Lessons from the Ancient Silk Road
for the modern Chinese mega project "One Belt, One Road"
Assoc. Prof. Mariana TIAN
Centre for Contemporary China Studies, Institute for the State and the Law - Bulgarian Academy of Sciences; Secretary-General of the China-CEE Global Partnership Center (17 + 1)
Резюме
Историческата ретроспекция към най-важния транспортен и търговски коридор в стария свят – Керванният път на коприната, цели да провокира дискусия по отношение на съвременния китайски мега проект – „Един пояс, един път“ и неговите геоикономически измерения. В хронологичен план са проследени различните етапи на неговото развитие – възникване, просперитет, крах. Маркирани са главните разклонения, видовете транспортирани стоки, посоката на тяхното движение, контролирането на маршрутите и пряката зависимост между търговията и политическия контекст. Изяснени са мотивите и причините за възникване на Морския път на коприната. Обърнато е внимание на морските експедиции на Джън Хъ, на демонстрирането на военна сила и разширяване на китайското влияние по света. В заключителната част са обобщени същността, функцията и значението на Пътя на коприната за древния свят като информационно трасе за обмен на идеи, културна магистрала и международна търговска мрежа от пътища, свързваща Китай и Средиземноморието.
Summary
The historical retrospective of the most important transport and trade corridor in the old world - Caravan Silk Road, aims to provoke a discussion about the modern Chinese mega project - "One Belt, One Road" and its geoeconomic dimensions. Chronologically, the different stages of its development are traced - emergence, prosperity, collapse. The main branches, the types of goods transported, the direction of their movement, the control of routes and the direct relationship between trade and the political context are marked. The motives and reasons for the occurrence of the Maritime Silk Road are clarified. Attention is paid to Zheng He's sea expeditions, the demonstration of military force and the expansion of Chinese influence around the world. The concluding part summarizes the nature, function and significance of the Silk Road for the ancient world as an information route for the exchange of ideas, a cultural highway and an international trade network of roads connecting China and the Mediterranean.
За да разберем по-задълбочено икономическите и политическите измерения на съвременния китайски мега проект „Един пояс, един път“ е нужна бегла ретроспекция на старинния Път на коприната.
Най-общо казано, Пътят на коприната – най-великият път между Изтока и Запада, e древна международна търговска мрежа от пътища, свързваща по суша и море Китай и Средиземноморието. Възниква по време на династия Хан 汉 (206 г. пр. Хр. – 220 г.), а целта му е да обслужва военните планове и политическите интереси на мощната ханска империя.
През 3 в. пр. Хр. хуните, конфедерация от централноазиатски номадски общности, владеещи (от 12 в. пр. Хр. до 5 в.) източната част на Евразийската степ – земите на днешна Монголия, Южен Сибир и Северен Китай, създават обширна степна империя, която през 200 г. пр. Хр. разгромява ханската армия и завладява огромни части от северните територии на тогавашен Китай. За да отблъсне тези войнствено настроени неканени гости от своите земи, ханският император Уди 武帝 (141-87 г. пр. Хр.) предприемайки поредица от военни походи срещу тях, започва да търси съюзници сред враждебните на хуните номадски племена1.
За целта, през 138 г. пр. Хр., на дълга и отговорна дипломатическа мисия на Запад се отправя способният и проницателен дипломат Джан Циен 张骞, който поема към Централна Азия по най-старите пътища, свързващи земите на Евразия, в изпълнение на първостепенната за ханската държава външнополитическа задача.
За дванадесет години пътешествия из многобройни сурови територии и срещи с различни народи, някои дружелюбни, други вражески настроени, Джан Циен не успява да изпълни поставената задача, с която е натоварен, но се домогва до много други факти за живота в тези страни. След завръщането си през 126 г. пр. Хр., главното му послание в доклада към ханския император се заключава в силния интерес на чужденците към китайските стоки и изделия и в тази връзка за ползите от преките търговски контакти с държавите от Централна Азия. В крайна сметка дипломатическата мисия се проваля, но тя е в основата на по-нататъшния обмен на стоки и идеи и в установяването на междудържавните търговски взаимоотношения.
