бригада има четири медицински роти. Има медицинска част от осем души за всеки батальон.

1-ва батарея
К[омандващ] о[фицер] Лейт. Зецевич (черногорец)
Политкомисар Митко Митевски от Кочане, бивш университетски студент, достигнал до чин капитан.

2-ва батарея
Политкомисар Александър Манчевски, бивш студент по инженерство от Кочане.

3-та батарея
Тежки гаубици има две части и една част главна квартира, Командващ офицер Алфон Церикочевски от Охрид, бивш югославски младши лейтенант.

Всяка батарея има главна квартира и три части. Всяка част има четири 86 мм оръдия „ЗИС”.

 

TANK ARMY; 48TH INFANTRY DIVISION

CIA-RDP82-00457R001200660010-9

 

Военни части в Скопие

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 13 август 1948
Предмет: Военни части в Скопие

 

Следните командвания са установени в град Скопие

1. Съветско командване: Включва около 200 старши и младши съветски офицери. Главната квартира е установена в една от сградите на улица Свети Мъченик Сава.
2. Главна квартира на Пета армия: разположена в новата сграда на лесовъдната администрация.
3. Тиловият ешелон на Пета армия: разположен в новата сграда до главния път.
4. Трета танкова дивизия: разположена в бившите бараки на крал Петър. През март 1948 дивизията се премести в Струмица.
5. Главна квартира на КНОЮ¹⁵: Разположена в четири бараки на улица Свети Мъченик Сава
6. Командване на VOK (?): Командир: Полковник Стефанович
Назначен на работа във VOK:
Данило Данилов, лейтенант.
Н. Тавкар, лейтенант.
7. Командване в град Скопие: Градски командир: Подполковник Пецо Трайков; Политкомисар: Коста Лукарев
8. Централно (цивилно) ОЗНА¹⁶ за Македония:
Установено в голяма сграда край Регионалната служба за Работническите социални осигуровки.
9. Военно ОЗНА: установено в сграда на бившата улица Кралица Мария.
10. Централният Комитет на Комунистическата партия на Македония: установен в сградата, собственост на инженер Тошкович.
11. Главна квартира на Пета армия: разположена в бараките на бившата Кралска армия.
12. Военна болница (армия).
13. Пехотните части са установени в бараките на бившата Югославска Кралска армия.

 

MILITARY UNITS IN SKOPLJE

CIA-RDP82-00457R001700780005-7

 

Фортификации, разположения и въоръжение на югославските армейски части

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 22 септември 1948
Предмет: Фортификации, разположения и въоръжение на югославските армейски части

 

Фортификации

1. Фортификациите са били построени или още са строеж по гръцко-югославските граници, където има три югославски армии през юни и юли.

Разположения

2. През февруари 1948 17 Словенска дивизия и половината от 19 дивизия пресякоха албанско-югославската граница и влязоха в Албания. Другата половина от 19 дивизия остана край югославско-албанско-гърцката граница.

3. 3-та бригада от 16 дивизия е установена във Велес, където също има и една танкова част с 11 германски танка.

4. 48 пехотна дивизия е установена в Струмица. Нейният командващ офицер генерал-майор Радо Петрович и нейният политкомисар е подполковник Печо Пепелиунка. През януари 1948 1-ва пехотна бригада от 48 дивизия е установена в Струмица. 1-ва артилерийска бригада или (полк) от същата дивизия също беше установена в Струмица. 14-та пехотна бригада беше установена във гр. Валандово, [общ. Валандово] и 2-ра пехотна бригада в Гевгели.

5. 10-та дивизия е установена е установена в Щип. 1-ва пехотна бригада е във Велес, 2-ра пехотна бригада е в Щип, 4-та пехотна бригада е в Кочане и 52-и артилерийски полк е в Щип.

Състав и въоръжение на частите

6. В началото на 1948 един независим пехотен батальон от 16 дивизия, установен в Щип и носещ пощенската служба номер 19519 беше преместен в Бистрица, за да усили КНОЮ. Този батальон се състоеше от три пехотни роти и една механизирана пехотна рота, теглеща три тежки минохвъргачки. Съставът на всяка рота беше 55 души.

7. Командирът на батальона беше капитан и там имаше също политкомисар.

8. Механизираната рота има три взвода, от които взвод артилерия, картечен взвод с три картечници Бреда и минохвъргачен взвод с три руски минохвъргачки с радиус на действие от три километра. Всички взводове са командвани от сержанти. Командирът на механизираната рота е лейтенант от артилерията.

9. Батальонът има радиокомуникационен взвод под командването на подофицер.

10. Съставът на батальона е между 250 и 300 човека. Ротните командири са лейтенанти; техните помощници са подофицери.

11. Командирите на взводовете са въоръжени с автоматични оръжия. Останалите от хората носят съветски пушки. Всеки взвод също е има лека картечница.

12. Когато хората от батальона се върнат от маневри, те ще бъдат разоръжени и оръжията ще бъдат складирани. Дежурни подофицери държат ключовете на складовете.

52 артилерийски полк на 16 дивизия

13. 52 артилерийски пехотен полк от 16 дивизия беше съставен в края на декември 1947 извън артилерийската бригада от 16 дивизия в Щип. Тази бригада беше разформирована. Повечето от хората в новия полк са новобранци, които идват от Словения и Хърватия.

14. Временният командир на 52 артилерийски полк е капитан. Политкомисар е капитан Састич. Съставът на полка е около 400 души.

15. Полкът включва три артилерийски части, съставени от по три батареи всяка. Всяка батарея има от по четири оръдия.

16. Оръдията от 1-ва и 2-ра част са теглени от коне, но 3-та част е механизирана.

17. Теглените от коне оръдия са 76 мм съветски от неизвестен тип с отделени лафети. Теглени са от шест коня. Колелата имат солидни гуми. Всяко оръдие се обслужва от разчет от по шест души.

18. Полкът няма собствени оръдейни ракли. Снарядите се транспортират с камиони.

19. Командващият офицер на 2 батарея е лейтенант Вожидар Субович; политически комисар е лейтенант Люпточик.

20. Главната квартира има пет или шест телефонни оператори, един радиооператор и двама наблюдатели. Съставът на всички артилерийски батареи на полка варира между 40 и 50 души.

Обучение

21. Офицерската школа на КНОЮ, оперираща в центъра на Бийеловар (Хърватия), е преместена в Мостар в края на 1948.

22. Обучителният курс в различните школи на КНОЮ е три месеца за капрали и три месеца за сержанти. Има учебни тактики, комуникации, минноподривни дейности, топография, и такива академични предмети като география, химия (за химическо военно дело), криминология и служба за сигурност в градовете и в селата. Тук има общо 18 предмета, включително политически науки.

