В 669 г. пр. Хр. на трона в Ниневия се възкачва Ашурбанипал (Ашур-бани-апли)1 – последният от плеядата велики царе, издигнали Асирия до висините на световен хегемон. В началото на царуването му Асирийската империя е в целия си блясък и величие. Обкованите ѝ в желязо армии, непознаващи поражение от близо век насам, налагат властта на Ашур над обширни пространства от Средиземно море до Иран и от Арменското плато до Персийския залив. Царските чиновници събират данъци от подвластните народи на Вавилония, Сирия, Финикия, Палестина, Урарту, Египет, Елам… Империята е богата и процъфтяваща, с развита икономика и бляскава култура. Градовете ѝ поразявали с размерите и великолепието си, а в тях се издигали едни от най-красивите храмове и дворци на Древността. Тя разполага със стройна, отлично организирана имперска система на управление, ефикасно функционираща администрация, която няма аналог в тогавашния свят. А огромната и страховита военна машина, всяваща ужас сред враговете, е стабилна опора на асирийската мощ. Никой по това време не би могъл да предполага, че краят на тази могъща държава е съвсем близък. Че само след половин век колосът ще се сгромоляса и ще изчезне от картата на света.