СССР

НКВД под ръководството на Л. П. Берия - Преследването на Троцки

Посещения: 12623

Индекс на статията

 
Преследването на Троцки

 

На фона на репресиите и безспорното сталинско единовластие, което укрепва в процеса на масовите чистки в партията, фигурата на Л. Д. Троцки, който неуморно се бори със сталинизма от своя „мексикански замък", предизвиква у всемогъщия вожд много силна омраза. Сталин умее да изчаква и да прикрива гнева и раздразнението си. Но както за него, така и за Троцки изходът от дългогодишната борба не може да е друг, освен смъртта на единия от двамата. За ръководителите на НКВД борбата с троцкизма е приоритетна и ако вътре в страната обвинението в троцкизъм е предимно повод за поредна разправа, то на международната арена Троцки и неговите групи, пръснати по цял свят, са реален противник. Във физическото отстраняване на Троцки Сталин вижда единствения начин за ликвидиране на троцкизма като идейно течение. Организирането на операцията по ликвидирането на Троцки е своеобразен зрелостен изпит за съветските специални служби. По този предмет изпит полага и новият нарком на вътрешните работи, който за разлика от своите предшественици успява да го вземе, макар и не от първия път. Лев Давидович е принуден да напусне Европа и тъй катο не успява да получи американска виза (дори след смъртта си, но за това - по-нататък), възползва се от поканата на мексиканския президент Карденас и през 1937 година се заселва в предградието на Мексико Койоакан в една вила, която наема от местния художник Ривера.

Междувременно примката около бившия член на Политбюро продължава да се затяга. През 30-те години загиват седем негови секретари: Глазман, Бутов, Блюмкин, Серлукс, Познански, Климент и Волф. НКВД активно преследва троцкистите. Така например през 1937 година е ликвидиран лидерът на испанските привърженици на Троцки - Андрей Нин. През 1938 година в Париж агентите на НКВД Турк, Коротков и Ейл Таубан убиват секретаря на IV интернационал Рудолф Климент.

В началото на март 1939 година майорът от държавна сигурност П. А. Судоплатов е извикан при наркома на вътрешните работи Л. П. Берия, който му заповядва да го придружи на една важна среща. Срещата наистина се оказва повече от важна. Един от най-успешните ликвидатори от НКВД и наркомът са приети от самия генерален секретар на ЦК на ВКП(б) Й. В. Сталин. Берия буквално от вратата предлага Судоплатов да бъде назначен за заместник-началник на разузнаването в НКВД. Предложението му не предизвиква у вожда особен ентусиазъм и той помолва наркома да го запознае с най-важните според него насоки в разузнавателната дейност. Като посочва, че войната става все по-близка и неизбежна, Берия предлага да се активизира разузнавателната дейност в Германия и Далечния изток и да се изоставят скъпо струващите и слабо ефективни действия против „бялата емиграция", която не представлява реална сила.

Берия смята борбата със силите, които внасят разкол в комунистическото движение, и на първо място с троцкизма, за друго важно направление. Трябва да се премахне заплахата, създавана от троцкистките центрове, което според него може да се реши с един удар - чрез отстраняването, тоест ликвидирането на Троцки.

Сталин, общо взето, се съгласява с оценката му и насочва вниманието си към ликвидирането на Троцки, защото сред последователите му няма фигури, които да заменят Стареца (така НКВД нарича Лев Давидович в шифрограмите си).

Сталин се обръща към Судоплатов: „Вие - казва той - ще трябва да оглавите групата бойци за провеждането на операцията по ликвидирането на Троцки, който понастоящем се намира в Мексико. В случай че акцията премине успешно, Родината няма да забрави нито нейните изпълнители, нито членовете на техните семейства." Участниците в разговора явно разбират, че в случай на неуспех Родината също така няма да забрави престъпниците, провалили тази тъй важна задача на партията, нито членовете на семействата им, които автоматично ще се озоват в графа „ЧСИР" - „членове на семейства на изменници на Родината". Това не се изрича на глас - присъстващите са интелигентни хора.

Когато Судоплатов се опитва да обясни, че не владее испански, Сталин изобщо не реагира. Назначаването е приключило и се искат конкретни идеи. Павел Анатолиевич предлага в Мексико да бъдат изпратени ветерани от партизанската и диверсионната война в Испания. „Това е ваше задължение и партиен дълг - да намирате и подбирате подходящи и сигурни хора, за да изпълните задачата на партията - категорично заявява Сталин. - Ще ви бъде оказана всякаква подкрепа и помощ. Ще докладвате пряко на другаря Берия и на никого друг, но не забравяйте, че цялата отговорност за изпълнението на акцията е ваша. Лично ще трябва да проведете подготвителната работа и лично да изпратите специалната група от Европа за Мексико. ЦК изисква да представите целия отчет за операцията изключително в писмена форма."

