Съвременна история

Българското разузнаване и дипломация във Франция (1958-1969)

Написана от Христо Милков
Посещения: 4489

 

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.

 

Дьо Гол, който възвърна честта на французина
Дьо Гол, който възвърна честта на французина

Временното правителство на Френската република начело с Дьо Гол (1944-1946) се нагърбва с възстановяването на Франция.

Триумфално завръщане на 13 май 1958 г. на „най-прочутия французин”.
Триумфално завръщане на 13 май 1958 г. на „най-прочутия французин”.

На пресконференция от 19 юни Генералът заявява: „Вярвате ли, че на 67 години ще започна кариера на диктатор?”

Източник: „Фондация Шарл дьо Гол”. http://www.charles-de-gaulle.org

Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.:
Дьо Гол в Алжир, 4 юни 1958 г.:

“Аз ви разбрах!”

Източник: Parismatch.com, https://www.parismatch.com.

Дьо Гол представя конституцията на Петата република.
Дьо Гол представя конституцията на Петата република.

80% от французите я одобряват на референдум, 4 декември 1958 г.

Източник: АP.

Константин Мелник
Константин Мелник

потомствен контраразузнавач; съветник по сигурността, оглавил всички разузнавателни, контраразузнавателни и полицейски структури; пазител на държавните секрети; натоварен с осъществяването на водещите принципи на голистката външна политика (1958-1962).

Източник: 5ème République, https://5respublika.com

Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов
Първа среща на Дьо Гол с Никита Хрушчов

23 март 1960 г.

Великобритания – „троянският кон” на САЩ
Великобритания – „троянският кон” на САЩ

Генералът смята Великобритания за “троянския кон” на САЩ в Европа и на два пъти отхвърля включването й в ЕИО.

Дьо Гол, британският премиер Харолд МакМилан и съпругите им

Рамбуйе, 2 декември 1960 г.

Дьо Гол за Кенеди: „разглезено хлапе”
Дьо Гол за Кенеди: „разглезено хлапе”

22 ноември – смърт на Кенеди (1963), раждане на Дьо Гол (1890).

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Един от най-очарователните събеседници на света
Един от най-очарователните събеседници на света

Джаки Кенеди и Дьо Гол.

Източник: Printerest, https://www.pinterest.com

Кървавият път към Евиан е извървян
Кървавият път към Евиан е извървян

Подписване на споразумения за прекратяване на огъня и за независимост на Алжир, 18 март 1962 г.

Приятелството е по-важно от протокола
Приятелството е по-важно от протокола

Дьо Гол поздравява германския канцлер Аденауер, Париж, 27 септември 1963 г.

“Приятелството е по-важно от протокола”.

Пресконференция за НАТО
Пресконференция за НАТО

Дьо Гол обявява изтеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО. Пресконференция от 21 февруари 1966 г.

Източник: John Menager.

Кув-дьо-Мюрвил
Кув-дьо-Мюрвил

Кув дьо Мюрвил – трети премиер на Дьо Гол

Живков в Париж, 1966
Живков в Париж, 1966

Министър-председателят Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева с френския президент и съпругата му Ивон Вендру. Най-вляво е външният ни министър Иван Башев.

Източник: 24часа.bg, https://www.24chasa.bg

10 милионна стачка оковава Франция
10 милионна стачка оковава Франция

След 13 май 1968 г. десетмилионна национална обща стачка парализира Франция – невиждана по своите мащаби в историята й. Само за един ден в огромното човешко море се вливат 1 милион души.

За пръв път големият играч е неспособен да реагира.

Масю – голист от „първия ден”
Масю – голист от „първия ден”

Старият боен другар генерал Масю, голист от „първия ден”, който дава на Дьо Гол подкрепата си във въртопа на Май, 29 май 1968 г., главна квартира на френските окупационни сили в Германия, Баден-Баден.

Едномилионно шествие пред Елисейския дворец
Едномилионно шествие пред Елисейския дворец

Едномилионна манифестация по Шан-з-Елизе в подкрепа на Дьо Гол, 30 май 1968 г.

Дьо Гол не е сам!
Дьо Гол не е сам!

Тази манифестация е най-значимото събитие от май-юни 1968 г. Лозунгите и възгласите са: „Дьо Гол не е сам”, „Да се върнем на работа”, „Червения (Дани) в Сибир”.

Първият президент на преки избори
Първият президент на преки избори

Дьо Гол става първият президент, явил се на преки общи избори.

Ивон дьо Гол – вярна опора
Ивон дьо Гол – вярна опора

“Президентството е временно, но семейството е постоянно”.

Преставам да изпълнявам функциите си…
Преставам да изпълнявам функциите си…

Оставка на 27 април 1969 г.

“Преставам да изпълнявам функциите на президент на Републиката...”

Франция овдовя…
Франция овдовя…

Смърт в Коломбе-ле-дьо-з-Еглиз, 9 ноември 1970 г.

Жорж Помпиду: “Генерал дьо Гол е мъртъв, Франция овдовя.”

Дебре – първи премиер на Дьо Гол
Дебре – първи премиер на Дьо Гол

Мишел Дебре, министър-председател (1958-1962).

Източник: Le Point, https://www.lepoint.fr

Помпиду – наследник на престола
Помпиду – наследник на престола

Жорж Помпиду, министър-председател (1962-1968), заемал този пост най-продължително време в историята на страната и президент на Франция (1969-1974).

Иван Башев
Иван Башев

Иван Башев - министър на външните работи (1916-1971).

Източник: в. Десант, http://www.desant.net/

Владимир Топенчаров
Владимир Топенчаров

Акад. Владимир Топенчаров, наш посланик в Париж.

Източник: www.fotoarchiv.todorslavchev.com

Павел Писарев
Павел Писарев

Павел Писарев: журналист от в. „Работническо дело” и кореспондент във Франция, свидетел на събитията от 1968 г. Автор на „Подир изгубеното време: Спомени” и „От нашия кореспондент…”

Източник: в. „Борба”, https://www.borbabg.com

Димо Станков – резидент в Лондон и Париж
Димо Станков – резидент в Лондон и Париж

Полк. Димо Станков, резидент в Лондон и Париж, началник отдел за психологически операции към ПГУ-ДС.

Източник: Телевизия „Скат”, http://www.skat.bg

Димитър Вандов – 8 години в Париж
Димитър Вандов – 8 години в Париж

Дипломат и разузнавач, полк. Димитър Вандов (1927) работи 40 години в ПГУ-ДС от които 26 години на територията на чужди държави – 15 години е под прикритие на нашите дипломатически мисии в Турция като преводач, консул и културен аташе, 8 години в българското посолство в Париж, 3 години е акредитиран за аташе по печата в Хага.

Източник: Епицентър.бг, http://epicenter.bg.

Дино Динев – командир на барикада през май
Дино Динев – командир на барикада през май

Дино Динев, троен агент на ПГУ-ДС, КГБ и ДСТ – френското контраразузнаване; лежал в продължение на 3 години и половина във френски затвор; в разгара на събитията от 1968 г. заснема два пълнометражни документални филма.

Източник: actualno.com, https://www.actualno.com

"Аз,макиавелист!"
"Дьо Гол = СРС"
"Свободна информация"
"Гласувайте свободно"
Атентатът в Пти-Кламар
Атентатът в Пти-Кламар

Атентат на ОАС срещу Дьо Гол в Пти Кламар под кодовото название операция „Шарлот Кордей”, 22 август 1962 г. Президентът оцелява като по чудо. Срещу Генерала има общо 31 атентата.

Неговият оранизатор, ръководителят на военното крило подполк. Бастиен-Тиери получава смъртна присъда, а генералите Салан и Жуо със задочни смъртни присъди избягват в Швейцария.

Атентатът в Пти-Кламар
Атентатът в Пти-Кламар

След атентата продажбите от марката Ситроен DS19 рязко скачат.

Стилът “Дьо Гол” ще бележи и президентския автомобил. Ситроенът DS е наричан шеговито “черна богиня” (на фр. déessе).

„Неизбежният” Дани Червения
„Неизбежният” Дани Червения

Даниел Кон-Бендит, „неизбежният” Дани, в разгара на всички събития от май 1968. Агент на ЦРУ.

Наложена му е десетгодишна забрана за достъп на френска територия, която се изпълнява изцяло. На снимката е с войник от силите за борба с безредиците. Той е издирен и участва заедно с Кон-Бендит в телевизионно предаване, посветено на 40 годишнината от 1968 г.

Източник: The New York Review of Books, https://www.nybooks.com

Авторът с последния адютант на Дьо Гол полк. Жан д’Eкриен
Авторът с последния адютант на Дьо Гол полк. Жан д’Eкриен

Отбелязване на 25-годишнината от смъртта на Генерала,

Френски институт в София, 13 ноември 1995 г.

Личен архив: доц. д-р Христо Милков

Previous Next Play Pause

 

Едни от най-важните органи, които осигуряват съществуването и развитието на всяка държава, са нейните тайни служби. Без добре организирани и структурирани и кадрово обезпечени служби, които имат ясно поставени цели в дългосрочен и краткосрочен план, тя би била обречена на гибел. След разкриването на архивите, съхранявани в институцията, популярна като Комисията по досиетата1 стана възможно да се хвърли светлина върху цялата проблематика, свързана с българското разузнаване и контраразузнаване през 1944-1989 г. Безспорен принос върху изясняването на тоталитарната система и ролята и мястото на Държавна сигурност представляват нейните издания.

37Засега обаче напълно отсъстват цялостни изследвания върху дейността на българските резидентури в чужбина, които биха могли да представят външната политика на България през този толкова важен период от световната история, какъвто е Студената война, както като страна-член от Варшавския договор и член на Съвета за икономическа взаимопомощ, така и в рамките на двустранните й отношения с други държави. Архивите от Комисията по досиетата биха дали възможност тя да бъде изучена както съвместно с другите служби от Варшавския договор и предимно с КГБ и ЩАЗИ2, така и самостоятелно. В исторически план може да се каже, че разузнаването и контраразузнаването у нас далеч не тръгват на „голо поле”, но това няма да бъде обект проучване на тази студия.3 Нейната цел е да разгледа дейността на българската резидентура във Франция през периода на президентството на Шарл дьо Гол.

Една от традиционно важните за България в исторически план страни е Франция. Дипломатически отношения между двете държави са установени на 8 юли 1879 г. на равнище агентства. Това е следствие от решенията на Берлинския конгрес. Но първият официален договор между българите и франките е сключен още през IX век, през 831 г., между император Людовик Благочестиви и кан Маламир, подновен през следващата година. По време на Първата световна война (1914-1918) страните от Съглашението скъсват дипломатическите си отношения с България, присъединила се към Тройния съюз. С писмо от 22 септември 1915 г. френският управляващ мисията в София Дьо Панафьо съобщава, че мисията му е завършена и поисква паспортите си. Два дни по-късно той, заедно с персонала на легацията, напуска страната. На 30 септември 1915 г. и управляващият българската легация в Париж Александър Греков4 отпътува от Франция. Отношенията между двете държави са възстановени на равнище легации през 27 август 1920 г., а на 17 декември 1963 г. са издигнати в ранг на посолства. Периодът между двете световни войни е време на активизиране на българската дипломация в Европа, включително и във Франция, с цел преследване и осъществяване на външнополитическите ни цели чрез политиката на неутралитет, доколкото, разбира се, това е възможно. След разгрома на френската армия за шест седмици, нанесен от германските войски и окупацията на три пети от територията на метрополията и създаването на Френската държава в Южна Франция начело с маршал Филип Петен, положението коренно е променено. България има легация във Виши, легационен секретар в Париж5, почетно консулство в Лион – ключов център в режима на маршала и щатно консулство в Марсилия, а дипломатическите отношения са запазени. Това й дава възможност да бъде винаги „в крак” с това, което става в тази важна за Европа и света държава. Едва ли е нужно да се обяснява колко необходими за дейността на една тайна служба са тези институции в такива важни центрове, в които голяма част от великите сили имат представителства, особено по време на световна война.

След Втората световна война светът необратимо се променя, а с това и положението на България. Макар и по принуда, макар и без да е воювала на Източния фронт, тя е съюзник на Оста. Въпреки хилядите жертви и че армията ни още в първите дни след преврата на 9 септември 1944 г. воюва срещу германците, статутът й на „съвоюваща” държава никога не е признат от съюзниците. България е в зоната на влияние на Съветския съюз с всички произтичащи от това последствия във всяко отношение.

Още от самото начало започват да се изграждат и новите тайни служби, обслужващи новия тоталитарен режим, и чиито цели са подчинени и съгласувани на много по-високо равнище. Стъпка по стъпка започват да се оформят и новите структури. На 9 септември 1944 г. е провъзгласена властта на Отечествения фронт. След промяната на политическото управление в държавата се извършват промени и в органите за сигурност на България. Предимно личният състав на полицията е подменен изцяло с хора, предани на новата, комунистическа власт. Във военното разузнаване се подменят кадрите главно в РО-2. В другите отделения не се правят промени поради започналите активни военни действия срещу Германия. (Комунистическата власт обявява война на Германия и се включва във военните действия на съюзниците – Съветския съюз, САЩ и Великобритания). Извършват се и промени в насоките на работа в съответствие с новата правителствена политика, силно повлияна от политиката на Съветския съюз. През 1947 г. се реорганизира МВР, като се създават две самостоятелни дирекции: Държавна сигурност (ДС) и Народна милиция (НМ). През април 1947 г. към Дирекция ДС на базата на звено „Б” с ръководител Генади Рангелов е сформиран Трети отдел като самостоятелно поделение за разузнавателна дейност. За негов началник е назначен Б. Николчев (1947-1949). Отделение „В” – контрол върху политическия живот в страната; наблюдение на дейността на политическите партии и обществените организации; защита на тайните на страната и проверка за благонадеждност на държавните служители.6

Един много показателен доклад от Борис Николчев, началник отдел III – ДДС до министъра на външните работи (Кимон Георгиев – б.а.) представя проблемите, пред което се изправя българското разузнаване: „Изграждането на резидентски и агентурен апарат [което] в момента […] се явява нашата главна задача, среща редица трудности, които ние сами със собствени сили не бихме могли да преодолеем. Ето защо, позволявам си да доведа до знанието Ви по-главните от тях и да поискам съдействието Ви за тяхното отстраняване. Особените условия, при които сме поставени да работим поради липса на средства за издръжка на нашите резиденти в чужбина, ни принуждават да прибягваме до вмъкване на нашите работници в щата на различни легации.

