Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992
Египетската цивилизация не е уникална със своята дълбока древност; приблизително по същото време (а според някои изследователи дори малко по-рано) аналогични процеси протичали и в друг район със сходни природни условия — древна Месопотамия. Това е исторически утвърдило се наименование (на старогръцки език Месопотамия означава буквално „Междуречие“; на български се използва и равнозначният термин „Двуречие“) на областта около средното и долното течение на реките Тигър и Ефрат, съвпадаща в общи линии с територията на съвременен Ирак. Алувиалната равнина на двете велики реки, които днес се вливат с общо устие в Персийския залив, била в най-древни времена силно заблатена поради честите им разливания и не предлагала подходящи условия за живот. През IX — VIII хил. пр. н. е., когато в разположените на запад, север и изток съседни територии на т. нар. „плодороден полумесец“ успешно се осъществявала неолитната революция — историческият преход от лов и събирателство към уседнало земеделие и скотовъдство, Месопотамия все още оставала незаселена. Първите немногобройни групи неолитно население започнали да проникват (първоначално главно в северните райони) едва през VII —VI хил. пр. н. е., като постепенно заселвали ограничените площи годна за обработване земя между многобройните езера, блата и речни разливи. По името на едно от проучените от археолозите селища тази най-ранна месопотамска култура се нарича Хасуна. Нейните носители изграждали постоянни селища с постройки от глина и се препитавали предимно с лов, риболов и мотично земеделие; поради недостига на пасища скотовъдството оставало слабо развито.
През V хил. пр. н е. в развитието на древна Месопотамия се наблюдават ред нови черти и особености, които дават облика на Халафската култура (по името на селището Тел Халаф). В тази епоха наред с каменните започнали все по-масово да се използват оръдия на труда, оръжия и други изделия от мед. Друго важно нововъведение било примитивното рало; разпространило се и отглеждането на едър рогат добитък — воловете били използвани като впрегатни животни при оран. Започнало изграждането на локални системи от канали, диги и бентове за предпазване от наводнения, отводняване на заблатените райони и напояване на освободените за селскостопанска дейност терени. Също както в долината на Нил, цялото по-нататъшно културно развитие на древна Месопотамия било пряко свързано с изграждането и поддържането на все по-мащабните иригационни съоръжения. В условията на орно земеделие и системно напояване алувиалните почви на Месопотамия давали много високи добиви и това обусловило както бързото нарастване на броя на населението, така и ускореното овладяване на все по-обширни обработваеми площи. Именно в тази епоха за първи път били заселени и усвоени стопански и най-южните райони на Месопотамия, разположени около долното течение на Тигър и Ефрат в съседство с Персийския залив. Поради своето изключително плодородие тази област, наричана от древните си жители страната Шумер, започнала да се развива особено интензивно.
През IV хил. пр. н. е. в Южна Месопотамия се редуват културните хоризонти Ел-Убейд, Урук и Джемдет-Насър, които бележат последователни етапи на формиращата се шумерска цивилизация. Високопродуктивното поливно земеделие създало условия за разделение на труда и в тази епоха нараснало чувствително значението на специализираните занаяти, строителството и търговията. Било изобретено колелото (като впрегатни животни използвали магаретата и воловете); развило се и корабоплаването по удобните речни пътища. В строителството масово се използвал кирпич, а в края на периода — и печени тухли; били изграждани внушителни храмови комплекси върху предпазващи ги от наводнения землени тераси, появил се и първообразът на типичната за месопотамската архитектура стъпаловидна храмова кула (зикурат). Сред най-ярките прояви на зараждащата се цивилизация била и писмеността, която първоначално си служела с предметни изображения — пиктограми.
