Василий Веденеев
"Тайните на Третия райх"
За разлика от омаскарения заради това, че се е оженил за проститутка бивш военен министър фон Бломберг, генерал-полковник барон Вернер фон Фрич, който е главнокомандващ на германските сухопътни сили, се ползва в офицерските кръгове с голяма популярност. Назначаването му за военен министър е прието с въодушевление от офицерския корпус и генералитета. Това обаче никак не устройва нацистката върхушка, тъй като фон Фрич вече се е осмелил да възрази на фюрера.
Пo принцип, уж няма нищо криминално във факта, че командващия сухопътните сили възразява на вожда - други също се осмеляват да спорят понякога с Хитлер, но въпросът е в това за какво са спорили и с какво не са съгласни. Фон Фрич, отдаден изцяло на военната кариера, не приема хитлеровата идея за водене на нова тотална война за тотално господство. Генерал-полковникът споделя опасението на вече бившия военен министър, че Германия отново може да бъде сполетяна от военна катастрофа, ако разпали още една европейска война. По дълбокото убеждение на фон Фрич, този път провалът ще бъде още по-ужасен от кошмарното рухване от 1918 година, когато германците са принудени да преглътнат унижението на Версайския мирен договор.
За разлика от фон Бломберг, за барон фон Фрич е доста сложно да се намери нещо, което го опорочава. Той има добро служебно досие, ползва се от заслуженото уважение на армията и е стар ерген, който след скандалното произшествие с фелдмаршала започва старателно да избягва контакти с жени.
Барон Фрич е роден на 4 август 1880 година. Влиза в армията осемнадесетгодишен, а на двадесет и една е поканен във военната академия. Винаги спретнат, старателно избръснат, с акуратно подстригани мустачки и с монокъл, баронът се интересува само от армейския живот, без да се замесва в политиката. Той се въздържа от критика на нацизма, но винаги подчертава, че въоръжените сили съществуват, за да пазят мира и добросъседските отношения с Русия. По негово мнение германската армия и страната като цяло едва ли някога ще бъдат подготвени да водят кръвопролитната война, в която иска да ги замеси Хитлер.
Предложението да бъде назначен на мястото на ловко отстранения и компрометиран от нацистките спецслужби военен министър е не друго, а хитър отвличащ маньовър от страна на вожда на НСДАП. Добре усвоил правилата на мръсната политическа интрига и умело използвайки я за своите интереси, Хитлер печели червени точки пред офицерския корпус и генералитета, като на думи вземал под внимание пожеланията и интересите на военното съсловие.
Да, фон Бломберг се справял със задълженията си повече от задоволително, вярно, не го обичали, но го приемали за професионално подготвен и напълно достоен генерал. Колко жалко, че се подхлъзнал така лошо и скоропостижно се оженил за някаква си уличница. Но пък ето, фюрерът не поискал никакво наказание за него - фелдмаршалът сам решил да постъпи според законите на офицерската чест. И сега, когато министерското кресло е свободно, загриженият за въоръжените сили Хитлер предлага възможно най-приемливата за военните фигура, едва ли сред висшите офицери има по-достоен кандидат за поста от барон фон Фрич?!
Но в тесен кръг фюрерът, без заобикалки, казва на „верния Хайнрих":
- Искам главата на Фрич на тепсия, но не желая смъртта му.
- Разбира се, мой фюрер - кимнал Химлер.
- Имаме малко време - злобно изсъскал Хитлер, - да не искаш да подпиша заповедта за назначаването му?!
- Ще успеем, мой фюрер - уверил шефа си главатарят на „Черния орден", - макар и да има основание, според някои източници, да се смята, че изобщо не е бил сигурен в това.
И подчинените на Химлер спазвайки свръхсекретност, хукнали да издирват компромат срещу барон фон Фрич, така че с един удар да „изхвърлят ездача от седлото", както буквално няколко дни преди това повалили фелдмаршал фон Бломберг. Химлер и Хайдрих са обезсърчени от безупречно скучния живот на барона, но началникът на Гестапо Мюлер уверил ръководителите на РСХА, че ще бъде намерен компромат.
- Ако не намери нищо - казал райхсфюрерът на СС след беседата с Мюлер, - ще го изфабрикува.
- Няма значение - отвърнал Хайдрих. - Стига да изглежда правдоподобно и да не предизвиква съмнения, че е лъжа. Веднъж да гръмне, пък после кой ще пита?!
Минават няколко дни на мъчително очакване и накрая върху бюрото на Химлер се появява папката с дългоочакваните документи. След като се запознава със съдържанието, „верният Хайнрих" се обажда на командващия авиацията Гьоринг. Двамата вече са вярна и надеждна комбина в борбата срещу генералите на райхсвера. С помощта на Гьоринг, който навярно се е досещал какво става в действителност, е свален военният министър, а сега дошъл ред и на Фрич.
- Трябва заедно да отидем при фюрера - казал шефът на РСХА. - Всичко е готово.
След няколко минути Гьоринг се обажда, за да каже, че Хитлер е готов да ги приеме.
В райхсканцеларията веднага ги допускат в кабинета на фюрера. Вождът на националсоциалистическото движение стои край бюрото си:
- Какво имате да ми съобщите?
- Опасявам се, че ще ви огорчим, мой фюрер - унило започва Гьоринг, осъзнавайки всъщност какви новини очаква от тях Хитлер. - Райхсфюрерът ми показа едни документи... едно много неприятно нещо, което преди три години е успял да потули, но сега... цялата история може да изплува и...
- Престанете да мрънкате - рязко го прекъсва канцлерът, - говорете по същество.
