„Третират ме като диктатор. Но виждали са някога диктатор на балотаж?“ Това е една от т.нар. „малки фрази“ на Дьо Гол, които неизменно намират място във всички сборници от негови цитати“1. Тя бележи много важен етап не само от собствения му път, но и в историята на френската държавност като цяло. На президентските избори през 1965 г. за пръв път гражданите на Републиката получават правото да изразят волята си кого ще натоварят с отговорността да бъде техен държавен глава на преки общи избори. През 1965 г. много неща се случват за пръв път. Кампанията от тази година бележи обрат в отношенията между политиците и малкия екран. От една страна причина за това е забележителното нарастване на телевизионния парк. Далечен спомен са 700 000-те приемника (или само 7% от домакинствата) от 1958 - годината, в която Дьо Гол се завръща на „трона“ и за пръв път се обръща към французите по синия екран, четейки речите с дебели очила (впрочем, по съвет на медийните му консултанти, те са свалени). Седем години по-късно 20 000 000 жители на Хекзагона (или над 41% от домакинствата, а според други данни - дори 45,7%) имат вече 6,5 милиона телевизора.2 Така видимо се подчертава значимостта на телевизионните изяви на политическите играчи. От друга страна благодарение на президента са въведени ясни правила за провеждане на кампанията, които гарантират спазването на принципа на равенство между кандидатите (декрет от 14 март 1964 г.). Не еднократно Дьо Гол е бил наричан „диктатор“. Но какъв е този диктатор, който не само се явява на балотаж, но и осигурява еднакви условия за политическа изява, както за кандидатите на властимащите така и на опозицията. За пръв път всеки от тях разполага с едни и същи възможности да излага своите позиции с еднакъв брой часове (по два часа) в най-гледаното време, разделени на по седем изяви от 19 ноември до 3 декември 1965 г., два дни преди първия тур. В резултат на това изборът на един или друг конкурент се влияе от броя на собствениците на приемници. Нагласите се променят и под прякото въздействие на всяка отделна изява. Всичко това превръща телевизията в едно от най-важните средства за печелене на гласове. Президентските избори от 1965 г. са първите, поставени на сцената на телевизията. Кампанията по американски образец на кандидата Жан Льоканюе въвежда във Франция политическия маркетинг. Голям напредък бележат сондажите на общественото мнение. Жюлиен Безансон по „Европа 1“ и Френският институт за общественото мнение (ИФОП), благодарение на техниката на електоралната „вилица“ обявяват няколко часа преди другите медии поставянето на балотаж на Генерала. Това е първото използване на „вилицата“ в Европа, метод за сондаж, внесен от Съединените щати.3 Предаванията от официалната кампания предизвикват толкова широк отзвук у французите, че в някои театрални зали завесите се вдигат по-късно от обичайното в тяхна полза и дори се инсталират приемници. Например, такъв е случаят с театър Едуард VII или в театър Дьо ла Мишодиер в Париж. Влиятелният всекидневник „Льо Монд“ сочи, че първият наемодател на телевизори в Париж е дал под наем с 65% повече от обичайното. Предаванията се излъчват при откриването на някои митинги. Печатът преписва и анализира пространно изявите на всеки кандидат.
Как се стига до телевизионния дуел Дьо Гол-Митеран? Човекът от 18 юни 1940 г., Освободителят на територията от 1944 г., държавникът, благодарение на когото е потушена кървавата война в Алжир, е убеден, че големите му заслуги към Франция и огромната му популярност сред нацията ще му осигурят победа още на първия тур. Той чака до 4 ноември 1965 г. (или един месец преди изборите), за да обяви своята кандидатура. Бащата на Петата република в началото не вижда в преките общи избори нищо повече от един референдум. „Парадоксално е, че въпреки че владее перфектно използването на телевизията, генерал Дьо Гол отсъства от медийната сцена на първия тур на президентските избори“, а полагащото му се време, е било заместено…с вариететна програма!4 Неговите конкуренти без никакво колебание се възползват от телевизията, благодарение на която едновременно могат да представят предложенията си и да популяризират лицата си. Политическият директор на в. „Льо Монд“ Жак Фове на 7 декември 1965 г. пише: „Едни избори, дори и президентски, не са референдум. Генералът искаше на ги подцени. Днес той си плаща“. Макар че Дьо Гол не го обича, той знае, че е прав5.