 

FORTIFICATIONS, LOCATIONS, AND ARMAMENT OF YUGOSLAV ARMY UNITS

CIA-RDP82-00457R001900120008-4

 

Югославски военни лица и гранични постове

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение [няма]
Предмет: Югославски военни лица и гранични постове
Дата на публикация: 20 декември 1948

 

1. Следните военни лица бяха със следните части в Югоизточна Югославия към края на септември 1948:

а) полковник Дочо Пенчович
командващ офицер на 2 бригада от КНОЮ
Главна квартира: Гевгели

б) полковник Сава Милеович     
командващ офицер на 8 бригада от КНОЮ
Главна квартира: Струмица

в) майор Милован Чавриевич
командващ офицер от 4 македонска бригада, СКОЮ
главна квартира: Фурка [общ. Дойран, Македония]

г) капитан Нико Петкович    
Командващ офицер от 1 бригада на СКОЮ
Главна квартира: Фурка

2. Списъкът за броя на югославските погранични постове в края на септември 1948 в района на Дойран е следният:

Пост	Хора
№ 51	35
Стояково	30
Плурци	20
Гран Корона	50
Никович	35
Банианли	25
Мокраня	35
Дойран	20

 

 

               
     
     
          
 

      
    

 
(Фигурите за шест поста са недостъпни).

3. […].

4. Едно отделение за Струмишката болница беше приготвено за нуждите на Въстаническата армия, които ще бъдат лекувани от лекари и медицински сестри от Въстаническата армия.

 

YUGOSLAV MILITARY PERSONALITIES AND FRONTIER POSTS

CIA-RDP82-00457R002100730005

 

Военни разположения и фортификации в Южна Югославия

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 27 април 1949
Предмет: Военни разположения и фортификации в Южна Югославия

 

1. През февруари 1949 отреди от 11 пехотна бригада и 7 трудова бригада построиха фортификации срещу албанската граница в съседство с Ябланица. Около 2 500 души бяха заети с тази работа.

2. Измежду фортификациите са разположени 75 мм оръдия Шкода и 87 миномета Катюши.

3. Около 3000 души от 2 пехотна дивизия и 3 младежка бригада стояха фортификации срещу голямото Преспанско езеро до връх Перистери (югозападно от Битоля) от югославската граница до Царев двор.

4. 4 Трудова бригада строеше фортификации до връх Палакенска, на изток от Ресен, определена на покрие главния път Ресен-Битоля.

5. Пет батальона от 5, 7 и 9 бригади от 3 дивизия пристигнаха от Битоля на 10 март 1949 по железницата от Митровица в Сърбия.

6. 3 батальон от 3 пехотна дивизия беше преместен от Велушина, Македония до Лазец и Градешница на 5 февруари 1949.

7. 3 батальон от 3 пехотна бригада, 2 и 3 батальон на 4 пехотна бригада и 1 и 4 батальони от 3 пехотна бригада всички бяха ангажирани в строежа на фортификации в пограничния район.

8. В граничния район на връх Каймакчалан югославските войски бяха заети от началото на февруари 1949 с издигане на защита с бодлива тел и с копане на траншеи в съседство с всички югославски гранични постове и планински проходи.

9. 17 бригада от 48 дивизия пристигна в Струмишкия регион от Велес на 24 февруари 1949.

10. 8 бригада от КНОЮ напусна Струмица на 22 февруари 1949 за Ново село [общ. Струмица].

11. Една формация с 10 леки танка и 5 бронирани коли пристигна в Струмица на 25 февруари 1949. Докладва се, че те са дошли от Щип.

12. Неуточнени елементи от 41 дивизия пристигнаха във Велес от Ниш, но точната дата на пристигане е неизвестна.

Коментар: Докладва се за 3 батальон от 2 пехотна бригада в Кран в средата на януари 1949. Докладва се за 3 батальон от 4 пехотна бригада, който ще усили частите от КНОЮ в Люблянския регион през декември 1948. Докладва се за 1 и 4 батальон от 3 пехотна бригада в Кишава и Острец, респективно през декември 1948.

 

MILITARY DISPOSITIONS AND FORTIFICATIONS IN SOUTHERN YUGOSLAVIA

CIA-RDP82-00457R002600680005-8

 

Разположение на частите на Югославската армия

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 13 юни 1949
Предмет: Разположение на частите на Югославската армия
15 март 1949

 

1. На 15 март 1949 разположението на Пета югославска армия по българо-югославската граница е следното:

Армейски щаб: Скопие
Танкова дивизия: Скопие
(гарнизони в Уросевац, Призрен, Скопие, Дебър и Охрид)

8 дивизия на КНОЮ: Скопие
(гарнизони във всички големи градове в Македония)

3 Черногорска дивизия: Битоля
(разположение на гарнизони неизвестно)

16 Войводинска дивизия: Прищина
(гарнизони в Прищина, Косовска Митровица, Печ и Джаковица)

27 Сръбска дивизия: Охрид
(гарнизони в Охрид, Струга, Св. Наум)

41 Черногорска ударна дивизия: Куманово
(гарнизони в Куманово, Скопие и Враня)

48 Македонска дивизия: Струмица
(гарнизони в Струмица, Демиркапиджа, Гевгели)

51 Косовска дивизия: Кичево
(гарнизони в Кичево, Дебър, Гостивар)

Армейски моторизиран артилерийски полк: Прищина
Армейски противотанков полк: Щип
Армейски кавалерийски полк: Скопие
Армейски инженерен полк: Демиркапиджа
Армейски свързочен полк: Скопие

 

LOCATIONS OF YUGOSLAV ARMY UNITS 15 MARCH 1949

CIA-RDP82-00457R002800490007-5

 

Сацево-Струмишката и Валандовско-Казандолската писти

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 20 март 1950
Предмет: Сацево-Струмишката и Валандово-Казандолска писти

 

1. Строежът на летище, разположено на един километър северно от село Сацево и на два и половина километра южно от Струмица беше започнат през май 1949. Пистата беше завършена през ноември 1949 и беше пусната в употреба. Площта на пистата е един квадратен километър. Около девет самолета бяха забелязани на полето; типовете на самолетите не е уточнен, но се смята, че те са военни модели.

2. Друго летище беше започнато през август 1949 на шест километра югозападно от Валандово и шест километра на северозапад от Казандол. Пистата е завършена през септември 1949.

3. Единствено военен персонал беше използван за постройката на двете летища.

 

SACEVO-STRUMICA AND VALANDOVO-KAZANDOL AIRFIELDS

CIA-RDP82-00457R004500250002-7

 

Миниране на югославско-българско-гръцката граница

Информационен доклад

 

Страна: Югославия/България/Гърция
Дата на разпространение: 11 септември 1950
Предмет: Миниране на югославско-българско-гръцката граница

 

1. Територията по югославската граница близо до България е тежко минирана по линията на североизток от Ново село до Царево село. Мините са заложени от 1948 и през пролетта на 1949.

2. След капитулацията на гръцките партизани през август 1949 Районният комитет на комунистическата партия на Струмица поиска граничната линия от страна на Гърция да бъде минирана.

3. Около 15 май 1950 специална военна комисия оглавена от двама офицери инженери пристигнаха в Струмица в Скопие и се отправиха към точката, където Югославската, Гръцката и Българската граница се срещат. Комисията проучи територията от тази точка до около 3.5 североизточно от село Николич.

