Темата концентрира вниманието си върху два извора, които се отнасят за акадския цар Саргон (ок. 2371 – 2316 г. пр.н.е.) – единият е свързан с шумерския разказ за царя на Киш Урзабаба и неговия виночерпец Саргон, а другият е посветен на легендата за раждането на въпросния владетел. Те са разгледани в контекста им на предания, които способстват за митологизирането на личността на акадския цар, като също така е обърнато внимание на причините за тяхното възникване, на приблизителното им време на разпространение, както и на заложените в тях мотиви и евентуалните им паралели в митовете на други народи, като основно се набляга на тяхното съпоставяне с отделни сюжети от Библията.
През XX и XIX в. пр.н.е. Месопотамия оставала в плен на политическата разпокъсаност и стопанския упадък. Възприемайки местните културни традиции, нашествениците амореи постепенно се сливали с по-старото семитско население на Двуречието — акадците. В много градове управлявали нови, аморейски династии, които водели нескончаеми междуособни войни. Особено се издигнали градовете Исин и Ларса: техните аморейски царе започнали да се наричат „царе на Шумер и Акад“, заявявайки по този начин претенциите си за господство над цяла Месопотамия. Взаимното съперничество и непрестанните конфликти изтощавали силите на двете конкуриращи се династии и в края на краищата нито една от тях не успяла да реализира намеренията си.
В превод, името вероятно означава „добър град”. Мястото, от което започва материалната и свещената история на Месопотамия. Бил е разположен в най-крайния юг, при вливането на реките Тигър и Ефрат в Персийския залив. Оше в средата на ІV хил. пр. Хр. тук се появило първото голямо светилище, от което днес е запазен само фундаментът. След ок. 500 години светилището станало храм на бог Енки. Считало се, че всички тайни на света и източниците на живота произлизат от Ереду, тъй като на това място е разположен входът към тайнствената водна бездна – Абзу. Затова и храмът на Енки се наричал „Домът на Абзу”. Историята на град Ереду била кратка. Още в началото на ІІІ хил. пр. Хр. неговите жители го изоставили и се преселили на север в градовете Ур и Урук. Ереду се превърнал в град-призрак и град-символ. Всички жреци на култа Енки, независимо в кой град свещенодействали, наричали себе си „Жреци на Ереду”.