Точно навреме от командировка във Франция се връща Ейтингон. Берия „одобрява" идеята той да бъде привлечен в „акцията". Самият Ейтингон без колебание се съгласява да участва в нея. Още на съвещанието при Берия е взето решение, че до Троцки може да се стигне само чрез испански емигранти - участници в Гражданската война в Испания.

Разработват се какви ли не планове. Судоплатов смята, че в операцията могат да бъдат привлечени троцкисти, вербувани от НКВД. Ненадейно резидентът на НКВД майорът от държавна сигурност Орлов (Николски) дезертира, като това е едва ли не единственият случай, когато не се прави опит дезертьор да бъде заловен; причината е в писмото на Орлов до Сталин със заплахата, че усети ли нещо да го застрашава, ще разкрие цялата разузнавателна мрежа на НКВД в Европа и Америка. Тайните, които знае Орлов, са предостатъчно, сред тях има и от най-мръсните. Сталин се разпорежда да го оставят на мира. Дори роднините му, които живеят в СССР, не са докоснати с пръст. Но доверието към агентурата на Орлов е нулево и с основание, защото той е предупредил Троцки за подготвянето срещу него покушение и му е съобщил, че сред най-близките му сътрудници има доста агенти на НКВД.

Ейтингон предлага друг вариант: да се създадат две независими групи от хора измежду агентите, които никога не са участвали в операции против Троцки и неговите привърженици. Първата група трябва да се оглави от Давид Алваро Сикейрос - мексикански художник, личен познат на Сталин, ветеран от Гражданската война в Испания, един от организаторите на Мексиканската комунистическа партия.

Втората група - с кодовото название „Майка" - се оглавява от Каридад Меркадер. Тя е знатна испанска дама, потомка на вицекраля на Куба и на посланик на Испания а Русия. В началото на 30-те години Каридад напуска мъжа си - испански железопътен магнат - и с четирите си деца с преселва в Париж. Със започването на Гражданската война се връща в Испания, влиза в редовете на анархистите и е тежко ранена. Най-големият ѝ син загива - опасан с гранати, той се хвърля под един фашистки танк; средният, Рамон, се сражава в партизански отряд, малкият - Луис, пристига в Москва заедно с децата на други испански антифашисти. Дъщеря ѝ остава в Париж. Нито Каридад, нито Рамон са известни в кръговите на троцкистите. Още през 1938 година Ейтингон решава да изпрати Рамон в Париж, където да се представя за млад бизнесмен, търсач на приключения и бонвиван. За да изглежда екстравагантен, е трябвало да подкрепя материално различни екстремистки организации. През 1939 година и Каридад, и Рамон поемат ангажимента да сътрудничат на НКВД. През септември 1939 година Рамон (подтикнат от агентите на НКВД братята Руан) се запознава със Силвия Агелоф и съпрузите Розмер, които поддържат най-приятелски отношения със семейството на Троцки.

През юни 1939 година Берия за последен път преди заминаването им инструктира Судоплатов и Ейтингон, които тръгват за Париж, за да се срещнат с терористите. На сбогуване им казва да не се притесняват за финансовата страна на въпроса. В Париж Судоплатов се среща отначало с групата на Сикейрос и се убеждава, че тя е достатъчно сигурна, с опит в диверсионната дейност в тила на франкистите. После се вижда с Рамон и Каридад. Тъй като те не са запознати с такива елементарни за разузнавача диверсант неща, като методите за разработка на източника, вербуването на агентура, откриването на наблюдение или промяната на външния вид, Судоплатов заповядва на Ейтингон да поостане един месец в Париж и да ги подготви за каквото е необходимо (Ейтингон дори преизпълнява заръката, като успява междувременно да стане любовник на Каридад).

Подготовката на акцията навлиза в заключителния си етап и Судоплатов се връща в Москва. През август 1939 година за Ню Йорк заминават Рамон и Каридад. Ейтингон с неговите полски документи трябва да остане известно време в Париж: започва Втората световна война и един поляк във Франция може или да бъде мобилизиран в армията, или интерниран. Налага се героят любовник да постъпи в психиатрична клиника, докато магьосниците от НКВД му направят нови документи, с каквито едва ли някой би могъл да го закача: Ейтингон става сирийски евреин, който страда от психично заболяване. Той пристига в Ню Йорк чак през октомври 1939 година и основава в Бруклин фирма за внос-износ, която се превръща в „прикритие" и за Рамон. И така, има вече две групи с различни по състав членове - на Сикейрос с бойците, готови да щурмуват вилата в Койакан, и на Рамон, който с пълна пара експлоатира любовната си връзка със Силвия Агелоф и тихомълком се внедрява в обкръжението на Троцки. Сикейрос разполага с план на вилата, който му е осигурен от Мария де Лас Ерас, агент на НКВД, работеща като секретарка на Троцки до момента, когато я отзовават в Москва във връзка с бягството на Орлов.