Центровете на възникналите многобройни локални иригационни системи постепенно се превърнали в крупни селища, обособени от околната селскостопанска територия чрез преимущественото съсредоточаване в тях на специализираните занаяти, търговията и управленческите функции. Последните имали особено важно значение във връзка с нуждата от единно ръководство при изграждането и поддържането на напоителните съоръжения. Тази дейност обикновено била оглавявана от храмовите жреци, които се налагали като управители в градовете. С усложняването на стоящите пред примитивната териториална община с градски център икономически, социални и политически задачи властта на тези управници — жреци или военни предводители — нараствала и с време се превръщала в наследствена. Така в Шумер постепенно се оформил институтът на царската власт, а селищата от градски тип се развили в градове-държави.
Възникването на държавата било съпроводено и от рязко засилване на социалното неравенство. Съсредоточената в ръцете на оформящата се аристократическа върхушка власт ѝ давала възможност да трупа богатства и да заграбва най-плодородните земи. Имущественото разслоение на ранното шумерско общество намира ярко отражение в проучените по археологически път погребения, при които количеството и качеството на гробните дарове очертават пределно ясно контраста между бедни и богати. В най-ранните шумерски писмени документи, които имат предимно стопански характер, често се споменават роби и робини: използваната за целта пиктограма „човек от планините“ (т. е. чужденец) показва, че робите са били предимно военнопленници.
През първата половина на III хил. пр. н. е. (т. нар. раннодинастическа епоха) в Шумер съществували няколко десетки цветущи градове-държави с обширна селскостопанска територия, които водели ожесточена борба помежду си. По това време окончателно се оформил шумерският клинопис; запазените писмени паметници, допълвани от данните на археологическите проучвания, позволяват да се възстанови в най-общи линии ходът на историческото развитие. Особено многобройни са документите, които хвърлят светлина върху икономическия живот; те произлизат както от храмови архиви, така и от частни домове. Ред документи свидетелстват например за обособяването на големи храмови стопанства, в които работели, зависими от храма земеделци; друга част от храмовите земи била раздавана на жреците, чиновниците и войниците като възнаграждение за службата им или била давана в аренда (срещу определена част от реколтата) на свободни земеделци. В храмовите документи често се споменават и многобройни роби. Извън храмовите стопанства продължавали да съществуват частни земи на селяните — общинници, съставляващи основната част от населението.
В началото на III хил. пр. н. е. начело на шумерските градове-държави най-често стояли върховните жреци, носещи титлата ен. Според запазените документи те ръководели храмовото стопанство и административния апарат, строителството на храмови и обществени сгради и на отбранителни съоръжения, изграждането и поддържането на иригационните съоръжения и всички други крупни обществени мероприятия: в техни ръце били градската хазна и висшата съдебна власт. В документите се среща и терминът лугал (= господар, цар), с който в някои случаи се означава върховният жрец „ен“, а в други — застанал начело на управлението военен вожд; разликата е доста условна, тъй като най-често жреците изпълнявали и функциите на военачалници. По-късно се утвърдила нова титла — енси (според друго четене „патеси“), първоначално също обозначаваща жреческа длъжност. През по-голямата част на III хил. пр. н. е. в някои шумерски градове владетелите постоянно се наричали „енси“, в други — „лугали“, а в трети били използвани и двете титли. При това изглежда, че титлата „лугал“, носена обикновено от владетелите на най-големите и могъщи градове, била смятана за по-почетна и предвиждала по-големи (особено военни) пълномощия. Успоредно с нарастването на властта на управниците все повече губели своето значение традиционните общинни органи (народно събрание, съвет на старейшините) и политическата система на шумерските градове се превръщала в типична деспотична монархия.
Обикновено раннодинастичната епоха се разделя на три последователни периода, отразяващи перипетиите на борбите за хегемония между шумерските градове. В I раннодинаапически период (XXVIII — XXVII в. пр. н. е.) най-могъщ бил разположения далеч на север (недалеко от възникналия много по-късно Вавилон) древен град Киш. Могъщите владетели от I династия на Киш, имената на някои от които са възпети в шумерските митове, оставили незаличим спомен в паметта на поколенията; в по-късно време големите шумерски завоеватели се стремели да прибавят към титулатурата си като особено почетно званието „лугал на Киш“.