От друга страна в нашата работа в чужбина една здрава база е абсолютно необходима, даже и при положение, че ние ще сме в състояние да поддържаме и странични резиденти. С оглед на дипломатическата неприкосновеност на легационния персонал, на използването правото на дипломатическа поща за прехвърлянето на материали и на евентуалното създаване на радиовръзка, легациите са и ще останат незаменими прикрития на нашата дейност. Ето защо въпросът за включването на наши сътрудници в легационния персонал е от жизненоважно значение за службата. Тук обаче се натъкваме на доста непреодолими пречки. Въпреки съдействието, което ни се дава от отдела за „Кадри” при ЦК, нашите кандидати не се назначават или пък назначението им се бави и разтакава толкова дълго, че хората ни се разконспирират съвършено.

Необходимо е да се направи по-силно давление пред Министерството на външните работи, за да бъдат назначавани нашите хора.”7

Този документ представя нагледно значимостта и важната роля на дипломатическите представителства и техния персонал за дейността на разузнаванията. Българското външно разузнаване не прави изключение. Всички тези мерки, които само са набелязани тук, постепенно и планомерно се изпълняват. Разбира се, не могат да се приемат безкритично оценките изложени в документите от архивите в Комисията по досиетата, както не би могло да се възприемат безкритично които и да било исторически документи. За мен тяхната ценност за проучването на историята ни е безспорна, особено ако се отсее неизбежната идеологизация и пропаганда, а това е постижимо, като бъдат използвани в националния и европейски контекст и заедно с други типове извори през същите исторически периоди. Тези архиви разкриват проблеми и сблъсъци, присъщи на подобни служби, като например вечното противоречие между професионалистите, чиито заслуги не се признават, и непрофесионалистите – „парашутисти”, които обаче се ползват от протекция, получена не заради опит и умения на терен.

В този дух особено остро е поставен този проблем в друг доклад на началник отдел III – ДДС до министъра на външните работи: „Преди всичко, нека изтъкна, че от досегашния опит във външните работи, колкото и малък и кратковременен да е той, могат да се извадят някои особено ценни и важни за нас заключения.

Преди всичко, нашата практика показа ясно и недвусмислено, че полезни и ценни за нашата служебна работа са само тези, които са били на активна работа в отдела или при ДС. Тези наши работници, придобили дисциплината на ДС, се оказаха много по-ценни за нашата работа, отколкото други, може би надвишаващи ги по интелект наши сътрудници.

Второ, но важно, което трябва да се има предвид при установяването на резидентура зад граница, че ние в никакъв случай не можем да разчитаме на помощта на тези иначе добри и ценни другари, но които може би поради своята именитост и заслуги се оказват за нас неполезни и лоши работници, които не могат или не желаят да се подчинят на дисциплината на ДС. Струва ми се, че е достатъчно да приведа примера с др.др. Лазар Тошков, Борис Попов и Боев. Докато първите двама просто отказаха, макар и негласно, всякакво сътрудничество с ДС, др. Боев привидно сътрудничеше на ДС и по-специално на г-на Министъра на вътрешните работи, не отказа сътрудничество с ДС, но се стара с всички средства да избегне дисциплината, контролата и ръководството на отдела”8

Особено важна за работата на всяко разузнаване е третата важна поука, формулирана в цитирания доклад. Тя всъщност очертава най-важното, а именно неговите приоритети: „…Дотогава, докато отделът ни не придобие достатъчно власт и докато работата на нашите резиденти по линия на разузнаването не се сметне за тяхна главна задача и в зависимост от нейното добро или лошо изпълнение, те ще се отчитат пред партията, ще бъдат похвалвани или порицавани, ние няма да сме в състояние да въведем строга дисциплина и точно изпълнение на нарежданията на отдела и изискванията на консолидация при нашата работа. Примерът с Благой п. Йорданов, който на два пъти в стремежа си да покаже повече дейност и заслуги пред партията разконспирира и себе си и наши работници пред чужди на службата лица, е много показателен.”9

1.DeGaulle Matiniоn 1944По-нататък тези два доклада очертават и една от най-главните цели на външнополитическото ни разузнаване, а именно – Париж. Едва ли е необходимо да се обяснява неговата значимост като столица на една от най-големите европейски държави, чието възстановяване и модернизация благодарение на усилията на правителството на генерал Дьо Гол вече е започнало с бързи темпове. В Париж е съсредоточена голяма част от българската емиграция. Там се е обособила една от най-големите ни колонии, наред с тези в други големи френски градове, като Марсилия и Монпелие. Малко преди преврата на 9 септември 1944 г. и след него хиляди българи поемат по нерадостния път към чужбина и една от столиците, към които се отправят, е именно Париж. Постепенно се създават многобройни емигрантски организации и той става седалище на голяма част от тях. Темата за българската емиграция като цяло, така и конкретно за тази, която се намира във Франция, трябва да бъде разгледана в по-общ исторически план, тя не би могла да бъде изчерпана тук.10

Значимостта на френската столица като една най-важните цели на българското външно разузнаване се подчертава и в следващите документи. Ето защо началник отдел III предлага на министъра на външните работи да там бъдат назначени нови служители. Впечатляващи са оценките, които той им дава. „Предлагам да се поиска назначаването на др. Крум Кюлявков за I легационен съветник в Париж на мястото на др. Асен Георгиев. Париж се явява за нас като главен център на вражеската дейност против Народната република в момента. Необходимо е нашите установени там резиденти да бъдат обхванати от един действително солиден човек, какъвто е др. Крум Кюлявков”.11 В същия доклад Б. Николчев предлага там да се назначи за представител на Българската Земеделска и Кооперативна банка Иван Будинов, наш резидент там. „Въпреки че назначението е съгласувано вече с отдел „Кадри” и уговорено с помощник управителя на банката др. Мечкаров, но не ще е зле ако се побутне работата.” По-нататък началникът на Трети отдел иска назначението на Борис Петков за пазач на новата легационна сграда в Париж. Според него „това ще ни е необходимо с оглед установяването на радиопост там. Това назначение също е съгласувано с отдел „Кадри” и може да се извърши от самия министър в Париж, защото постът е нещатен”.12 Особената важност на френската столица като цел на българското разузнаване като „център на вражеската антинародна дейност” се подчертава и в другия доклад на Борис Николчев. Според него се „налага там да се изпрати там един от нашите най-добри работници, с които отделът разполага в момента”, Васил Новачков, началник служба при отдела за главен резидент за Франция. „Др. Новачков с досегашната си работа е доказал, че той има ценни качества на трудолюбив, упорит, находчив и дисциплиниран работник”.13

Забележителна е интензивността на предприетите мерки на българското разузнаване във Франция. Неговата дейност е осигурена в кадрово отношение, създава се радиопост. На резидентите са осигурени легални прикрития, което, както ще се види по-нататък в студията, е проблем в тази страна.

Президентството на генерал Дьо Гол е един от най-важните периоди не само във френската, но в европейската и световната история. През него се осъществяват реформи във всички области, както във външнополитическата, така и във военната, вътрешнополитическата, икономическата, социалната и законодателната. Шарл дьо Гол е водач, оставил дълбок отпечатък както в XX-и, така и в XXI-и век. Ето защо неговото управление се характеризира с качествено нови характеристики, които принуждават всяко разузнаване да се съобразява с новата действителност и да взема съответните мерки, иначе се изправя пред риска да необратимо да изостане.

Изключително ценен документ е справката от 18.04.1960 г., засягаща задачите на резидентурите и обектите за агентурно проникване по линия на Отдел III-ти, Управление I-ДС. В нея се обхващат Франция, Белгия, Италия, Швейцария, Австрия, Западна Германия и Испания. Тя дава възможност да се придобие богата представа в сравнителен план за дейността на външното ни разузнаване по направление „западни страни”. Във Франция задачите са следните:

„А. Придобиване информация за влиянието на САЩ върху политиката на френското правителство, за противоречията между тях, американските учреждения във Франция и дейността на НАТО.

ОБЕКТИ:

1) Щаб на Европейското командване на НАТО;

2) Секретариат на Генералния секретар на НАТО;

Б. Придобиване информация за изясняване на външната и вътрешната политика на Франция.

ОБЕКТИ:

1) Канцелария на Президента на Републиката;

2) Министерството на Външните работи – секция за работата с България;

3) Политически партии: Съюз на новата република, МРП (Католическата партия) и Социалистическата партия.

В. Разкриване и пресичане на плановете и замислите на френските разузнавателни и контраразузнавателни органи, насочени против НРБ и страните от социалистическия лагер.

ОБЕКТИ:

1) Службите на СДЕСЕ14, работещи против нашата страна;

Г. Разкриване и пресичане разузнавателната и подривна дейност на българската вражеска емиграция във Франция срещу нашата страна.

ОБЕКТИ:

1) БНК (Български национален комитет)

- Представителството в Париж за Европа;

2) Българско емигрантско дружество в Париж;

3) ВБП (Временно българско представителство);

4) Анархисти;

5) Съюз на свободните журналисти.”15

Тази справка е подписана по-малко от две години след завръщането на генерал Дьо Гол на власт. Ако се сравни с документа, който ще бъде цитиран по-долу, а именно с доклада на началника на Управление-I-ДС до началника на КДС от 1968 г., ще се открои значимостта на Франция сред другите западноевропейски страни.

В същия дух говори и Планът относно Агентурно-оперативните мероприятия на Франция за 1-то шестмесечие на 1962 г. Той е предложен от началника отдел III и утвърден на 8.02. с.г. от ген.-майор Гочев, началник Управление I-во. Той ще бъде цитиран почти изцяло, защото така ще се откроят целите, които отделът си поставя по отношение страната.

„В чест на VIII-я конгрес на БКП, по линия на Франция ще се проведат следните мероприятия по основните задачи.

I. Агентурно проникване и получаване на секретна информация за НАТО-Париж

Обекти за агентурно проникване:

а) Турската делегация при НАТО;

б) Гръцката делегация при НАТО;

в) Френската делегация при НАТО;

За целта ще се проведат следните мероприятия:

1. Агент „Селим” – да се използва: а) за изучаване на лица от състава на турската делегация при НАТО – Париж, с оглед подбиране на подходящи за наша работа; за получаване на информация за дейността на делегацията.[…]

2. Да се активизира работата по обект „Дениз” с оглед: установяване връзките му с лица от турската делегация при НАТО и политическата му обработка и постепенното му увличане в наша работа. […]

3. По обекта търговски, за когото се получиха данни, че е хоноруван преподавател при НАТО, да се проведат мероприятия от Центъра с цел вербовката му. […]

4. Да се установи контакт с „Асенова” – бивш агент, с цел да се провери възможността да бъде използвана по НАТО. […]

5. Доброволният сътрудник „Асен” да продължи да изучаването на обекта „Ром”, с цел получаването на информации за НАТО и увличане в наша работа.[…]

II. Агентурно проникване и получаване информация за дейността на вражеските разузнавателни центрове, действащи срещу НР България от Франция и ФРГ.

За целта ще се проведат следните мероприятия:

1. Да се насочат усилията на агентите „Чавдар”, „Киро” към разкриване плановете и намеренията на американския разузнавателен център, който с помощта на полк. Костов, вербува и и обучава българи изменници на Родината от ГФР и Франция в диверсионната школа във Франкфурт на Майн. […]

2. Да се използват възможностите на агент „Чавдар” за установяването на местонахождението на школата, лицата, които се подготвят и начина, по който ще бъдат използвани. […]

3. За разкриване дейността на комитета „Свободна Европа” – Париж да се използват възможностите на агентите „Лазаров” и „Чавдар” и ДВ „Гюро”.[…]

III. Агентурно проникване и получаване на секретна информация за външната и вътрешната политика на Франция.

Обекти за агентурно проникване:

а) Министерство на външите работи;

За целта ще се извършат следните мероприятия:

1. Ще се изучи обектът „Арден” – служител в Ке’Орсе –възможностите му за изпълнение на наши задачи, личните му качества, отношението му към социалистическия лагер с цел подхождане към него.

За изучаване на обекта и за установяването на контакт с него резидентурата ще бъде подпомогната от Центъра. […]

IV.За набиране на научно-техническа информация и документи, интересуващи НР България, да се проведат следните мероприятия:

Да се активизира разработването на „Борис” с цел укрепване на връзките, оказване на политическо влияние и получаване на научно-техническа документация […].”16

Една от най-важните задачи на всяка резидентура е придобиването на нови агенти, както и съхраняването на старата агентура. Христо Христов в своя статия разглежда основните категории секретни сътрудници на ДС – агент, информатор, резидент, съдържател на явочна квартира, съдържател на конспиративна квартира – и тяхната еволюция в периода 1950-1989 г. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следните определения на категориите секретни сътрудници: Резидент: Резидентът е лице, привлечено към секретно сътрудничество от органите на ДС, за да им оказва помощ при ръководството и възпитанието на предадените му агенти. Резидентите трябва да са избират между членовете на БКП и актива на ДНСМ (Димитровска социалистическа народна младеж). Само в отделни случаи са безпартийни, напълно предани на комунистическата партия и народната власт, ползващи се с авторитет сред трудещите се и притежаващи положителни лични, разузнавателни и делови качества. Резидентът заедно с група агенти, предадени му на ръководство, представляват резидентура или резидентурна група. Като правило на резидента се предават такива агенти, които се използват за общо наблюдение на вражески елементи.

„Агентите, работещи по разработки, се ръководят направо от оперативните работници. Агент, който се ръководи от резидент, когато се налага да работи по разработка, трябва да се вземе на ръководството от съответния оперативен работник. Ако е необходимо, в такива случаи резидентът може да се използва само за връзка между оперативния работник и агента. Резидентури се изграждат на териториален и обектов принцип и се използват за изпълнение на задачи, съобразно изискванията на конкретната обстановка и възможностите на придадените им за ръководство агенти”.17

Според Мария Дерменджиева, „резидентът е висококвалифициран и надежден секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица. Той няма право самостоятелно да извършва вербовка. Резидентът и предадените му „на връзка” агенти и доверени лица образуват резидентурна група”.18

Според доклад от началник управление I-КДС за българската резидентура във Франция до председателя на КДС „[…] в Париж съставът на посолството се е запазил – 10 души, както и нашите работници – 2 души. Търговското представителство е нараснало от 10 на 17 души, а нашите работници от 2 на 3. В международните организации и представителствата на други наши учреждения работят 11 български граждани, от които 3 са наши работници. В смесените дружества във Франция работят 8 български граждани […]”.19 В тези цифри не са включени радисти, шифровачи и охрана, които извършват работа, необходима за „всички заинтересовани ведомства (министерства)”. В приложение към доклада се сравнява състоянието на източниците от 1958 г. до 1968 г.

„Ръкописна забележка
Приложение
Париж Резидентури
1958
МВнР

 Общо КДС РУМНО20
 10 2 2


  

Министерство на външната търговия

 Общо КДС РУМНО
 10 2 2




Министерство на външните работи
1968

 Общо КДС РУМНО
 10 2 /1/ 3




Министерство на външната търговия

 Общо КДС РУМНО
 17 3 -




Международни организации ДКНТП21, КТ22, БТА, ТАБСО23, Техноелектротранспортстрой, [ДСП24] БУЛЕТ и др.

