Йордан Николов
Епохата на униите на Скандинавския полуостров и произтичащите от тях събития не могла да прекъсне самостоятелното развитие на Швеция, тръгнала неудържимо по пътя на независимостта. В началото Швеция била активната страна, защото аристокрацията се надявала да поеме в свои ръце управлението на обединението. Диктатурата на датската монархия разочаровала магнатите и те, обхванати от негодувание и гняв, започнали да търсят начини да излязат от унията. В заседанията на Риксдага, общосъсловното събрание на Швеция, продължили да се обсъждат вътрешнополитическите и стопанските въпроси на страната. Депутатите — светски магнати, епископи и абати — разисквали не само размерите на данъците, но и насоката на борбата за отхвърляне на зависимостта от датската държава. След сключването на Калмарската уния през 1397 г., две главни тенденции движели политическия живот на Швеция. Едната била идеята да се отхвърли унията и успяла да възтържествува през 1521–1523 г., а другата — за изграждане на централизирана държава чрез налагане на абсолютизма.
В хода на предприетата борба Швеция възстановила кралската институция. Страната укрепнала стопански, градското и селското население се замогнало. Кралство Швеция започнало да провежда експанзионистична политика. Границите му се разширили. В мащабите на Европа Швеция се превърнала в една от най-могъщите държави.
В европейската историография са прокарани различни становища за характера на общественото устройство в Швеция през този период от нейното съществуване. Част от шведските изследователи (Е. Гайер, Е. Хекшер и др.) отстояват тезата за изключителността и неповторимостта на социалните отношения в родината им, за тяхната несравнимост.
Други смятат, че Швеция се развивала в съответствие с европейските закономерности и не приемат теориите за изключителността на нейния модел за социално-икономическо развитие.
Социалните процеси и явления в борещата се за своята свобода страна обаче били значително по-многообразни и всеобхватни, отколкото мислят някои автори. Ако се опитаме да набележим най-общо характерните особености на обществените отношения, можем да очертаем три етапа в единния процес на залязващото Средновековие. Четиринадесетото и петнадесетото столетие били време не само на унии и на коалиции, но и на политически раздори, на социални конфликти. Следващите два века се характеризирали с борба на монархията за хегемония в басейна на Балтийско море и в Север на Европа. Най-сетне, осемнадесетият и началото на деветнадесетия век били период на динамично трансформиране на феодалните порядки в капиталистически.
Кралска институция.
Монархията, която управлявала Швеция, не образувала единно цяло, а обхващала представители на различни династически родове. В началото на късносредновековния период властта била в ръцете на владетели от различни фамилии: крал Нилсон Стуре (1504-1511), Стен Стуре Младши (1512–1520) и Кристиан II Датски (1520–1523). След това във властта навлезли династията Ваза (1521–1654), следвана от династията Пфалц — Цвайбрюкен (1654–1720). След това управлявал крал, който не бил свързан с тези династии — Фридрих I Хесенски (1720–1751). Той бил сменен от династията Холщайн (1751–1818).
В периода, предшествал династията Ваза, се откроявал като владетел Стен Стуре Старши (1471–1497; 1501–1503), управлявал като регент, но проявил качества на голям държавник. Той бил издигнат от Карл Кнутсон, който го определил за свой заместник. Свързан със средната и дребната аристокрация, която му оказвала подкрепа, той успял да привлече на своя страна гражданството, рударите и селяните. Проявил качества на храбър воин и умел дипломат и управлявал близо 30 години. В условията на Калмарската уния надмогнал господството на датската монархия и отстоявал независимостта на своята страна, бранел интересите и укрепвал държавната власт, заздравявал тенденциите на централизация. В началото на своето управление Стен Стуре Старши осъдил открито унията, поради което датският крал Кристиан I направил опит да възстанови позициите си в Швеция. Начело на датска флотилия, крал Кристиан I Датски се отправил за Стокхолм. На 10 октомври 1470 г. на север от Стокхолм, на хълма Брункеберг опълчението на Стен Стуре Старши разгромило наемниците на датския владетел. Кралят Кристиан I едва успял да се спаси и да се завърне невредим в Дания. Тази победа имала огромни последици за историята на Швеция. Калмарската уния преустановила своето съществуване, тя била разтурена. Въодушевен от победата, Стен Стуре Старши наредил да бъде подготвена скулптурна фигура на св. Георги, победителя на дракона, която била издигната в катедралната църква на Стокхолм. Фигурата била изработена от Беренд Нотке, талантлив дърворезбар от Любек.