През II раннодинастически период (XXVII — XXVI в. пр. н. е.) хегемонията преминала в разположения на десния бряг на Ефрат Урук, който се издигнал особено много при управлението на обезсмъртения по-късно в месопотамския епос Гилгамеш. Провеждайки агресивна военна политика, Гилгамеш и неговите наследници подчинили на властта на Урук Нипур, Лагаш и ред други шумерски градове.
Във втората половина на III хил. пр. н. е. държавнообразувателните процеси в Месопотамия навлезли в нова фаза. Тенденцията към политическо обединение на страната, която се подсилвала от необходимостта от изграждане на единна иригационна система, станала още по-отчетлива през III раннодинастически период (XXV — XXIV в. пр. н. е.). В началото му значително се усилила мощта на южния град Ур, чиито владетели започнали да се наричат „царе на света“. Разкопаните в Ур царски гробници от това време потвърждават писмените сведения за богатството и могъществото на владетелите от I династия на Ур. Особено добре запазено е погребението, принадлежащо (според клинописните надписи и печати) на царица Пуаби (или Шубад). Тя била положена на гробното си ложе завита в обшит със син лазурит плащ, с пищни нанизи и украшения от злато и скъпоценни камъни, огромни златни обици и разкошен накит за глава от златни листа и цветове. В гробницата на Пуаби са намерени голямо количество златни и сребърни съдове и всевъзможни други предмети, сред които изпъкват две необикновени арфи със скулптурни изображения на бик и крава от злато и лазурит. Но най-голямо впечатление правят не богатите дарове, а намерените в гробницата скелети на десетки прислужнички, стражи и водачи на впрегнати във волове дървени коли, които последвали своята владетелка в последния ѝ път.
В борбата за хегемония в Шумер Ур скоро бил изпреварен от друг силен център — разположеният на р. Тигър Лагаш, където управлявала основаната от Ур-Нанше династия. Лагаш достигнал върха на своето могъщество при управлението на внука на Ур-Нанше, завоевателя Еанатум, който успял да подчини под своя власт по-голямата част на Шумер. Запазена е една победна стела на Еанатум (т. нар. стела на лешоядите) с изображение на царя, предвождащ своята тежковъоръжена (с копия, шлемове и големи правоъгълни щитове) войска, която тъпче телата на победените врагове.
При наследниците на Еанатум Лагаш отслабнал и накрая станал лесна плячка за царя на Ума Лугалзагеси, който в средата на XXIV в. пр. н. е. успял да обедини практически цял Шумер в единно царство, столичен град на което станал Урук. Но опитът на този владетел да разпространи властта си и на север, в населената със семитски племена Централна Месопотамия, завършил с неуспех. Един самозванец със съмнителен произход (според различните версии градинар, син на водоносец или слуга на царя на Киш) се възползвал от разгрома на последния във войната му с Лугалзагеси и завзел престола в Киш, провъзгласявайки се за цар под името Саргон (на акадски Шарумкен, което означава „истински цар“). Подчинявайки един след друг и другите северни градове, Capгон се нарекъл освен „лугал на Киш“ и „лугал на цялата страна“, а също и „лугал на Акад“ — новата столица, която построил между Тигър и Ефрат на мястото, където двете реки са най-близки една до друга (в района на съвременния Багдад). По името на града и цяла Централна Месопотамия започнала оттогава да се нарича страната Акад.
В решителния сблъсък със сборната шумерска армия, в която участвали със свои контингенти 50 подчинени на Лугалзагеси владетели, по-маневрената акадска армия (особено важна роля в нея играели елитните части от стрелци с лъкове) удържала пълна победа. Но ред шумерски градове продължавали да отстояват своята независимост и Саргон трябвало да спечели още 34 големи сражения, преди да може да измие меча си във водите на Персийския залив, ознаменувайки окончателното покоряване на южната страна. Акадските армии нахлули и на северозапад по р. Ефрат към градовете Мари, Тутул и Ебла, на север по Тигър към страната Субарту (Асирия), на изток в страната Елам. В края на дългото си 56-годишно управление (2371 — 2316 г. пр.н.е.) властвал над цяла Месопотамия.