 Общо КДС РУМНО
 11 3 -



 

1968
Смесени предприятия
Български граждани - 5
Местни граждани - 5
На съответните страни у нас.
Дипломатически представители – 9 търговски представители - 3.”25

Запазването на числеността на дипломатическия персонал във Франция за десетгодишния период на управлението на Дьо Гол, от една страна и на броя служители на Държавна сигурност и на Военното разузнаване, от друга, потвърждава значимостта, която и страната има за българската политика. Тук не става дума само за двустранни отношения. Външнополитическата линия на национална независимост и величие, заложена и провеждана неотклонно от президента още от самото му възкачване на Елисейския престол изисква от българската резидентура гъвкавост и готовност за реакция. Един от външнополитическите приоритети е окончателното отхвърляне на зависимостта от САЩ и Атлантическия съюз, доминиран от Съединените щати, в резултат на което Франция излиза от военната организация на НАТО. Друг приоритет на външната политика по времето на Дьо Гол е следването на политическа линия, съгласно която бъдеща Европа ще бъде доминирана от Франция. Тя е под мотото „Европа от Атлантика до Урал” и се отличава с откритост по отношение на СССР и страните от Източна Европа. Що се отнася до България, тя е една от страните, към които Франция има активна политика във всички области.

Забележителен е културният обмен, чиито темпове в това отношение непрекъснато нарастват. Документите от архива на Министерството на външните работи дават възможност да се заключи, че официалният културен обмен между двете страни по обем е почти четири пъти по-голям, в сравнение с този с другите западни страни, с които имаме подписани планове – Англия, Италия, Норвегия, Швеция, Гърция. Важна роля за това играе симпатията към френската култура на личности на ръководни постове. Наред с това има и изтъкнати творци – френски възпитаници и специализанти – Марин Големинов, Любомир Пипков, Цанко Лавренов, Илия Петров.

Не става дума само за количествени показатели. Най-доброто, което България е сътворила, е представено пред взискателната френска публика. Може да се обобщи, че през разглеждания период е настъпило истинско културно отваряне към Франция.26

Първата значима крачка към разширяването на дипломатическите отношения е направена на 6 декември 1963 г., когато френският пълномощен министър в София Жан Коафар посещава министъра на външните работи Иван Башев и връчва нота с предложение за издигане на дипломатическите представителства на двете страни от легации в ранг на посолства. Българското правителство дава съгласието си, а на 23 декември Министерството на външните работи на Франция оповестява решението си да счита българския пълномощен министър в Париж Борис Манолов за посланик от датата 17 декември, когато е обнародвано съответното комюнике. Същата процедура се прилага и по отношение на ранга на френския посланик в София Коафар.

467px Todor ZhivkovВръх на българо-френските взаимоотношения през разглеждания период е първото официално посещение на министър-председателя Тодор Живков във Франция през октомври 1966 година и срещите му с такива ярки личности като президента на Петата република Шарл дьо Гол и нейния министър-председател Жорж Помпиду. Постигната е договореност за разширяване на отношенията и са подписани първите след войната спогодби за сътрудничество в областта на културата, науката и техниката и селското стопанство. В приветствената си реч към българския гост в Елисейския дворец френският президент говори за „богата древна българска култура и за България, която още в началото си е черпила от изворите на цивилизацията, България, която принадлежи към славянското семейство, с което галите винаги са търсили разбирателство“. Говорейки за съвременността в това слово, Дьо Гол подчертава, че за да помогнат на нова Европа, България и Франция имат всички основания да организират своето сътрудничество в политическата, икономическата и културната област. Въз основа на подписаната същата година спогодба за научно-техническо сътрудничество се създава Смесена българо-френска комисия, която заседава периодично и приема две- или тригодишни планове за научно-технически обмен. На база на сключената пак по същото време културна спогодба между България и Франция се развива интензивно сътрудничество и в областта на културата. Забележителен през 60-те и началото на 70-те години на XX в. е ръстът на стокообмена на България с Франция, който само за периода от 1960 до 1970 г. нараства 6 пъти.

Ще цитирам нееднократно документ, предоставен от Емил Спанчев на сп. „България Македония”, определен като „доайен” на техните сътрудници. Това е автентичен запис на думите на Тодор Живков в разговор с бившия политически емигрант в Париж Петър Бояджиев27, засягащи неговото пребиваване в страната. Съгласно оценката на думите на Живков „ясно личи, как идеологическият корсет е пристегнал здраво мисленето му и той „шеговито” омаловажава истините, съдбовни за България, изречени от големия държавник”.28 Този текст често се припокрива с главата „С генерал Шарл дьо Гол на четири очи” от „Мемоарите” на тогавашния български държавен глава. Дали може да се приеме за чиста монета определението за „идеологическия корсет”. Самият текст, мемоарите и други източници, като книгите на члена на комисията по проблемите на Общия пазар към Министерския съвет, подготвен и по политическите въпроси от развитието на НАТО, кореспондент на в. „Работническо дело” в Париж Павел Писарев29, изследването на българо-френските отношения през президентството на генерал Дьо Гол Ирина Григорова30 отхвърлят това твърдение, както и другото, че Тодор Живков омаловажава изреченото от Генерала. Ето какво казва той за Дьо Гол в своите мемоари: „Аз разговарях с този изключителен държавник на съвременността. Да, изключителен!... Зная, че има и оспорвания около неговото място и роля във френската и в европейската история. Но така или иначе никой не оспорва, че Дьо Гол беше този, който вдигна на крака Франция в един труден за нея исторически момент. Че под негово ръководство Франция се превърна в модерна държава. Та нали името на Дьо Гол и досега не губи своята вграденост във френския национален живот. В неговата история. Дьо Гол е мярката, с която се измерват всички големи френски политици след него […]. За него бях слушал още по време на Втората световна война. Той бе ръководител на френската съпротива срещу германските завоеватели. Макар и в по-скромен мащаб, като местен ръководител, и аз изпълнявах подобна роля в България. Така че по време на войната ние бяхме бойни другари, войници на един и същи фронт. Бях слушал за него и през периода на бурните събития във Франция по време на алжирската драма. През 60-те години името на Дьо Гол като спасител на Франция бе утвърдено. Още приживе той бе станал част от нейната славна история. Да, не е случайно, че управлението на Дьо Гол остави следи в историята на Франция”. Още по-впечатлен е Тодор Живков от личността на Генерала по време на разговора на четири очи. „Преди всичко бе изящното концептуално мислене на Дьо Гол. Да бъдеш изтъкнат военен специалист и известен политик – качества, които той притежаваше, - е безспорно важно. Но когато тези качества се основават на една изискана елегантност и висок интелектуален стил на мислене – това е рядко явление. Направи ми силно впечатление богата култура, изобщо ерудицията на Дьо Гол, неговите познания по история на България и на Балканите”.31

Според българския министър-председател още при подготовката на посещението е било уточнено, че той е щял да бъде приет и от президента на Франция. Но, както продължава той в горецитирания документ, а и в своите мемоари, „нашата дипломация, Министерството на външните работи, тогава се оказа неподготвена. В разговорите, които водих предварително, в справката, която ми донесоха те за Дьо Гол, се подчертаваше, че срещата ни с президента на Франция ще бъде формална, протоколна и че няма да се разискват особени проблеми, още повече че той е в напреднала възраст. По такъв начин аз бях в известен смисъл подведен. Напротив, най-сериозният разговор, който водих във Франция, беше именно с генерал Шарл дьо Гол. Когато Дьо Гол предложи разговорът ни да бъде строго секретен, само с участието на официалния френски и български преводач, аз разбрах, че той предварително е мислил сериозно за нашата среща.”32

Bundesarchiv B 145 Bild F010324 0002 Flughafen Kln Bonn Adenauer de Gaulle croppedДали може да се приеме сериозно твърдението, че Живков е бил „подведен”. Самият политически контекст на неговото посещение в Париж отхвърля подобно твърдение. На 20 септември 1966 г. генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев пристига в София и в разговора си на няколко пъти повтаря, че е доволен и че е важно предстоящото посещение на Тодор Живков. Но той отправя предупреждение българският партиен ръководител да не се надбягва със слънцето: „Това (България – б.а., Ирина Григорова) ще бъде първата социалистическа страна, на която Франция отваря вратата. Дьо Гол няма да отиде на много отстъпки, но на едно приятно комюнике от типа на нашето, на консултации, той ще отиде”.33 На пленум на ЦК на БКП Тодор Живков съобщава одобрението на Съветския съюз за неговата визита във Франция, информира присъстващите за проведените в тази връзка разговори с Леонид Брежнев по международните проблеми и обобщава: „Но факт е, че Дьо Гол има сили и възможности. Този старик явно е решил на стари години да направи нещо забележително и затова мъжествено се съпротивлява срещу американците и много добра работа върши”.34 Това определение за Генерала далеч не се вписва нито с твърдението, че Тодор Живков го омаловажава, нито пък, че е изненадан или подведен. Само на „първо четене”, каналите за външнополитическа информация, която достига до него са от международния отдел на ЦК на БКП, Министерството на Вътрешните работи и по-конкретно Първо главно управление и Второ главно управление на Държавна сигурност, РУМНО, Министерството на външните работи. Вече бяха посочени в кои френски министерства, ведомства и институции, както и под прикритието на такива от международен мащаб има българска агентура. Изобщо не биха могли да се пренебрегват БТА, международните отдели на водещите вестници, телевизията и радиото, Комитетът по туризма.

Самото твърдение, че с Дьо Гол нямало да се разискват сериозни проблеми, защото бил в напреднала възраст, и от там намекът, че той не е в състояние да обсъжда подобни проблеми, противоречи на думите на Живков пред пленума на ЦК на БКП, с предложената справка за Генерала, изготвена от Министерството на външните работи, а и на документа за срещата между двамата държавни глави, според „пред себе си [той] имаше и бележки, но не ги четеше, а говореше”.35 Преди всичко, Дьо Гол не чете нито речите, нито пресконференциите си, които понякога траят между час, час и половина, независимо, че пред себе си има бележки. Още повече, че той има висок диоптър, но е твърде суетен, за да се яви с очила пред камерите. Така че твърдението, че през 1966 г. той вече е бил „извън играта” е направо несъстоятелно. По-малко от две години по-късно Генералът овладява кризата от май-юни 1968 година, на 30 май пред Елисейския дворец дефилират един милион негови привърженици, а няколко месеца по-късно разгромява политическите си противници на извънредните избори.

Колкото до самата българска дипломация и конкретно съставът на българското посолство в Париж, тя е ръководена от министър Иван Башев, а посланик е Владимир Топенчаров36. Според Павел Писарев, професорът се е ползвал с „голям авторитет сред дипломатическото тяло и сред френската администрация. Пишеше и издаваше книги на френски”.37 Първи секретар е Нино Нинов. „Министър Иван Башев бе оценил качествата на дипломата-интелектуалец - учил в американския колеж в Симеоново, завършил международно право в Сорбоната-Париж, и го оставя да работи два мандата в българското посолство в Париж, защото се бе превърнал в лицето на посолството. Това не бе обичайна практика, а рядкост в кадровата му политика. Министър Младенов също високо оценява неговите качества при аналитичните му разработки и от тогава във Външно остава пожеланието „ако имаме повече дипломати като Нино Нинов”... Дипломатическият му такт, изящният му стил на френски език, умението да създава връзки и да ги запазва, многобройните му стари приятелства в Париж от студентската скамейка с известни журналисти, писатели, университетски професори и политици, се превръщат в капитал не само за него, но за България. Блестяшите му лекции за България и нейната 1300-годишна държавност пред специализираната аудитория в ЮНЕСКО, пред университетските студенти в Сорбоната-Париж, в Лион, Монпелие остават трайна следа във френската общественост. Престиж и авторитет е за Външното ни министерство, че в огърлицата на неговата история има такива ярки имена на европейско равнище. Първият секретар Нино Нинов се познава лично с френския президент Шарл дьо Гол и негова е заслугата за първата официална среща Дьо Гол – Т. Живков в Париж. Той е личен преводач на българския министър-председател на срещата на „четири очи”. Има лични контакти и с президента-аристократ Валери Жискар д’Естен, а с президента Франсоа Митеран е в приятелски връзки.”38 Малко трудно може да се приеме, че българската дипломация е „подвела” Тодор Живков.

Много важен аргумент, който оборва подобно твърдение, е изложеното от Павел Писарев в неговите спомени, който заедно с Тодор Додов, втори секретар в посолството ни, събира информация как ще посрещнат французите Живков. „Бяхме при Смаджа, главен редактор на правителствения в. „Комба”39, излизал нелегално още по време на съпротивата… Смаджа ни информира, че на България ще бъдат предложени сериозни проекти: международният път Е-5 да продължи от Триест до Багдад през София и Пловдив, като на българска територия на всеки 100 км да се построят мотели, бензиностанции и кътове за отдих, т.е. да се открие проход от сърцето на Европа до Азия; каза, че ще ни се предложи кредит от банката на Ротшилд за закупуване на 30 самолета „Каравел”, че френските туристи ще станат 100 000 годишно и ще се строят туристически селища за тях, че ще се монтират автомобилите „Рено-8” и „Алпин”, и всичко това с френски кредити. Намекна се, че Франция исторически подкрепя правата на България за излаз на Бяло море”.40 По-нататък голисткият ветеран журналист заявява: „И предупредете г-н Живков, че няколко дни след посещението му всички разговори в Париж ще са известни във Вашингтон, Лондон, Бон и Москва, това ви го казвам аз от мене, аз, Смаджа”. След това се обръща към Павел Писарев: „Какво се чудите, забравяте ли, че Франция беше окупирана пет години от германците, след това през нея минаха американски и английски войски, голистите бяха пет години в Лондон, а след това у нас имаше американски бази десетина години и в страната има милионна армия комунисти”. Цялата информация е изпратена в София.41 От казаното от Смаджа в подписаните документи останаха само да сглобяваните в България коли „Рено”, 100 000 френски туристи и селището „Русалка”, продажбата на многобройните тонове тютюн годишно и разширяването на научно-техническите връзки. „Военните не разрешили магистралата от Европа до Азия, щели сме да отворим път на танковете на НАТО към Балканите, а за „Каравелите” да не говорим – какви френски самолети, като си имаме съветски”.42

Интерес представлява оценката на кореспондента на „Работническо дело”, изложена в неговите спомени за посещението на нашия партиен ръководител в Париж. Според него то оставя следа в историята на съвременната българска държавност. На такова равнище, с такива почести в Париж не е приеман никой български държавник, нито преди него, нито след това. „Визитите на Тодор Живков, Станко Тодоров, Иван Башев и особено на Иван Попов след това ми отвориха очите за българската политика. България уж беше най-просъветската държава, но в политиката на Тодор Живков имаше елемент на европейска визия, тогава профренска, а по-късно прогерманска и винаги проавстрийска. Той посети Италия и беше при папата, да не говорим за балканските му срещи с премиерите на Гърция, Турция, с Тито и Чаушеску, за връзките му с Индира Ганди и с иранския шах.”43

Колкото до посолството във Франция, той споделя, че от него се е искало внимателно да следи развитието на Общия пазар, възможностите да се проникне в него с български икономически дружества с български ръководители. Не става дума само за двустранни икономически отношения със страните членки, които тогава са само пет, а за информационно навлизане в Общия пазар с перспектива в бъдеще и за участие в интеграционните процеси под каквато и да било форма. „Трябва да се готвим за бъдещето, да стопяваме напрежението, а после и разликите между тях и нас, казваха Станко Тодоров и Иван Башев, а Тодор Живков внимателно се интересуваше от всяка информация от този род. Кога Станко Тодоров и Иван Башев ни даваха указание да проучваме Общия пазар, за да проникнем в него, кога успяха да организират близо 100 задгранични дружества в Европа, най-много от всички социалистически страни… Ръководителите на дружествата бяха опитни търговци, офицери от българското разузнаване. Те отговаряха за печалбите, те изпращаха парите в България, макар че се водеха като собственици по западните закони”.44 Тези дружества развиват активна дейност, някои успяват да станат и печеливши, други едвам кретат, но всички донасят важна икономическа информация и придобиват къде купени, къде откраднати нови технологии и производствени секрети.

