Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XX, 2021 г.
Великите географски открития са периода от европейската история, обхващащ най-грубо XV - XVII век. Това е епоха, в която различни мореплаватели и откриватели достигат до най-отдалечените кътчета на света, картографирайки земи, за чието съществуване европейците или не подозират или познават само от слухове и митове. Великите географски открития завинаги разрушават античната представа за ограничен по своите размери свят, с точно дефинирани граници. Те позволяват широк досег на европейската култура с тази на всички останали континенти и спомагат за неимоверното разрастване на търговията и производството. Вносът на ценни стоки, растения, животни и ресурси, стимулира развитието на европейската икономика и ѝ дава необходимия тласък, който в съчетание с по-късната епоха на Просвещението, ще доведе до периода на Индустриалната революция.
Събитието, което довело до прелом в историята на човечеството, станало преди 5 столетия. Било два часа след полунощ на 12 октомври 1492 г. Матросът Родриго Триана, застанал на палубата на кораба „Пинта“, видял в сумрака очертанията на дълго чаканата суша. Радостният му вик „Земя! Земя!“ (Tierra! Tierra!), изтръгнал се от гърдите след 33-дневно рисковано и напрегнато плаване, ознаменувал края на едно съдбовно начинание. Поставило се фактическото начало на цяла поредица от географски открития, ненапразно наричани „велики“. Прославената флотилия на Христофор Колумб1 (1451 — 1506) стъпила на един малък остров от архипелага на Бахамските острови. Местното население наричало острова Гуанахани, но Колумб го назовал „Сан Салвадор“ (Свети Спасител).