Вследствие на ловката си външна политика, от една страна, и многобройните военни походи в периода 123-119 г. пр. Хр., от друга, ханските императорски орди успяват да разделят хуните (сюнну 匈奴人) на две съперничещи си държави — Северна и Южна и по този начин много по-лесно да ги разгромят, установявайки властта си в Таримската котловина и разчиствайки пътя на китайските стоки на Запад.
Така се заражда началото на Континенталния път на коприната, който представлява най-дългата сухоземна артерия, прекосяваща многобройни държавни и додържавни обединения с разнородни социално-икономически системи и своеобразни културно-антропологически белези, която на практика, свързва всички големи цивилизации в Стария свят – Китай, Индия, Централна Азия, Близкия Изток и Европа. Въпреки многобройните си разклонения, огромната древна трансгранична инфраструктурна система от керванни пътища се разделя на две основни направления: Северен път на коприната и Южен път на коприната. И северното, и южното крило започват от ханската столица Сиан 西安 (тогава Чанан 长安, в превод на български Дълготраен мир) и преминават през търговските центрове в Северен Китай2. Любопитно е, че Северният път прекосява земите на Волжка България, навлиза в Кримския полуостров, отправяйки се към Черно и Мраморно море, пресича Балканите и оттам достига крайната си точка – Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.
Тъй като коприната заема най-високото място в йерархията на транспортираните стоки, маршрутът е наречен „Път на коприната“3. Копринените фибри се превръщат в основната нишка, свързваща древните китайци с останалите култури – римляни, византийци, араби, перси и т.н.4 Търсенето на сурова коприна и копринени изделия е толкова огромно, че способства за създаването на връзките на Китай с външния свят посредством търговията. Така тази ефирна тъкан довежда до създаването на Великия копринен път, простиращ се от Китай до Близкия изток, Африка, Средиземноморието и Западна Европа.
Коприната, най-удобната за транспортиране на дълги разстояния – изключително лека и извънредно високо ценена, повече от златото, макар и основна, в никакъв случай не е единствената стока, транспортирана по този трансконтинентален маршрут. По Копринения път се пренасят най-разнообразни артикули, селскостопанска продукция, дори животни. От Китай, редом с тази вълшебна материя, по която полудява целия тогавашен свят, се експортират изящни порцеланови изделия, изтънчени метални прибори, прекрасни лакирани предмети, козметика, чай, ориз. От Централна Азия се изнасят злато, сребро, скъпоценни камъни, фини изделия от стъкло, приказни килими, красиви памучни тъкани, обработени кожи, вълна, екзотични плодове и ядки – дини, пъпеши, грозде, орехи, бадеми, стафиди, цели стада овце, агнешки опашки, овча лой. Особено ценени в Китай са военното оборудване, конете и ловните кучета от централноазиатските диви степи, а така също и леопарди и лъвове. Керваните от Индия придвижват най-вече слонски бивни, рог от носорог, слонова кост, подправки и много други.
Важно е да се отбележи обаче, че потокът на стоките се движи основно от Изток на Запад.
Не е за пренебрегване обстоятелството, че просперитетът на търговията е в пряка зависимост от политическата ситуация в страната. Стабилната политическа конфигурация е залог за спокойното протичане на сделките, докато държавническите размирици неизменно внасят суматоха в търговските отношения. Митата и таксите от търгуваните стоки носят големи приходи в държавните хазни на владетелите на азиатските държави, през които пътуват керваните. Поради това те се стремят да поддържат политическа стабилност по целия маршрут от Източното Средиземноморие до Китай, което е и задължително условие за успешното функциониране на стокообмена. Страните, които пресичат Копринения път, възприемат строги норми и регулации в защита на чуждоземните търговци, в стремежа си да не загубят митата и таксите при преминаването им. Наред с това, покрай Пътя на коприната процъфтяват куп нови професии – преводачи, собственици на керван-сараи, склададжии, камилари, мулетари, сарафи, въоръжени стражи на керваните, събирачи на мита и такси, ханджии и т.н.