В изпълнение на молбата на бюргерството Стен Стуре Старши провел цяла поредица от реформи, имащи за цел да улеснят икономическото развитие на страната. На 14 октомври 1471 г. той обнародвал манифест за правата и привилегиите на бюргерите. В управлението на страната не били допускани чужденци, по-специално датчани и немци. По законов път търговията и занаятчийската дейност преминали в ръцете на шведи. Короната имала монополно право върху добива на скъпоценни метали. Поставени били под забрана и секвестирани владенията на едрите магнати и на Католическата църква.
Стен Стуре Старши оценил необходимостта от развитието на образованието и просветата. През 1477 г. той учредил университет в гр. Упсала, първото висше учебно заведение на Скандинавския полуостров. Появата на университета оказала положително влияние върху цялостния процес на културното обновление.
С усилията си да укрепи държавната администрация и да наложи централизирана система на управление Стен Стуре Старши предизвикал недоволството на Риксдага и на едрите магнати. Феодалните собственици започнали да тъгуват за времето на Калмарската уния и се захванали да работят за нейното възстановяване. През 1481 г., когато починал датският крал Кристиан I и на престола се възкачил неговият син Ханс, започнали преговори между Дания и Швеция. Новият владетел претендирал за шведската корона. Преговорите били обобщени в т. нар. Калмарски рецесии от 1483 г. Магнатите на Швеция включили в рецесиите програма за пълновластието на чуждоземния крал и обявили всевластието на Риксдага. Фактическата капитулация на Швеция обаче срещнала съпротива и идеята за възстановяване на унията не била приложена. През 1495 г. Стен Стуре отправил към Риксдага искане за решаване на неотложните въпроси. В състава на депутатите, които се събрали, били включени представители ма всички съдебни окръзи, на промишлените центрове и на търговските градове. Съотношението на силите вече било променено и изходът от започналата борба бил предопределен. С пълно вишегласие било взето решение за отхвърляне властта на датския крал.
В несигурната обстановка на бушуващи конфликти датският крал Ханс решил да възстанови старото положение, когато Швеция била включена във владенията на Дания. През 1497 г. той нахлул в Швеция, подкрепян от една част от аристокрацията на страната. В изпълнение клаузите на Калмарските рецесии Риксдагът го избрал за крал на Швеция. След като поел управлението, крал Ханс потъпкал поетите задължения да спазва обичаите на страната. Това дало основание на населението да се откаже от дадената васална клетва. От 1501 г. регентът Стен Стуре Старши продължил да управлява страната, която станала отново свободна и независима.
Когато Сванте Нилсон застанал начело на управлението, отношенията между Швеция и Дания се изострили. Стълкновенията с датския крал Ханс, поддържан от някои среди на шведското общество, не променили съществено положението. Излязла отслабена и изтощена от войната, Швеция запазила своята независимост. При управлението на следващия владетел Стен Младши унията била окончателно премахната. Не били предприети никакви опити за нарушаване традиционната политика на страната, тя била следвана общо взето акуратно. „Това, което засяга всички, трябва да получи съгласието на всички" — такова било ръководното правило на Стен Стуре Младши при управлението на държавата.
В Швеция обаче нараснали продатски настроения, подклаждани от архиепископ Густав Ериксон Троле, който през 1514 г. застанал начело на църквата. По силата на специално обнародвана папска була архиепископът имал право да разполага с въоръжена военна единица. Облегнат на тази була, прелатът присвоил лена Стекет заедно със замъка, издигнат в имението. По такъв начин архиепископът Троле придобил огромна политическа власт с икономическа стабилност и започнал да нарушава установените законови разпоредби в Швеция. При провеждането на своята дейност той потърсил подкрепата на датския крал Ханс. Това предизвикало регента да вземе съответни наказателни мерки. Населението също реагирало: започнало да не дава традиционния десятък на църквата. На два пъти в рамките на календарната 1517 г. регентът се обръщал към Риксдага — един път на заседанията му в Арбург, втори път — в Стокхолм — да вземе решение за санкциониране на архиепископа. Риксдагът постановил да бъде арестуван архиепископ Троле, да бъде принуден да се откаже от сана си, а замъкът Стекет да бъде разрушен.