В отговор главатарят на „Черния орден" отворил папката, в която се съдържало полицейското досие на барон Вернер фон Фрич. Според доклад на полицейски патрул, през 1935 година генералът е задържан от стражари на Потсдамската гара. На всички е известно, че гарите гъмжат от крадци, проститутки и хомосексуалисти, а Потсдамската е едва ли не запазена територия за хора с извратени сексуални наклонности. Без да разберат кого са задържали, в първия момент полицаите уличават барона в непристойна хомосексуална връзка с неназован в протокола младеж, за да се избегне огласяване на случая в пресата. Така че, преди три години на генерала е предявено обвинение по съответния член от наказателния кодекс, но заради безупречната му служба се смилили над него и оттеглили обвинението. Сега обаче има подозрения, че някои журналисти са се добрали до тази история и след като фон Фрич стане военен министър, има опасност да избухне нов скандал, още по-дискредитиращ държавните органи, отколкото женитбата на фелдмаршал фон Бломберг. Всички ще започнат да питат - какви скрити пороци ще открият на следващия кандидат за поста на военния министър?
- Това истина ли е? - присвил очи Хитлер.
Фюрерът си давал сметка, че няма право на пропуск.
Тогава Гьоринг, привидно смутен, напомнил, че хомосексуализмът е „на мода" в немската армия в началото на века, както самият фюрер навярно знае. Ето, покойният глава на щурмовите отряди, бившият армейски капитан Ернст Рьом е обратен и мнозина от неговото обкръжение носили на душата си греха на содомията. Нима фюрерът неотдавна не е призовавал, без да крие справедливия си гняв, веднъж завинаги тази проклета мерзост да бъде изгорена с нажежено желязо от снагата на немското общество?
При споменаването на Рьом Хитлер леко се намръщил - все пак някога с него били приятели и той е задължен за много неща на Ернст. Между другото, шефът на СА отдавна е на онзи свят, а на Химлер трябва да се отдаде дължимото. Хората му отлично разиграли картата на ергенството на барон фон Фрич и почти пълното отсъствие на връзки с жени. А щом няма връзки с противоположния пол, следователно има или може да има, влечение към своя собствен! Много сполучливо измислено.
Когато разбира в какво го обвиняват, генерал-полковник фон Фрич е потресен до дъното на душата си. Той настоява за среща с фюрера, за да защити доброто си име и да се оправдае, но Хитлер упорито отказва да го приеме. Баронът рязко отрича и ареста на Потсдамската гара, и познанството си с хомосексуалисти, и изобщо принадлежността си към това сексуално общество. По думите на фон Фрич, той никога не се е занимавал с педерастия, нито се е интересувал от подобни извращения.
Въпреки това е назначен офицерски съд на честта, пред който генерал-полковникът трябвало да даде обяснения за своето поведение, което опорочава честта на германския офицер. В крайна сметка, след рязко по форма отричане на всички повдигнати обвинения, офицерският съд на честта оправдава барона, но с йезуитската формулировка „за недоказана вина". Сред армейските офицери и генерали вече не са малко хората, които са членове на НСДАП или открито поддържат нацистите.
Така на 4 февруари, само седмица и половина след бързото и съкрушително падение на фон Бломберг, кандидатът за поста на военния министър генерал фон Фрич си връчва оставката на канцлера.
Фюрерът остава много доволен от свършеното в Главното управление на имперската сигурност (РСХА). Гьоринг и Химлер ликували - замисълът им минал по мед и масло. През същия месец февруари барон Константин фон Нойрат - член на партията и СС - е сменен на поста министър на външните работи от видния нацист Йоахим фон Рибентроп, а баронът е назначен на синекурната длъжност президент на тайния съвет, специално създаден от Хитлер съвет на министрите, който се занимава с външната политика, но който на практика никога не е функционирал.
На 11 август 1938 година, когато всичко вече изглежда решено и направено точно както го е поискал Хитлер, фюрерът внезапно сменя гнева си с милост и публично реабилитира генерал-полковник фон Фрич. За Потсдамската гара и хомосексуализма повече никога не става дума.
Желаейки едновременно хем да запази фон Фрич за в бъдеще, хем да го остави в трета глуха, Хитлер предлага на барона да избере да служи като военен съветник при генерал Франциско Франко в Испания или да приеме поста на военен аташе в Южна Америка. За учудване на нацистите, баронът учтиво отклонява и двете предложения, като заявява, че мястото му е да служи в Германия. Това изобщо не се харесало на Хитлер.
Една година по-късно - през август 1939 година - фон Фрич става командир на 12-и артилерийски полк, базиран в Източна Прусия. На практика това е сериозно понижение, баронът е командвал този полк преди много години, но фон Фрич не изказва ни най-малко недоволство. И така, като командир на строева войнска част той взима участие в Полската кампания и загива в бой при подстъпите на Варшава на 22 септември 1939 година. Случайна ли е неговата смърт или самият той е предизвиквал смъртта си, предчувствайки, че всичко това няма да свърши добре, дали това не е замаскирано убийство - още една от тайните на Третия райх.
Фелдмаршал фон Бломберг надживява своя събрат по нещастие с шест години. След поражението на Германия той се озовава на подсъдимата скамейка в Нюрнберг. Сърцето на стария фелдмаршал не издържа и той умира в затвора.
Барон Константин фон Нойрат е заемал в Третия райх различни високи постове, получава чин обергрупенфюрер от СС, разработва и осъществява планове за етническо прочистване и германизиране на Чехословакия. През май 1945 година е арестуван от съюзническите окупационни власти, по-късно нюрнбергския трибунал го осъжда на 15 години, но през 1954 година е освободен от затвора Шпандау. Последните си дни баронът прекарва в град Айнцвайнинге, където умира две години по-късно.
Това е историята на някои от действащите лица от „протоколите на Хосбах", но в нея остават още множество неразгадани тайни.