4. Според твърдението на член от Районния комитет на партията на Струмица, военната комисия беше натоварена да направи план за поставяне на мини покрай този пограничен сектор. Той също твърдеше, че поставянето на мините ще започне през втората половина на май 1950.

5. Югославската граница от точката около 3.5 километра на североизток от село Николич до точката близо до село Николич е осветена с електрически светлини. Жиците и крушките са опънати на около една и една стъпка и половина от земята и разстоянието между крушките е приблизително 50 стъпки.

 

MINING OF THE YUGOSLAV-BULGARIAN-GREEK BORDER

CIA-RDP82-00457R005800020004-6

 

Моралът на Югославската армия в Пиротския район

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 24 април 1951
Предмет: Моралът на Югославската армия в Пиротския район

 

1. През октомври 1950 броят на персонала на военния резерв, беше призован и назначен в противотанковата рота на 2 батальон, 17 пехотна рота в Пирот. Тези мъже нямаха интерес към техните тренировки, оплакваха се открито от трудностите в техните села, от тежкото облагане, допълнителната работа, липсата на храна и стоки и от натиска на местните власти. В отсъствие на техните офицери те отрито говореха срещу югославския комунистически режим и техните селски комунистически власти. Както се твърди, те смятаха, че военните тренировки са безполезни, твърдяха, че няма да се сражават, за да поддържат комунистическия режим в Югославия и че в случай на война те ще напуснат военните си части и ще се върнат в селата си с оръжията си, за да ликвидират комунистически власти там.

2. Подобни приказки и оплаквания имаха място сред наборниците, но по- малко показно и само когато искат да се покажат едни на други като антикомунисти.

3. Твърди се, че висшите офицери от югославската армия, които са от коминформбюро, са избягали в България и Албания. През януари 1951 е получена заповед до всички гранични части, поставяйки ги в бойна готовност заедно с Щаба на Въздушните сили в Скопие и с Щаба на пехотата в Струмица, който напусне своя пост, ще се смята, че е извършил опит за бягство от Югославия.

4. С цел предпазване от външно влияние върху техния гарнизонен персонал подофицери от граничните части, които не са партийни членове, са назначени на административни длъжности или са назначени на стражеви длъжности по границата. Моралът на призованите на редовна военна служба на граничните части е много нисък.

5. Пропагандата по отношение на личния състав на армията представя Съветите като империалисти, които се опитват да колонизират Югославия, така както те са направили с България. Политкомисарите говорят през първите следвоенни години като за период, през който руснаците са купували количества югославска храна, вино, тютюн и руда, но са пропуснали да осъществят плащанията с обещаните съветски машини. По този начин Тито и Югославската комунистическа партия са спасили Югославия да се превърне в съветска колония.

6. Уважението от редовно призованите на военна служба и от подофицерите, и дори от младите офицери, към офицерите на висши командни постове липсва още откакто командирите са без военно образование и получили своите чинове по време на партизанската освободителна борба. Твърди се, че деветдесет процента от военните от редовно призованите и деветдесет и пет процента от запасняците ще откажат да следват заповедите на своите офицери в случай на война.

 

YUGOLSLAV ARMY MORALE IN THE PIROT AREA

CIA-RDP82-00457R007500750002-2

 

Армейските части в Македония

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 10 юли 1951
Предмет: Армейските части в Македония

 

1. Две пехотни дивизии за една от които е докладвано, че е 41 дивизия от Скопие са разположени в района на Струмица. Един танков корпус е разположен в Скопие. В Гевгели запасняците от набор 1944 са били призовани на служба на 10 април 1951.

2. Докладва се, че неидентифицирана артилерийска част е била установена в Титов-Велес, и подслонена на временни бараки приблизително на един километър южно от града. Частта е екипирана с 50 тежки артилерийски оръдия от калибър 100 мм, теглени от камиони. Цевите на оръдията са приблизително три метра дълги. В средата на април 1951 оръдията са транспортирани през града за маневри в околния регион.

 

ARMY UNITS IN MACEDONIA

CIA-RDP82-00457R008100180006-1

 

Придвижване на части и военно строителство в Струмишката област в Македония

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 16 юли 1951
Предмет: Придвижване на части и военно строителство в Струмишката област в Македония

 

1. През декември 1950 главната квартира на 48 пехотна дивизия се прехвърли в Сараево. Главната квартира на една от бригадите на 48 дивизия беше в Струмица и главната квартира на два от батальоните на бригадата също беше в Струмица. Трети батальон имаше главна квартира в Ново село.

Следните офицери бяха от бригадата, установена в Струмица:

а) майор Зубич, командващ офицер на бригадата.
б) капитан Соскич, командващ офицер на един от батальоните.
в) младши лейтенант Вожинович, командващ офицер на една от ротите.
г) младши лейтенант Радойчич, командващ офицер на една от ротите.
д) младши лейтенант Херцег, специалист по гранични фортификации в главната квартира на бригадата.

2. До декември 1950 1-ва бригада, 48 пехотна бригада, заеха около 80 бараки до Вади, близо до селата Банице и Водоча. През декември 1950 частта се придвижи и бараките бяха разглобени, оставяйки само три бетонни конюшни, около 50х12 метра. През февруари и март 1951 около 20 военни камиона взеха униформи, ботуши, амуниции и натоварват пушки от гара Хравци за бетонните конюшни във Вади.

Там имаше стражева част от 35 души във Вади.

3. През февруари 1951 различни неидентифицирани пехотни и инженерни части пристигнаха в Струмица и се настаниха на бараки в Струмица и в частни домове в околните села. На войниците им беше възложено да ремонтират шосето, мостовете и да строят траншеи и бункери.

4. В края на март 1951 три минометни роти пристигнаха в Струмица. По същото време теглена от камиони артилерийска батарея и батарея планинска артилерия пристигна в Струмица. Твърди се, че двете батареи са дошли от Ниш. Полевата артилерийска артилерия беше под командването на артилерийската част, която имаше за главна квартира във Велес-Бащино бърдо.

5. През април 1951 новите бункери и траншеи бяха построени в Ташла Баир, [Василево, Струмица, Македония] близо до селата Ангелци [Василево, Струмица] и Градошорци [Василево, Струмица, Македония] . През ранния май 1951 траншеите бяха построени край българската граница близо до Ново село, Ново Конярево, Сушица, [Македония] и Стиник [-Огражден, планина], [общ. Ново село, Струмишко].

6. През 1950 военният склад около 30 метра дълъг и 20 метра широк беше построен близо до пътя между Баница и Струмица; складът имаше два подземни етажа и един наземен етаж. През февруари и март 1951 амунициите и другите военни материали бяха складирани в склада.

 

MOVEMENT OF UNITS AND MILITARY CONSTRUCTION IN THE STRUMICA AREA OF MACEDONIА

CIA-RDP82-00457R008100570007-7

 

Военно обучение в Македония

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 10 октомври 1951
Предмет: Военно обучение в Македония

 

1. Младежите, родени през 1931, 1932, 1933 и 1934 в Македония преминават през военно обучение. Групи от по 50 и 100 младежи са организирани и инструкторите са назначават сред подофицери запасни офицери от общината.