Папският легат, който пристигнал в Швеция, получил разрешение от регента да продава индулгенции в Швеция и да подкрепя дейността на Риксдага. Първоначалната победа на Стен Стуре Младши обаче била развенчана от датския крал Кристиан II, който заел престола след смъртта на Ханс, неговия баща. Ангажиран с уреждането на вътрешните въпроси на Дания след своята коронация през 1513 г., новият владетел бил заинтересован да спазва мира с Швеция. Случаят с архиепископа Троле, както и раздвижването на опозиционните настроения обаче го амбицирали и той започнал да настъпва. Двукратните походи (първият през 1517 и вторият през 1518 г.) били безрезултатни. В отговор на разправата с архиепископа папа Лъв X, подтикван от крал Кристиан II, издал була за отлъчването на Швеция и нейния регент от църквата. В защита на сваления архиепископ, крал Кристиан II възглавил многобройна армия от наемници, ландскнехти и в началото на 1520 г. нахлул в Швеция. В сражението при езерото Осунд шведската войска била разбита, а регентът Стен Стуре Младши загинал в сражението. Войската на датския крал влязла победоносно в Стокхолм, чието гражданство се бранило в продължение на 5 месеца.
Крал Кристиан II бил посрещнат тържествено: ликували както прелатите на църквата, така и магнатите. С подкрепата на архиепископ Троле, който председателствал Риксдага, Кристиан II бил увенчан с короната на шведските крале. Това станало в началото на ноември 1520 г. Калмарската уния била възстановена. Привържениците на загиналия регент Стен Стуре Младши били избити. Стотина души представители на видни шведски семейства били убити, а имуществото им било конфискувано. Драматичната разправа с шведските патриоти била наречена „Кървава стокхолмска баня".
Жестоката и безмилостна екзекуция предизвикала недоволство сред шведското население от Католическата църква и от краля на Дания. Властването на Кристиан II в Швеция (1520–1523) било съпроводено с масови вълнения в цялата страна. Борели се за отхвърлянето на чуждоземното господство селяни, средни и дребни благородници, граждани, а също така и магнати. Така погромът в Стокхолм предизвикал широко националноосвободително движение, което обхванало цяла Швеция. Синът на един от убитите в кървавата касапница, аристократът Густав Ваза застанал начело на борбата. Под негово предводителство въстаниците успели да победят войските на краля на Дания. Между другото за победата на шведите във въстанието, което пламнало през 1521 г. и завършило с победа през 1523 г., спомогнал метежът срещу крал Кристиан II, организиран от аристокрацията в Дания и Шлезвиг-Холщайн. В защита на своите права и привилегии бунтовниците принудили краля да търси спасение зад граница, а начело на датския престол застанал друг владетел крал Фредерик I (1523–1533).
Калмарската уния, която държала в зависимост Швеция, била ликвидирана заедно с бягството на крал Кристиан II. В Швеция настъпила нова обстановка. С решение от юни 1523 г. Риксдагът осъдил крал Кристиан II и го обявил за свален от кралския престол. На 6 юни 1523 г. предводителят на въстаниците Густав Ваза бил коронован за крал на Швеция (1523–1560). С неговото избиране в политическия живот на страната влязла династията Ваза.
Крал Густав Ваза през своето юношество участвал в редовете на шведското опълчение, което воювало срещу армията на датския крал Кристиан. В разгара на кървавата баня в Стокхолм през 1520 г. той успял да избяга в Даларна, където организирал въстание за отхвърляне на датското господство. След като заел престола, той провел редица реформи. Първата му задача била да отхвърли Калмарската уния и да обяви независимостта на Швеция. Втората му голяма цел била да заздрави икономиката на страната, разграбена от Дания, опустошена от войната и да напълни опразнената хазна. Съществувала обективна потребност и от укрепването на държавната администрация.
Католическата църква се оказала основна пречка за укрепване на държавата и за стабилизиране на нейната икономика. Епископствата и абатствата държали в ръцете си огромни поземлени владения. Разполагащи със самостоятелна армия, прелатите били крепители на датския крал и политически противници на шведската корона. Католическата църква била най-едрият поземлен собственик на страната. Затова през 1527 г. крал Густав Ваза без всякакво колебание поставил въпроса за секуларизиране от Риксдага на църковните земи във Вестеросе. Риксдагът го подкрепил и постановил епископите да предоставят на краля своите земи и всичкото си имущество. Конфискувани били и именията на катедралните църкви и абатствата. Предвиждало се останалото имущество на църквата да се облага с данъци и налози. Благородниците придобили правото да възстановяват своите земи, които им принадлежали, преди църквата да сложи ръка върху тях. Фактически собствеността на църквата преминала в ръцете на короната. Така Реформацията придобила кралски характер. Кралят упражнявал контрол върху назначаването на църковните лица. В Швеция била въведена Лутеровата реформация. Постановено било, че учението на М. Лутер не противоречи на „Божието слово".
