Публикувано с разрешението на Древен Изток
Представата за Плодородния Полумесец (дъгата, образувана от долината на Нил, Палестина-Сирия и поречието на Тигър и Ефрат) като люлка на цивилизацията е трайно утвърдена и общоприета както в академичните среди, така и сред широката аудитория. За масовото съзнание понятието се асоциира с блестящия разцвет на Шумер, Акад и Древен Египет, а с праисторическия град Йерихон (9400 г. пр, н.е.) са запознати малцина. В края на миналия и началото на нашия век обаче серия от открития отново изтегля рождената дата на сложно организираните общества още по-назад във времето и кара учените за пореден път да преправят хронологията на региона. Фокусът на вниманието този път не е насочен към традиционните райони на интерес, а към Анадола на територията на днешна Турция – район асоцииран до момента най-вече с далеч по-късната Хетска империя (или Хати – XVIII-XII в. пр. н.е.).


В днешна Северна Сирия, недалеко от брега на Средиземно море, на 11 км северно от древна Лаодикея (дн. Латакия) се намира селищната могила Рас Шамра (фиг.1). Археологическите разкопки, започнати на това място през 1928 г. от френски археолози под ръководството на Клод Шефер, откриват останките от град, унищожен през късната бронзова епоха. С натрупването на материали Шефер успява да идентифицира селището като Угарит – известен ни от древните текстове търговски град, разположен на брега на Средиземно море, който подържал оживени контакти с разположения недалеко остров Кипър и егейския свят, както и с Египет. Градът е споменат в т. нар. писма от Амарна, които в голямата си част представляват дипломатическа кореспонденция между египетската администрация и посланиците ѝ в Ханаан и аморитското царството Амуру. Писмата обхващат период от 15 до 30 години и датировката им е спорна, предлагани са дати между 1388-1332 г. пр. Хр.1