2. Във Велуша, Струмишки район, имаше група за военно обучение от 70 мъже. Военният инструктор на групата беше Васил Тушев Абазов, сержант от запаса. През април 1951 Елагод Паланков, бивш армейски офицер, изнасяше политическите лекции.

3. В Струмица имаше няколкостотин младежи, разделени на групи между 60 и 100 мъже. Една група се състоеше от 80 студенти, посещаващи Крафтсменовото училище в Струмица. Всички членове бяха крафтсменови чираци и според информатора, всички бяха антикомунисти. Панче Абашев, сержант от милицията беше натоварен с групата.

4. В община Костурино, Струмишки район, има няколко групи, прекарали военно обучение. Седемнадесет младежи от мюсюлманското село Ислешево формираха едната група. Демир Мустафа, сержант от запаса от Ислешево, беше натоварен с групата мюсюлмански младежи.

5. В община Конче, Радовишки район, имаше група за военно обучение от 50 младежи. Военен инструктор беше Стойче Милев, сержант от запаса.

 

PRE-MILITARY TRAINING IN MACEDONIA

СIA-RDP82-00457R008900260012-7

 

Югославските затвори в Народна република Югославия

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 15 ноември 1951
Предмет: Югославските затвори в Народна република Югославия

 

1. Затворът в Идризово¹⁷, близо до Скопие, е най-големият в Македонската република настанява 4000 затворници. Той включва следните сгради:

а) Две средни сгради, една широка сграда в мъжки затвори, една по-малка сграда.
б) Една по-широка сграда между 1948 и 1950 с етажа и основа. Нейният капацитет е 3000 затворници.

 

1. Разположение на полковете на 48 дивизия;

2. Картечните и противотанкови гнезда в Струмишкия регион

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 28 ноември 1951
Предмет:
1. Разположение на полковете на 48 дивизия;
2. Картечните и противотанкови гнезда в Струмишкия регион

 

1. Главната квартира на 14 пехотен полк, 48 дивизия, е в Струмица. Главната квартира на два други полка, принадлежащи към 48 дивизия са в Ново село и в Берово.

2. В Струмишкия район от село Стинек до село Драчево (до Скопие), 25 картечни гнезда са построени от камъни без минохвъргачка. Гнездата са покрити с дървени трупи и на около метър в земята. Траншеи на около три четвърти до един метър дълбоки са построени между картечните гнезда. От село Сушица до село Макриево е построена втора линия гнезда, идентична по структура на тези от първия ров. Две противотанкови гнезда са построени по шосето Струмица - Ново село.

 

1. LOCATION OF REGIMENTS OF 48 DIVISION

2. MACHINE GUN AND ANTI-TANK EMPLACEMENTS IN STRUMICA AREA

CIA-RDP82-00457R009500040007-0

 

Разположение на силите: Части на 48 Македонска дивизия

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 29 януари 1952
Предмет: Разположение на силите:
Части на 48 Македонска дивизия

 

Основните части на 48 Македонска дивизия, чиято главна квартира е разположена в Струмица, са следните:

1. 14 Сръбска пехотна дивизия с главна квартира на бараки в Струмица;

2. Един неидентифициран пехотен полк с главна квартира в Ново село. Батальон, прикрепен към този полк, който има главна квартира в Берово;

3. Един неидентифициран артилерийски батальон с главна квартира в Струмица. Този батальон е въоръжен с дванадесет 75 мм оръдия всяко, теглено с по шест коня; и

4. Един неидентифициран противотанков батальон с главна квартира в Струмица. Този батальон има между дванадесет и петнадесет леки артилерийски оръдия, осем от които са разположени на хълмовете, заобикалящи Струмица. Останалите оръдия с в бараките в Струмица. Тази част има камиони от различни типове и три джипа.

 

ORDER OF BATTLE: UNITS OF 48 MACADONIAN DIVISION

CIA-RDP82-00457R010300070009-5

 

48 дивизия в Струмица; Запасняци в Мокриево

Информационен доклад

 

Страна: Югославия
Дата на разпространение: 19 февруари 1953
Предмет: 48 дивизия в Струмица;
Запасняци в Мокриево [Ново село, Струмишки район, Македония]

 

48 дивизия в Струмица

1. Струмишка дивизия има главна квартира в Струмица, Македония. Частите на дивизията са разположени на следните места:
а) Демир Капиджа: пехотен полк;
б) Негорци [общ. Гевгели, Македония]: батальон от пехотния полк в Демир Капиджа;
в) Ново село: 13 пехотен полк; и
г) Струмица: пехотен полк и артилерийски полк.

Запасняци в Мокриево

2. През ноември 1942 два батальона запасняци, които са призовани за тримесечно обучение, лагеруват в село Мокриево, Македония.

а) Всеки батальон е приблизително 300 души;
б) Запасняците са от областите на Призрен и Прищина; и
в) Те работят на фортификациите в района Мокриево-Смоларе.

 

48 DIVISION IN STRUMICA; RESERVISTS IN MOKRIEVO

CIA-RDP80-00810A000100340009-7

 

Разчистване на минни полета по българо-югославската граница

Информационен доклад

 

Страна: България
Дата на разпространение: 29 септември 1955
Предмет: Разчистване на минни полета по българо-югославската граница

 

Наскоро България започна да разчиства минните полета по българо-югославската граница. Тези минни полета бяха първоначално положени веднага след Тито-Коминформовския сблъсък през 1948, сега започнаха да се разкопават на много широки райони, разпрострели се по дължината на югославско-българско-гръцката граница.

 

REMOVAL OF LAND MINES ON THE BULAGARIAN-YUGOSLAV BORDER

CIA-RDP80-00810A-00810A008100250007-1

 

ЮГОСЛАВСКА ОФИЦИАЛНА ПРОПАГАНДА И МАКЕДОНИЯ

Информация от чужди документи или радиопредавания

 

Страна: Югославия
Дата на информация: 1949, 1950
Дата на разпространение: 23 февруари 1950
Предмет: Икономика, Земеделие
Как е публикувано: Всекидневници
Къде е публикувано: Любляна; Белград
Дата на публикация: 28 декември 1949-11 януари 1950
Език: Сърбохърватски
Източник: Посочени вестници

 

НАРАСТВАЩО ПРОИЗВОДСТВО НА СТОПАНСКИ МАШИНИ

ЮГОСЛАВСКОТО ПРОИЗВОДСТВО Е 200 ПЛУГА ДНЕВНО –

„Словенски Поросевалец”, [Любляна], № 6, 7 януари 1950

 

Сега Югославия произвежда 200 плуга на ден или 60000 на година. Фабриката „Змай” започна серийно производство на две вършачки през 1949, „JV 660” и голямата „JV 1070”. Фабрика „Победа” в Нови Сад започна да произвежда серийно косачки през 1949 и леярната в Осиек започна производството на гребла на конска тяга и механични преси на сено през 1949. Фабрика „Победа” също пусна в серийно производство на машини за рубене на царевица, за чистене на зърно и за селекция на зърно. Фабриката в Осиек също произвежда комбинация за машини за обработка на цвекло, машини за разпръскване на изкуствена тор, и вършачки за слънчогледи, бобово семе и коноп. Земеделската фабрика в Марибор произвежда напълно механизирани резачки за слама за хамбари.

