Увод
Темата за Френско-пруската война и германското обединение е разглеждана от българите още по времето на самите конфликти. Това не бива да ни учудва по никакъв начин. Нашите предци също са част от Европа и независимо от сянката на падишаха са писали и издавали вестници, интересували са се за това, което се случва не само на континента, но и по целия свят. В настоящия текст са разгледани месеците преди юли 1871 г., когато избухва войната между Втората френска империя и Северногерманския съюз, подкрепян от южногерманските държави (кралство Вюртемберг, кралство Бавария, велико херцогство Баден и велико херцогство Хесен) и как те са отразени в нашия печат. Този конфликт несъмнено е един от най-важните в историята на деветнадесети век – с неговия край на картата се появява обединена и силна Германия, под водачеството на династията Хоенцолерн и канцлера Ото фон Бисмарк. Влиянието, което войната оказва върху Източния въпрос е добре изследвано от акад. Константин Косев в неговите монографии „България и княз Бисмарк“, „Бисмарк, Източният въпрос и българското освобождение 1856-1878“, „Княз Бисмарк – създателят на модерна Германия“ и „Двубоят Горчаков-Бисмарк и съдбата на България“. За съжаление почти не е разглеждана темата за това как самите българи виждат сблъсъка между двете сили. До момента образа на европейските държави и народи почти не е засягнат в по-обстойно и мащабно изследване или поне авторът на този текст не откри почти нищо в тази насока. Нужно е да се разгледа българският печат, за да се опознаят по-добре нашите сънародници от онази епоха, техните представи за Европа и за нейните държавници. Тук е обърнато внимание на това колко често се пише за едната или другата държава, как са представени държавниците (император Наполеон III/крал Вилхелм I/канцлерът Ото фон Бисмарк) в различните вестници, кой автор е техен противник и кой ги подкрепя. Обърнато е внимание на въпроса за испанската корона и как той е представен от възрожденските вестници. Събитията след юли 1870 г. (началото на самата война) са оставени извън тази статия, тъй като те са отделна и огромна тема, която не би било възможно да се опише в тази публикация – нужни биха били няколко, като авторът се надява да успее да ги реализира и това да е само първата част от поредица статии за представите на българите за Германия и германския народ.