В този текст ще се опита да бъде разрешен въпросът за съдбата на Зимната война (1939-1940) г. като поражение или като успех за СССР. Защото от всички периферни войни на Втората световна едва ли има друга с толкова ожесточено противопоставяне и оттам – с толкова неясен изход. Наистина, Гражданската война е доста по-жестока, предвид и че воюващите са един народ. Японската кампания в Китай пък оставя огромен брой човешки жертви и сред цивилното население, огромен дори и за мащабите на Азия. Но нито в Испания, нито в Китай противникът е срещал такава съпротива, която да го стъписа дотолкова, че да го принуди да променя плановете си и да се движи според обстановката.
Наистина, ние едва ли някога ще можем да открием истинските мотиви на Сталин и на съветското правителство към началото на войната и да открием нещо над плана-минимум (който и се е осъществява) – осигуряване на безопасността на Ленинград чрез отдалечаване на границата. Но оттам нататък всяка хипотеза има своите основания, доколкото косвените податки за други намерения са налице и при това доста убедителни. Така например Ленинград, въпреки своето имперско наследство, все още е град със столично самочувствие и традиции, който начело с всемогъщия Жданов бързо израства практически до втора столица на СССР.1 Разбираемо е, че в този случай безопасността на града в случай на евентуална инвазия на Германия през Финландия би била сериозно застрашена, може би дори отхвърлена като възможност. Едновременно с това трябва да отчитаме, че едната цел на съветското правителство – безопасност на брега на Нева – не може да изключва и някакъв по-мащабен план, който да визира Финландия въобще. Или каква по-голяма защита против нападение през Финландия от контрола над самата страна? За това може да ни говори от своя страна създаването на марионетното Терийокско правителство на Финландската демократична република (призната само от СССР и подчинените му Монголия и Тува) в самото начало на войната. Наистина, това правителство оставя поле за размисъл с какви цели СССР е възнамерявал да го използва? Защото когато говорим за „болшевизацията“ на Финландия, ние можем да вземем за пример или прибалтийските държави (т.е. директна анексия), или държавите от Източна Европа след ВСВ (т.е. марионетен режим) или, съвсем невероятно, но трябва да се изброи, приятелско правителство от африкански тип, което се кълне в социализма, докато някой не предложи повече.
За разлика от Прибалтика Финландия представлява стратегически важна точка и за Западна Европа – от една страна контролирането ú застрашава пряко Швеция с нейните запаси от желязна руда и Норвегия. С други думи контролът върху един плацдарм към Скандинавия силно ще повреди на отношенията на Сталин едновременно с Германия, която се нуждае от скандинавските ресурси и позиции в битката за Британия, и на Франция и Великобритания, над които все по-силно така би надвиснал германо-съветският пакт. Обратното, подчертаната неангажираност на СССР в Скандинавия оставя пространство за дипломатическо маневриране и в такъв случай дори той да беше спечелил безкомпромисно войната, едва ли щяхме да видим нещо много по-различно във Финландия от нашата собствена съдба след 1944 г.
Така изброените причини не позволяват да се смята, че под „болшевизация“ на Финландия трябва да се разбира „балтийски сценарий“, нито дори подклаждане на световна революция, поне не и в смисъла от ранните години на съветската държава (което се случва в Унгария и в Бавария), а в една качествено по-различна и по-гъвкава съветска дипломация. Авторитетът на победител над нацизма и военното присъствие ще позволят на СССР да приложи този (макар и провалил се във Финландия) подход в Източна Европа и така да построи социалистическия лагер, а по-късно и да опита да го разпростре на световно ниво.