Всички необходими стопански машини в Югославия, които още не са произведени у дома, ще бъдат произведени до края на 1951 и през 1952. През 1950 специална машина за засаждане на царевица ще бъде произведена в югославските фабрики.

Югославските фабрики също ще произведат серийно машини за окопаване на картофи и за бране на цвекло, трактори тип-плугове за три, четири и пет бразди, трактор тип валяци, трактор-култиватори, трактори-машини за засаждане на зърно, машини за окопаване на картофи, трактори за косачки и машини за струговане и косачки.

През 1950 югославските фабрики ще произведат три типа трактори, както и универсалните подвижни трактори, които могат да се използват за оране, за косене и за копане.

През втората четвърт на 1950 ще започне серийното производство на типовете трактори „Ударник” и „Задругар”. Към края на 1950 югославските фабрики ще произвеждат големи гъсенични трактори. Тракторите „Задругар” и „Ударник” ще бъдат снабдени с бензинови двигатели от 50 конски сили и ще могат да изорават четири бразди едновременно. Тестовете показаха, че тези трактори са могли да теглят 8500 килограма товар. Тракторът „Госеничар” (Гъсеница) ще бъде снабден с дизелов двигател от 60 конски сили и ще може да изорава пет бразди. Той ще може да бъде използван също за работа в гора. Машинната фабрика в Раковица ще произвежда от тези трактори серийно веднага щом необходимата подготовка бъде осъществена.

След като горните машини бяха произведени само няколко други големи машини, като зърнени комбайни, картофени комбайни и царевични комбайни са били предписани за производство през 1951 или 1952. Така Югославия ще произвежда пълна линия от необходимите стопански машини.

 

ЗЕМЕДЕЛИЕТО УСКОРЯВА КОЛЕКТИВИЗАЦИЯТА, МЕХАНИЗАЦИЯ -

„Борба”¹⁸, № 308, 28 декември 1949

 

Двете таблици по-долу са взети от доклада на Миялко Тодорович, министър на земеделието, от югославското земеделско положение, представящо осмата редовна сесия на Народната Скупщина.

Следната таблица показва нарастването на колективизацията на югославското земеделие между 1948 и 1949:

	Кооперативи	Членове (семейства)	Земя х-ра
31 дек. 1948	1318	323.849	60.156
31 дек. 1949	6492	323.984	1.762.614

 

           
            
             

Следната таблица показва количеството на земеделска екипировка, предоставена на стопанствата от югославските фабрики през 1948 и 1949:

Земеделска екипировка	1948	1949
Плугове, теглени от коне	26.323	41.632
Култиватори, теглени от коне	5.650	9.730
Брани, теглени от коне	10.849	20.924
Косачки, теглени от коне	313	367
Зърночистачки	904	1.310
Вършачки	539	581
Моторни семенни селектори	5	138
Инкубатори	105	600
Изкуствени торове (тонове)	39.500	81.000
Пръскачки за растения (и др.)	13.954	14.074
Ветеринарни запаси (динари)	89.910.000	149.973.000

 

 

       
      
       
      
       
       
       
       
      
       
    
      


МАКЕДОНСКИТЕ ТРЕСАВИЩА СА ОБРАБОТЕНИ –

„Борба”, № 9, 11 януари 1950

 

По този начин над 4000 хектара от тресавището на Струмишката река в Македония са обработени. През 1949 общото количество на производството на царевица от този район беше с 2000 килограма повече от колкото в другите райони взети заедно. В края на Петгодишния план, още 3000 хектара от тресавището ще бъдат пресушени и 11 000 хектара ще бъдат напоени със средства от новопостроената система от канали.

Пресушените тресавища дават две реколти на година. За канализацията на тресавището на река Струмица е построен 70 километров канал дренажен канал. През 1948 е прокопан 16-километров канал между Банско и Дражево. През 1949 беше завършено ново 11-километрово речно легло за Струмишката река.

През 1947 500 хектара от земята бяха пресушени в Македония, през 1948, 1800 хектара, и 1949 около 2000 хектара. С цел да се пресушат още 3000 хектара, и с това се завършва планираните пресушителни работи в Македония и за това ще бъде необходимо да се изкопае повече от около 28 километра канализация и напоителни канали.

Новата леярна наскоро започна работа към федералния земеделскоиндустриален комбинат в Белие. Работата ще бъде координирана с тази на централния машинен цех в Кнезово.

Докато старата леярна можеше да произвежда само 3000 килограма железни части на месец, новата леярна може да произвежда над 20000 килограма машинни части на месец. Също друго предимство е, че може да произвежда разнообразни части от всички видове машинни серийно, което не беше възможно със старата леярна.

-Край-

 

INFORMATION FROM FOREIGN DOCUMENTS OR RADIO BROADCASTS

CIA-RDP80-00809A00060028181052-2

 

Информация от чуждите документи или радиопредаванията

 

ПРОГРЕСЪТ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ МАШИНИ

 

Страна: Югославия
Дата на информация: 1949
Предмет: Икономика
Дата на разпространение: 6 март 1949
Земеделие
Как е публикувана:
Месечна периодика
Къде е публикувана: Белград
Дата на публикация: 1949
Език: Сърбохърватски
Източник: „Техника”, №4, 1949.

 

По-рано вносът на плугове от Югославия беше средно 9000 на година.

През 1949 само едно предприятие ще произвежда три пъти по толкова. По-раншната годишна продукция на сепаратори на семена беше средно между 50-60. През 1949 само едно предприятие ще произвежда 30 пъти по толкова. Сега житото, царевицата, цвеклото и картофите се отглеждат в Югославия. Това са допълнителни подразделения в различните типове съгласно броя на браздите, които те могат да засаждат от едно и също време. В допълнение на тези, земеделците произвеждат комбинация от някои култури на ръка. Зърнопочистващи машини, балиращи преси и резачки на слама, които първо се задвижваха на ръка, а сега се задвижват с мотор.

През първите две години и половина от Петгодишния план някои стопански машини се произвеждат за първи път. Два типа вършачки са в масово производство. Тип JV 660 за стръмните райони и имат малък капацитет и JV 1070, които са за равнинните земи.

През 1949 е предприета подготовка за производство на вършачки за индустриални растения, като слънчоглед и коноп. Произвеждат се също косачки за масово производство с конска тяга. Тяхното масово производство ще бъде два пъти по-голямо, отколкото вносът през последните 2 години. Достатъчно плодове ще се произведат в Югославия, за да направят производството на плодове независимо от вноса от чужбина. Косачката също е апаратура, откакто тя може да се приготвя за косене на слънчоглед.