Според мен цялата тази активна дейност не само на посолството, но и на редица други служби не само във Франция, но и в други западни страни изключват възможността българският ръководител да бъде подведен особено когато трябва да се изготви проучване на толкова виден държавник от класата на Генерала. Създаването на профили на видни политици са една от основните задачи, които се възлагат на тайните служби и на дипломацията в чужда страна. В конкретния случай на Дьо Гол, трябва да се има пред вид, че той има дълга политическа кариера, започнала още от преди Втората световна война, след поражението постепенно се налага като символ на френската свобода, независимост и държавност, министър-председател на Временното правителство на Френската република, партиен ръководител когато е в опозиция, единственият случай, когато е начело на партия; а по-късно е министър-председател и президент, избран с преки общи избори. През цялото това време България има дипломатическа мисия. И една от личностите, която е била неизменно изучавана от нея, е Генералът. Дори ако се изключат другите източници на информация, в самото Министерство на външните работи всяка година се изготвят отчети, доклади, справки, като някои от тях са годишни, други тримесечни, трети, свързани с конкретни събития и личности.

В речта си, произнесена на 13 октомври 1966 г. на официалния обед в Елисейския дворец президентът заявява: „... България, страната на древните траки, която от самото начало пиеше от изворите на цивилизацията, България, която свързва някога византийския свят с романския, България, която през миналия век води героична борба за освобождаването си от робство, България, която принадлежи на славянското семейство, с което галите винаги са търсели разбирателство, България, която е свързващо звено между Изтока и Запада, България е призвана да бъде приятел на Франция. Без съмнение балканските размирици и някогашните световни войни бяха успели да ни поставят един срещу друг, но никой нито у вас, нито у нас, не е мислел, че това може да бъде завинаги, и ето че наистина нашата епоха ни подтикна да се върнем един към друг.

- Нашата епоха, т.е. епохата на една Европа, която след толкова страдания и въпреки много предубеждения, недоверия и недоразумения има нужда от единия си край до другия от разбирателство и обединяване.

- Нашата епоха, т.е. епохата на такава еволюция, че една и съща наука, една и съща техника, един и същи прогрес ръководят съдбата на хората, каквито и да са идеологическите и политическите различия, които на пръв поглед ни разделят.

- Нашата епоха, т. е. епохата на един свят в движение, на един свят, чието съществуване е застрашено от ужасни унищожителни средства, на един свят, който се тревожи от конфликти и ескалация, предприети в Югоизточна Азия сега и Близкия изток преди, нашата епоха с една история няма бъдеще, ако не запази мира.

За да помогнат на нова Европа, на съвременното развитие на световния мир, България и Франция имат всичките основания да организират практически своето приятелско сътрудничество в политическата, икономическата и културната област.”45

В този дух по отношение на нашата страна ще се изкаже една от най-големите личности във френската съвременна история Франсоа Митеран, един от най-големите съперници на Генерала, успял да излезе на балотаж с него през преките общи избори през 1965 г., през май 1968 г. направо отхвърлил неговото президентство и обявил своята кандидатура, а през 1980 г. станал президент на Френската република: “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета.”46

Тодор Живков споделя, че след официално приетите поздравления той преминава направо към темата, която очевидно добре бе обмислял: „Г-н Живков, по време на Втората световна война и след нея към България и българския народ Русия се отнесе сурово. Русия не се съобрази с историческите права на българския народ, с разпокъсването на България в миналото и стигането до Ньойския договор. Какво имам предвид. Имам предвид въпроса за Вардарска Македония; имам предвид Добруджа, но не само Южна Добруджа, която вие получихте, а цяла Добруджа. Тогава с вас се постъпи сурово и несправедливо А ние не можахме да ви помогнем. Бяхме слаби, сами се борехме за нашето освобождение и национална независимост.” Според Живков, Дьо Гол е считал, че сегашното разпокъсване в Европа не е в интерес на европейските народи, в това число и на източноевропейските страни. „Той говореше, че бъдещето на България не е в един блок, какъвто е Варшавският договор или НАТО, а в единна Европа”. В разговора Дьо Гол подчертава, че това са основните съображения на Франция да не влиза военно в НАТО, а само политически, защото това е временно, а трябва да се ратува и да се борим за друга Европа. „Когато президентът на Франция засегна въпроса за бъдещото устройство на Европа, накратко развит пред мен, аз не можах да усвоя веднага тази негова идея. Но още тогава почувствах, че това не е само политически ход, а едно дълбоко обмислено и, както виждам днес, далновидно виждане. За първи път аз се срещнах с политик с такова глобално мислене. Останах поразен от това, колко добре бе подготвен по отношение на България и нейното положение в Европа, от правилната му оценка за състоянието на социалистическите страни и по- специално нашата, която той виждаше като мост между византийската и европейската култура. В разговора, който водих с Дьо Гол, не можех да не призная известна част от неговите констатации по отношение на България. Така протече този неформален разговор между Дьо Гол и мен. Разговор за Европа и света, в който Дьо Гол с подтекст говореше против САЩ и американското влияние на Стария континент, в който отдаваше значение на сближаването на източните и западноевропейските страни, като начин за противопоставяне на нарастващото влияние на Новия свят.”47

Дали може да се приеме твърдението на българския партиен и държавен ръководител, че Генералът е говорил с подтекст против САЩ и американското влияние в Европа. Та това е трайна линия на независимост и величие, отдавна оформила се още откакто е начело на „Свободна Франция”, по-късно „Сражаваща се Франция”. Тя се поддържа неизменно през годините на Съпротивата, когато съюзниците са „неприятели” и правят всичко Дьо Гол да бъде отстранен от челната позиция на съпротивителното движение. Ключов момент в това отношение е, че той не само, че не е фаворит на Чърчил и Рузвелт, но при нападението срещу Дакар през септември 1940 г. не получава обещаната подкрепа от английския министър-председател. В навечерието на операция „Факел” през 1942 г. Рузвелт и Чърчил се договарят изрично да не му се съобщава каквато и да било информация и да не бъде включван в тази операция. Дьо Гол въпреки всичко се справя и не само че оглавява Френския комитет за национално освобождение в Алжир, като отстранява американския фаворит генерал Жиро, но след победата на 8 май 1945 г. постига толкова важното членство на Отечеството си в Съвета за сигурност и извоюва френска зона. Отхвърля налагането на американското икономическо и финансово господство чрез АМГОТ, и начело на Временното правителство на Френската република залага основите на възстановяването и модернизацията на страната. След като първата политическа сила ФКП се опитва да му наложи, изисквайки получаването на едно от силовите министерства и една трета от министрите в правителството, Генералът затръшва вратата на политиката на 20 януари 1946 г. след като изненадващо дори за собствените си министри подава оставка. Както сам той казва, не можеш едновременно да служиш на партията си и на Отечеството си. И той през дългата си политическа кариера е избирал второто. След като е призован повторно да спаси Франция през 1958 г. отново прави избор, родината е над всичко. Стъпка по стъпка отхвърля американските въоръжени сили във Франция, бори се против влиянието на САЩ във всички точки на света, на два пъти налага вето на кандидатурата на Великобритания в Общия пазар, защото е убеден, че тя е „троянският кон на САЩ в Европа”. Колкото до сближаването на Източна и Западна Европа, това също е трайна политика на Франция от времето на Генерала и наследена от държавните глави, които го наследяват на Елисейския престол, макар и водена с по-голям или по-малък успех. Ето защо може да се каже, че генерал Дьо Гол прокарва една съвсем ясна политическа линия, която личи както в документите, съхранени в Архива на Комисията по досиета така и в този на Министерството на външните работи.

Според Тодор Живков от френска страна се е направило всичко възможно да ни се окаже и внимание, и гостоприемство, имало е желание за разширяване на сътрудничеството между двете страни. Ако това не е станало, то е защото причината е била не в нашата страна, а в тогавашната ни обвързаност със Съветския съюз и другите социалистически страни, в предразсъдъците, които са господствали. Всъщност, става дума за цялостен процес на българо-френски отношения, които обхващат най-различни области, но те са обект на специални изследвания. Дори и да не се споменат другите факти в навечерието на посещението на българския партиен ръководител, много важен факт е невижданото френско присъствие на националния празник 9 септември 1966 г. в нашето посолство, което е силно изненадано. „Представени са министерствата, икономическите, културните, научните и университетски среди, сградата на мисията не смогва да поеме голямата тълпа, измежду гостите се чуват коментари, че досега пред друго представителство не се е събирало такова огромно множество от хора”.48 Както смята Ирина Григорова, официалната визита на Тодор Живков е предизвестена с благосклонен знак. Пак тя, когато анализира неговото посещение във Франция, прави едно много точно заключение: той „изхожда от много по-меркантилна и политическа позиция – френската икономика е свеж полъх в българската икономическа позиция, чийто растеж е застраховка за лидерството на Живков, но сядането на една маса с Дьо Гол също ползва неговата вътрешно и външнополитическа популярност”.49

Само месец и няколко дни след националния празник посещението на партийния и държавния ръководител завършва с голям прием в нашето посолство. Както пише Павел Писарев в своите мемоари: „Дойде цветът на Париж: тримата министри – Кув дьо Мюрвил (на външните работи – б.а. Х.М.), Едуар Пизани на земеделието (и автор на криминални романи), който официално придружаваше Живков, и Ален Пейрефит, вече на образованието и техническия прогрес, както и Де Розие – началникът на личната канцелария на ген. Дьо Гол. Това бе изключение, френските министри, за разлика от нашите, не посещават посолствата, това е под равнището им, Дойдоха много наши приятели, редовни гости: журналистите Бьов Мери и Фонтен от „Льо Монд”, Рене Андрио и Вюрмсер от „Юманите”, самата антика Жьоньовиев Табуи, приятелка на Клемансо, едиториалистът на „Фигаро”, философът и социолог Раймон Арон, Елза Триоле… и Луи Арагон, артистите Ив Монтан и Симон Синьоре, както и Силви Вартан, която и тогава подчертаваше, че е българска и покани на сватбата си с Джони Холидей, посланика Топенчаров. Такава знат посолството дотогава не беше събирало.

Французите, като знак на особено уважение към България, докараха и престарелия Мориак, личен приятел на Дьо Гол…”50 Може да се заключи, че твърдението, че Тодор Живков е бил изненадан или подведен е несъстоятелно, тъй като във Франция има твърде много хора, както на официално, така и на неофициално равнище, от които българските власти могат да получат информация. Освен това не бива да се подценява самият български ръководител, нито пък службите и институциите, които през изследвания период работят за държавата. За съжаление някои днешни учени, представители на различни науки, все още не могат или не желаят да се отърсят от черно-белия подход, от щампите, от идеологическите клишета и директивите, спускани отвън, характерни и за периода от преди 1989 година.

Съгласно отчетен доклад за информационната работа на I-во Управление КДС през 1966 г. „резидентурата в Париж изясни някои моменти от френската политика за либерализация на търговията със социалистическите страни, а също така съобщи за отзивите по посещението на др. Т. ЖИВКОВ във Франция. Освен това изясни и други конкретни въпроси за търговските взаимоотношения с някои социалистически страни”.51 Наред с това резидентурата в Париж хвърля светлина и върху противоречията на Гърция и Турция с Франция и Италия по въпроса за продажбата на тютюна. В заключение „през отчетната година бяха получени някои информации, които изясняват съществени моменти от дейността на НАТО. Резидентурата в Париж получи информации за предложенията на Политическия и Военния комитети пред юнската сесия на НАТО през 1966 година, а така също относно намеренията на Франция по реорганизацията на НАТО и оценката на Военния комитет по отношение на провеждането от НАТО маневри. Резидентурата в Рим изясни отчасти отношението на Италия по реорганизацията на НАТО и становището на Франция по този въпрос, отношението на Италия към изграждането на нова ядрена сила и към предложението на Дания на съвещание между членовете на НАТО и тези на Варшавския пакт.”52

В Годишен отчет за работата на резидентурите към отдела53 за работа по западноевропейските капиталистически страни и САЩ в Таблица 2 е представено състоянието на източниците на резидентурата в Париж към 1.12.1965 г. Тя дава възможност да се проследи нейната работа в навечерието на една толкова важна за френско-българските взаимоотношения, каквато е 1966 г., когато се срещат двамата държавни глави – президентът Шарл дьо Гол и министър-председателят Тодор Живков.

Налични източници към 1.1.1965 г.

 С.с. от прикритията54  Агенти55  Разработки56  Доверителни връзки57  Връзки  Познанства
   –    4     1         1    5     10
   –    1     1         –    4     13
   –    –     –         –    –     –
   –    5     2         1    9     23

 
1. Цветан Бързашки58
2. Димитър Вандов59
3. Александър Стрезов
4. Общо

Изменения през годината към 1.12.1965 г.