До 3 в. цяла Евразия е контролирана от 4 империи – Ханската, Кушанската, Партската и Римската, които се стремят да поддържат стабилността в тогавашния свят. И династия Хан, и останалите сили са в своя апогей, което осигурява безпрепятственото развитие на Пътя на коприната и го превръща в най-важния транспортен и търговски коридор в древния свят.
Управлението на династия Хан остава в историята като период на небивал стопански и финансов подем5, на значителен научен и технологичен просперитет. Изобретени са хартията, корабният рул, отрицателните числа, релефната карта, хидравлично задвижваната армиларна сфера, сеизмографът, доменната пещ, висящият мост, техниката на сондирането, едноколката, стремето и др.6.
Военната мощ на империята също достига колосални размери, в резултат на което Хан колонизира редица новозавладени територии. Неслучайно китайските историци определят четиривековното ханско господство като „Златен век в китайската история“, а „хан“ 汉族 („ханци“) е етноним, с който се обозначава основната и най-голяма етническа група в КНР.
През 3 в. величествените империи рухват и се разпадат на множество воюващи помежду си държави и владения. След падането на династия Хан започва упадъкът на Пътя на коприната, който продължава повече от 5 века.
С идването на династия Тан 唐朝 (618 г. – 907 г.) на власт стартира възобновяването на Пътя на коприната.
Епохата Тан е върхов период в развитието на китайската цивилизация. Танската държавност придобива нов, невиждан до този момент разцвет, разширяването на територията достига безпрецедентни размери, а столица Чанан е най-големият град в света по онова време.
В средата на 8 в. настъпва кулминационната точка в просперитета на Пътя на коприната. Великата империя Тан енергично окуражава търговските връзки между Изтока и Запада. Значително се засилват контактите с Индия и Близкия изток, все повече западни мисионери се отправят на Изток по този коридор, който се превръща в първостепенна културна магистрала и информационно трасе за обмен на идеи. Воювайки успешно с номадските общности, китайците заемат водеща роля в контролирането на маршрутите в цяла Централна Азия до Самарканд и Бухара, което е от съществена важност за високото ниво на развитие, което достига Китай по времето на династията Тан. Точно перодът 618 г. – 750 г. историците по света определят като „най-висок разцвет на трансевразийската търговия“. През 751 г. обаче арабите разгромяват танската армия и от този момент нататък до края на Пътя на коприната керванната търговия почти напълно е монополизирана от мюсюлманските търговци.
След разпадането на танската империя през 10-ти век започва началото на дългогодишната разруха на Пътя на коприната, която продължава до 13-ти век.
Завоеванията на наследниците на Монголската империя на Чингис хан установяват контрол над цялата територия на Китай и през 1271 година монголите стават първата чужда управляваща династия в китайската история. Новата империя Юен 大元 (1271 г. – 1368 г.) поставя началото на нова ера в отношенията между Изтока и Запада. Зачестилите контакти провокират засиления интерес на европейците към азиатските стоки, сериозен стимул в лансиране на инициативата да се търси и морски път, по който да бъдат пренасяни стоките. През 14 в. Северният път на коприната е напълно изоставен, а морската търговия става много по-привлекателна от керванната. От една страна, доста по-бърза – от Персийския залив до Китай, например, корабите изминават двойно по-бързо разстоянието, за около 150 вместо за 300 дена с камили. От друга страна, един кораб превозва многократно повече стока от огромен керван с натоварени над 1000 камили. Не на последно място, стокообменът по море е значително по-сигурен. Независимо от всички защитни мерки, сухоземната търговия е свързана с изключително висок риск. Пътят от Източното Средиземноморие до Китай е съпътстван от сурови климатични условия през азиатските пустини, болести, грабежи, нападения на разбойници, произвол на местни власти и т.н.
