Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.
Конфликтите в човешката история са едни от най-старите проявления на противопоставяне на една група хора на друга. Независимо дали обществата се борят за жизнено пространство или за монопол върху важни икономически източници, винаги се стига до момент на остри противоречия, които неминуемо водят до жесток сблъсък.
Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XII, 2017 г.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил – един от най-емблематичните политици в човешката история и една от най-обсъжданите личности на ХХ век. Човек, въплътил в себе си аристократичност, твърдост, свободолюбие и непоклатима решителност – качества присъщи на английския народ. Съвременник на залеза на „стара“ Европа и свидетел на раждането на „Новия свят“, роден след руините на Втората световна война. Това е само един изключително малък фрагмент от същността на този знаменит държавник, чиято биография остава крайно непозната по нашите ширини, а личността му - обвита в много отрицателни митове, наложени от пропагандата. Но преди да бъде разгърната главната част, в която ще засегна темата за това доколко всъщност той е отговорен за трагедията при Галиполи, смятам че е нужна кратка интродукция, представляваща най-важните факти от живота на Уинстън Чърчил, до съдбовната 1915 година.
Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка
Потънал в полумрак двор. От едната страна грамада нахвърляни сандъци, а от другата — осветени прозорци на печатница. В дъното дълга ниска барака — може би изоставен склад. Мандалото на вратата е спуснато. Преминали тихо през двора, те прекрачват прага и застават сред мрачната светиня.
Тъмни стени, в ъгъла два-три стола, сред стаята маса, покрита с черно сукно. Две горящи свещи, кръст, пистолет, кама и граната. Зад масата фигура в черно расо, върху главата качулка с отвори за очите. Тримата — Трифон Грабеж, Гаврило Принцип и Неделко Чабринович — са застанали чинно един до друг.
— Пригответе се за клетвата!
Вдигат глава. Тъмната фигура разстила на масата знаме с череп и кръстосани кости. Гласът звучи тихо:
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Дълго преди началото на Втората световна война, нацистките ръководители на Германия се запознават с доклад за перспективите на развитието на ракетостроенето. Може да се твърди, че върхушката на НСДАП е много добре запозната с перспективите за използване на ракети в качеството им на бойно оръжие, доста преди Адолф Хитлер да дойде на власт. Затова през 1933 г., когато фюрерът става канцлер и след като през следващата година отстранява чрез кървава разправа вътрешнопартийните си опоненти, взорът му се обръща към проектите за създаване на ракетно оръжие. Сега вече вождът на националсоциализма, застраховал се от „втора революция", може спокойно да отдели държавни средства за ракетната програма, разчетена да бъде реализирана през следващите няколко години.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
В съветско време в Русия се смяташе, че Вермахтът претърпява първото си голямо поражение пред Москва в края на 1941 година. Подобни мнения продължават да битуват и сега в руската историография за Втората световна война. Колкото и странно да изглежда, в нацистка Германия поражението на Вермахта пред Москва през зимата на 1941 г. не се смята за поражение!
Адолф Хитлер разглежда събитията от края на 1941 г. като досадни, но временни неуспехи в една военна кампания. Той не признава краха на теорията за блицкрига и роптае срещу забавянето на далечните му планове. Вермахтът е наказан със създаване на наказателни подразделения, а голяма част от вината е стоварена върху студа, попречил на немската военна техника да демонстрира силата си и извеждаща войниците от строя по-добре и от огъня на противника.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Пролетта на 1940 година започва с това, че на 1 март Адолф Хитлер подписва секретна военна директива за предстоящото нападение над Норвегия и Дания.
След по-малко от месец господин министърът на външните работи на Дания е събуден много рано. Първият дипломат на страната си с мъка разлепва клепачи:
- Какво има? - попитал той личния си секретар, закопчавайки разгърдената в съня пижама.
- В хола ви чакат германският посланик и авиационното аташе на Германия. Помолиха да побързате...
Ще се спра върху първите две години от Втората световна война в морето. Периодът 1939 — 1940 г., специално 1940-та в Райха е наричана „щастливите времена”, в тези първи години са постигнати първите големи успехи за германския подводен флот. Тогава точно е приложена на практика разработената през 30-те тактика „вълча глутница“ и влизат в употреба многогодишните усилия за възстановяването на подводния флот започнали още непосредствено след Първата световна война. Трябва да се отбележи, че подводничарите, влезли във война през септември 1939 г., осъзнавали, че са продължители на делата на германските подводничари от годините на Първата световна война.
