Александър Йорданов
За да може да се разбере дейността на Ubootwaffe трябва да се разгледат няколко основни момента. Рекрутирането на кадрите, обучението им и новата тактика. Само така може да се разберат големите успехи реализирани през Втората световна война (1940 г. е наречена „Щастливото време”).
Набор
Подводния флот на Третия райх не бил напълно доброволческо формирование както твърдят някои автори. Истина е обаче, че голяма част от моряците в така наречения „Freikorps Dönitz”, набирали на основа доброволно постъпване. През 30 години, започнал стремителен ръст на числеността на въоръжените сили на Райха. На Kriegsmarine били нужни технически грамотни специалисти. До началото на войната желаещия на постъпи във ВМФ, не трябвало да бъде по-млад от 17 години и не по-стар от 23 години. Потенциалният бъдещ моряк се обръщал с писмено заявление до командването на Северния (Admiral Nordsee) или Балтийския флот (Admiral Ostsee), с данни за себе си – ръст тегло, възраст, вероизповедание, образование, технически знания, владеене на чужди езици, спортни постижения, работа в рамките на имперската трудова повинност (Reicharbeitsdienst), а също така участие в политически организации от типа на „Морско отделение на Хитлерюгенд”. Към заявлението било необходимо да се приложат две снимки паспортен формат, „сертификат на доброволеца”, издаван от полицейските власти, че лицето не е съдимо. Кандидата също минавал и на медицински преглед по местожителство, установявало се медицинското състояние и дали има „чист арийски вид”. Интересно е да се отбележи, че лицето трябвало да има добро състояние на зъбите, защото при далечно плаване нямало да има зъболекар. Ако новобранецът бил признат за годен, той бил длъжен да се обърне към местния военен окръг (Webrkreis), там той бил подлаган отново на медицински преглед, завършвал формалностите, необходими за приемането във ВМФ. Тези толкова високи изисквания били снижени през 1941, вследствие на големите загуби понесени от Ubootwaffe, което дало възможност на повече хора с по-ниски характеристики да бъдат приети. В конкурентната борба за младите хора, била широко използвана пропагандата, успехите на командирите на подводници широко се рекламирали, а командирите героизирали. Като например акцията на командира на U-47, капитан Прийн в самото сърце на Кралския военноморски флот, Скапа Флоу. Издания като „Signal” и „die Kriegsmarine”, редовно публикували снимки на подводничари и техните подводници, разказващи за техния героизъм в борбата с врага, за романтиката на военноморската служба. През 1944 година, бил прожектиран и филма „U-Вествард”, „Подводните лодки отиват на запад”. Филмът има огромен успех, и накарал хиляди да се запишат в редиците на Ubootwaffe. В очите им перспективата да служат там била за предпочитане вместо да отидат на Източния фронт.
Естествено болшинството от доброволците, флота черпел от крайбрежните територии на Северна Германия, от жителите на градовете Кил и Хамбург. Статистиката показва обаче, че болшинството от екипажите на подводниците идвали от Саксония, тоест Централна Германия. В религиозно отношение преобладавали протестантите. Неголяма част от подводничарите имали аристократичен произход, главно от средите на офицерството. Младият човек започващ службата си във флота от матрос, в най-добрия случай можел да достигне до боцман или старши боцман. Боцманите служели 12 години. Най-амбициозните завършвали службата си като старшини, т. е, служели също 12 години. Офицерският състав, получил сериозно военно образование, служел не 12, а 25 години. Към офицерите се проявявали повишени изисквания – физическо и интелектуално развитие, морално-политическа подготовка. В годините на войната възрастта сред офицерите — подводничари била около 20, а най-възрастните били на 27 години.
От изложеното до тук се вижда, че изискванията за постъпване в подводния флот били високи. През цялата война Ubootwaffe не надхвърлило 40 хиляди души. Трябва да се отбележи, че върхушката на Райха не слага в своите главни приоритети службата в подводния флот. Високите изисквания към кандидатите поддържали на висота професионализма и елитарността на това военно формирование. Командването всячески култивирало у своите подчинени гордостта от принадлежността към едно сравнително малобройно, известно със своята елитарност формирование. Самите подводничари носели на лявата страна на пилотката емблема, която повечето случаи била тази на подводната лодка на която служел подводничаря. За пример „герба” на подводница U-96 бил риба меч.
Обучение
Подготовката на подводничари започва през 1933 година в Кил, и официално се занимавало с подготовка на офицери в борбата с подводниците. В действителност там се подготвяли офицери подводничари. Това бе разказано в предишната глава за това няма да се спирам отново. През 1935 година е сформирана Unterseebotflotille 1 Wedigen. Подводниците U-1, U-6, U-7, U-12 били записани като учебни в учебния център на подводния флот в Нойщат. След формирането 1-ва флотилия в допълнения на теоретическите занимания, се провеждали и практически. Дьониц пише, че главната му цел освен да ги подготви в максимално близки до бойните условия, той искал и да създаде у подводничарите преданост към дълга им. По време на войната те се проявили като самоотвержени и верни на своя дълг и страна бойци. Известен е един случай в американски лагер за военнопленници, подводничар предава на врага важна информация, още същата нощ той е убит от свой бивш приятел и „колега”, историята получава голям резонанс, Дьониц награждава подводничаря изпълнител на наказанието. Трябва да се отбележи обаче, че германските подводничари в болшинството си не са били националсоциалисти. Дьониц не допускал на борда на подводниците политическите офицери. Въпреки невинаги добрата си дисциплина, подводничарите винаги с желание и целеустременост изпълняват своите задължения. Подводният флот растял стремително и през 1937 бил създаден още един център за обучение, известен като Unterseebootsschule. Към 1939, числеността на Unterseebootsschule нараснала двойно. И била създадена Unterseebootsschulehrdivision, която се намирала в град Пилау. След 7 месеца била създадена и втора учебна дивизия. Едновременно всяка от тези дивизии подготвяла по 4000 курсанти. Към всяка от тези учебни дивизии била приписана по една флотилия подводници – към 1-ва учебна флотилия била 21 флотилия, а към 2-ва учебна дивизия била 22 флотилия. Към началото на войната курса на подготовка продължавал 6 месеца, ако не се счита предварителната общо флотска подготовка. През време на войната продължителността на обучението постоянно се скъсявала, докато накрая станала 2 месеца. Дори били известни случаи, когато подводничари изобщо не били получили подготовка.