Провеждането на централизирана политика неизбежно довело до увеличаване на данъците. С допълнителни финансови задължения спрямо държавата били облагани различните слоеве от населението на Швеция. Това предизвикало масово недоволство сред населението, което се вдигнало на поредица от въстания, продължили повече от една година. Такива въстания пламнали през 1524–1525 г., а след това през 1542–1543 г. Крал Густав Ваза сподавил безмилостно бунтовете на недоволните, удавил ги в кръв и възстановил реда в страната. Особено силно по своя характер било въстанието от 1534–1536 г. в Любек, където селяни и граждани се организирали срещу своеволията и беззаконията на местната бюрократизирана администрация. Бойните поделения на крал Густав Ваза и наемните войски, организирани от магнатите, възстановили статуквото. Забележително по своите мащаби било въстанието от 1536 до 1543 г. То избухнало като протест срещу новите земевладелци, които забогатели след секуларизацията на църковните земи и натоварили селяните с огромни данъчни облагания, в това число и отработна рента (ангария), както и различни други непосилни зависимости. В отделни райони групите на въстаналите селяни достигали до 10 000 Души. В южните територии на Швеция сблъсъците между правителствените войски и бунтовниците взели драматичен характер. Тъй като базите на бунтовниците били съсредоточени в горите, те били наричани „горски хора". По начало съотношението между воюващите било неравностойно, което предрешило изхода на борбата. Навсякъде правителствените бойни сили успявали да смажат слабо въоръжените и недобре организирани селски отряди.
През 1541 г. крал Густав Ваза и крал Кристиан III подписали мирен договор в Бурмсберг между Дания и Швеция. Договорът предвиждал двете страни да си оказват подкрепа в дни на война. Предвиждало се също така да си помагат при потушаването на въстания на собствените поданици. Спорните въпроси трябвало да бъдат решавани с мирни средства, а не по пътя на войни.
След като осигурил стабилитета на държавата премахвайки външната опасност, крал Густав Ваза пристъпил към осъществяването на друга реформа. През 1542 г. той издал специален едикт, с който присвоил, превърнал в кралска собственост свободните, необработваеми общински земи в цялата страна, а през 1551 г. обсебил и природните богатства. Той успял да завладее огромни имения, станал един от най-крупните земевладелци на континента. Крал Густав Ваза разширил търговските връзки и взаимоотношения на Швеция с далечни държави.
При управлението на крал Густав Ваза започнали да се проявяват елементите на абсолютистичната система на управление. През 1544 г. Риксдагът взел решение кралската власт в Швеция, представлявана от рода Ваза, да стане наследствена. Това решение отбелязало нов етап в устройството и управлението на страната.
Овакантеният престол след смъртта му бил зает от неговия първороден син Ерик XIV (1560–1568). Тримата по-малки синове наследили херцогства: Юхан — Финландия, а Карл и Магнус — области в Швеция. Те разполагали с имунитет и управлявали самостоятелно. Ерик XIV се занимавал с история, математика, астрономия и музика. При упражняването на властта той се сблъскал с недоволството на аристокрацията, понеже ограничил правомощията на херцозите. Укрепвайки кралската власт, уредил подготовката на Арборгската конституция, представляваща законова основа на държавната централизация и абсолютизма. Замислил да завоюва Прибалтика, той се включил в известната Ливонска война (1558–1583), а след това и в Северната седемгодишна война (1563–1570). Ерик XIV проявявал необикновено коравосърдечие и жестокост. Бил психически неуравновесен, често имал нервни изблици. Срещу него зреел заговор. В борбата с брат си Юхан, който бил херцог на Финландия, претърпял поражение. Риксдагът взел решение да го свали от престола и да го въдвори в тъмница за цял живот. Ерик починал в затвора. Предполага се, че е бил отровен.
Юхан, който се завърнал от заточение и участвал в свалянето на брат си, заел престола и продължил да провежда политика на централизация и укрепване на кралската власт. По решение на Риксдага той въвел 3 висши длъжности, които съществували и по-рано, но били закрити. Това били главнокомандващ (риксмаршал), върховен съдия (риксдротс) и началник-канцелария (риксканцлер).