За битката при Сталинград е писано извънредно много, литературата по въпроса наброява хиляди страници, всеки един аспект на битката е разгледан във военноисторическата литература. На битката са посветени множество книги (препоръчвам на читателя романа „Горящ сняг“ на Юрий Бондараев) и филми, издигнати са паметници, много улици са кръстени на Сталинград, в прослава на РККА, но по обективни и по-право казано по субективни съображения малко се говори за войниците от 6-та армия. Мисля, че би било коректно да посветим няколко реда и на тях.
В статията вниманието е съсредоточено върху последните етапи от битката за Сталинград (януари-февруари 1943), но ще бъде разгледана в общи линии и голямата германска офанзива от лятото на 1942, довела до битката при Сталинград.
Германия започва военни действия срещу Полша. Германската армия, която има огромно числено и техническо превъзходство, преминава границата, атакувайки едновременно Полша откъм Източна Прусия, Поморието, Шльонск и Словакия. Съединенията на Вермахта се състоят от три групи армии с обща численост 1 125 000 войници, под командването на фелдмаршалите Валтер фон Браухич, Федор фон Бок, Герд фон Рундщедт. Пред пехотата настъпват мощни танкови формации, които пробиват отбранителните линии на полската армия. Наземната атака е комбинирана с мощни въздушни удари на Луфтвафе, като са използвани ок. 1600 самолета.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Великата трагедия на Сталинградската битка, едно от най-знаменитите сражения на Втората световна война е не само трагедия за немците, но и драматична победа за руснаците, дали за нея стотици хиляди животи. Достатъчно е да споменем, че обръчът около армията на Паулус е „стегнат“ от „наказани“ войници и всеки седми участник в Сталинградската битка е боец от наказателна рота или наказателен батальон. В множество до днес непрепогребани и вече забравени общи гробове лежат заедно костите на руски и германски войници.
Една от трагичните фигури на легендарното сражение е командващият немската 6-та армия генерал Фридрих Вилхелм Паулус.
Много факти и събития от житейския път на Фридрих Вилхелм Паулус дълго време бяха неизвестни...
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
След края на Втората световна война есесовското подразделение с това название, носител на гръмка слава и известност в Третия райх, става толкова легендарно, колкото планинско-егерската дивизия „Еделвайс". „Мъртвешката глава" често се споменава в художествените произведения и фолклора, свързани с боевете по време на Втората световна война. Известно е като отличаващо се с необичайна жестокост и твърдост в сраженията воинско съединение. По времето на Третия райх в Германия еснафът шепне:
- В „Мъртвешката глава" служат предимно пациенти, избягали от лудницата!
В действителност „Мъртвешката глава" първоначално е специално подразделение на СС, създадено за охрана на концентрационните лагери. След това е преобразувано във военно формирование, което използват за наказателни акции срещу населението на окупираните от Вермахта страни от Източна Европа.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Ото Скорцени (1908-1975) е най-известният в света командир на диверсионно спецподразделение на Главното управление по имперска безопасност на нацистка Германия. Знае се, че почти всичко планирано от знаменития диверсант на Третия райх Ото Скорцени, наричан още „личния диверсант на фюрера", приключва успешно. Дръзките му операции, внезапните и неочаквани замисли винаги постигат целите си. Това само по себе си вече има привкус на загадъчност - как така е успявал да се справи и с най-трудните задачи. Освен това, не всички обстоятелства около биографията на известния терорист на РСХА са изяснени докрай.
Ото е роден през 1908 година в заможно семейство на виенски инженер. След гимназията младият Скорцени съвсем естествено поема по стъпките на баща си и става студент във Виенския университет. В онези години за особено мъжествено се смятало да участваш в дуели между студенти и да получиш белег от шпага. Колкото повече белези имал студентът, за толкова по-силен и храбър е смятан, а в зряла възраст такъв мъж е считан за човек, който може да отстоява своите позиции до край, независимо от обстоятелствата. След студентските си години и веселите гуляи Ото остава с четиринадесет белега по лицето си.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Обикновено, когато стане дума за опитите да се ликвидира Адолф Хитлер, повечето хора си спомнят за несполучливото покушение през юли 1944 година, когато взривила се под заседателната маса бомба само леко контузва фюрера. След този драматичен инцидент, през Райха преминава вълна от жестоки репресии, която коства главите на доста високопоставени лица, сред тях и издънки на аристократични родове. Страната междувременно, все по-бързо пропада към ужасното поражение.