Президентът започва кампания едва в последните седмици, когато става очевидно, че няма да надхвърли 50%. Eдва на 4 ноември – денят на Свети Шарл, Генералът решава да сложи край на най-голямото напрежение в кампанията: „Досега, разказва Пиер Льофранк, ние изобщо не бяхме сигурни за намеренията му“. Неговото телевизионно обръщение е записано сутринта в Елисейския дворец в най-голяма тайна. Излъчено е в 20 часа. Той обявява, че ще се кандидатира. „Убеден съм, че сега това е най-добрият начин да служа на Франция... Откритата и масова подкрепа на гражданите ме задължава да остана на поста си, бъдещето на новата Република ще бъде решително осигурено. Иначе, без съмнение, тя веднага ще рухне и Франция ще трябва да понесе – но този път, без никаква възможност за помилване – най-катастрофалното сътресение на държавата, което изобщо е познавала...Така, пред всички народи, историческият избор от декември 1965 г. бележи успеха или отказването от Франция пред самата нея“. „Аз или хаосът“, превежда го печатът от следващия ден6. След сондажа на ИФОП от 27 ноември, който му дава 46,5%, Дьо Гол обявява, че ще направи извънредно обръщение три дни по-късно. В него той говори за риска от завръщането на партиите, за Социалната сигурност и за семейните придобивки, които французите получават от неговите правителства. Отново споменава сближаването с Изтока и излага своите аргументи в негова полза. Генералът обещава на министър-председателя Жорж Помпиду: „Ако трябва да се хапе, аз ще хапя.“7
Що се отнася до съперника му Франсоа Митеран, между 1958 и 1965 г., постепенно се налага като един от главните противници на режима на Генерала и като лидер на „модерната“ левица. През 1964 г. с издаването на книгата си „Постоянният държавен преврат“ той се превръща в безспорен „шампион“ на антиголизма. Силен с аурата си и с продължителната си политическа кариера (11 пъти министър по време на ІV Република), Митеран се готви за президентските избори от 1965 г. Ето защо предната година полага началото на политическата партия „Конвенция на Републиканските Институции“, обединяваща няколко демократически и социалистически клуба. На 9 септември с.г. обявява официално кандидатурата си. На другия ден е учредена „Федерацията на Демократическата и социалистическата левица“. Тя обединява СФИО (социалистическата партия), радикалната партия и клубовете. На 23 септември Франсоа Митеран получава подкрепата и на Френската комунистическа партия: отсега нататък той вече е кандидат на цялата левица.
Най-авторитетният институт за изследвания на общественото мнение в страната ИФОП се обръща към французите с въпрос: „Ако трябваше да избирате на тези избори между следните кандидати, кой би имал най-голям шанс да гласувате за него?“ Между 22-30 септември и 1-2 декември, т.е. три дни преди датата на първия тур, се провеждат шест серии сондажи. Резултатите от тях навеждат на редица заключения, засягащи политическия живот във Франция, като цяло и в частност, отношението към Шарл дьо Гол. Наблюдава се устойчива тенденция на намаляване броя на тези, които биха гласували за Генерала: от 68% в края на септември той спада едва на 43% през 1-2 декември. Така че не е за учудване, че Генералът получава 43,7% от гласовете на първия тур8.
В сравнение с Шарл дьо Гол, съществува тенденция към увеличаване на броя на тези, които биха пуснали бюлетината си за Франсоа Митеран: от 23% в края на септември до 27% в първите два дни на декември. И напълно обяснимо той привлича на първия тур 32,2% от гласувалите. С всичките си заслуги към нацията, които датират още от 18 юни 1940 г., с митологичния образ, в чието създаване има значителен принос, с успешната си работа с медиите и на първо място – с телевизията, Дьо Гол вече не е героят, който само с появата си ще може да пожъне победата. Вече има нови поколения, за които Генералът няма същата историческа значимост, като за неговите връстници. Няма да бъде пресилено, ако се каже, че президентът допуска грешка в преценката на политическото положение, която е плод както на убеждението, че именно той ще бъде избраникът на французите, така и на липсата на достоен съперник в дотогавашния политически живот. Постепенно вече се налага втори водач, който през 1981 г. ще може да стане президент.
