Мирослав Стингъл, Индианци без томахавки, С., 1985
Превод: Румяна Кокаличева
Да тръгнем от Франциско Писаро. Докато Кортес трябвало да стане гордостта на фамилията и родителите му още отрано го пратили в университета на Саламанка. то младият Писаро бил изоставен от всички. Той се родил като извънбрачно дете, а в тогавашна Испания това се считало за много по-голям грях от избиванетο на сто души индианци. Бащата, висш офицер, не признал сина си, детето било кръстено на майката — Франциска Гонзалес, но и тя се отрекла от него. Така че за разлика от Кортес Писаро изобщо не бил принуден да ходи на училище, защото трябвало сам да се грижи за хляба си. Той станал свинар (един от по-късните му биографи казал за него, без да подозира комизма на думите си: „Той бил способно и храбро момче и затова не обичал своя занаят"). И понеже Писаро наистина "не обичал своя занаят", скоро избягал в Севиля. Още от времето на първите Колумбови експедиции Севиля била междинното звено между Испания и новооткритите земи. Първото пътешествие на Писаро преминало по обичайния вече ред Севиля — Еспаньола. Остров Еспаньола бил следващото звено, оттам Писаро потеглил за Панама по времето, когато Васко Нунес де Балбоа пресякъл Панамския провлак и открил Тихия океан. Писаро жадно поглъщал всичко, което се отнасяло до по-нататъшните планове на Де Балбоа за поход към „Пиру" — тайнствената златна страна, намираща се южно от Панама.
Тауантинсуйо! Приказна страна, златисто чудо, чудо на организацията и реда, на социалната справедливост, олицетворение на великолепните организаторски способности на индианците – това е индианския Юг – легендарната империя на инките.