Асирия

Из: "Месопотамия", Ж. Ж. Гласнер, С., 2008

Превод: Вл. Атанасов

Царят

Царят е задължително аристократ. Неговата власт теоретически е абсолютна. Въпреки това той трябва да се съобразява с могъществото на аристократическия елит и с някои аспекти на общественото мнение, особено в големите градове.

Острото чувство за легитимност осигурява на тази институция голяма стабилност. Щом владетелят е избран от боговете, доказателствата на неговата легитимност също се крият в дълбоката древност - истинска или подправена - на неговото родословие. В този контекст е забележително, че генералите и висшите сановници, дори когато са изключително могъщи и когато царят е твърде слаб, никога не се изкушават да посегнат на неговия трон. Далеч назад са останали времената, когато царската власт е можела, както това се случва през XVIII в. пр. Хр., да бъде оспорвана от могъщите фамилии в града на Ашур.

Въведение

Няма  държава в Древния свят, която да води такива мащабни, постоянни войни, да посвещава всичко на развитието на военното дело и да е в такава степен обладана от войнишки дух, както Асирия – историческото развитие на която представлява една непрекъсната битка. Напълно естествено, тези условия създават у асирийците изключителната войнственост, с която се славят. Бидейки  сурови бойци по призвание и занаят, обитателите на Северна Месопотамия привикват към тежките условия на своето съществуване. Възпитавани и калявани от младини в лов на лъвове, леопарди и диви бикове, те във висша степен придобиват всички морални и физически качества, изграждащи образа на непобедимия боец. Нито един народ не може да се сравнява с тях по смелост, твърдост, издръжливост, енергия, но затова пък и никой народ не издига на такава ужасяваща висота култа към грубата сила и страстния стремеж към войната, любовта към разрушенията и опустошенията, както това правят асирийците. Заради невероятните жестокости, проявявани при военните походи, (с които впрочем, асирийските царе така много обичат да се хвалят в своите надписи!) Асирия се превръща в синоним на ужас за тогавашния свят, бруталността и методичността, с която армиите ѝ разрушават градовете, палят посевите, плячкосват, депортират населението в покорените страни, хвърлят в смразяващ страх всеки противник, изпречил се на пътя ѝ.

от доктор Симо Парпола, Университета в Хелзинки

Проект Неоасирийска антология (Държавни архиви на Асирия)
Публикувано: Понеделник, 03 юли, 2000 г., 11:33 часа CT

Представено на Асирийската национална конвенция в Лос Анджелис, 4 септември 1999 г.
Публикувано в Journal of Assyrian Academic Studies (Журнал за асирийски академични изследвания), том  XIII, Номер 2, 1999 г.

Assyrians after Assyria by Dr. Simo Parpola, University of Helsinki

През 612 г. пр. Хр, след продължителна гражданска война, двата бивши васали на Асирия, вавилонците и мидийците, превземат и унищожават Ниневия, столицата на нео-асирийската империя. Големият град, избухнал в пламъци, никога не възвръща предишното си състояние. Три години по-късно същите бунтовници разрушават западната метрополия на Асирия, Харан, разбивайки отчаяната съпротива на последния асирийски цар, Ашур-убалит II. Това събитие запечатва съдбата на асирийската империя, и това е моментът, до който обикновено завършва историята на Асирия в историческите книги.

Василий Голованов

Превод: Ханна Йорданова

Римляните смятали Асирийската държава за първа „световна империя” и далечна предшественица на тяхната собствена империя – римската. Но римляните били пресметливи и внимателни:  те дълго време приспособявали и приобщавали към организма на своята държава всяко завоювано от тях парченце от света.  Асирийците пък действали така, като че ли наистина се опитвали да обхванат необятното. Тяхната огромна държава, разпростираща се от Египет и Средиземно море до Закавказието и иранските плата и на юг – до Персийския залив и Арабските пустини, пулсирала като амеба, пламтейки от бунтове и треперейки от страх. Навремето в света не е имало армия по-силна от асирийската. Асирия живяла от войната и за войната. В световната история няма друг пример за това една страна да е водила почти непрекъснати войни в продължение на 700 години. И в същото време теоремата на Питагор била известна тук доста преди самия Питагор. Именно в столицата на Асирия – Ниневия – е събрана известната библиотека от клинописни таблици – безценна сбирка на древни текстове, благодарение на която, всъщност, ние знаем толкова много за древната история на Междуречието.