 Новопридобити

агенти

  Възникнали

  разработки

 Създадени

ДВ

Създадени

 връзки

   Създадени

   познанства

   С.с. от

  прикритията

 1 възст. контакт    1  –   2   17   –
 1 възст. контакт   1+1
на отдел 160
  1 (приет)   6   35   1
 –    –  –   –   5   –
 2 възст. контакта   2+1
на отдел 1
  1 (приет)   8   57   161

 

 

Ако се направи едно обобщение за дейността на българската резидентура във френската столица през 1965 г., се очертава една обща тенденция на активизиране. Тя е най-забележима в създаването на разработки, връзки и познанства. Набелязва се и тенденция към увеличаване на агентите. Забележително е, че на френска територия отдел III работи съвместно с турския отдел I.

В отчета за агентурно-оперативната работа по линия на Франция за периода от 1.01.1965 г. до 30.11.1965 г. с гриф „Строго секретно” се набелязва, че организацията на работата в резидентурата по придобиване на нова агентура не е била на нужната висота и не отговаряла нито на изискванията, които са се поставяли пред резидентурата, нито на възможностите, които оперативната обстановка е създавала за целта.

През 1965 г. в резидентурата са работели само двама оперативни работници – СТОИМЕНОВ и КИРОВ.

О.р. СТОИМЕНОВ е водел две разработки – „АНЖЕЛ” И „РОБЕРТ” с цел вербовка и е имал възможност да реализира поне едната – тази на „АНЖЕЛ”, ако е работел по-упорито и организирано, още повече, че се е касаело „за човек с български произход и подчертано патриотично чувство”.

Той обаче е проявил не добра организация на работата и по двете разработки. Работел е стихийно, не е изяснявал основните моменти на разработваните обекти, не е провеждал в срок разработваните от самия него мероприятия.

В резултат на тази стихийност и несъсредоточеност в работата, той не е успял да разреши задачите, които са стояли по разработките и не ги е довел до желания край. От Центъра му е било обръщано внимание, давали са му указания, той е обещавал и отлагаше изпълнението на задачите за „следващата поща” и „сега ние не знаем какво точно е положението по разработките.

По главния наш обект – НАТО той не успя да открие разработка, въпреки че има агент, който работи в обекта и можеше да се използва по-пълноценно в това отношение.”62

О.р. КИРОВ макар и по-нов, е проявил по-голяма активност, по-добра организираност и целенасоченост. Той е стигнал даже до известно избързване, за което му е било обърнато внимание и той се е коригира. Понастоящем o.р. КИРОВ има три разработки с цел вербовка, две от които води по-активно и настъпателно – „ЕДУАРД” и „ГЕЛЕРИ” (по линия на отдел 1-ви). В действителност и в работата на КИРОВ с обектите могат да се посочат пропуски (като афиширането на връзката с тях), но по отношение на увличането им той се старае повече. „Не такова е положението с „ФОРТЕТ”, където той провали заплануваните мероприятия и все още не се заема с разработката на обекта както трябва, а той е служител в НАТО и представлява и представлява голям интерес. В сравнение с миналата година в работата по придобиване на агенти на нова агентура има известен напредък, но прелом и тази година и вербовка нямаме извършена.

Трябва да се отбележи обаче, че въпреки и да не се стигна до вербовка тази година, резидентурата във взаимодействие с Центъра проведоха някои комбинации до довеждането на които обектите в страната ни с цел по-добра обработка и изучаване. Такива бяха случаите с „РОБЕРТ” на СТОИМЕНОВ и „ЕДУАРД” на КИРОВ. По вина обаче на първия на СТОИМЕНОВ, а на втория на Центъра, не се постигна желания резултат. По „ЕДУАРД” бяха проведени все пак някои мероприятия, които дадоха добър резултат и укрепиха авторитета на о.р. и страната ни. По „РОБЕРТ” обаче не се направи заплануваното и ние още не знаем какво е мнението му за същия в страната, и до колко се оправдаха изразходваните средства по довеждането му. За този случай към СТОИМЕНОВ трябва да се отправи сериозна критика. С последната поща той беше обещал, че ще прати справка. Такава не се получи, а се получи оправдателен документ за изразходваните суми по обекта.

Въпреки неуспехите, които отбелязваме, можем да кажем, че другарите в резидентурата създадоха известна база (имам предвид заведените разработки и създадените връзки) и през идущата година можем да се надяваме на реализирането на някои от разработките, а така съща и на перспективи за нови разработки в това отношение.”63

В следващият раздел на отчета за 1965 г. се засяга връзката с агентурата. През 1965 година. Според отчета контактът с някои от наличните агенти е бил подобрен. Заслугата за това е на о.р. СТОИМЕНОВ, а и на Центъра. Но ако връзката с агенти като „ЛИЗА”, „АНРИ”, „ЛАЗАРОВ” и „ЕВА” се е укрепила и подобрила, с други, като „БОРЯНА” и „БЕРНАРД”, съвсем се загуби, за което вина има също и о.р. СТОИМЕНОВ.

За подобряване на връзката с агентурата и повишаване на нейните разузнавателни възможности са били проведени доста сложни и тежки комбинации по довеждането на агент „ЛИЗА” в страната и Съветския съюз, а на „АНРИ” - в страната ни.

Добре организира установяването на контакта и връзката с агент „РУАН” о.р. КИРОВ. Същият работи добре и с „ГАБРИЕЛ” (на ръководство на Отдел II64). Не добре обаче е работил той с привлечения за сътрудничество „ПИЕР”, който е бил на работа в прикритието и по мнението на ПГУ може да помогне много, главно по информационната работа. „    В това отношение на КИРОВ трябва да се подскаже да използва по-добре хора като „ПИЕР”, „НИКОЛА” и др.”65

През 1965 г. на СТОИМЕНОВ е било обръщано внимание да помисли за разтоварването си, тъй като той е водел 6 агенти, но той не направи това, а то се отрази неблагоприятно за работата му. Това е била и една от причините, за да не проведе той нито едно мероприятие по проверката на агентурата, въпреки заплануваните такива. Трябва да се каже, че Центъра не бил настоятелен и не е направил нищо в това отношение.

„Колективът при резидентурата ни във Франция през отчетния период не работи добре главно поради вината на о.р. ЛОЗЕВ. Резидентът не съумя да се наложи над останалите о.р. и към слабостите на ЛОЗЕВ се показа голям либерализъм.

Понастоящем в резидентурата има 6 разработки, от които 3 на линейния отдел, един на НТР, 1 радист и шифровач и е предстоящо изпращането на 1 о.р. по линия на КРО.

В този състав резидентурата ще може да организира по-добре своята работа и да изпълни своята стоящите пред нея задачи.”66

Този документ е особено ценен, защото в него не се щадят нито Центърът, нито резидентите, нито оперативните работници. Той оборва тезата за „висшите професионалисти”, но от своя страна отхвърля и противоположната, прокарвана непрестанно през последното десетилетие, че българските тайни служби са били напълно неспособни.

Следващият документ с гриф „СТРОГО СЕКРЕТНО ОТ ОСОБЕНА ВАЖНОСТ” е един от тези, които представят дейността на българските резидентури в западноевропейските страни и САЩ една година по-късно. Той представлява подробен анализ, обхващащ тяхната дейност от гледна точка на разработките. Ето какво е писано за българската резидентура във френската столица в следващата „Таблица на разработките през 1966 г.”:

„Париж
Разработки: общ брой-10
-създадени в официални представителства или посещаващи официални представителства:
-местни граждани – 2
-дипломатически и официални представители - 1
-българи - 1
-по НАТО - 1
-турци - 3
-гърци - 1
-американци - 0
Неустановен личен контакт:
Общ брой - 4/1/
-местни граждани - 3
-турци - 2
-съвместно работят 2 или повече о.р. - 0
-възможности-преки: общ брой - 3
-местни - 1
-дипломатически представители - 1
-българи - 1
-по НАТО - 1
-турци - 1
Запланувани вербовки: общ брой - 3/1/
Местни - 2; дипломати - 1; българи - 1, турци - 1
Вербувани-общ брой: 1; турци - 1
Изоставени съмнителни - 3/1/
Общ брой: местни граждани -2.”67

Същата година българската резидентура в Париж осъществява 1 вербовка на наша територия.68

В строго секретна справка в единствен екземпляр относно работата на резидентурите, които ръководи отдел 3-ти при Управление 1-КДС за българската резидентура в Париж за 1967 г. е записано следното:

„Брой на о.р. – 3
Агентура
Общо - 7
Стара – 5
Нова – 2
Перспективни разработки – 0
ДВ – 5
С.с. - 2
Нови форми – 0
Отговаря о.р. в Центъра – 1 о.р.”69

В този документ правят впечатление три факта, които са показателни за дейността на резидентурата в Париж. Новопридобитата агентура е почти трикратно по-малка в сравнение с 1965 година. Що се отнася до перспективните разработки те изобщо не съществуват. Няма и нови форми на работа. В сравнение с 1965 година има увеличение на доверителните връзки – от 1 на 5. Следващата справка вече очертава дейността на българската резидентура в Париж през първото тримесечие на 1968 година.

Основните задачи на резидентурата са работа от територията на Франция срещу САЩ и НАТО, Турция и Гърция. Тя се състои от 3 о.р., „които имат добра оперативна, езикова и по прикритие подготовка. Разполага със 7 агенти, води 5 ДВ, 3 сътрудници и води 4 разработки с цел вербовка”.

 

 Име на о.р.  Прикритие  Направление  Агент  ДВ  с.с.  Разработки70
 - резидент  посолството  Гърция    2   2   2     3
 –  Търговско представителство  САЩ и Турция    2   1   –     –
 –  ЮНЕСКО  САЩ    1   1   1     1
 –  Търговско представителство  Турция    2   1   –     –


„Освен посочените направления за работа на о.р. всички работят и срещу НАТО. Този състав на резидентурата и наличната агентура работи добре и изпълнява добре основните задачи. Изхождайки от обстановката, работата на френската резидентура е да се насочи главно срещу НАТО, САЩ и ГФР, и на второ място срещу Турция и Гърция. За решаване на тези задачи трябва да се увеличи съставът на резидентурата с трима о.р. – двама в посолството и един като студент”.71 И в този случай официалните институции и ЮНЕСКО са използвани не за пръв път за прикритие. Що се отнася до двете балкански страни, те през целия изследван период традиционно си остават обект на разработка от територията на Западна Европа и конкретно на Франция.

Обяснение за това дава Докладната записка относно състоянието на работата по турците и гърците в западните страни и някои предложения от подполковник Р. Харалампиев до Началника на ПГУ-ДС генерал Димо Кьосев. В нея подробно е подробно е изследван въпросът за турската и гръцката емиграция в западноевропейските страни: „Материалите, с които се запознах, някои изводи и предложения, съдържащи се в същите на началници на оперативни отдели, показват, че въпросът за работата на разузнавателното управление сред многобройната гръцка и турска емиграция (икономическа и политическа), студенти, специализанти и др. в Западна Европа и някои развиващи се страни, не е цялостно проучен, а агентурно-оперативните възможности, които това положение създава за ПГУ недооценени и неизползвани.

По неточни данни понастоящем в Западна Европа има над 560 хиляди гърци, съсредоточени главно в ГФР, Англия, Франция и Скандинавските страни. В тези страни следват около 15 хиляди гръцки студенти.

В западни страни работят над 350 хиляди турци – работници и други специалисти. Броят на турските студенти в тези страни е значителен. Във връзка с горното и с оглед проучването на въпроса, вземането на необходимите мерки и създаване на предпоставки, които ще позволят използването на тези възможности ПРЕДЛАГАМ:

1) Да бъде възложено на отдел „анализ, контрол и планиране”, координирано с отделите І72, ІІ, ІІІ, VІІІ и VІ, да направи цялостно проучване на проблема относно гръцката и турската емиграция (взета в нейния широк смисъл) в Западна Европа и направи произтичащите от тази основа оперативни и организационни изводи и предложения;

2) Отделите І, ІІ и ІІІ да поискат от съответните резиденти необходимата допълнителна информация по състоянието на гърците и турците в западните страни, а така също и идеи и предложения, насочени към активизиране на вербовъчната работа и тази по линия на влиянието сред тях;

3) Отделите І, ІІ и ІІІ, след като анализират досегашната си работа по турците и гърците в западните страни и поставят на преценка възможностите на сега действащата о.р. и агентура (ако има такава), да Ви предложат конкретни организационни мерки:

а) евентуално подсилване (прегрупиране на някои резидентури) с о.р., имащи реални възможности за работа сред този контингент;

б) евентуално изпращане на наши о.р. като студенти в университети на западни страни (където има голям брой турски и гръцки студенти) с оглед изучаването и извършването на вербовки сред тези младежи, обработване на подходящи кандидати и тяхното подготвяне за вербовка и използване в перспектива.

Вземането на горните мерки ще бъде очевидно целесъобразно, тъй като и отчетите на съответните отдели се подчертава слабата вербовъчна работа на резидентурите в Гърция и Турция, главно поради сложната и тежка агентурно-оперативна обстановка в тези страни.”73

През разглеждания период в двете балкански страни съгласно документацията, открита в Комисията по досиетата има трудна агентурно- оперативна обстановка. Ето защо се използва за база френската територия, където условията за работа на агентурата са по-благоприятни. Първо, в западноевропейските страни съществува внушителна турска и гръцка емиграция, която представлява плодотворна почва за вербовка на агентура от страна на българското разузнаване, което има продължителен опит за работа граждани от тези страни. Друго обстоятелство, което превръща специално Франция в особено привлекателен терен, е независимата външна политика на генерал Дьо Гол, една от характерните черти на която се изразява в по-голяма откритост по отношение на СССР и на източноевропейските страни и в нарастващ стремеж за сближаване на официално и неофициално равнище. В резултат на това все по-многобройни стават френските граждани, които търсят контакти с тях. Тази политика е наследена и от следващите президенти.

В Справка от началника на контраразузнавателния отдел подполковник Иван Албански74 за проведен разговор по линия на КРО75 с българския посланик във Франция Владимир Топенчаров се заключава, че „полицията се отнася добре към постоянно и временно живущите български граждани. Някои от българите (само в Париж са над 500) са френски граждани. Имат солидно материално положение, с интересни връзки между местните граждани и чужденците. Колонията ни и досега не е картотекирана и приведена в известност. Някои временно живущи български граждани, пристигащи като туристи или на гости за 2-3 месеца, намират на място работа или специализират в различни учреждения и пр. и удължават престоя си по 2-3 и повече години. За нас е удобно да им изпратим наша агентура или оперативни работници с определени задачи, като специалисти, студенти и други, особено на НТР. В тази насока с пощата сме изпратили конкретни предложения, включително и по линия на КРО”76

Прави впечатление, че служителите на ДС във Франция са били на дипломатическа работа както там, така и в Гърция или в Турция или са били резиденти или оперативни работници и в двете споменати балкански държави.