Започналият процес на разширяване на границите на Швеция продължил. През 1581 г. по взаимно съгласие Северна Естония се присъединила към кралство Швеция. Били установени династически връзки с Жеч Посполита. Наследникът на крал Юхан III — крал Сигизмунд Ваза (1592–1599) и кралица Екатерина Ягелонска създали лична уния. Възпитаник на йезуитите, Сигизмунд Ваза направил опит да възстанови католицизма в Швеция, но Риксдагът го свалил от престола. Лутеровата реформация вече имала силни традиции и Контрареформацията не могла да надделее. Херцог Карл, син на Г. Ваза, разгромил армията на католика. При С. Ваза обаче границите на Швеция били разширени. Сключеният през 1595 г. Тявзински мир с Русия узаконил присъединяването на Нарва, голям пристанищен център. На преклонна възраст С. Ваза станал крал на Полша.
Крал Карл IX (1604–1611) продължил в управлението политическата линия на своя баща. През 1609 г. той нахлул в Русия, а през 1611 г. завладял Новгород. Неговият син Густав Адолф направил опит да настани своя брат на руския престол, но не успял да осъществи плановете си. Съпротивата, която била организирана в Русия, го принудила да отстъпи. Той предал Новгород, но запазил Западна Карелия и Прибалтика.
При управлението на крал Густав II Адолф (1611–1632) Швеция се превърнала във велика държава. В границите на страната влезли Лифландия и някои пристанищни градове на Източна Прусия. Поради конфликт с Хабсбургите Швеция била въвлечена в пламъците на Тридесетгодишната война. Голям държавник, талантлив пълководец, ловък дипломат, крал Густав II Адолф обявил Балтийско море за шведско и успял да наложи своето влияние в неговия басейн. Той завладял Ингрия и Източна Карелия. Владенията на кралството обхванали Лифландия, Курландия, пристанищата на Прусия, с изключение на Гданск, Кьонигсберг и Пуцк. Кралство Швеция, най-могъщата държава в басейна на Балтийско море, била една от големите в Европа.
При дъщерята на Густав II Адолф кралица Кристина (1632–1654) благородниците придобили около 70% от обработваемите земи на страната. Кралицата отчуждила редица земи в полза на аристокрацията и по такъв начин я облагодетелствала. Земевладелците започнали да се занимават със скотовъдство. Те заграждали обширни земи, превърнати в „дворове за добитъка". Задълженията на селяните били увеличени. Това предизвикало съпротива и през 1650–1652 г. населението престанало да работи ангария, а през следващата 1653 г. в Нерке пламнало голямо въстание, което били потушено. Хронист, наблюдател на събитията, пише, че през 1653 г. бесилките в Стокхолм не достигнали за осъдените на смърт бунтовници.
В структурата на кралство Швеция през средновековната епоха била включена и Финландия, управлявана от генерал и генерал-губернатор, чието седалище се намирало в гр. Або. По-голямата част от финландците се занимавали със земеделие. Изострянето на обществените отношения, породени от социалната диференциация, довели до избухването на въстание през 1597 г.
След като нахлула през 1643–1645 г. в Дания, армията на Швеция завоювала редица градове. По силата на мира в Брьомсебрус Швеция придобила остров Езел, а също и Готланд, като в срок от 30 години Дания трябвало да отстъпи на кралството провинция Халанд. Вестфалският мирен договор от 1648 г., с който приключила Тридесетгодишната война, предоставил на Швеция част от Поморието (Померания), градовете Шчечин и Висмар, архиепископство Бремен, епископство Верден. В кралството влезли устията на реките Елба, Везер и Одер.
Първият владетел от баварската династия крал Карл X Густав (1654–1660) положил усилия да разшири още повече границите на страната и да уреди вътрешните противоречия. Правата и привилегиите на аристокрацията били ограничени. Войната с Дания, Полша и Русия (1655–1660) не довела до значими промени. В усилията си да покори Дания кралят водил с нея война (1657–1658). Доминацията на Дания била ликвидирана. Мирът, сключен в Роскил, осигурил на Швеция възможности да стане най-силната държава на Скандинавския полуостров. Населението ѝ възлизало на 3 млн. души, а територията ѝ обхващали 900 000 кв. км. Втората война между Дания и Швеция от 1658–1660 г. довела до още по-голямо териториално разширение на Швеция.