Що се отнася до гледната точка на самата Финландия, на пръв поглед позицията може да бъде еднозначна – защита на държавния суверенитет от чуждестранна инвазия. Едновременно с това обаче Финландия се явява един от най-последователните участници в движение в Западна Европа, което, макар и неорганизирано, можем да наречем „кръстоносен поход срещу болшевизма“.2 Все пак за разлика от Испания например, финският „кръстоносен поход“ има традицията на бялото движение, на самата гражданска война, руската и финландската. Победата на белите във Финландия създава усещането за страната като крепост срещу болшевизма. В това отношение не трябва да се пропуска и фигурата на маршал Карл Густав Манерхайм, шведски говорещ аристократ, която става обединителна и дори, бих казал, представителна за Финландия в този период.
В този смисъл Финландия като тип се доближава до Втората Жеч Посполита и до Пилсудски, с органична омраза към болшевизма и поради това гледана с доста по-голямо доверие от западните държави, които, особено след Гражданската война в Испания, споделят този болшевишки страх.3 Поради това зимната война изключително много повдига авторитета на Финландия и в края на краищата ú осигурява нужната международна подкрепа, която да позволи страната да се раздели с една малка част от територията си (макар и стратегически важна), но да не попадне под окупация или марионетно правителство.
Наистина, трудно е да се гадае „какво би станало, ако“, но по усърдието, с което СССР „лобира“ за ФДР и изгражда социалистически институции на новата държава, включително и на силови структури4, можем да заключим, че тук съветското правителство възнамерява да прибегне до един смесен подход на „тоягата и моркова“ между пълната подчиненост на марионетното правителство и някои дребни териториални поправки в полза на СССР от една страна и от друга, значителни териториални отстъпки в Карелия и финансова компенсация.5 Този подход по-късно ще видим и в Румъния и дава възможност на СССР едновременно да удовлетвори своите териториални претенции и, не без помощта на пропагандата, да не накърни своя ореол на освободител на трудещите се.
Въобще в тази война с особен размах се използва месианската идея на Червената армия като носител на спасение на трудещите се, а съветските войници са представени като галантни рицари на тази благородна идея за международна класова солидарност, дори, бих казал, изглеждат вежливи6. Подчертава се идеологическият характер на войната, която не се води срещу Финландия, а срещу „белофините“7. Разбира се, съветската пропаганда не пропуска да подчертае паралела главно за сплотяване на самото съветско общество, не съвсем убедено във финландската военна заплаха за СССР. После, лозунгът за „белофините“, също както и този за „панска Полша“ е аналог на „Победа будет за нами!“ – така, както белите и помешчиците са разгромени в СССР, „где так вольно дышит человек“, така това и ще се случи в окупирана от „военщината“ Финландия.8
Впрочем, това политизиране на врага с пълна сила важи и за другата страна – изключително рядко във финландската пропаганда ще се срещне „руснак“ или дори „съветски“. Тук ролята на Злото заема „политрук“-ът като единствен виновник за войната и при това враг не само на Финландия, но и на самите руснаци9, дори и на съвсем ниско, бих казал, битово ниво10. Това идва да наведе на мисълта, че икономическите проблеми в СССР, особено що се отнася до стандарта на живот, въпреки известното подобряване, все още са достатъчно чувствителни за съветското общество, за да бъдат въведени в употреба от Финландия11. За да влияе още повече по този начин, Финландия прибягва до комбиниран подход между съблазън12 и скрита заплаха13. Отличителен белег на този род пропаганда е директното заобикаляне на ръководството като някакъв орган, който представлява съветския човек, и личното обръщение14. Този прицел на финландския информационен снайпер в средния ешелон от съветското ръководство се оказва и най-големия пробив на Финландия в тази война и така изпраща ясно послание до Запада, наблюдаващ експанзията на нацизма и болшевизма. Накратко – към съветския войник „Можеш да избягаш от това!“, а към западните дипломати „Можете да попаднете на това!“15. В тази ситуация особено добра услуга на финландците прави точността на снайперите и зимата, които отнасят голям брой съветски войници и допълнително понижават бойния дух на Червената армия16.