В следващата част на студията въз основа на отчети, доклади, планове и справки ще бъде представена подробно дейността на нашата резидентура във Франция през периода на президентството на Дьо Гол. Едно от водещите направления в нейната работа е българската емиграция. В Доклад относно състоянието на работата на Управление І-во ДС през 1958 година по вражеската емиграция и разузнавателните централи в западните капиталистически страни за оказване на помощ от Центъра на резидентурите, в които подготовката по линия на БНК77 бе слаба, се извърши следното: „Работник от центъра подходи пряко към вербовката на един от лидерите на вражеската емиграция във Франция, с когото понастоящем продължава работата по дооформянето и укрепването му като агент на френската резидентура. Получените данни от тоя обект (КИРО) говорят, че геметовците сега подготвят по указание лично от ГЕМЕТО да провеждат активна подривна дейност срещу нашата страна с прехвърлянето на диверсанти през пролетта на 1959 година. Че са свързани с чужди разузнавания, които ги финансират. С получаването на тези данни беше опровергано убеждението у резидента, че им е известна вражеската дейност на геметовците и, че данните, с които е разполагала френската резидентура до този момент са се отнасяли изключително до официалната дейност на БНК в Париж и ръководството му”.78 Същият агент в специален доклад от 1961 година за състоянието на работата в I-во управление ДС, в раздела засягащ мерки за подобрение по въпроса за слабостите и недостатъци в агентурно-оперативната работа е определен като „изменник на Родината” (ИР). Според доклада той има възможности да работи по Гемето. Дал е “сведения за страните, в които е пребивавал, за лицата, с които е бил прехвърлян в нашата страна, за центровете, в които е бил подготвян, но отказва да посочи с кои лица в България се е свързвал при прехвърлянето му. Това показва, че и утре, когато нещо не е удобно за него, няма да го казва на нашите органи”.79

Други агенти, които са ръководени от нашата резидентура в Париж са бившият офицер ЧАВДАР и ВИТОРИО. На първия, определен като агент с перспективи80, се възлага да бъде потърсен от бившия полковник от Генералния щаб, главен организатор на Временното българско представителство81 Никола Костов, негов член и един от двамата временни секретари, назначени с царския „указ” за неговото сформиране.82 „За това са му дадени указания, като най-първо възстанови връзките си с емигрантите монархисти във Франция”.83 Вторият е с перспективи за внедряване в апарата на Ватикана. „За това той по наши указания създаде известни предпоставки за отиването си в Италия и постъпване на работа там”.84

Докладът от 1961 година завършва с твърде песимистичното заключение, поставящо доста въпросителни относно качеството на работата на резидентурата в една от великите сили и критериите, съгласно които дейността във външнополитическото ни разузнаване се приема за успешна: „През последните две години [тя] не е придобила нито един агент, а и подготовката им за придобиване на доверителни връзки и агентура не е задоволителна. При ръководството на наличната агентура се допуснаха сериозни слабости по цялостното им използване и особено при уреждане начина на свръзка.”85

Един от най-старите агенти на нашата резидентура в Париж е този с псевдоним „25”. Две негови донесения са цитирани през 1959 година от началник І-ДС полк. Гочев. Първото е било относно конференцията на НАТО в Копенхаген, но се оказа неразбираемо поради сериозните грешки в превода, направен от резидентурата. Второто, засягащо съвещанието на военните министри на страните членки на НАТО беше изцяло известно от официални източници и при това френски.86 Според вече споменатия доклад за състоянието на работата на I-во управление на ДС от 1961 г. „срещите с агент „25” […] са провеждани дълго време на едно и също място, на едни и същи дати, в едни и същи часове. Засичана е среща в полицията в един ресторант, където се наложило нашият работник и агентът да се легитимират. Жената на агента също знае за връзките му с нашите органи”.87

Според справка относно състоянието в резидентурите по линия на отдел 3-ти при У-ние 1-КДС за получаване на информация при условия на усложнена обстановка, специално за резидентурата във Франция е отбелязано, че тя има на разположение 7 агенти, 5 доверителни връзки и двама с.с., които ръководи и използва за добиване на информация. Това количество агентура не е достатъчно за решаване на стоящите пред българската резидентура в Париж задачи, тъй като добри информационни възможности има само 1 от агентите за сега, а останалите агенти и ДВ черпят своите информации от свои официални връзки и познати. Според този документ много високо е оценен агент „25”, вербуван през м.октомври 1963 г. Той „има възможности да дава ценна информация по НАТО, възлагат му се задачи в тази организация и се справя успешно. С агента се поддържа лична връзка88 и на моментални срещи предава материали. Снабден е с контейнери за секретни материали. Предстои преместване на учреждението, в което работи агента, след което ще се преподготви за работа с тайник89 и фотография. По време на кризата в Близкия Изток агентът се държа добре и даваше ценна информация по НАТО.

За да може агентът да бъде използван в условия на война нужно е да се осигури връзка чрез „агент за връзка”90, за което се планира използването на агент „Анри”.91

В друга справка от 27.09.1967 г., засягаща конкретно връзката с агентурата по линия на отдел 3-ти У-ние 1-КДС подробно са описани формите на контакт с агент „25”. С него „досега се поддържа лична връзка. Провеждат се и моментални срещи за получаване на донесения и документация. На агента са предадени оборудвани контейнери за изнасяне и пренасяне на материалите.

Има уговорен и се използва начин за бързо повикване на агента, а също и той да извиква нашия о.р., но последният не е използван още.

Предвидено е да се оборудва тайник в дома на агента за съхраняване на материали. Предаден е на агента контейнер, който може да се държи в дома му. Поставена е задача на о.р. да даде указания агентът да оборудва тайник извън, но близко до жилището му.

Безличен начин на връзка92 не е използван в работата с „25”. Във връзка с предстоящата промяна на месторабота се предвижда агентът да бъде обучен за работа с тайници, тайнописни средства и фотография. Това ще стане след м. август т.г., когато ще се реши въпроса с преместването му”.93 Според същия документ се извършва и подготвя за евентуално използване на „Анри” за агент за връзка при такава обстановка. За агентите „Анри” и „25” се предвиждат мероприятия за преподготовка за поддържане на безлична връзка. Съгласно справка от 1967 г. „осъществено бе прехвърлянето на работа на агент ”25” от Франция в Белгия, в Постоянния съвет на НАТО. Агентът има добри възможности по добиване на информация по НАТО.”94 Операцията по прехвърлянето на този агент в белгийската столица е отражение на процесите, протичащи в структурите на НАТО и като цяло на външнополитическите тенденции, заложени след излизането на Франция от военната организация на Атлантическия пакт.

Вече на два пъти бе посочен агентурният псевдоним „Анри”. Той, както и „25”, е един от агентите, използван най-продължително време от българската резидентура във Франция за разглеждания период. Според наличната документация е вербуван на 10.06.1961 г.95, но както може да се очаква, повече подробности не са дадени. Цитираната справка е от 1967 година, тоест агентът с псевдоним „Анри” е бил използван цели седем години от Първо главно управление. В План за подобряване на работата по резидентурите, намиращи се на отчет при отдел 3-ти, една от основните насоки е „да се разработят указания до резидентурите в Ню Йорк, Вашингтон, Рим, Париж и Виена за работа по придобиване на агент-вербовчици, с оглед активизиране оперативния състав по решаването на тази задача”. Посочени са и конкретни имена на агенти и специално за резидентурата в Париж е „Анри”. Втората важна насока в този дух е „да се започне веднага активна морална и практическа подготовка на агентурата за преминаване на безлична връзка”. „Анри” след завършване на проверката му ще бъде един от агентите, които ще преминат такава подготовка.96 Явно отделът разчита доста на него, защото, според Отчет за агентурно-оперативната работа по линия на Франция за 1.01.1965 до 30.11.1965 г., е била „проведена оперативна подготовка с оглед прерастването му в агент-вербовчик”.97 За това говори непрекъснатата му разнообразна подготовка успоредно с дейността му в различни страни през целия период. Така според вече цитираната справка от 27. 09. 1967 г. „в момента агентът няма добри информационни възможности, тъй като по месторабота не може да събира интересуваща ни информация. Чрез връзките си с учебното заведение, в което учи, агентът може да дава и информации по общи политически проблеми. Извършва се подготовка за използване на агента за работа в бъдеще в Турция. Беше командирован през лятото в тази страна, създаде връзки там и е насочен към укрепването му като журналист и познавач на Турция, с перспектива да отиде на постоянна работа в тази страна.

Извършена му е подготовка у нас за работа с тайник, като ще се направят и допълнителни практически занимания във Франция. Целта е да се подготви за безлична [връзка] в бъдеще и евентуално да бъде използван и за агент за връзка при усложнена обстановка”.98 По-нататък е посочено, че „по плана на отдела се предвижда до края на годината да се подберат места за явки и срещи в Швейцария и Австрия с агентурата, които да им бъдат дадени за ползване в случай на усложнена обстановка или война в този район. Извършва се и подготовка и за евентуално използване на „Анри” за агент за връзка при такава обстановка. За агентите „Анри” и „25” се предвиждат мероприятия за преподготовка за поддържане на безлична връзка.”99

Документите сочат начините на контактите с него. Според справка, засягаща връзката с агентурата по линия на 3-ти отдел, с „Анри” ще се поддържа лична връзка. „Провеждат се моментални срещи за предаване на материали. При идването на агента в нашата страна през лятото на т.г. ще се проведат мероприятия за подготовката му по поддържане на безлична връзка и до края на годината ще се започне работа с него и по този начин, наред с личните срещи”.100 Съгласно Анализ на вербовъчната работа по линия на Франция се споменава, че „резидентурата използва […] формата на разработката с цел вербовка посредством агент („Анри”), без наш о.р. да установява личен контакт с обекта”.101

Неизбежен е въпросът при тази разнообразна подготовка, включваща работа с най-използваните тогава форми на връзка, работата с тайник, изпращането на агента в най-различни страни като се започне с България, Франция и Турция, готовността при евентуално избухване на война на него и на другия ни основен агент от това време, а именно агент „25”, да им бъдат осигурени възможности за действие в Австрия и Швейцария, какво получава от АНРИ нашето външнополитическо разузнаване. Не може да се твърди, че подобен отговор може да се получи въз основа на достъпните документи. Въпреки всичко според Анализ, засягащ вербовъчната работа по третите страни се казва, че тя и през 1966 г. не бележи особено напредък. Българската резидентура в Париж „командирова своя агент „Анри” еднократно до Турция и по-нататък от него нищо не се получи”.102 Тази формулировка, както и годината, към която се отнася документът, е доста красноречива. Също така трябва да се има пред вид, че става дума за съвместна разработка на 1-ви и 3-ти отдел по линия на Франция.

Няма да е пресилено, ако определя информацията относно „Анри”, като „гръм от ясно небе”. Тя се съдържа в един Доклад относно работата на Управление 1-во КДС от 1968 година. Подадена е от неговата служба „Анализ”. Наред с другите задачи, които е изпълнявала, тя анализира всички материали и всички дела на агента. Ето и нейния извод: „Години наред „Анри” е приемал най-различни задачи, винаги е обещавал, че ще ги изпълнява. Затова са му давани и средства, но той не е изпълнил нито една задача. Нещо повече, видян е да обядва веднъж в стола на полицейските служители в Париж. Очевидно става, че имаме работа с подстава103 и то не каква да е. Твърде вероятно е „Анри” да е полицейски служещ. Проверка на „Анри” не е правена никога. Заключението на служба „Анализ”, че той е подстава и предлага конкретни мероприятия за неговата проверка. Заслужава да се отбележи първоначалната реакция у началника на отдела и резидентурата от резултата на този анализ. Те вярват на „Анри” и им е трудно да приемат, че той може да бъде подстава, не искат да приемат изводите.”104

Твърде категорично е заключението на служба „Анализ”, за да може да бъде пренебрегнато. Освен това то съвпада с Анализа на Отдел 1 от предишната година. Защо обаче са били необходими цели седем години, за да се достигне до този извод. Агентът е вербуван още през 1961 г. и е бил под погледа както на Центъра, така и на различни структури от Управлението и от самата резидентура във Франция. По-нататък други сведения, относно този случай през изследвания период няма.

Следващият агент на българската резидентура в Париж, за когото има изобилна информация в документите от периода е „Чужденец”. Според План за мероприятията, провеждани в страната ни по обекти на разработка, идващи от Франция в Екземпляр 1, той е роден през 1945 г., грък по произход, турски гражданин и е студент по електроника в Париж. Очаква се, че ще посети България през август 1966 г.105 Разработката му е водена от резидентурата. Както е било предвидено, той, заедно с агент „Фин”, обекти за разработка по „Френска линия”, са били доведени в България с цел доизучаването им и реализирането. „По предварително изготвен план [„Чужденец”] бе доведен в страната, където се проведоха редица мероприятия за проверка. Вербовката му бе извършена в началото на м.септември т.г. на идейна база, под флага [на неофициален сътрудник] на турски ежедневник, издаван у нас „Халък Генчлик.”106 Разработени са му задачи по линия на турските малцинства във Франция и официалните турски представителства. „Договорен е начин за връзка, явка и парол.”107 Съгласно Анализ относно вербовъчната работа по Турция от отдел 1-ви и резидентурите в Анкара и Истамбул се прави обобщение на „разработките на други лица за изясняване базата и възможностите ни за работа по тях, за обработка, за печелене на приятели на нашата страна”. Според него „от тези разработки през годината бяха реализирани – вербувани 6 нови агенти (един от тях) - „Чужденец”, който беше на съвместна разработка на отдел 3 и френската резидентура108.”109 Справка от същата дата допълва сведенията, за него, включващи датата на вербовката му, а именно, 20.09.1966 г., и задачите, подготовката и мисиите, които му се възлагат. „Работата с агента се води с перспектива да бъде използван по Турция и Гърция, след завършване на образованието си. Възлагат му се задачи по турския контингент и проучвателни въпроси с НТР, използвайки положението му на студент. Връзката с агента е лична и бъдеще ще се работи по укрепването му и подготовката и за безлична връзка.”110 В Анализ на вербовъчната работа по линия на Франция от 1966 г. се споменава, че „във връзка със задачите за агентурно проникване в Съвета на постоянните представители на НАТО в Париж, официалните представителства на САЩ, Турция и Гърция във Франция и в някои служби на френски министерства, на Резидентурата в Париж бе необходимо да придобие агентура с възможности да придобие агентура с възможности да реши тези задачи. Поради това, в плана на Резидентурата през 1966 година вербовъчната работа заемаше централно място и бе насочена към придобиване на агенти из средите на турски, гръцки и френски граждани. През изтеклата година Резидентурата имаше на разработка с цел вербовка 7 лица. Разработките на 4 от тях са утвърдени през 1965 година, на двама – през 1966 година. През годината не е откривана разработка на лице, с което връзката да е създадена през същата година, което е най-сериозната слабост на Резидентурата […] чрез „Чужденец” засега не можем да решим наши основни задачи поради това, че още е студент. През периода до дипломирането му в университета, Резидентурата ще работи за по-нататъшното му увличана в нашата работа с цел перспективното му използване по линия на НТР във Франция.”111

Може да се направи една съпоставка между агентите „25”, „Анри” и „Чужденец”. И тримата са подготвени освен за действия на френска, са подготвени за задачи и на турска територия, а що се отнася до последния, той е готвен за такива и на гръцка. Информациите за „Чужденец”, съдържащи се в редица справки, анализи и отчети, идват в продължение на две години – 1966 и 1967 г. Те засягат вербовката му, основата на нейното осъществяване и неговите умения, т.е. един подготвителен етап. Различните източници се обединяват, че докато е студент, той не може да бъде използван пълноценно. След което обаче в предоставените ми архиви не открих сведения за дейността му. Това включва не само документи, засягащи периода на студията, но и президентството на Жорж Помпиду, и след неговата смърт през 1973 г.