Югославският „Польопривредник” – тип селектор на семена беше пуснат в масово производство през 1949. Селекторът беше изпитан и сравнен със селектора Рекс-2, модерна унгарска машина. Тестовете показват, че той е по-добър от унгарския селектор. Култиваторите, теглени от трактори са пуснати в масово производство през 1949. Също, цялата техническа подготовка за масовото производство на редосеялки, теглени от трактори, е осъществена през 1949. През лятото на 1950 ще бъде на разположение силен трактор с плуг с пет бразди. Машините и приспособленията за производство на лен и слънчоглед ще бъдат в масово производство, както и машините за слънчогледовите фабрики.

Машините тип турбини, които ще подобрят работните условия в слънчогледовите фабрики са изпитани. Елеваторите, резачките за силажиране, помпите за тор, пръскачките и мелниците също бяха произведени.

Югославия планира да произведе плуг за оризовите полета, който копае две бразди с 35-сантиметрово разстояние помежду им. Това не е произведено в чужбина.

Роторният багер с един ротор е от напълно нов тип култивираща и земеобработваща машина. Тази машина може да копае бразда 80 сантиметра дълбока и 2 метра широка и може да повдигне 80 кубически метра земя на час, което замества 220 души. В допълнение тя може да натрупва земята в един насип със средствата на един прикачен конвейер. Посоката на браздата се формира без никаква специална намеса от оператора на багера. Тази машина се произвежда серийно от 1947.

Роторният багер с два ротора беше направен специално за копане на канала Дунав-Тиса-Дунав. Той може да прокопае бразди 80 сантиметра дълбоки и 4 метра широки, да повдигне 160 кубически метра на час, с което ще замести 500 или повече работници. Създателят на тези машини е Драголюб Веслин.

 

ПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРЖАВНИТЕ СТОПАНСТВА

 

Понастоящем държавните стопанства, общинските стопанства и стопанствата, действащи в предприятия и организации в цяла Югославия, притежават 434.050 хектара от земята и 1.973 съоръжения.

Държавните стопанства в Югославия сега притежават 67 процента от районите, отглеждащи зърнени култури, 12 процента от животновъдството и стопанските райони, 19 процента от планинските райони, 2 процента от субтропичните култури и един процент от средиземноморските райони. Само държавните стопанства притежават 300 000 хектара от земята, от която малко по-малко от една трета е под надзора на Федералното министерство на земеделието, докато общо две трети от всички райони са под надзора на републиката.

Инвестициите в държавните стопанства през 1948 бяха 189 процента повече от цялата 1947 и съгласно Петгодишния план ще бъдат 258 процента през 1949.

Производството на жито е най-успешно като Петгодишният план от житното производство от това, което вече беше постигнато през 1947. Също през 1947 държавните стопанства произведоха 24 процента повече жито, отколкото частните стопанства.

Отглеждането на добитък също се подобрява значително. Броят на говедата в осем държавни стопанства (с изключение на стопанство „Белье”) към края на 1948 беше 174 процента повече от общата към края на 1947; количеството фураж за добитъка през 1948 беше 459 процента от общата сума за 1947; производството на мляко през 1948 се повиши на 232 процента от общата за 1947. Докато 2.13 хектара от земята издържаше една крава в Чехословакия през 1947, 3.62 хектара от земята бяха необходими за отглеждането на една крава в Сърбия през същата година, и повече от 7 хектара бяха необходими в Босна.

В сравнение с 1948 в държавните стопанства през 1949 се планираше да увеличат броя на своите прасета с 218 процента, говедата с 200 процента, овцете с 300 процента и птиците с 400 процента.

През 1948 производството на различните зърнени култури в държавните стопанства беше 14810 тона и 1619 тона за растителните култури.

Около 400 000 хектара от орните земи ще бъдат на разположение на държавните стопанства след като Петгодишният план за пресушаване бъде завършен. През 1949 600 хектара от пресушеното „Жела Полье” е засадено с ориз.

Петгодишният план осигурява 20-процентно нарастване на земеделските продукти. Това нарастване е разделено между 13 процента за житото (25 процента за пшеница), 928 процента за памука, 274 процента за захарното цвекло и 72 процента за картофите.

За да може горното да се осъществи, култивационната работа ще играе важна роля и не само защото тя прави повече райони пригодни за земеделие, но и защото тя увеличава производителността на вече съществуващите райони. 2 343 000 хектара от земите на Югославия са под вода, от които само едва половината са частично пресушени.

Следната таблица показва районите в Югославия, защитени от наводнения, пресушени и с напоителна система:

Район Хектари

Години	Защитени от наводнение	Пресушени	Напоителна система
Преди 1918	982.437	1.239.947	-
1928 до 1941	354.464	394.794	31.065
Общо	1 336 901	1.634.741	31.065

 

Дължина km

Години	от язовирни стени	Канализация	Напояване
Преди 1918	2010	10894	-
1928 до 1941	419	1386	100
Общо	2429	12290	100

През лятото югославските реки преливат за период от три месеца. По този начин над 120 помпени станции с общо равнище от 18 812 конски сили и изпомпващ капацитет от 133 000 литра вода в секунда бяха построени за пресушаването на блатата. Обаче тези станции са недостатъчни за количеството работа, която трябва да се извърши и затова те ще бъдат увеличени и техният брой ще нарасне.

По време на Първият петгодишен план пресушаващите работи ще се извършват в следните райони: Големи Дунав-Тиса-Канал Дунав, Лоньско и Одранско Полье (Равнина), Езерото Скадар, Пелагония, Струмишко полье, Босанска Посавина и Прекмурье.

 

МЕХАНИЗАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

 

Земеделските машинни станции постепенно увеличават производството си. През 1945 един трактор с 15 конски сили изорава 72 хектара, през 1946 – 138 хектара, през 1947 – 182 хектара и през 1948 – 211 хектара.

Много е вероятно очакването от 243 хектара за 1949 да бъде надминато.

Следните примери показват как производството е нараснало благодарение на механизацията:

1. За изораването на 1 хектар земя с животинска тяга са необходими 15-20 човеко-часа, докато за изораването й с трактор (трактор от 30 до 35, работещ на една смяна) са необходими само 4-5 човеко-часа. В този пример производителността на труда нараства пет пъти.

2. За засаждането на един хектар захарно цвекло на ръка са необходими 22 човеко-дни (въз основата на 10 работни часа на ден), докато само 1,7 човеко-дни са необходими, когато засаждането е механизирано. Това показва нарастване 13 пъти.

3. За прекопаване на картофи в район от един хектар са необходими 13 човеко-дни, докато само 2 дни са необходими, когато засаждането е механизирано. Това показва нарастване шест пъти.

През 1947 земеделски машини извършиха 24 процента от общата работа на държавните стопанства. За кампанията от 1948 се очаква тя да бъде 55 процента, а през лятото на 1949 – 85 процента.

Селяните от кооперативите дадоха 200 милиона динара на правителството за влекачни операции през 1948.

 

КООПЕРАТИВНИ СТОПАНСТВА

 

През юни 1949 имаше 4.289 кооператива с 219.000 семейства и над 1.170.000 на територията на Югославия.

През 1948 общото количество от засетите площи в кооперативите в цялата страна беше по-голямо, от цялата засята площ или 182 метрични центнера повече пшеница, 1,5 метрични центнера повече ечемик, 3.83 метрични центнера повече овес и 1.54 метрични центнера повече ръж на хектар.