Така през 15-ти век е открит Морският път на коприната, който процъфтява по времето на династия Мин (1368 г. – 1644 г.) – „една от най-великите ери на уредено управление и обществена стабилност в човешката история“7.
Между 1405-а и 1433-та година минският император Юнлъ 永乐 (превежда се на български като „Вечно Щастие“) изпраща поредица от морски експедиции в Югоизточна Азия и Индийския океан, оглавявани от един от най-приближените му хора, заемащ високо място в йерархията на императорския двор – мюсюлманският евнух Ма Санбао 马三宝, с рождено име Хаджи Махмуд Шамс, който остава в историята като Джън Хъ 郑和. Талантливият флотски адмирал и опитен мореплавател, който се оказва и прозорлив дипломат, ръководи седем военно-търговски експедиции, известни като „Пътешествията на Джън Хъ“, имащи за цел не само установяването на дипломатически контакти, и „улесняването на търговията“, но и демонстрирането на военна сила и разширяване на китайското влияние по света. Благодарение на получената подробна географска информация, в резултат на прецизни и изчерпателни корабни наблюдения на крайбрежието на Югоизточна Азия, Джън Хъ нанася съкрушителни удари по морските пирати в тези географски ширини и улеснява заселванията на китайци в региона8.
През 16-ти век се разраства търговският обмен с португалци, испанци и холандци и Китай се включва в новата глобална търговия на стоки, т.нар. „Колумбов обмен“. От алъш-вериша с Европа и Япония към империята Мин потича значителен приток на сребро, което измества медта и хартиените банкноти като масово разменно средство.
Морският път нанася поредния, този път съкрушителен, удар върху покупко-продажбата, осъществявана по сухоземния Път на коприната. От друга страна, в Персия започва развитието на бубарството, което неминуемо води до спад във вноса на коприна от Китай. Така настъпва крахът на сухоземния Път на коприната. Оживените тържища, многолюдните търговски чаршии, великолепните градове и величествените бастиони се преобразуват в пустош и руини.
Каква е същността, функцията и значението на Пътя на коприната за древния свят?
В най-синтезиран вид, той е:
- Търговски път;
- Световен културен коридор;
Своеобразен мост, свързващ Китай, Индия, Персия, Арабия, Гърция и Рим. Великите китайски изобретения и западните религии проникват до чужди и далечни земи.
- „Информационна магистрала”;
По него се извършва обмен на информация и идеи.
В края на 2013 г. КНР съумява да лансира своя мега проект – Един пояс – един път, базиран на концепцията на „обединяването”, на „споделената съдба на човечеството“.
Най-амбициозната външнополитическа инициатива на китайските власти „Един пояс – един път”, известна още като "Новият път на коприната" стартира официално на 7-ми септември 2013 година, когато в открита лекция в университет в Астана (Казахстан) държавният ръководител на КНР Си Дзинпин формулира понятието “икономически пояс по Пътя на коприната”, а само месец по-късно, на 3-ти октомври, в реч в сградата на индонезийския Парламент говори за “път на коприната по море през XXI в.”.
Оттогава Пекин инвестира милиарди в изграждането на мащабни инфраструктурни проекти в „пояса и пътя”, както и в изграждането на пристанища по бреговете на Индийския океан – от Бангладеш до Шри Ланка, както и в Африка (в Кения) и в Европа. Китайското правителство прави капиталовложения от 124 млрд. долара в инфраструктурни проекти по няколкото направления на Пътя на коприната и още 800 млрд. в икономиките на държавите, участващи в инициативата. Вложени са общо около 1 трилион долара в над 900 инвестиционни проекта в 60 държави. На Форума през месец май 2019 г. в Пекин се включват повече от 100 държави и 29 международни организации. Подписани са над 170 споразумения9.