В предоставената ми от Комисията по досиетата документация не ми даде възможност да разглеждам пълноценно създаването на други агенти на българските тайни служби, процеса по вербовка, на изграждане, подготовка и взаимоотношения между агент-вербовчик и агент. В тези архиви е невъзможно да бъде направено пълноценно представяне и съответно да се определи тяхната значимост за Първо главно управление като цяло и за резидентурата ни в Париж в частност.

Смятам обаче, че посочените вече тези трима агенти дават една типична представа за дейността за външното ни разузнаване по създаване на агентура във Франция през този дълъг период.

Много точно отбелязва журналистът Светослав Терзиев, засягайки събитията през 1968 година във Франция в техния национален, европейски и световен контекст: „През 1968 година свършва Втората световна война, ако трябва да кажем нещата по-опростено, но по-образно. Втората световна война, като начин на мислене, на поведение, на философия, на морал, свършва някъде там. Защото тя много далеч преди това е свършила като сражения, като битки. Обаче продължава в умовете на хората. Тя продължава като Студена война, която продължи много дълго време. И тя беше реална война, но беше война на разузнаванията. Единствените, които бяха активни, защото другите фронтове и другите видове въоръжени сили не действаха, бяха именно те, и от едната и от другата страна. Това беше война на разузнаванията, тоест на подготовката. За не бъде никой изненадан. В крайна сметка какво можеше да стане в една истинска война, който бъдеше изненадан, можеше да я загуби много бързо. И затова продължаваше Студената война. А след 1968 година започна това, което се наричаше процес на размразяване”.112

 

1Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА).
2КГБ и ДС – връзки и зависимости, Т.1, София, 2009; Държавна сигурност и ЩАЗИ. Т.21, София, 2014.
3Разузнавателните служби на балканските страни – България (Книгоиздателска къща „Труд”), http://www.znam.bg/com/.
4Александър Греков - български дипломат, публицист и общественик. Един от най-добрите български дипломати по онова време. Един от основателите и пръв председател на Народния сговор. През 1913 г. участва в преговорите за мирен договор с Османската империя след Междусъюзническата война. Оглавява представителствата на България във Франция (1915), Швеция (1915-1918) и Швейцария (1918-1919). От 1919 до 1920 е представител на България при окупационните сили на Антантата в Беломорска Тракия. Той налага да се извърши преброяване на населението в областта, за да се разбие гръцката теза за преобладаването на гръцкото население в Западна Тракия и организира борбата срещу включването на района в пределите на Гърция. Той е сред инициаторите за създаването на организацията Народен сговор (1921) и неин пръв председател. През 1922 г. започва да издава всекидневника „Слово”, в чието списване участват опозиционни интелектуалци. В програмната статия на вестника Греков обещава да се бори „срещу тесния партиен дух, срещу съсловността и изобщо срещу идейните крайности от всякакъв род”. В следващите месеци „Слово” се превръща в главна трибуна за критиките към земеделското правителство, което се разглежда като „оранжева диктатура”. Вестникът влиза в остра полемика с казионната преса и членовете на правителството, проповядва обединение на опозиционните сили и се противопоставя на управлението, което „насъсква съсловие против съсловие, класа против класа”. Прострелян в центъра на София на 21 май 1922 г. Отговорността за убийството е поета от анархокомунисти. Според една от версиите, причина за убийството са намеренията му да изнесе данни за ролята на някои земеделските водачи по време на Първата световна война. Александър Греков - дипломат, политик, http://www.events.bg/bg/holidays/.
5В Париж след окупацията на Франция България няма консулство, а след началото на Втората световна война персоналът на легацията получава нареждане да напусне столицата най-късно до 10 юни 1940 г.
6Разузнавателните служби на балканските страни). Знам.бг – Българският портал на знанието. http://www.znam.bg/com/.
7АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 1, а.е. 3, л. 10-11. Доклад от Борис Николчев, н-к отдел III – ДДС до г-н министъра на вън.работи, София, 24.7.1947 г.
8АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 1, а.е. 3, л. 29-30. Доклад от Борис Николчев, н-к отдел III – ДДС до г-н министъра на вън.работи, София, 30.12.1947 г.
9Пак там, л. 30.
10Държавна сигурност и вражеските емигрантски организации (1945-1989). Т.16, София, 2014.
11АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 1, а. е. 3, л. 11
12Пак там.
13Пак там, л. 30.
14Служба за външни документи и контрашпионаж на Министерството на въоръжените сили на Франция. СДЕСЕ (1944-1982) е основният контраразузнавателен орган на страната, непосредствено ръководен от министъра. Активно се занимава с получаването на политическа, икономическа, научно-техническа и военна информация за чуждите държави, осъществява контаразузнавателни мероприятия зад граница.
15ПГУ-ДС и Варшавският договор срещу НАТО (1959-1991), София, 2015, с. 95-96.
16Пак там.
17Христов, Христо. Кой какъв е в агентурния апарат на Държавна сигурност. 18 юни 2010, http://www.capital.bg/blogove/dosieta/agentite/2010/06/18/919476_koi_kakuv_e_v_agenturniia_aparat_na_durjavna_sigurnost/.
18Дерменджиева, Мария. Рапорт даден! - сп. Тема, http://www.temanews.com/.
19АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 3, а. е. 13, л. 22. Началник управление I-КДС до председателя на КДС, София, 22.07. 1968 г.
20Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана.
21Държавен комитет за наука и технически прогрес.
22Комитет по туризма при Министерския съвет.
23Транспортно-авиационното българо-съветско общество, също Български въздушни линии, широко известно със съкращението си ТАБСО, е бивша авиокомпания в България, предшественик на авиокомпания „Балкан“.
24Държавно стопанско предприятие.
25АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 3, а. е. 13, л. 22.
26Григорова, Ирина. Българо-френските отношения по време на президентството на генерал дьо Гол (1958-1969). ИК „Албатрос”, София, 2009; Милков, Христо. Българската култура във Франция през Желязната завеса (1958-1969) Издателство „Ан-Ди”, София, 2014, c. 127-140.
27Петър Бояджиев - В навечерието на ІХ конгрес на БКП през 1966 г. заедно със своя приятел Алфред (Фреди) Фосколо разпространяват позив с искания за излизане от Варшавския договор, за свобода на сдруженията и многопартийност. Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. – месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си. Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец. На 6 август 1981 г. е изведен нелегално от България чрез организация, извършена от Алфред Фосколо и Антон Машев. В емиграция е активен и работи в областа на защита правата на човека в България. На него дължи популяризирането си на Запад Дружеството за ЗПЧ в България, както и на синдиката “Подкрепа”.На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство – френско и българско.

Бившият политзатворник Петър Бояджиев: С Желев започна задкулисието! „Нелегалната България” е конгломерат от кланове, всяко управление на ДС е един клан. Едно интервю на Валерия Калчева, 8 февруари 2015 г., http://www.blitz.bg/news/article/318247.
28Генерал Дьо Гол: България има исторически права над Македония, Тракия и Добруджа.... – сп. България Македония, „Дипломация”, бр. 4-5/2012, http://bulgariamakedonia.net/.
29Писарев, Павел. От нашия кореспондент. Петекстон, София, 2010; Павел Писарев. Подир изгубеното време. Спомени. Издателство „Жанет 45”, София, 2011.
30Григорова, Ирина. Цит. съч.
31Живков, Тодор. Мемоари. „СИВ” АД – „АБАГАР” ЕООД. В. Търново, София, 1997, с. 559-560.
32Генерал Дьо Гол: България има исторически права над Македония, Тракия и Добруджа...
33Григорова, Ирина. Цит. съч., с. 133.
34Пак там.
35Генерал Дьо Гол: България има исторически права над Македония, Тракия и Добруджа....
36Топенчаров, Владимир - български журналист, историк и политик, академик. Главен редактор на в. „Отечествен фронт” (1944-1958), директор на печата към МВнР (август 1945 - октомври 1949), генерален секретар (1955-1957) и председател на Съюза на българските журналисти (1957-1958), посланик на България във Франция (1964-1972), посланик на България в Холандия, със седалище в Париж (1965-1968), член на ЦК на БКП (1966-1990), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976-1986). Той е автор на книгите „Българската роля в историята на европейската цивилизация”, „Богомили и катари - две жарави, един пламък”, „Св. Кирил – АВС дьо ла Ренесанс”, публикувани на френски от парижкото издателство „Сегерс”.
37Писарев, Павел. От нашия кореспондент…, с. 83.
38Пехливанова, Жоржета. IN MEMORIAM: ДИПЛОМАТЪТ-ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ НИНО НИНОВ. 1 ноември 2003 г. Експерт. Издание за анализи – международна политика и сигурност. http://www.expert-bdd.com/.
39„Комба”, с подзаглавие „Журнал дьо Пари”, е нелегален всекидневник, роден през Втората световна война като печатен орган на съпротивителното движение „Комба”. Публикуван е между 1941 и 1974 г. и голяма част от неговата редакция два месеца след края на издаването му е в основата на „Парижки всекидневник”.
40Писарев, Павел. Цит. съч., с. 222.
41Пак там.
42Писарев, Павел. Цит. съч., с. 228.
43Пак там, с. 230.
44Пак там, с. 231.
45Писарев, Павел, Кафе дьо Пари, От нашия кореспондент… Петекстон, София, 2010, с. 7.
46Исторически цитати относно българите, http://vitoshanews.com/index.php/2015/11/25/istoricheski-citati-za-bylgarite/.
47Генерал Де Гол: България има исторически права над Македония, Тракия и Добруджа....
48Григорова, Ирина. Цит. съч., АМВнР, оп. 22, а. е., 2552, л. 1-2; а. е. 2552, л. 1, 4.
49Пак там, с. 133.
50Писарев, Павел, Цит. съч., с. 229.
51АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 2, оп. 2, а. е. 43, л. 5. Отчетен доклад за информационната работа на I-во Управление КДС през 1966. 10.1.1967, Началник отдел 6-А, Полковник, подпис (не се чете).
52Пак там, л. 7.
53Отдел III - за водене на разузнавателна работа в САЩ, Англия и западноевропейските страни, влизащи в НАТО.
54Секретен сътрудник е категория от агентурния апарат, използвана Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност по отношение на привлечени към сътрудничество български граждани. Секретният сътрудник е нещатен сътрудник и на практика отговаря на профила на агента, с който при ПГУ са регистрирани вербуваните чужди граждани. Категорията секретен сътрудник е въведена в ПГУ през първата половина на 70-те години на ХХ век, като дотогава е използвана класическата категория агент. В строго секретното „Положение за работата на разузнавателното управление при МВР” от 1973 г., който е основният ръководен документ на ПГУ до разпада на тоталитарния режим през 1989 г., е посочено: „За решаването на своите задачи Разузнавателното управление използва секретни сътрудници – български граждани, които имат разузнавателни възможности, притежават необходимите политически и делови качества, и съзнателно и конспиративно изпълняват поставените им от разузнаването задачи.” В същия документ е записано, че ПГУ „вербува за агенти предимно граждани от капиталистическите и развиващи се страни”.
55В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следните определения на категориите секретни сътрудници: Агентът е лице, привлечено към секретно сътрудничество от органите на ДС, способно да изпълнява задачите им по разкриване и своевременното пресичане подривната дейност на агентурата на капиталистическите разузнавания и контрареволюционни елементи, а така също да решава и други оперативни задачи. За агенти могат да се вербуват лица, които притежават лични качества и разузнавателни възможности, гарантиращи на задачите, които органите на ДС ще им поставят. В зависимост от характера на разработката и задачите, които в определено време и място стоят пред органите на ДС агентът може да се вербува из средите на вражеските елементи или между патриотично и лоялно настроените към народната власт граждани. Членове на БКП могат да се вербуват само по изключение, когато оперативната обстановка налага това. Секретните сътрудници, които до излизането на настоящата заповед се отчитаха като информатори да се водят в отчета като агенти. Христов, Х. Кой какъв е в агентурния апарат на Държавна сигурност, 18.06.2014, http://agentibg.com/.
56Разработка – под вербовъчен процес се разбира целият комплекс от оперативни мероприятия, които вербовчикът и разузнавателната структура провеждат с цел изучаването, разработката и привличането на дадено лице към секретно сътрудничество. Като синонинм можем да използваме също понятието вербовъчна разработка или само разработка. Лицето, което е обект на вербовъчния процес, ще наричаме също обект на разработка. Йордан Начев. Вербовка и агентура. ИК Труд, София, 2000, с. 209.
57Христов, Христо. Доверителни връзки и доверени лица. СИСТЕМАТА ДС – Агентурен апарат.

Доверителните връзки и доверените лица са други категории, които се срещат в агентурния апарат на Държавна сигурност. Те обаче не спадат към класическите категории секретни сътрудници на ДС. В строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи за агентурния апарат на ДС от 1956 г. са дадени следното определение за доверителна връзка:

„Доверителни връзки. В отделни случаи, когато вербуването на агентура е нецелесъобразно и са изчерпани всички други възможности, разрешава се за изпълнението на някои задача на органите на ДС да се установяват доверителни връзки с лица из средите и членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи.

Доверителните връзки следва да се използват за наблюдение на роднините на издирвани държавни престъпници за навременно сигнализиране при поява на подозрителни лица в граничната ивица, при изпълнение на задачи при проучването, при разследването на извънредни произшествия, а също така при проверки и изясняване на други въпроси, интересуващи органите на ДС. Разрешение за установяване на доверителни връзки дават лицата, имащи право да санкционират вербуването на агентура по мотивиран рапорт.”

В строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи от 30 май 1989 г. относно „Дейността на органите на Държавна сигурност по придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” е обособена и категорията доверено лице. За него е отбелязано:

„1. Доверените лица са патриотично настроени български граждани, които доброволно и съзнателно подпомагат органите на Държавна сигурност при изпълнение на стоящите пред тях задачи и могат да долавят сигнали, прояви и факти, представляващи оперативен интерес.”

