Йордан Николов
По степен тя била и си останала кралство, но по огромните мащаби на своите владения се превърнала в истинска колониална империя — първата, единствена по рода си в историята на човечеството. Географи и историци изчисляват, че земите на кралството в Европа се простирали на 2 000 000, а в Америка — на 6 000 000 кв. км. Не по-малко от 100 000 испанци пресекли Атлантическия океан и се разпръснали в Новия свят, за да търсят своето щастие. Това преселение било същинска демографска експанзия.
Причините за превръщането на кралство Испания в световна колониална империя са отдавна изяснени в научната литература. Те се търсят и откриват в особените условия, при които се развива и укрепва Испания, и на първо място — в силната кралска власт, придобила неограничен характер. Решаващото събитие, обявено за преломно, е бракът през 1469 г. на кралицата на Кастилия Изабела с наследника на Арагон Фернандо, който само след 10 години станал крал на Арагон и успял да обедини най-големите кралства на Пиренейския полуостров. Опрян на гражданството, крал Фернандо се наложил над непокорните магнати и установил силна абсолютистична власт. Немалка опора той намерил и в църквата, превърнала се чрез Инквизиционния трибунал в могъща духовна и материална опора на испанската абсолютна монархия. Значителна била ролята и на император Карл V, който не само разширил границите на Испания, но и укрепил нейния международен престиж.
„Филип II е нещо ужасно" (Виктор Юго). Наследникът на Карл Пети е обгърнат от мистериозен ореол. Още през XVI в. протестантите виждат в него „демонът на Юга", фанатик, който настървено ги преследва из цяла Европа. Романтиците го представят като студено чудовище, удушило с ръцете си собствения си син дон Карлос и затворило се в мрачен манастир, сред труповете на семейството си. Дори испанците често се отричат от него. „Този крал, представян ни като прототип на испанец, си е чист германец", заявява Мануел Асаня през 1918 г. пред неговия портрет от Пантоха в Ескориал. Дори в името му няма нищо испанско. Кръстили са го на дядо му, фламандеца Филип Хубави. Херцог Алба, както и много други кастилци, биха предпочели да се казва Фернандо като прадядо си, Краля Католик. И така, кой е Филип II?
Кортес е роден в Меделин, което се намира в днешна Екстремадура – северна Испания, през 1485 година, като точната дата на рождението му е неизвестна. Негов баща е Мартин Кортес де Монрой, който е бил пехотен капитан. Неговото родословно дърво е доста известно с постиженията си, но самият Мартин Кортес не е много богат и не се слави със същите подвизи както предците си. Негова майка е Каталина Писаро Алтамирано. Името на Кортес на испански се пише така: Hernán Cortés de Monroy y Pizarro. Важно е да се отбележи, че при превод от испански на български звукът ‘H’ в началото на името не се пише, тъй като в испанския език той не се произнася. Самият Кортес започва се подписва с имената Ернан, Ернандо или Фернандо. Следователно използването на трите имена, когато говорим за неговата личност е абсолютно коректно, но е важно да се отбележи за да не обърка читателя.