В края на 1939 година Берия предлага да се заздрави мрежата от нелегални агенти в Мексико. Той запознава Судоплатов с Григулевич (кодово име „Юзик"), пристигнал в Москва след нелегалната си дейност в Западна Европа. Троцкистите познават Григулевич като човек политически неутрален, а появата му в Мексико е напълно естествена - баща му притежава аптека в Аржентина. Григулевич пристига в Мексико през април 1940 година и по указание на Ейтингон създава третата резервна група за провеждане на операцията в Мексико и Калифорния. Той си сътрудничи с групата на Сикейрос. Същевременно успява да се сприятели с един от телохранителите на Троцки - Шелдън Харт.

По настояване на американските привърженици на Троцки домът му е подсигурен с дебели врати, алармена система и картечници, които да отрязват пътя на евентуалните нападатели. Охраната е засилена. Десетима мексикански полицаи дежурят там денонощно. Хората от „личната гвардия" на Троцки, в която влизат предимно млади американци, произхождащи от средно заможни семейства, може и да са приятни събеседници, но откровено казано, не стават за телохранители. Въпросният Робърт Шелдън Харт, който, между другото, се намира във вилата от 7 април, в крайна сметка се държи не като телохранител, а по-скоро като помагач. Когато призори Григулевич, с когото дежурният в момента Харт се познава, почуква на вратата, той прави фаталната грешка да му отвори и групата на Сикейрос нахлува във вилата.

Около 4 часа сутринта Троцки се събужда от звук, който прилича на картечна стрелба. В първия момент решава, че мексиканците празнуват някой от шумните си национални или религиозни празници. Но както по-късно пише самият Троцки, „изстрелите отекваха прекалено отблизо, тук, в стаята, до мен и над мен, миризмата на барут се засили и се разнесе навред. Бяхме нападнати". Наталия, жената на Лев Давидович, вече е скочила от леглото и го е прикрила с тялото си. Само след миг (това е вече от спомените на Н. Седова) тя го събаря на земята в ъгъла между леглото и стената, той я дръпва до себе си на пода, а тя отново го прикрива с тялото си. Без да издават нито звук и без да помръдват, те лежат така, докато невидимите нападатели обстрелват стаята през прозорците и вратите. Произведени са над 200 изстрела, стотина - по леглото или около него. По-късно по стените и вратите са открити 70 дупки от куршуми. Когато стрелбата приключва, обитателите на вилата се събират в двора и установяват, че няма убити или сериозно ранени. Троцки изтичва навън и забелязва, че всички полицаи са обезоръжени и вързани. Единственият пострадал е внукът му Сева, леко ранен в крака. Охранителят Робърт Шелдън Харт е изчезнал. Полицаите разказали, че били разоръжени и вързани от хора във военни и полицейски униформи, видели също, че американецът не оказал никаква съпротива, но по-късно нападателите го извели, като здраво го държали за ръцете.

Половин час след инцидента на местопрестъплението пристига началникът на мексиканската тайна полиция полковник Салазар (между другото, той също е оставил спомени - Salazar L. A. S. Murder in Mexico. London. 1950). Той е смаян от сдържаността на Троцки, която според шефа на полицията е неестествена и дори подозрителна: дали не става дума за някаква мистификация? „Толкова много нападатели, толкова много изстрели, дори бомби и той е невредим." Офицерът пита Троцки дали подозира някого. „Разбира се - отговаря той, - автор на нападението е Йосиф Сталин, който действа чрез ГПУ."

Води се следствие и сред заподозрените както и преди е изчезналият Харт, а полицията арестува двамата секретари на Троцки. Скоро обаче са задържани неколцина участници в нападението, които признават, че са действали под ръководството на Сикейрос! На 25 юни е открито тялото на убития Робърт Харт. Всички подозрения за мистификация отпадат. Троцки нарежда в чест на загиналия да бъде поставена паметна плоча.

Судоплатов, Берия и Сталин научават за провала на операцията от съобщението на ТАСС (изглежда, че радиовръзката с Мексико е била под всякаква критика). Според Судоплатов покушението се е провалило, защото групата за нападение не е била професионално подготвена за конкретната акция. Ейтингон не участва от конспиративни съображения - той не би се провалил, но в групата на Сикейрос са влизали миньори и селяни с елементарна подготовка за водене на партизанска война и диверсии.