-Край-

 

INFORMATION FROM FOREIGN DOCUMENTS OR RADIO BROADCASTS

CIA-RDP80-00809A000600290252-0

 

Информация от чужди документи или радиопредавания

Страна: Югославия
Дата на информация: 1949
Предмет: Икономика – изостанали райони
Как е публикувано: Всекидневници    
Дата на разпространение: 26 септември 1949
Къде е публикувано: Белград
Дата на публикация: 27 юли – 2 август 1949
Език: Сърбохърватски
Източник: Посочени вестници

 

ИНДУСТРИЯТА В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА СЕ УВЕЛИЧАВА

 

СТРОИТЕЛСТВОТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ПРОДЪЛЖАВА

„Политика”, №13300, 27 юли 1949

 

През първите три години след освобождението в Босна и Херцеговина бяха построени над 90 000 селски къщи, 1284 училища, 194 болници и медицински институции и над 793 големи общински сгради.

След войната бяха построени стандартни коловози на ж.п. линия Приедор-Брезичани, част от линията Бихач-Книн, която пресича Босна и Херцеговина, теснолинейката Ступари-Кладани и стандартни коловози линиите на Броко-Бановичи и Самац-Сараево.

Извън разширяването и механизацията на Бреза, Каканя, Зеница, Мостар и други мини, бяха открити многобройни местни мини с кафяви и лигнитни въглища. Лигнитните мини в Сточа, Рогатица и Бугойно и мините с кафяви въглища в Травник, Которварош, Гачак, Дувно, Дрвар, Казин и Мостар забележимо намалиха натиска върху мините от федерално и републиканско значение.

Хидроелектическите мощности вече бяха построени в Богатич и Власевица и голямата хидроелектрическа мощност в Ябланица. Хидроилектрически мощности бяха построени в Месици и в Рама и термо- електрически мощности са в строеж в Зеница и Мостар.

След войната в горската индустрия бяха построени много малки дъскорезници в Босна и Херцеговина. През 1947 голяма дъскорезница беше построена в Соколац и през последната година голяма модерна дъскорезница беше пусната в действие във Фока. Така босненската горска индустрия е преориентирана към производство на готови продукти, ще бъдат построени нови предприятия. Тази година ще бъдат пуснати в действие големи дъскорезници в Баня Лука, Долни Вакъф и Сански мост¹⁹, както и фабрика за шпертплат, много фабрики за сандъци и фабрика за преработване на кутии.

В Херцеговина 2 260 хектара плодородна земя от Мостарското блато са защитени от наводнения и тази година 700 хектара ще бъдат пресушени. Не след дълго блатото ще бъде превърнато в голям памучен и тютюнев район.

За тази година програмата за пресушаване включва работи по пресушаването на Столаско Полье и на построяването на канал за напояване на Треблинско Полье. В една част от Столаско Полье, където пресушаването беше завършено напълно миналата година, сега интензивно се отглеждат зеленчуци. Над 90 000 хектара от много плодородни земи ще бъдат защитени от наводнения с конструкция от диги по дължината на Сава до Лиевче полье²⁰, Иванско полье, централна Посавина и Семберия. Тези проекти вече бяха започнати и ще бъдат завършени към края на годината.

Вече има 473 кооператива със стопански работници в Босна и Херцеговина, с членове от 15 342 семейства (над 65 000 души) и 1309 земеделски кооператива с членове от 315 318 семейства. Има над 500 кооперативни предприятия и работилници в земеделските кооперативи.

Индустриалното строителство, което предстои да се извърши през 1949 в републиката, включва сграда на целулозната фабрика в Прижедор, порцеланова фабрика в Сараево, фабрика за зехтин в Броко, слънчогледова фабрика в Дрвар и леярна в Баня Лука.

След освобождението над 500 000 неграмотни в Босна и Херцеговина се учат да четат и пишат.

 

РАЗВИТИЕТО НА МАКЕДОНСКАТА ИКОНОМИКА

„Борба”, №182, 2 август 1949

 

Петгодишният план изисква нарастване на стойността на македонската индустриална продукция от републиканско и местно значение от 324 милиона динара през 1939 на 2.369.000.000 динара през 1951, нарастване с 730 процента или 2.438 процента включително нарастването на продукцията с национално значение. Този план изисква промяна на съотношението между индустриално и земеделско производство от 11:89 през 1939 на 45:65 през 1951. Към 1948 съотношението беше вече 22.5:77.5.

Следващите таблици показват нарастването на индекса на индустриалната продукция в Македония от 1945:

Браншове в индустрията	1945	1949
Строителство	100	1.022
Химическа	100	1.009
Хранително-преработваща	100	682
Метални продукти	100	7,433
Кожени изделия	100	2.144
Текстилна	100	1.005
Минна	100	596

 

Продукти	1945	1949
Лигнит	100	133
Вар		370
Мрамор (на блокове)		374
Бетон		640
Сапун	100	177
Бира	100	441
Консервирани плодове	100	1,388
Железни отливки		13,900
Центрофужни помпи		525
Метални дъна		462
Електроенергия	100	462

Преди войната няма метална индустрия в Македония.

През 1948 и 1949 са пуснати в действие следните значителни индустриални съоръжения: фабриката за метални продукти „Тито” в Скопие, металните работилници в Щип, Битоля и Титов Велес, оризовия комбинат в Кочани, фабриката за чистене на ориз в Струмица, пет модерни тютюневи склада с шест помещения, в два от които се сушат растенията, фабрики за гума, лепило и хартия, кожена фабрика „Гоце Делчев”, две керемидени фабрики, фабрика за бетонни продукти, фабрика за талк и никотинова фабрика. Фабрика „Треска” и други се разширяват. Голям текстилен индустриален комбинат в Тетово и копринен комбинат в Титов Велес са в строеж.

Индустриалната употреба нараства от 1939 с 2.739 процента в мините, с 1.144 процента в горската промишленост, над 254 процента в индустрията като цяло, с 1.489 процента в строителството и с 37 процента в тютюневата промишленост. Общата употреба е с 390 процента по-голяма през 1949 отколкото през 1939.

Производството на електроенергия в Македония ще бъде над десет пъти по-голямо към края на Петгодишния план, отколкото през 1939, нарастване от 15 милиона киловатчаса през 1939 на 215 милиона киловатчаса към края на 1951. Построяването на големи хидроелектрически мощности започва на реките Сапунцица, Досница, Зрновка и Песоци, и голям хидрокомбинат, който ще бъде построен в Маврово. ТЕЦ-ове в Скопския район вече са в действие и през тази година хидроелектрическите мощности на реките Зрновка и Сапунцица ще бъдат открити. Съоръженията на река Сапунцица щяха вече са пуснати в ход, ако унгарците не бяха спрели доставките на необходимата екипировка. Тя вече беше произведена във фабриките „Литострой” и „Раде Косар”.