Любим герой на финландската пропаганда е съветският нарком на външните работи (Коктейл „Молотов) като символ на коварството на съветското правителство17. Трябва все пак да се има предвид, че е минало съвсем немного време от подписването на пакта Рибентроп-Молотов и от нападението над Полша и в този случай пропагандата не е насочена към собствения народ, както в СССР, а по-скоро към дискредитиране на съветското ръководство зад граница. В това отношение самият народен комисар по външните работи помага за изграждане на силно негативен образ на своята личност. С неговото име се свързват „коктейл Молотов“ - бутилка със запалителна смес. Евтиното и унищожително оръжие всява ужас в редовете на Червената армия и се сдобива с мрачна слава и широко приложение в конфликти от различен мащаб - от Втората световна война до граждански безредици. Друго приложение на името на Молотов се свързва с т.нар. Хлебни кошници - ротативно-разпръскващи се бомби18 - страховито оръжие, при което бомбата се завърта от центробежната сила във въздуха и разпръскващо 60 по-малки на голяма площ19. В отговор на обвиненията от финландска страна Молотов заявява, че това представлява хуманитарна помощ за гладуващия финландски пролетариат. Подобно заявление се оказва смъртна присъда за положителния образ на Съветския съюз зад граница, „увенчан“ с ореола на цинизма. Образът на съветската дипломация се приравнява до този на германската в светлината на нападението срещу Полша („Договорите с тях не струват хартията, на която са подписани“, ако се спрем на Бисмарк). Пропагандата постига целта си и Финландия се сдобива с ореола на Давид, изправил се срещу съветския Голиат – сюжет, който винаги печели симпатии , особено в силно религиозните САЩ.
Друг любим персонаж и от двете страни на барикадата е линията Манерхайм, сдобила се с почти легендарен ореол. Тя е разположена на „вратата“ на Финландия към Съветския съюз, буквално срещу Ленинград, линията Манерхайм. Травмата на калните, слабоукрепени окопи на Първата световна война поражда истински култ към тези линии в междувоенния период – „Мажино“ във Франция, „Манерхайм“ във Финландия, „Зигфрид“ в Германия, „Метаксас“ в Гърция, подземният град в Мали Зворник, Югославия. Поради това не е чудно, че линията Манерхайм става място, сходно у нас със статут на Шипка, от което нататък „on ne passe pas!“20. Съветската пропаганда, разбира се, не пропуска да се подиграе на това предоверяване на Линията (което впрочем присъства и при Мажино, и при Зигфрид, и при Метаксас и т.н.), но трябва да се отбележи, че в същото време е и силно желание на съветското ръководство, което желае като придобие финските укрепления всъщност да защити Ленинград21. По ирония на съдбата тази тежка война за линията настъпва малко преди Битката за Франция, края на линията „Мажино“, а след нея и на другите подобни укрепления.
Друг характерен момент от пропагандата, от който съветското командване си прави съответните изводи и който може би дори спечелва войната на СССР (в частност при Сталинград) е широко използване на снайпери като средство за компенсиране на превъзхождащия брой в жива сила.22 Финландците максимално използват терена и климата за да ликвидират съветските войници. Несигурността кога и кой ще бъде застрелян подкопава психологически съветския войник. В същото време се завръща и практиката от Първата световна война на грижливо култивиране на герои от особено успешните бойци (в частност Симо Хяюха, с прякор Бялата смърт, 505 потвърдени убити). Това героизиране СССР ще възприеме и ще го разшири по мащаб, създавайки такива примери за героизъм буквално от нищото или като ги моделира по свой вкус.23
Разглеждайки идеологическата и пропагандната страна на Зимната война от 1939-1940 г. можем да достигнем до двояк извод. От една страна Финландия успява, макар и с цената на тежки жертви, да се опази независима. Да, военно тя е победена и принудена да подпише мирен договор като отстъпи територии, вкл. и така важния Карелски провлак. Но въпреки това тя успява да запази своята независимост не само от СССР като субект в международните отношения, но и като модел на устройване на обществото. И предвид, че този модел, както видяхме, се провали, можем да смятаме Зимната война за победа за Финландия.