2. Доверените лица да се използват от органите на ДС за решаване на задачи за:

- събиране на данни за подривната дейност на противника срещу нашата страна по всички канали на проникване;

- изучаване и наблюдаване на поведението поведението на чужди и български граждани, представляващи оперативен интерес;
- придобиване на данни за подозрителни връзки на наши граждани с лица от чуждестранни официални представителства у нас и други, постоянно или временно пребиваващи в страната чужденци;

- наблюдение поведението на български граждани, пребиваващи зад граница;

- получаване на информация за отрицателни процеси, явления и тенденции сред различни слоеве от населението, които благоприятстват за възникването на аварии, пожари, катастрофи и други произшествия […] (по-нататък не се чете).

Характеристиките на този тип информационен източник са подобни на категорията „агент”, а разликата е предимно в основата за съвместната работа. В повечето случаи тя е морално-психологическа и като правило в по-голяма степен зависи от приятелските чувства между лицето и разузнавача. Йордан Начев. Вербовка и агентура. (ИК „Труд”, С., 2000, с. 17).
58Бързашки, Цветан – резидент във Франция.
59Вандов, Димитър - роден през 1927 г. в гр. Славяново, Плевенско. Завършил е Военното артилерийско училище (1949), Разузнавателната академия на КГБ (1958) и журналистика (1964). Работил е в българското разузнаване в продължение на 40 години от които, под прикритието на дипломат е пребивавал три пъти (общо 15 години) в Турция, 8 години във Франция и 3 години в Холандия. При последните си три пребивавания в чужбина е бил резидент. Бил е зам.-началник и 5 години началник на първи (турския) отдел на Първо главно управление. Изучава историята на Турция, пише и публикува няколко научни труда по съвременната история на Турция и придобива научната степен „доктор по история”. Владее турски, руски и френски език. Член е на Съюза на учените в България. През 2007 и 2011 г. издава документалните книги „Разузнаване по главното направление“ и „Двубоят между разузнаването и контраразузнаването на България и Турция“, в които разказва за своята дейност в Турция и заема позиции по обществено-политическите промени в страната.
60Отдел I на ПГУ по Турция - (Турски) отдел.
61АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 239, л.10.
62Пак там.
63Пак там.
64Самостоятелен отдел „Външно наблюдение и проучване”.
65АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 239, л.10.
66ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991), С., 2015, с. 107-109.
67АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп.2, а.е.43, л.144.
68Пак там, л. 161.
69Пак там, а.е. 240, л. 59. Справка: Относно: състоянието на работата в резидентурата, които ръководи Отдел 3-ти при У-ние 1-КДС, София, 4.9.1967 г., Началник отдел, подполковник, подпис /не се чете/.
70Пак там, л. 76-77. Справка относно: основните задачи на резидентурите към отд. 3-ти, състава им и ръководената от тях агентура, разработки, ДВ и сътрудници, 14.03.1968, Н-к отдел 3-ти, подполковник (не се чете).
71Пак там, л. 77.
72По Турция; Гърция и Кипър, Активни мероприятия (А) и Информация и анализ.
73АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 56, л. 5-6. Докладна записка относно: състоянието на работата по турците и гърците в западните страни и някои предложения от подполковник Р. Харалампиев до Началника на ПГУ-ДС генерал Димо Кьосев, 12.V.1971 г.
74Иван Николов Албански е роден през 1924 г. в София в работническо семейство. На седемнадесетгодишна възраст се включва в съпротивата на Столичната организация на РМС. Участва в първата фаза на Отечествената война и в бригадирското движение. Четиридесет години работи в органите на ДС - КРО (Контраразузнаване), Следствен отдел, Първо главно управление (Външнополитическо разузнаване). Един от първите оперативни работници, участвали във формирането на Пети отдел на ПГУ, водещ разузнавателна работа от нелегални позиции. От 1964 г. до 1972 г. е ръководител на този отдел. От 1969 г. до пенсионирането си през 1986 г. е заместник-началник на ПГУ. През 1977 - 1981 г. е главен секретар на Славянския комитет в България. На задгранична дипломатическа работа е бил във Франция, Гърция и Либия. Награждаван е с български и съветски ордени и медали. Един от учредителите на Асоциацията на разузнавачите от България.
75Контраразузнавателен отдел.
76АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е.108, л. 3-4. Рапорт от Началник отдел 5, У-ние 1 КДС до началника на Управление КДС, 20. 08. 1966 г.
77Български национален комитет - политическа организация на български емигранти, съществувала от началото на 40-те до началото на 90-те години на ХХ век. Тя включва главно привърженици на Българския земеделски народен съюз и други лявоцентристки антикомунистически организации.
78АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а. е. 24, л. 268.
79Пак там, а.е. 41, л. 18-19.
80Перспективен агент – лице, което в момента на неговата вербовка не разполага с преки разузнавателни възможности за дейността на фирмата, но поради неговите потенциални възможности това се очаква да стане след време. Гаранция са както личностните качества на човека, така и съдействието на фирмата, която го вербува и планира да го използва в бъдеще. Начев, Йордан. Цит. съч., 193-195. Вж. по-подробно на с. 214-216.
81Райкин, Спас. Български национален фронт. Ч.II. Политическото пътешествие срещу ветровете. Т.6. Политически илюзии и конфронтация с Двореца в Мадрид. Разцепление в БНФ. Пенсофт, София, 2003, с. 198-205.
82Пак там, с. 198. Царският „Указ” за назначаване на Временното българско задгранично представителство. Мадрид, 5. 01. 1958 г.
83АКРДОПБГДСРСБНА, ф.9, оп. 2, а. е. 24, с. 271.
84Пак там, с. 274
85Пак там, с. 275.
86Пак там, а. е. 24, л. 279.
87Пак там, а. е. 41, л. 18-19.
88Личната връзка предполага осъществяването на директен контакт между разузнавача и неговия сътрудник чрез едновременното физическо присъствие на двамата на едно и също място, или с други думи, връзката се осъществява чрез провеждане на среща. За да реализира контакта със своя агент под формата на среща, фирменият разузнавач може да използва три варианта. Да проведе продължителна (или разгърната) среща, краткотрайна среща или моментална среща. Начев, Йордан. Цит. съч., с. 219-220. По-подробно за различните начини на среща вж. Начев, Йордан. Цит. съч., с. 220-223.
89Тайник и тайникова операция. Според размера, времетраенето, мястото,вида, начина на залагане, повторяемост и вписване в обстановката различаваме следните видове тайници:
а) голямогабаритен и малогабаритен. С малогабаритния тайник се предава преди всичко информация на някакъв твърд носител (хартия, фотолента) или пари и указания за действие, докато с другия може да се доставят материали с по-голям обем и цели комплекси от разузнавателна апаратура;
б) кратковременен и продължителен. Операцията при първия трябва да приключи в продължение на 15 минути до 2-3 дни. Толкова време може да престои и материалът, заложен в тайника. Продължителният тайник може да действа от няколко месеца до година. Голямогабаритният тайник в повечето случаи е такъв;
в) подвижен и неподвижен. Тайникът може да бъде заложен в някакъв вид транспортно средство, което е в движение, и неговото изземване да стане някъде по пътя. Митничарите обикновено разкриват този вид тайници поради естеството на работата си;
г) открит и закрит. Това разграничаване е според характеристиките на мястото, където е поставен тайникът. Той може да бъде под покрив и на открито (на улицата, в парка и т.н.);
д) чрез поставяне (дори монтиране) и чрез изхвърляне;
е) многократни и еднократни. Тендецията през последните години е да се предпочитат почти винаги еднократните тайници;
ж) отделен предмет или вписващ се елемент. Вписващият се елемент представлява част от цялото. Например подвижен болт, който може да се вземе, елемент от декоративна решетка и т.н. Начев, Йордан. Цит. съч., с. 225-226. По-подробно за елементите и етапите на тайниковата операция. Начев, Йордан. Цит. съч., с. 226.
90Агент за връзка - трето лице, използвано, за да прикрие контакта, осъществен между двама – обикновено агент и агентурист, които не бива да се срещат, тъй като някой от тях може да е под наблюдение. – знам.бг – Българският портал за знание http://www.znam.bg/com/.

Агентурист - агентурист, член на разузнавателната общност, или оперативен работник, пряко отговорен за операции или за агенти. http://www.znam.bg/com/. Агент - лице – обикновено чужденец, което не е наето от разузнавателна организация, но което работи по указание на разузнавателна организация, за да получи разузнавателна или контраразузнавателна информация или да помогне при получаването є, или лице, което изпълнява разузнавателни функции. http://www.znam.bg/.
91АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 2, а.е. 240, л. 62-63.
92Безлична връзка – този вид връзка гарантира получаване на информация от сътрудника, без да е необходимо някой да се среща с него. Задължително условие при нейното прилагане е собственото разузнавателно направление на фирмата да бъде много добре структурирано и да разполага с опитни професионални разузнавачи или с хора, които са преминали необходимата подготовка. Към безлична връзка фирменото разузнаване трябва да премине в случаите, когато:
• Службата за сигурност на разузнавателния конкурент е много добре изградена и функционира високопрофесионално;
• Има съмнения, че агентът е събудил подозрения за дейността си;
• Агентът заема много важен и висок пост или има особено положение, което не му позволява срещи със сътрудници на фирмата;
• Семейното положение не му позволява (например силно ревнив съпруг, който чака жена си всеки ден да я прибере от работа);
• Агентът е в район, където не е подходящо пребиваването на фирмения разузнавач, а самият той пътува малко.

Начев, Йордан. Цит. съч., с. 224. По-подробно за средствата и начините за осъществяване на безлична връзка вж. Начев, Цит. съч., с. 224-226.
93АКРДОПБГДСРСБНА,  ф. 9, оп. 2, а. е. 240, л. 55.
94Пак там, а.е. 54, л. 37. Справка Относно: проведени по-значителни активни мероприятия, получена информация и извършени вербовки в последно време до Председателя на КДС др. ген-лейтенант Ангел Солаков, София, 1967 г. Зам.-началник управление 1-во КДС, Ген.майор (не се чете).
95Пак там, а.е. 240, л. 62, Справка: Относно: състоянието в резидентурите по линия на отд 3-ти при У-ние 1-КДС за получаване на информация при условия на усложнена обстановка, Н-к отд.3-ти, подп. (подпис не се чете), 27.09.1967 г.
96Пак там, а.е. 238, л. 1. План За подобрение работата на резидентурите, намиращи се на отчет при отдел 3-ти, Управление 1-ДС, Н-к Управление 1-во ДС, Ген.-майор, София, 20 юни 1963 г.
97Пак там, а.е. 239, л. 1. ОТЧЕТ за агентурно-оперативната работа по линия на Франция за периода от 1.01.1965 г. до 30.11.1965 г.
98Пак там, а.е. 240, л. 62-63.
99Пак там.
100Пак там, л. 55. СПРАВКА относно: връзката с агентурата по линия на отдел 3-ти У-ние 1-КДС. 27.09.1967 г., Н-к отд. 3-ти, Подполковник (подпис, не се чете).
101Пак там, а.е. 43, л. 87.
102Пак там, л. 39. Анализ Относно: Вербовъчната работа по Турция от отдел 1- и резидентурите в Анкара и Истамбул, 14.1.1967 г. Началник отдел 1-ви, подполковник, подп. (не се чете).
103Подстава – „двоен агент”. Този термин донякъде може да бъде използван от позициите на контраразузнаването, но самото то предпочита израза „превербуван агент”. Ясно е, че става дума за разкрит агент на някое чуждо разузнаване, който под натиска на определени обстоятелства се е съгласил да започне действия срещу тези, за които е разузнавал досега. Ако същата категория се използва от позициите на собственото разузнаване, то точният термин е „подстава”, т.е. разузнаването подставя свой човек в чуждата среда и тяне се досеща за това. Тук трябва да причислим и т.нар. „маскиран агент”, който също се споменава като отделна категория агентура. Целта на подставата е да бъде „вербувана” от противника. Тогава агентът подстава е изпълнил задачата, за която е подготвян. Самото естество на задачите, които тази категория агенти трябва да изпълняват, ги заставя да работят и за двете страни. Но винаги едното разузнаване е „тяхното” и информацията за тяхната страна в действителност е най-ценната. Това е основната причина т. нар. двойни агенти никога да не се ползват с пълното доверие и на двете страни. Към тях всеки изпитва съмнение в някаква степен. Йордан Начев. Цит. съч., с. 195.

„М-100” – подстава, внедряване на агент в чужда специална служба, http://agentibg.com/.
104АКРДОПБГДСРСБНА,  ф. 9, оп. 2, а.е 57, л.7. Доклад относно работата на Управление 1-во КДС, 25.12.1968 г.
105Пак там, а. е. 240, л. 22
106Пак там,, л. 34. Отчет за работата на отд. 3-ти при у-ние 1-КДС, по линия на чужденците на наша територия за п-да от н на м.октомври 1966 г. За ЧУЖДЕНЕЦ - Вербовъчна работа по Франция, 17.05.1966 г.
107Пак там.
108Българската резидентура във Франция. В документацията на Комисията по досиетата често се използва изразът „френската резидентура”.
109АКРДОПБГДСРСБНА, ф. 2, оп. 2, а. е. 43, л. 24. Анализ Относно: Вербовъчната работа по Турция от отдел 1- и резидентурите в Анкара и Истамбул. Зам-началник отделение. Подполковник. Съгласен. Началник отдел ІІІ Полковник.
110Пак там, л. 62. Справка относно: състоянието в резидентурите по линия на отд. 3-ти при У-ние 1-КДС за получаване на информация при условия на усложнена обстановка, 10. 01. 1967 г. Капитан /не се чете/. Началник отдел 3-ти. Полковник /не се чете/.
111Ф. 9, оп. 2, а. е. 43, л. 85. Анализ на вербовъчната работа по линия на Франция 10.01.1967 г. Капитан, Началник отдел 3-ти. Полковник….
112Интервю на доц. д-р Христо Милков с д-р Светослав Терзиев, журналист с 35-годишна практика, главно в сферата на международната политика. Бил е първи кореспондент на БТА в Индокитай и последен щатен кореспондент в Париж. От 1992 г. работи в печата – в. „Континент“ и в. „Сега“. Основател е на дисциплината „Агенционна журналистика“ във ФЖМК на СУ „Св. Кл. Охридски“, където преподава от 20 години. Доктор е по журналистика от 2007 г. въз основа на дисертация на тема „Журналистическата информация – стока или човешко право?“ Получавал е различни национални и международни награди за журналистика, включително и наградата на Европейския парламент през 2011 г. като национален победител в сектор „Печат“.

 

X

Right Click

No right click