Към края на 1948, 10 общински и 12 селски ТЕЦ-а бяха построени в Македония, за да се завърши електрическото осветление. През 1947 и 1948 48 македонски села бяха електрифицирани и още 28 бяха електрифицирани тази година. Първият македонски далекопровод с високо напрежение с обща дължина 112 километра беше построен след освобождението.

-Край-

 

INFORMATION FROM FOREIGN DOCUMENTS OR RADIO BROADCASTS

CIA-RDP80-00809A000600250689-0

 

 

¹Вж. повече: Норман Полмар, Томас Б. Алън. Енциклопедия на шпионажа. Изд. „Труд”, София, 2001.
²Цит. по: Милков, Христо. Македония в архивите на ЦРУ – В: сп. Македонски преглед, Год. ХХХІХ, 2017, кн. 1, с. 138.
³Вж. още по темата: Виктор Цветаноски. Колку УДБ-а беше нашата судба, Струмичките студенти свирепо ликвидирани. Власта тврдела дека се убиени при бегство во Грција, а сведоците тврдат дека ги стрелале далеку од границата, 14.12.2010, http://www.utrinski.mk/. Струмичката петорка – сеќавање на една украдена младост, 13.08.2013, http://republika.mk; Сотир Костов. Злоделата на комунистическите рибари на човечки души. 06. 10. 2013, http://www.dnevnik.mk/; ЦРУ - след 65 години: Нови разкрития за „греховете” на студентите от Струмица, Реджеп Мехмедович, политолог, 11 Февруари 2017, http://www.wreview.eu/s/cru-65-sled-godiini-dokumenti-za-makedoniq.html;  ЦИА по 65 години: Нови сознанија за „гревовите“ на струмичките студенти, 23.01.2017 г., http://www.mkd.mk/kolumni/cia-po-65-godini-novi-soznanija-za-grevovite-na-strumichkite-studenti; ЕКСКЛУЗИВНО: Што запишале агентите на ЦИА за убиството на петте струмички студенти?, 22.01.2017, http://strumicadenes.mk/ekskluzivno-sto-zapisale-agentite-na-cia-za-ubistvoto-na-pette-strumicki-studenti/.
⁴Яръмов.
⁵Затвор и поправително учреждение в Скопие.
⁶Цит. по: Милков, Христо. Македония в архивите на ЦРУ – В: сп. Македонски преглед, Год. ХХХІХ, 2017, кн. 1, с. 138-140.
⁷След Балканската война на 8 юни 1913 г. критската гръцка жандармерия нахлува в пансиона на мъжката гимназия, чупи инвентара, отнася по-ценните предмети и паричните спестявания на учениците.Солунската българска мъжка гимназия съществува до 17 юни 1913 г. като на 18 юни вече всички български учебни помещения и пансиони са в гръцки ръце. На тази дата гръцки войски превземат гимназията и убиват учениците Ил. Лютвиев, Д. Велев и П. Шукаров. Училищният инвентар, търговският музей, метеороголическата станция са разграбени. Павел Шатев свидетелства:около 15 000 тома от библиотеките на българските гимназии и училища бидоха разграбени, разхвърляни по улиците, където гръцки тълпи се гавреха със славянската и българската писменост, като ги изгаряха на цели купища. През това време ние лично гледахме това варварско зрелище, как немилостиво и дивашки се хвърляха по улиците ценни книги, отбрани съчинения и редки пергаменти Голяма част от нейните възпитаници стават учители или революционери. Впоследствие мъжката заедно с девическата гимназия се сливат в едно учебно заведение, под името „Струмишка смесена гимназия“. Тя се мести последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич. През 1920 година се установява окончателно в град Горна Джумая (днес Благоевград) в Пиринска Македония, България, където съществува и до днес под името Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Цит. по: Милков, Христо. Македония в архивите на ЦРУ – В: сп. Македонски преглед, Год. ХХХІХ, 2017, кн. 1, с. 141-142.
⁸Цит. по: Милков, Христо. Македония в архивите на ЦРУ – В: сп. Македонски преглед, Год. ХХХІХ, 2017, кн. 1, с. 142.
⁹Пак там, с. 142-144.
¹⁰Димитър (Мито) Теменугов с псевдоним Железни е югославски партизанин и политкомисар на Струмишкия отряд. Теменугов е автор на няколко книги, в които описва живота по време на комунистическата съпротива в Богданци, Гевгели и Дойран. Създава първата партийна организация на ЮКП в Богданци. Делегат е на Първото заседание на АСНОМ. През 1950 година е назначен за министър на земеделието.
¹¹Епископ Викентий - патриарх на Сръбската православна църква в периода 1950 – 1958 година. Пълната му титла е Негово светейшество архиепископ Печки, митрополит Белградско-карловски, патриарх Сръбски. роден е на 11/23 август 1890 г. като Витомир Проданов (на сръбски: Витомир Проданов) в Бачко Петрово село, тогава в Австро-Унгария. Основното си образование завършва в родното си село, след което заминава за Нови Сад, където получава гимназиалното си образование. След като завършва гимназия отива в Сремски Карловци, където учи богословие. Замонашва се 1917 г. в манастира Бездин. От 1921 година години работи като секретар на Управителния съвет на манастирите в Карловската митрополия и заема тази длъжност до 1923 година. През 1929 година постъпва във Философския факултета в Белград, където се дипломира в катедрата по история. През 1932 г. е на поста главен секретар на Светия синод на Сръбската православна църква. Избран е за викарен епископ през 1936 г. с титлата Марчански. През 1939 година е избран за злетовско-струмишки епископ в Щип, а в 1940 г. е администратор на Охридско-Битолската епархия в Битоля. През 1941 година e изгонен от Щип от новите български власти. След края на Втората световна война не може да се върне в епархията си, тъй като новата комунистическа власт във Вардарска Македония създава неканоничната Македонска православна църква. В периода 1947-1951 администрира Сремска епархия. Епископ Викентий е избран за сръбски патриарх през 1950 г. За краткото си управление се опитва да възстанови СПЦ след тежките военни години на Втората световна война. Умира на 5 юли 1958 година при мистериозни обстоятелства непосредствено след църковния събор, на който не е призната самостоятелността на Македонската православна църква. Погребан е в Съборната църква в Белград.
¹²Село Ангелци.
¹³Село в община Струмица.
¹⁴Школа за запасни офицери „Христо Ботев” в София. През 1961 започва да функционира ШЗО „Христо Ботев” в Долна Митрополия, в която се готвят командни кадри от всички специалности”.
¹⁵Корпус на народната отбрана на Югославия.
¹⁶Отделение за защита на народа.
¹⁷В края на XIX век Идризово е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Идризово живеят 90 българи християни и 5 турци. В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Идризово има 56 българи екзархисти. След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Идризово (Idrizovo) като село с неясен етнически състав. След създаването на комунистическа Югославия след Втората световна война край Идризово е създаден концентрационен лагер, в който попадат много македонски българи, неотказали се от българщината.
¹⁸Орган на ЦК на ЮКП.
¹⁹Град и община в Северозападна Босна и Херцеговина. Намира се на река Сана, в Босненска Крайна.
²⁰Географски район в северна Босна и Херцеговина, между реките Сава и Върбас.