Подготовка на старшините (унтерофицери)
Още към края на ПСВ, се появила нужда от по-задълбочена подготовка и по-внимателен подбор на кандидатите за старшини. Към 1935 г. това вече били професионални военни, подписващи договор за 12 години служба. Отбраните матроси, получавали допълнителна подготовка от три до десет месеца в школите за младши военноморски командири. За това тях ги насочвали към учебния център във Фридриххорст. Трябва да се каже, че болшинството от старшините били толкова опитни колкото и офицерите в Крийгсмарине, благодарение на това обучение. Курсантите изучавали военноморска теория, учели се и на обикновена пехотна тактика, със спорт и морска практика. Обучението като пехота било нужно, за да се усвои строевата подготовка нужна при парадите. През 1935 г. във Везермунде бил открит втори учебен център за подготовка на старшини. Получил наименованието Mаrinenunteroffizierlehrarbeitung 1 и Mаrinenunteroffizierlehrarbeitung 2. През 1938 било открито още едно училище за обучение на унтерофицерския състав.
Подготовка на офицерите
Стандартният курс на подготовка на офицерите подводничари започвал с петмесечно изучаване на общотеоритическите дисциплини. Кандидатите за офицери се събирани на двудневен сбор в Данхолм, където показвали нормите на физическата подготовка нужна на един бъдещ офицер. Нормите били сурови, на този етап отпадали една четвърт от кандидатите. Впрочем кандидатите имали възможност да повторят отново изпита. В съчетание с теорията следвало четиримесечно плаване на тримачтова барка. Адмирал Редер приветствал вербуването на кадри от търговския флот. Впрочем от него идват едни от най-известните подводни асове - Гюнтер Прийн и Хайнрих Блейхродт. Кандидатите преминали тези два етапа получавали званието „Seekadet”, след това постъпвали на подготовка на надводен кораб, обикновено крайсери. Кадетът взимал участие в плаване в различни части на земното кълбо. Този етап продължавал средно 9 месеца. Това било изключително важно за подготовката на един подводничар. Дьониц многократно изтъква колко е необходимо един подводничар да е служил и на надводния флот, така той би имал по-голяма широта на тактическата си мисъл. След завършването на този етап, кадетът постъпвал за 7–месечно обучение във военноморската академия в Мюрвик. След завършването, той ставал „фенрихаим-цур зее“. По време на подготовката в Мюрвик, изучавали военноморското оръжие и тактика. След теоретичната част следвал 6 месечен поход и той вече ставал „обер-фенрихам”. Под това звание те служат 3 години, след това били представяни за званието „лейтенант цур зее”. Инженер-механиците също учели в Мюрвик, но се наблягало на техническите дисциплини. Те имали общо 11 месеца практика. След това им се давало званието лейтенант–инженер. Офицерът подводничар преминавал и 12 седмично обучение на специален тренажор, имитиращ атаки на конвои. За да премине на следващия етап, той трябвало да изпълни 15 успешни атаки на „конвои”. Накрая той извършвал плаване на някоя от подводниците от учебните флотилии (да не бъркат с флотилиите на учебните центрове), такива флотилии имало две - 23 – та в Данциг и 24 – та в Готхафен. Точно тук те постигали на практика изкуството на торпедните атаки.
Съществували следните флотилии за обучение извън споменатите до сега - 9-та в Пилау, за управление на подводница в море, 20-та в Пилау, тактическа подготовка на офицери, 25-та в Данциг, торпедни атаки, 26 – та, торпедни атаки, 27-ма, тактическа подготовка. В допълнение на казаното до тук бъдещия екипаж на една подводница няколко седмици преди официалното спускане на вода се запознавал с кораба. Екипажите по правило били комплектувани от ветерани и „новаци”. Срокът на изпитания бил по правило не по-дълъг от две – три седмици. След това се провеждал курс за подготовка на екипажа в максимално близки до бойните условия. При този етап загинали 856 човека и 30 подводници. След този етап подводницата и нейния екипаж се считали за боеви „Frohtreif“. Както се вижда подготовката била тежка и продължителна, но на нея се дължат до голяма степ големите успехи на подводничарите през войната.
„Знанията, придобити през тази година на интензивни учения, когато екипажите работеха до изнемога, до предела на възможностите си, станаха основата“ - така пише един подводничар през 1957 година, един от първите подводничари във Флотилията „Ведиген”.
Библиография:
Франк, Волфганг, Вълците на адмирала, София, 2010
Иванов, В. Солдат на фронте №11, екипажи германских субмарин, Белорецк, 2006
Дьониц, Карл, 10 години и 20 дни т. I и II, изд. Атика, София, 2010
Уиллямсон, Гордон, Волчый стаи, Москва, 2008