В действителност, специалистите по историята на Третия райх наброяват повече от четиридесет опита за атентат или сваляне от власт, насочени срещу вожда на националсоциализма. Странното е, че нито един от тези опити не постига успех. По необясним и тайнствен начин, Хитлер осуетява всяко грижливо планирано покушение, като чудодейно избягва смъртта. Често заслугата е на агентите и информаторите на РСХА, които предварително предупреждават органите на държавна сигурност за подготвяните заговори и конспирации. Добре смазаният оперативен механизъм на Гестапо залавя заговорниците и тогава те отивали на съд или били унищожавани без съд и следствие - в зависимост от получените „отгоре" указания.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Един от най-близките съратници на фюрера - Паул Йозеф Гьобелс е роден на 29 октомври 1897 година в град Райдте в Райнланд. Той е смятан за най-близкия му приятел, доколкото коварният и непоследователен в отношенията си с хората Адолф Хитлер, който винаги преследва само и единствено собствените си интереси, би могъл да има приятели.
Семейството на Гьобелс е много религиозно, бащата, който работел като счетоводител, искал от сина си да влезе в семинария и да стане католически свещеник, но младият Йозеф е привлечен от кариерата на писател или журналист, затова след гимназията, през 1917 година започва да изучава хуманитарни науки, като се мести от университет на университет - от Фрайбург в Бон, оттам във Вюрцбург, след това в Кьолн, Мюнхен и Хайделберг. Със сигурност причината за това е тежкия му характер, завистливостта и прекомерните му амбиции. От детинство Гьобелс страда от недъзи, единият му крак е недоразвит, поради което му викали „Куция". Знаем, че много инвалиди са с тежък и избухлив характер, който без да искат изграждат вследствие на постоянното си чувство за малоценност.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
За разлика от омаскарения заради това, че се е оженил за проститутка бивш военен министър фон Бломберг, генерал-полковник барон Вернер фон Фрич, който е главнокомандващ на германските сухопътни сили, се ползва в офицерските кръгове с голяма популярност. Назначаването му за военен министър е прието с въодушевление от офицерския корпус и генералитета. Това обаче никак не устройва нацистката върхушка, тъй като фон Фрич вече се е осмелил да възрази на фюрера.
Пo принцип, уж няма нищо криминално във факта, че командващия сухопътните сили възразява на вожда - други също се осмеляват да спорят понякога с Хитлер, но въпросът е в това за какво са спорили и с какво не са съгласни. Фон Фрич, отдаден изцяло на военната кариера, не приема хитлеровата идея за водене на нова тотална война за тотално господство. Генерал-полковникът споделя опасението на вече бившия военен министър, че Германия отново може да бъде сполетяна от военна катастрофа, ако разпали още една европейска война. По дълбокото убеждение на фон Фрич, този път провалът ще бъде още по-ужасен от кошмарното рухване от 1918 година, когато германците са принудени да преглътнат унижението на Версайския мирен договор.
Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
Вернер фон Бломберг (1878-1946) е роден на 2 септември в Померания, в градчето Щаргард. Той преминава обичайния път в кариерата на всеки немски офицер - обучение в кадетския корпус и строева служба. По време на Първата световна война фон Бломберг вече е в състава на Генералния щаб, а по-късно заема редица отговорни длъжности в министерството на райхсвера. От януари 1933 г. той е министър на райхсвера, а две години по-късно - министър на отбраната и активно участва в създаването на Вермахта.
Заради големите заслуги към фатерланда Хитлер дава на фон Бломберг званието фелдмаршал, но в офицерските среди не обичат Вернер, макар и да признават, че е умен и порядъчен човек. Дават му прякора Надутия лъв и смятат, че се подмазва на нацистите, което военните в този момент все още си позволяват да не одобряват. На свой ред и самият военен министър се опасява от засилването на ролята на хитлеристките спецслужби в държавния живот. Както после се изяснява - не напразно. Освен това, на фон Бломберг никак не му допада курса на новия канцлер към нова голяма европейска война. Министърът от една страна приветства и активно участва във възраждането на военната мощ на Германия, а от друга панически се страхува от още една катастрофа като тази, с която завършва за страната му Първата световна война. Тези негови задръжки го карат открито да се противопостави на фюрера по време на секретно съвещание в райхсканцеларията на военния министър, когато той възразява на грандоманските плановете за завоюване на жизнено пространство, с което на практика подписва собствената си присъда.
