СССР

НКВД под ръководството на Л. П. Берия - Разведряването от времето на Берия

Посещения: 12627

Индекс на статията

 

Разведряването от времето на Берия

 

Постановлението на ЦК на ВКП(б) от 17 ноември 1938 година, което осъжда системата от методи на Ежов, довели до огромен брой неоснователни арести и смъртни присъди, развързва ръцете на новия нарком на вътрешните работи. Още през първите месеци на новата си длъжност Берия провежда редица мероприятия за коригиране на най-въпиющите грехове в партийната практика на своя предшественик. Делата не са от най-шумните, но са конкретни - за реабилитиране, намаляване на присъдите и освобождаване от затвора. По своя характер „първото разведряване от времето на Берия" напомня прочутия сталински похват, използван през март 1930 година, когато в „Правда" е публикувана статията на генералния секретар на ЦК на ВКП (б) „Главозамайването от успехите", обвинила за всички „изкривявания" и „грешки" в генералната линия на партията редовите функционери, прекалили с темповете на колективизацията. В случая в грешки и изкривявания се обвинява целият наркомат.

Реабилитирането на някои пострадали е призвано да създаде впечатление за либерализиране на системата, като се изберат нови, различни отпреди механизми за укрепване на абсолютната власт на вожда. С постановление от 17 ноември са ликвидирани печално известните „тройки", създадени по инициатива на Л. М. Каганович през 1935 година, ограничени са правата на Специалното съвещание към НКВД, възстановява се поне илюзията за работеща съдебна система. Репресиите намаляват. Но интересното е следното: в НКВД, където за разлика от другите ведомства отчетността е действително образцова, няма данни за броя на освободените поради реабилитация или преразглеждане на делата, във всеки случай поне в датирания от март 1940 година отчет на заместник-началника на ГУЛАГ старши майора от държавна сигурност А. П. Лепилов.

По този въпрос Лепилов дипломатично пише следното:

„Една от най-важните функции на апарата по отчетността на ГУЛАГ е проверката на законността за задържането на осъдените под стража.

Тази проверка има за цел:

а) да осигури освобождаване след изтичане на наказанието;

б) да се реализират определенията на съдебните органи и постановленията на наркома на вътрешните работи, произнесени при преразглеждането на наказателните дела;

в) да се представят на органите за прокурорски надзор данни за сроковете на незаконно (по едни или други причини) задържане на отделните лица под стража.

Дейността е извънредно трудоемка, тъй като става дума за значителен брой лица. Достатъчно е да кажем, че само през 1939 година поради изтичане на срока или по други причини са освободени: от лагерите - 223 600 души, от колониите - 103 800 души, а през първите месеци на 1940 година - 51 500 души (33 000 от които - от лагерите, и 18 500 - от колониите)."

През първото тримесечие на 1940 година (януари-март) от затворите са освободени 53 778 души, от които:

1)    предсрочно - 3 души (по болест);
2)    предсрочно след излежаване на половината срок - 737 души;
3)    предсрочно поради обща амнистия - 4 души;
4)    поради прекратяване на делата - 9856 души
5)    поради преразглеждане на делата - 6592 души;
6)    поради допълнителни активи - 58 души;
7)    поради изтичане срока на присъдата - 35 782 души;
8)    срещу подписка - 139 души.

Ако допуснем, а имаме основание за това, че 16 328 души са освободени по точки 2, 3, 4, 5 в резултат на „разведряването от времето на Берия", тогава, дори за половин година по този начин да са били освобождавани по 20-25 хиляди затворници, броят на освободените към началото на войната е можел да стигне от 100 до 125-130 хиляди души. А това е вече доста значителен брой, особено като се има предвид, че са били освобождавани офицери, инженерно-технически персонал, пък и просто наклеветени и невинно пострадали хора.

Естествено, изложеното току-що предположение почива само върху анализа за освободените през едно тримесечие. То може да се потвърди или обори само от документи, достъпът до които е, уви, забранен.

Чак до започването на Великата отечествена война от затворите и лагерите се връщат хора, вече смятани за покойници. Да, явлението със сигурност не е масово, тези 16 хиляди освободени през януари-март 1940 година са около 1,5% от общия брой на затворниците, но въздействието върху общественото мнение е огромно. Нека се обърнем към свидетеля от онази епоха, който оставя бегли бележки върху полетата на историческата летопис - писателя, поета, военния кореспондент, галеника на властта, който обаче не престава да бъде критичен към нея. Имам предвид Константин Симонов, който пише (естествено, много по-късно): „С назначаването му Сталин сякаш искаше да призове Берия - човека от Грузия, когото познаваше и на когото явно имаше доверие - да изпълни суровите си, свързани с тази дейност задължения там, където все още не е късно, като коригира извършеното от Ежов.