Обединеното Шумеро-Акадско царство достигнало своя най-голям разцвет през XXIII в. пр. н. е. при един от наследниците на Саргон — Нарамсин. То представлявало централизирана бюрократична монархия с деспотично управление. Царската власт и единството на държавата се крепели на постоянната армия и многобройния чиновнически апарат, лично зависим от царя: според един клинописен документ 5400 мъже „ядели хляба“ на Саргон. Владетелите се назовавали „царе на Шумер и Акад“ или „царе на четирите страни на света“ (с което подчертавали претенциите си за световно господство и обосновавали непрестанните си завоевателни и грабителски походи): личността на царя започнала да се обожествява.
В края на XXIII в. пр. н. е. Шумеро-Акадското царство било разгромено и временно покорено от нахлулите от Иранското плато войнствени номадски племена на гутеите, които обложили месопотамските градове с данък. По време на тяхното господство особено много се издигнал град Лагаш, където управлявал като зависим владетел оставилият много свои портрети, посветителни и строителни надписи „енси“ Гудеа.
В края на XXII в. пр.н.е. гутеите били прогонени и Месопотамия отново била обединена под властта на цар Ур-Наму, основател на III династия на град Ур. До края на следващия XXI в. Шумеро-Акадското царство останало под властта на тази династия, изживявайки нов период на политическо могъщество и вътрешна консолидация. От тази епоха са запазени стотици хиляди клинописни документи, предимно със стопански характер, които хвърлят обилна светлина върху обществено-икономическите отношения и организацията на държавата. Царете на Ур възстановили нарушената напоителна система и предприели ново мащабно строителство на иригационни съоръжения и представителни обекти — храмове, дворци и царски гробници. Цялата страна била разделена на териториални единици, управлявани от царски наместници, а градовете-държави окончателно загубили останките от своята някогашна независимост. На царя били подчинени огромният бюрократичен апарат от различни по ранг и длъжност сановници, чиновници и писари и постоянната армия от снабдени с царска земя воини-колонисти и чужденци-наемници. Основателят на династията Ур-Наму издал първия писмен свод от закони, по които царските наместници, чиновниците и жреците раздавали правосъдие в държавата. Унифицирани били мерките и теглилките, което допринесло за активизиране на търговския обмен; външната търговия се превърнала в царски монопол и се осъществявала от пряко подчинени на двореца търговски агенти — тамкари. Многобройни документи отразяват организацията на труда в големите царски и храмови стопанства — списъци на работници, отчети за изпълнена работа, ведомости за разпределяне на хранителни дажби и т. н. В големите селскостопански имения и занаятчийски работилници се трудели десетки и стотици роби, но също и различни категории зависимо население и свободни наемни работници. Високата степен на развитие на робовладелските отношения в епохата на III династия на Ур се потвърждава и от често срещаните актове за продажба на деца в робство от родителите им, съдебни протоколи по дела за доказване или оспорване на робското състояние и пр. Законите предвиждали специално възнаграждение за залавянето на избягали роби.
Сложната и силно бюрократизирана стопанска система, основаваща се на големите царски и храмови робовладелски стопанства, била ниско рентабилна и скоро изчерпала възможностите си за екстензивно развитие: към края на XXI в. пр. н. е. в недрата на месопотамското общество назрявала криза. Тя била ускорена от напора на външни врагове и в резултат на едновременното нашествие на амореи от запад и еламити от изток, на границата на III и II хил. пр. н.е. Шумеро — Акадското царство рухнало и в Двуречието настъпил продължителен период на политическа децентрализация и стопански упадък. Една група литературни произведения от това време (т. нар. плачове) оплакват гибелта на цъфтящите в миналото богати градове Ур, Акад, Нипур, разрушени и разграбени от нашествениците и доведени до пълно обезлюдяване и запустение.