1Едно от тези племена е юеджи, за които се предполага, че са предшественици на протобългарите (Малинова 2009, с. 266-279). Китайски писмени източници доказват, че по това време юеджи обитават Ордоса, земите на запад от големия завой на река Хуанхъ и северно от планината Наншан. През 3-2 в. пр. Хр. хуните нанасят сериозни поражения на юеджи, а през 166 г. пр. Хр. разгромяват столицата им и обезглавяват владетеля им, превръщайки черепа му в чаша, от която пият. След този разгром юеджи са изтласкани далеч на запад и принудително се заселват в долината на река Или伊犁河, извираща от северните склонове на планината Тиеншан, в днешната територия на Синдзян-уйгурския автономен регион, а по-късно емигрират още по на запад около езерото Балхаш и долината на река Чу (Малинова 2003, с. 9-14).
2Северният път тръгва от Сиан и поема на север към градовете Ланджоу, Ууей, Юмън, Хами, Турфан, Корла, Куча, Аксу, Кашгар. Южният път също потегля от Сиан, но се насочва на юг към Анси, Дунхуан, Ния, Хотан и пак се отзовава в Кашгар.
3Терминът „Път на коприната“ е използван за първи път през 1877 година в изследователските трудове, посветени на Китай от родоначалника на геоморфологията – германския географ и геолог барон Фердинанд Паул Вилхелм фон Рихтхофен.
4Подробности и любопитни факти от областта на археологията, митологията, историята и др. науки, виж специалното изследване на автора: ”Един поглед върху магията, наречена “китайска коприна” (Малинова 2006, с. 63-80).
5Монетите, сечени в централния хански монетен двор през 119 година пр. Хр. остават паричен стандарт чак до времето на династия Тан (7 в.).
6Най-старото парче хартия, намерено в гробница в Китай през 1957 г., датира между 140 и 87 г. пр. Хр. За създател на хартията, според "История на науката и технологията по време на династии Цин и Хан“ (Ли Ши), се приема Цай Лун, евнух от династия Хан. Първият сеизмограф е създаден през 132 г. от ханския астроном, математик и сеизмолог Джан Хън (78-139 г.). Съгласно „Геният на Китай: 3000 години наука, открития и изобретения“ на Робърт Темпъл, по време на династия Хан е сътворен и висящият мост. През първи век търсачите на сол изграждат и първите сондажни кули, за да направят дупки в земята, дълбоки повече от 1400 метра. Според Темпъл, техниката им е „предвестникът на съвременните сонди за добив на нефт и газ“. Едноколката, ръчно задвижвано превозно средство с едно колело и две дръжки, е разработена около 100-та година също в Китай (Темпъл 2007).
7"Cultural History and Archaeology of China". Bureau of Educational and Cultural Affairs, U.S. State Department. http://web.archive.org/web/20071215094418/http://exchanges.state.gov/culprop/cn04sum.html (отворен на 30.11.2020).
8Любопитен факт е, че при четвъртото си пътуване (1413 г. – 1415 г.) Джън Хъ отново достига Ормуз, изпращайки оттам мисия към Мека (Саудитска Арабия) и Египет и друга към Аден (Йемен) и Малинди (Кения), която почти достига Мозамбикския проток. При завръщането си довежда в тогавашната столица Нандзин 南京 (известен на български като Нанкин) посланици на повече от 30 държави, които отдават почести на императора, както и екзотични подаръци, като зебри и жирафи за императорския зоопарк.
9Повече за геоикономическите и геополитически измерения на проекта виж изследването „Китайският мега проект `Един пояс, един път` - предизвикателство пред глобалното и регионалното икономическо развитие“ (Тиен 2020).
