Видим ли една карикатура, няма да се затрудним да я разпознаем. Виждали сме многократно карикатури в най-различни печатни издания, по телевизията, по интернет, посещавали сме изложби. В действителност тя е едно много сложно явление. Този жанр от изобразителното изкуство представлява тенденциозно социално-критична сатира и подлага на осмиване всякакви социални, обществено-политически и битови явления, реални лица или характерни типове на хора. В него комичният ефект се създава чрез съединяването на реалното и фантастичното, от преувеличаването и заострянето на характерните черти, от неочакваните съпоставки и уподобявания. Карикатурата е изображение, показващо характеристиките на своя обект по опростен или преувеличен начин чрез скици, щрихи с молив или други художествени рисунки. Тя е изкривено представяне на човек или предмет по начин, който преувеличава някои характеристики и прекалено опростява други. Те могат да бъдат или обидни, или похвални, и могат да служат на политически цели, да бъдат рисувани единствено за забавление или за комбинация от двете.


Конфликтите в човешката история са едни от най-старите проявления на противопоставяне на една група хора на друга. Независимо дали обществата се борят за жизнено пространство или за монопол върху важни икономически източници, винаги се стига до момент на остри противоречия, които неминуемо водят до жесток сблъсък.
Уинстън Леонард Спенсър Чърчил – един от най-емблематичните политици в човешката история и една от най-обсъжданите личности на ХХ век. Човек, въплътил в себе си аристократичност, твърдост, свободолюбие и непоклатима решителност – качества присъщи на английския народ. Съвременник на залеза на „стара“ Европа и свидетел на раждането на „Новия свят“, роден след руините на Втората световна война. Това е само един изключително малък фрагмент от същността на този знаменит държавник, чиято биография остава крайно непозната по нашите ширини, а личността му - обвита в много отрицателни митове, наложени от пропагандата. Но преди да бъде разгърната главната част, в която ще засегна темата за това доколко всъщност той е отговорен за трагедията при Галиполи, смятам че е нужна кратка интродукция, представляваща най-важните факти от живота на Уинстън Чърчил, до съдбовната 1915 година.
Потънал в полумрак двор. От едната страна грамада нахвърляни сандъци, а от другата — осветени прозорци на печатница. В дъното дълга ниска барака — може би изоставен склад. Мандалото на вратата е спуснато. Преминали тихо през двора, те прекрачват прага и застават сред мрачната светиня.