Сикейрос е арестуван на 4 октомври 1940 година, вече след като Меркадер е убил Троцки. Художникът комунист не отрича участието си в нападението през май, но твърди, че комунистическата партия няма нищо общо, че целта не е била Троцки да бъде убит, а „да се предизвика психологически шок" в знак на протест, че той живее в Мексико. Освободен под гаранция, Сикейрос за няколко години напуска страната.

Судоплатов получава отчета на Ейтингон и решава да използва резервния вариант, свързан с Меркадер. След доклада му Берия смята, че трябва да се посъветва със Сталин. Този път срещата се провежда в „близката вила". Сталин одобрява използването на алтернативния вариант и нарежда до Ейтингон да се изпрати телеграма, в която да му се гласува пълно доверие.

Вождът се отнася към провала на поредното покушение доста спокойно, но е твърдо решен да реализира замисъла докрай.

Рамон Меркадер сам се наема да изпълни задачата, като използва навиците си от времето на партизанската борба в Испания. Каридад дава на сина си своята „благословия". Остава да изберат оръжието и в крайна сметка се спират на алпинистки пикел, който може да бъде внесен във вилата незабелязано, а успешният удар да гарантира липсата на картечен шум, което дава възможност човек да се измъкне, без никой да го усети, след края на операцията.

Междувременно романът на Меркадер (под името Франк Джексън) и Силвия Агелоф става достояние на цялото обкръжение на Троцки. Рамон често е канен във вилата на Троцки, той обаче не злоупотребява с гостоприемството на домакините. Въпреки скорошното покушение охраната на Троцки си остава далеч от професионализма. На никого и през ум не му минава да претърсва приятеля на Силвия.

На 20 август 1940 година Джексън-Меркадер донася на Троцки статията си за положението в окупираната от германците Франция и го моли да я прегледа. Двамата отиват в кабинета и след няколко минути оттам се чува сърцераздирателен вик. Като използва, че Стареца се е зачел, Меркадер го издебва в гръб, вади от преметнатото си през ръката палто пикела и нанася на Троцки страшен удар по главата. Но понеже в този момент жертвата се е навела, не успява да я убие на място. Целият в кръв, шестдесетгодишният Троцки напада двайсет и пет годишния си убиец с изненадваща сила. Толкова ловко го поваля на земята, че младежът не успява да извади нито нож, нито пистолет. Охранителите, които дотичват в кабинета заедно с Наталия Седова, се озовават пред кошмарната картина как обленият в кърви Троцки души своя убиец. Но в случая охраната е на висота и започва да удря с дръжките на пистолетите и да рита падналия. Все още в съзнание, Троцки им заповядва да спрат, защото иска да научи кой е изпратил Джексън. Младежът мърмори нещо за майка си, но когато го питат за ГПУ, отрицателно клати глава.

На 21 август 1940 година в 19,25 ч най-големият враг на Сталин умира.

По време на следствието Джексън се държи твърдо и непрекъснато повтаря, че постъпката му е мотивирана от лична неприязън, тъй като Троцки увещавал Силвия Агелоф да не се омъжва за него. Изтъква също, че това била единствената възможност да избегне предложението на Троцки да се включи в терористична организация, поставила си за цел убийството на Сталин.

Първоначалният план предвижда Меркадер да успее тихо да убие Троцки и незабелязано да се измъкне от вилата. Наблизо го очаква колата с Каридад и Ейтингон, но когато във вилата се вдига шум, става ясно, че няма какво повече да се чака. Ейтингон се връща в СССР заедно с Каридад през май 1941 година, непосредствено преди започването на Великата отечествена война.

Берия съобщава на Судоплатов, че е взето решение за защитата на Меркадер да не се жалят средства. Наети са най-добрите адвокати, но въпреки всичко Рамон Меркадер, осъден под името Френсис Джексън, получава 20 години затвор - най-тежкото наказание по законите на Мексико. Условията в затвора, особено през първите 6 години са ужасни. Килия без прозорци, всеки ден побоища. Но след като мексиканските власти не без помощта на твърде приказливата Каридад научават кой всъщност е Джексън, отношението към него се подобрява.

По волята на Сталин участниците и организаторите са удостоени с високи отличия. Рамон Меркадер става Герой на Съветския съюз (е, не получава наградата си от ръцете на Калинин или Берия, а през 1960 година тя му е връчена от председателя на КГБ Шелепин), през 1941 година Каридад получава орден „Ленин", също както и Л. П. Берия, Π. А. Судоплатов и Н. Й. Ейтингон. През 1941 година И. Р. Григулевич е награден с орден „Червена звезда".

Убийството на Троцки може да бъде оправдано или да бъде смятано за поредното „сталинско престъпление" - това зависи от личната позиция на всеки. Но не можем да отречем високия професионализъм на специалните служби, ръководени от Л. П. Берия.

 

X

Right Click

No right click