В рамките на цитираните проучвания е зададен въпросът за притежаването на телевизор. Отговорите разкриват тясна обвързаност между собствеността на приемници и гласуването в полза на един или друг кандидат. Има драстична разлика между Генерала и водача на левицата. Съответно имащите телевизори, които биха гласували за тях според различните проучвания са 46 за първия (22 окт.-5 ноември) срещу 15 за втория, 40 срещу 15 (6-16 ноември) и 31 срещу 19,5 (17-27 ноември) от запитаните.9 Важен е не само броят на телевизорите, но и способността на отделните кандидати да „боравят“ с малкия екран, да намират подходящите теми, да общуват със зрителя.
Франсоа Митеран, който е по-познат в сравнение с другите кандидати, е убеден, че е единственият сериозен конкурент на Генерала. В първото си телевизионно обръщение той не намира за необходимо да представи дотогавашния си път в политиката и със забележително самочувствие се поставя като равен с равен с президента. Водачът на левицата заявява, че Дьо Гол си има една идея за Франция, но най-често забравя да се занимава с французите. Ето как той определя избора, пред който са изправени съгражданите му: „Вчера беше Републиката на депутатите, днес е Републиката на един единствен човек. Утре трябва да се построи Република на гражданите и заради това веднага искам да ви кажа, че това е избор между десницата и левицата. Но основните цели, които си поставя левицата са да открие в обществото средства за благополучието и щастието на човека. Тази цел налага външна политика, която да бъде в служба на мира, налага вътрешна политика, която да бъде в служба на справедливостта. Но аз досега не забелязвам нито едното, нито другото по пътя, който ни сочи генерал Дьо Гол“.10 И двамата кандидати се грижат да изложат своите схващания за Републиката, за нейното минало, настояще и бъдеще.
В думите „Имам определена идея за Франция“ Генералът въплъщава ръководното начало през целия си политически път – още откакто е глава на „Свободна Франция”, министър-председател на Временното правителство на Френската република и президент на Петата република. Водачът на левицата не е първият, който го упреква, че в името на големите държавни интереси Генералът забравя за обикновения човек. Не случайно именно в изказването, което открива официалната му кампания, насочва стрела точно по тази тема.
Водещите теми на Франсоа Митеран са очертани в неговото телевизионно интервю от 27 ноември 1965 г.: „Моите противници искат да служат на интересите на Франция, но те се лъжат. Комисията „Халщайн“ предложи да се разшири общността, да се удържат данъците и за да се контролира това трябва да се разширят правомощията на Парламента: генерал Дьо Гол отказа и напусна преговорите. Той пожертва френското земеделие в името на една химера, която му е скъпа, той не иска наднационална Европа. Канят нашите земеделци да инвестират и им вдигат препятствията пред тях! По-голямата част от земеделските организации предприеха крачката и бяха поканени да гласуват срещу Дьо Гол. Франция трябва да поднови преговорите със своите европейски партньори“.11 В този текст е изразено недоволството на земеделците по отношение на Генерала, който в техните очи е отговорен за европейската криза от юни 1965 г., поставяща под въпрос съществуването на Общия пазар. „Ако бъда избран за президент, аз ще сложа край на всички въпроси, засягащи атомното и ядреното въоръжаване…Двете велики сили вече решиха да обсъждат разоръжаването и да забранят опитите във въздуха и водата. Единствена Франция отказва, вместо да бъде първенец на мира! […] Ние сме в ерата на мирното съвместно съществуване. Сегашните бомби имат ужасна мощ: 20 бомби ще бъдат достатъчни да пометат Франция, ако няма международна организация, разполагаща със сила и способна да бъде арбитър на международните конфликти“.12 За пръв път голистката военна доктрина и концепция за международна политика са атакувани така открито и пред толкова широка аудитория, каквато е телевизионната.