В същото време Зимната война учи СССР на нови похвати във воденето на война24, на нови измерения на пропагандата, на военното дело. Затова, както беше отбелязано по-горе, спокойно може да се смята, че именно пораженията в Зимната война донесоха на СССР победата във Втората световна.
И така Финландия спечелва Зимната войната благодарение на своето умение, ентусиазъм и умело използване на пропагандата в различни посоки, докато СССР си запазва правото на победа за малко по-късно.
1Жданов: неразгаданный сфинкс Ленинграда. Часть Третья
2Xosé M. Núñez Seixas, La “Cruzada europea contra el bolchevismo”: Mito y realidad,“ Ludwig Maximilians – Universität München
3Bij bolszewika! – израз на този „болшевишки страх“ е лишаването от човешки образ на комуниста (например), целящо да внуши, че какъвто е той отвътре, такъв е и отвън. Впрочем, този подход с пълна сила се използва и от отсрещната страна - Бит на линии Маннергейма. - http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fa/Bij_Bolszewika.jpg и http://s4.stc.all.kpcdn.net/f/12/image/08/58/7705808.jpg
4Формирование и боевые действия Финской народной армии (ФНА) в зимней войне 1939-1940 годов, Сергей Геннадьевич Веригин
5Договор о взаимопомощи и дружбе между Советским Союзом Финлядской Демократической Республикой
6„Принимай нас Суоми-красавица“ - „Раскрывайте ж теперь нам доверчиво половинки широких ворот!“
7Белофин в лесах таится...
8Съветската гледна точка - „Правда“ 27.ХІ.1939 г.
9Политрук хуже врага – карикатурата директно препраща към Чистките, което я прави изключително въздействаща
10Политрук и червеноармеец – може да се разглежда с пълно право като пародия на класическия сюжет в съветската карикатуристика – гладен работник и преяждащ капиталист.
11Материален стимул І и ІІ.
12В плен
13Жители на Лениград!
14Призив към неподчинение
15Бягай от смъртта
16Из общего количества 1,5 миллиона человек, отправленных в Финляндию, потери СССР убитыми (по словам Хрущева) составили 1 миллион человек. Русские потеряли около 1000 самолетов, 2300 танков и бронемашин, а также огромное количество различного военного имущества, включая снаряжение, боеприпасы, лошадей, легковые и грузовые автомобили. - http://bibliotekar.ru/finskayavoyna/21.htm
17„Njet Molotoff!“ Энгл, Елоиз & Паанамен, Лаури, «Советско-финская война. Нападение СССР на Финляндию 1939-1940», «Центрполиграф», 2006
18„Соколы или коршуны?“, Павел Аптекарь
19сп. Popular Science, Юли, 1940 г.
20„Няма да минат!“ - „Mannerheimin linja oli vastus ankara“ (Линията Манерхайм беше силно препятствие) – „Njet Molotoff!“
21„3. Уступка Советскому Союзу следующих районов с соответствующей территориальной компенсацией: островов Суурсаари, Лавенсари. Большой Тютерс и Малый Тютерс и Койвисто, части Карельского перешейка от поселка Липола до южной окраины города Койвисто, западной части полуострова Рыбачий общей площадью 2761 квадратный километр в соответствии с прилагаемой картой.“ - Таннер В. Зимняя война. — М.: «Центрполиграф», 2003.
22Золотарев В. Тайны и уроки зимней войны. 1939-1940, Полигон, СПб, 2000
23Коваленко, А. „Вся правда о Матросове и матросовцах“
24Выступление И.В.Сталина на совещании начальствующего состава по обобщению опыта боевых действий против Финляндии 17 апреля 1940 года