Защото не бива да забравяме, че освободените между края на 1938 година и началото на войната, бяха освободени по времето на Берия. Те не бяха много, не знам какво е процентното съотношение в другите сфери, но в „История на Великата отечествена война" пише, че точно през онези години са били освободени повече от една четвърт от арестуваните по времето на Ежов. Следователно слуховете, че възстановявайки справедливостта, Берия се е стремял да поправи извършеното от Ежов, не са безпочвени... Началото в дейността на Берия в Москва беше свързано с многобройни реабилитации, спиране на дела и връщане от лагерите на десетки, ако не и на стотици хиляди хора..."

Онова, което е позволено на Симонов през хрушчовско-брежневската епоха, съвсем не е позволено на реално озовалите на свобода. В мемоарите си Κ. К. Рокосовски, маршал и два пъти Герой на Съветския съюз, един от най-известните военачалници през Великата отечествена, освободен точно тогава, не обелва нито дума за своята лагерна одисея. Както през първото, така и през второто разведряване през 1953 година на Берия се пада честта да стане почти анонимен благодетел на освобождаваните затворници. Първия път то е и свързано с факта, че машината на репресиите не може да бъде спряна изведнъж. В Украйна се възцарява H. С. Хрушчов, който на всяка цена има нужда да докаже, че и той е вожд и че срещу него точат ножове кървави терористи от всякакъв ранг.

С идването на Хрушчов само в Украйна и само през периода 1938-1940 година са арестувани 167 565 души. Той обяснява засилването на репресиите с аргумента, че след пристигането му там рязко се активизирало дяснотроцкисткото нелегално движение. Лично Хрушчов се разпорежда неколкостотин души, заподозрени в организирането на „терористичен акт" срещу него, да бъдат репресирани.

Това са данни от документ, подготвен през 1988 година от редица членове на ЦК на КПСС начело с А. Яковлев. Репресиите като метод на политическа борба и терорът като средство за правене на кариера проникват в плътта и кръвта на значително обновеното ръководство на страната, изкатерило се върху костите на своите предшественици.

С право се отбелязва, че репресиите през първите месеци от властването на Берия продължават. Така например на 4 февруари 1940 година (в един ден с Ежов) е разстрелян „несломимият болшевик" Ейхе, разказът за поведението на който по време на следствието, изнесен от H. С. Хрушчов на закрито заседание на XX конгрес през 1956 година предизвиква в залата бурно негодувание срещу инквизиторите. Но самият Роберт Идрикович Ейхе може твърде условно да бъде смятан за невинна жертва. Арестуван през април 1938 година, Ейхе е бил кандидат-член на Политбюро, нарком по земеделието, а преди това - първи секретар на Западносибирския крайком на ВКП(б). Ръцете на този „вожд" са до лактите в кръвта на сибирските селяни и със своята готовност да изтребва човешки същества той едва ли не надминава самия Ежов.

Впрочем, надали можем да твърдим, че с ръцете на своя апарат Берия просто е въздал правосъдие на един от най-жестоките сталински сатрапи. Той самият, също както и другите ръководители - и млади, и „стари" - е имал имунитет към гледките с кръв и страдания. В противен случай сега щяхме да пишем не за наркома, който реформира своя апарат и контролира ГУЛАГ с цел максимална производителност и икономически ефект, а за поредната относително невинна жертва от партийния апарат.

Берия не е могъл да спре репресиите не защото е бил голям злодей, какъвто се опитват да го изкарат H. С. Хрушчов и неговите хора, а заради спецификата на длъжността, която е заемал, и на ведомството, което е ръководел. Но все пак, все пак... През 1939 година за контрареволюционни престъпления са осъдени 63 889 души, 24 720 от които по чл. 58-10 на НК на РСФСР (антисъветска агитация и пропаганда) - член, много обемист по предвидени наказателни мерки - от 6 месеца до 25 години лишаване от свобода или разстрел във военно време.

Вярно е, че през 1940 година съдилищата осъждат 28 894 души, а Специалното съвещание - 42 912. (Понеже в документите не е посочен националният състав на осъдените, можем да допуснем, че между тях има и военнопленници поляци. Но това са само предположения.) Все пак размахът на репресиите през първите, пък и през следващите години, докато Берия е на поста нарком на вътрешните работи, е направо несравним с предишните години. Най-обикновеното сравнение на данните от 1939-1940 година с тези от 1937 — 1938 година говори за радикална промяна в методите и размерите на наказателната политика, провеждана от НКВД.

За съвременния читател ще поясним, че „тройките" са специален извънсъдебен орган, в който влизат един началник на УНКВД, един прокурор и един партиен секретар. Съставът им се утвърждава със заповед на партийния комитет на вътрешните работи. Процедурата е съвсем проста - присъдата се изпълнява въз основа на протоколите от разпитите, съдържащи обикновено признанието на обвиняемия, и обвинителното заключение. На фона на този кървав произвол положението от времето на Берия изглежда едва ли не като апотеоз на правораздаването.

 

X

Right Click

No right click