В 669 г. пр. Хр. на трона в Ниневия се възкачва Ашурбанипал (Ашур-бани-апли)1 – последният от плеядата велики царе, издигнали Асирия до висините на световен хегемон. В началото на царуването му Асирийската империя е в целия си блясък и величие. Обкованите ѝ в желязо армии, непознаващи поражение от близо век насам, налагат властта на Ашур над обширни пространства от Средиземно море до Иран и от Арменското плато до Персийския залив. Царските чиновници събират данъци от подвластните народи на Вавилония, Сирия, Финикия, Палестина, Урарту, Египет, Елам… Империята е богата и процъфтяваща, с развита икономика и бляскава култура. Градовете ѝ поразявали с размерите и великолепието си, а в тях се издигали едни от най-красивите храмове и дворци на Древността. Тя разполага със стройна, отлично организирана имперска система на управление, ефикасно функционираща администрация, която няма аналог в тогавашния свят. А огромната и страховита военна машина, всяваща ужас сред враговете, е стабилна опора на асирийската мощ. Никой по това време не би могъл да предполага, че краят на тази могъща държава е съвсем близък. Че само след половин век колосът ще се сгромоляса и ще изчезне от картата на света.
Няма държава в Древния свят, която да води такива мащабни, постоянни войни, да посвещава всичко на развитието на военното дело и да е в такава степен обладана от войнишки дух, както Асирия – историческото развитие на която представлява една непрекъсната битка. Напълно естествено, тези условия създават у асирийците изключителната войнственост, с която се славят. Бидейки сурови бойци по призвание и занаят, обитателите на Северна Месопотамия привикват към тежките условия на своето съществуване. Възпитавани и калявани от младини в лов на лъвове, леопарди и диви бикове, те във висша степен придобиват всички морални и физически качества, изграждащи образа на непобедимия боец. Нито един народ не може да се сравнява с тях по смелост, твърдост, издръжливост, енергия, но затова пък и никой народ не издига на такава ужасяваща висота култа към грубата сила и страстния стремеж към войната, любовта към разрушенията и опустошенията, както това правят асирийците. Заради невероятните жестокости, проявявани при военните походи, (с които впрочем, асирийските царе така много обичат да се хвалят в своите надписи!) Асирия се превръща в синоним на ужас за тогавашния свят, бруталността и методичността, с която армиите 
През 612 г. пр. Хр, след продължителна гражданска война, двата бивши васали на Асирия, вавилонците и мидийците, превземат и унищожават Ниневия, столицата на нео-асирийската империя. Големият град, избухнал в пламъци, никога не възвръща предишното си състояние. Три години по-късно същите бунтовници разрушават западната метрополия на Асирия, Харан, разбивайки отчаяната съпротива на последния асирийски цар, Ашур-убалит II. Това събитие запечатва съдбата на асирийската империя, и това е моментът, до който обикновено завършва историята на Асирия в историческите книги.