Когато Жан-Пол Сартр обявява подкрепата си за Митеран, го представя като „истинския победител в телевизионния турнир“, в диапазона на многобройни анализатори. Така е, защото той значително увеличава своята известност, което се отразява пряко върху намеренията за гласуване в негова полза. Необходимо е да се напомни, че Франсоа Митеран има ранни връзки с телевизията: през 1948 г. е държавен секретар по информацията, през 1955 г. е първият поканен в едно предаване от нов жанр, политическото предаване „С лице срещу общественото мнение”. Със задна дата, в книгата си „Плявата и зърното” (1975), Митеран ще признае, че е срещнал многобройни трудности при овладяването на това мощно средство. Въпреки това по време на своите участия по телевизията в рамките на официалната кампания за президентските избори се старае да си създаде облик на млад кандидат, усмихващ се, динамичен, открит. Тази поредица от образи е поставена под знака на модерната левица, горда със своето минало и със своите корени. Митеран излъчва решимост да се противопостави радикално на десницата и нейната назадничавост. Като предлага подобен профил и като се възползва от съучастническото отношение на своя интервюиращ, Франсоа Митеран следва линия на поведение, която е пълна противоположност на медийната кампания на генерал Дьо Гол, поне на тази, която той възприема за първия тур.
Поставен на балотаж, държавният глава е принуден да промени изцяло както цялостната стратегия на кампанията, която става много по-гъвкава, така и образа, който е бил характерен за дотогавашните му изяви по малкия екран. Той не желае да повтори грешката от първия тур и този път изцяло се възползва от предоставеното му по закон време, така че да привлече възможно най-голям брой избиратели в своя полза. Кампанията му е много интензивна: от една страна са радиотелевизионните обръщения от 11 и 17 декември, а от друга – трите интервюта от 13, 14 и 15 със сътрудника на ОРТФ Мишел Дроа. В първото си изказване Генералът прави равносметка на Петата република от 1958 г. На първо място той поставя прогреса, който е дал възможност за национален растеж и за икономическите и социалните резултати, постигнати от французите в условията на стабилност на валутата и бюджетно равновесие. На второ място, според Дьо Гол, е извоюваната независимост по отношение на двата големи блока, които си разделят света. Франция остава приятел и съюзник на Америка и води международна политика на откритост към всички народи. Накрая, страната желае мирът да се разпростре върху всички народи на света, но що се отнася до притежаването на ядрено оръжие, то е с „разубеждаваща“ цел.
Генералът представя двубоя на втория тур като избор между два режима: „От едната страна е режимът от миналото, когато държавата, нацията, съдбата бяха оставени на произвола на партиите: режимът на политическите игри, на коварните комбинации, на министерствата като пясъчни замъци; режимът на немощта и провала… От другата страна е Новата република. От преди седем години, от както бе основана по волята на народа, тя дава доказателства за демокрация и свобода. Тя дава на нашите обществени власти стабилност, континюитет и ефикасност, каквито никога досега не сме познавали… Новата република има своя Президент. Това съм аз. Ето ме, такъв какъвто съм. Не казвам, че съм перфектен и че не съм на възраст. Изобщо не претендирам, че всичко знам, нито, че всичко мога. Знам, повече от когото и да било друг, че трябва да имам наследници и че нацията трябва да ги избере, за да се продължи същата линия. Но, с френския народ, който ми даде, чрез Историята, да осъществя някои предприятия. Френският народ и аз сега ще можем да осигурим делото на прогреса, независимостта и мира“.13 В тези думи е изразена трайната омраза на Дьо Гол към всеки „режим на партиите“, подобен на Четвъртата република, против която неуморно се бори. Тъй като не желае да бъде зависим от трипартийния режим в Националното учредително събрание, установил се след победата във войната, той подава оставка като министър-председател на Временното правителство на Френската република на 20 януари 1946 г. Неговото убеждение е, че не можеш едновременно да служиш на партията си и на отечеството си.
На 13, 14 и 15 декември той води продължителни разговори с Мишел Дроа пред хиляди телевизионни зрители и радиослушатели. „Резултатът е смайващ: пламенността на Генерала прави чудеса: „Французите откриват по своите малки екрани един Дьо Гол, какъвто изобщо не са подозирали [че съществува], бодър, добродушен, пълен с весело настроение, с искрящ поглед и стил, опасен с хапливото си лукавство... Блестящ номер, изпълнен дяволски“14. Антуражът е възхитен: Генералът се показва ясен, прост, убедителен – обаче той изобщо не е доволен от себе си. „Вие ме принудихте да се представя по пижама пред французите“, казва той на директора на кабинета си Жорж Галишон.15 Няма ги помпозните формулировки от рода на „в името на Франция аз заповядвам“ или кралското „Ние“. Операцията жъне впечатляващ успех: един сондаж от 17 декември му предрича 55 % от гласовете.
От своя страна Франсоа Митеран все повече и повече вярва в своята победа. След като съумява да обедини цялата левица, сега той трябва да привлече всички републиканци. За крайния си успех той трябва да разчита на присъединяването на избирателите на другите кандидати. Митеран иска да постигне две цели: „първата е да възстанови, да ви възстановя във вашата функция на отговорни граждани, единствените господари на бъдещето на нашата страна. Втората е да ви предложа нова политика, която да определи бъдещето“. Основният избор на 19 декември ще бъде между „личната власт и Републиката на гражданите“. „Аз не съм човек нито на една партия, нито на една коалиция от партии. Аз съм човек на битката. Тази битка, беше битката на левицата, щедрата левица, братската левица, до момента, в който миналия 5 декември, общите избори ми предопределиха да започна битката за всички републиканци срещу личната власт“. Франсоа Митеран призовава „всички републиканци да служат, така както обичат Френската република, тогава да погледнем пред нас, да повярваме в себе си, да повярваме в народа, да повярваме в бъдещето на нашата страна, да повярваме в политиката, която сме определили. И да почувстваме тази вечер след толкова мъки, преди толкова труд, когато пътят е още толкова дълъг, че е толкова хубаво да предприемем същата крачка.
Да мислим, французойки и французи, че, ако вярваме в това, отсега нататък ще може да се извика: „Да живее Републиката и да живее Франция!“16
Думите, с които Митеран се определя като политик, звучат много познато: още през 1941 г. Дьо Гол казва, че не е политик нито на е една партия, нито на една личност, нито на левицата, нито на десницата, нито на центъра. По-късно той ще ги потвърди през 1958 г., когато се завръща на власт.
Интересен е фактът, че по време на двубоя Генералът никога не произнася името на своя конкурент, за разлика от Франсоа Митеран който редовно назовава президента.
Дуелът между Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран се провежда в нови условия. От една страна това е пълната равнопоставеност между всички кандидати за президент. От друга – самата институция, отговаряща за телевизията и радиото е променила своя характер. Отпаднал е държавният монопол върху тях, като ОРТФ е поставена под контрола на Министерството на информацията. Това е израз на стремежа на Генерала да я превърне в обществена медия от вида на Би Би Си. Синият екран категорично е заел първото място в домовете на французите, в сравнение с другите средства за информация. Доколко влиятелна е телевизията показват социологическите проучвания, според които закъснялото включване в кампанията на Генерала с цели два месеца, го лишава от възможността за победа още на първия тур. През цялото това време водачът на обединената левица води динамична и активна кампания, като по време на която проявява откритост към избирателя и същевременно непреклонност в предстоящия сблъсък. Резултатът е налице. Самият факт, че държавник от такава величина, какъвто е Дьо Гол, е поставен на балотаж, е изключително постижение. Но това не би било възможно, без „подкрепата“ на телевизията. Колкото и добре да е замислена и организирана да е една предизборна кампания, единствено телевизията може да достигне до почти половината нация.
Доколко голяма е нейната значимост като първостепенно средство за печелене на гласове, е фактът, че Дьо Гол е принуден изцяло да промени медийното си поведение. Президентът ще трябва да се покаже „по пижама“ пред французите – да стане по-открит, по-достъпен. Балотажът, макар и предвидим, съдържа изненада. Във втория тур участието на французите достига до 84,7% и генерал Дьо Гол изпреварва Франсоа Митеран с близо 2,5 милиона гласа. Активната телевизионна кампания на Генерала води до преизбирането му с брилянтен резултат: с 55,2% от гласовете. Постижението на Митеран също е забележително - 44,8%. То води до обрат в неговата кариера: той вече се утвърждава като безспорен водач на некомунистическата левица.