Крал Карл XI (1660–1697) продължил да развива абсолютистичната система на управление. С мира в Кадир през 1661 г. той сложил край на войните между Русия и Швеция, продължили от 1656 до 1659 г. При Карл XII (1697–1718) била образувана коалиция срещу Швеция от Русия, Дания и Саксония.
Градове, граждани, манифактура.
В Швеция градовете се развили още през предишните столетия, но населението им се занимавало предимно със селскостопанска дейност. При все това в средища на занаятчийство и търговия, на културен и административен живот постепенно се превърнали Стокхолм, Упсала, Малмьо, Людос, Висбор, Седерчьопинг, Чьопинг, Вестеросе, Арбуге, Калмар, Сьолерхам, Худиксавл, Сундевал и др. Върху подема в градовете повлияло развитието на минното дело. Добиването на желязо, мед и сребро поставило основите на промишлеността. Още през XV в. професиите на леярите и ковачите се определяли като перспективни.
В Швеция градовете не били големи. В края на XV в. най-многолюдните градски центрове не надминавали 10 000 души. В Калмар и Седерчьопинг нямало повече от 5000 жители, а градовете Або, Арбуг и Йьончепинг наброявали по около 2500 души.
С течение на времето някои от градовете се профилирали за производство на едни или други стоки. В центрове за строителство на кораби прераснали Стокхолм, Калмар, Або, Виборг и др. Развили се и дърводелството, каменарството, файтонджийството, кошничарството, производството на чанти. Възникнали цехове, чиято дейност била регулирана, както в другите страни на Европа, със специални цехови статути.
Забележим подем настъпил в икономическия живот на кралство Швеция през XVII в. Стоковото производство се увеличило и това се отразило върху стопанските отношения в страната. В южните територии на държавата стопанската продукция се увеличила. Нараснало производството на ечемик, пшеница. Развило се скотовъдството, отглеждал се едър и дребен рогат добитък. Увеличил се добивът на желязо, мед, сребро, цинк. Оръжието, което се произвеждало, станало не само по-качествено, но и по-разнообразно. Дървообработващата, а наред с нея и хартиената промишленост достигнали невиждан дотогава подем. Корабостроителите завоювали пазари, появили се голям брой купувачи. В първично и в обработено състояние желязото, изработено в Швеция, се превърнало в търсен продукт на европейските пазари.
След XVI в. експортната търговия на Швеция се разширила и увеличила. Страната изнасяла масло и мазнини, кожи, козяци, кожухарски стоки, солена и сушена риба. Кралството разширило своите търговски връзки с водещите държави на Европа — Франция, Англия, Германия, Русия, Полша, Холандия, Дания. Важни международни търговски центрове станали редица градове на Швеция — Стокхолм, Калмар, Хелзингсфор. През 1668 г. била създадена държавна банка, една от най-старите на континента. През 1627 г. била формирала Южна компания за търговия с Новия свят. Владетелите на Швеция започнали да провеждат експанзионистична политика за овладяване пазарите от басейна на Балтийско море.
Аграрен живот.
Животът във феодалните имения на Швеция е сравнително добре (подробно) документиран в изворите. През втората половина на XVI в. едрите феодални стопанства, наричани сетерии, не били много, общият им брой възлизал на около 370. Във владенията на земевладелците от родовете Стуре, Троле, Велке, Оксенщерн влизали около 500–600 имения, поземлени парцели, докато родовете Браге, Рус, Лейонхувуд, Грип — имали около 300–400. Те обаче били изключения. Най-широко разпространени били средните стопанства, които обхващали по няколко десетки имения или парцели.
След като крал Густав Ваза провел Реформацията и църковните земи били секуларизирани, картината на поземлената собственост в страната придобила по-трайни измерения. Към 50,10% от всички селски дворове вече принадлежали на селяните бонди-собственици, 28,55% — на кралския двор, а 21,40% — на аристокрацията. Това разпределение на поземлената собственост било, общо взето, постоянно и разкривало не само съотношението между размерите на собствеността, но и социалната стратификация в кралство Швеция, която си оставала предимно аграрна страна.
Според други статистически данни, собствеността в Швеция вече била съсредоточена в ръцете на аристокрацията и на заможните селяни. Много интересна е еволюцията на собствеността, трансформирана в именията на магнатите. Както уточнява М. Мьорнер, през 1560 г. селяните, които били данъчно задължени, притежавали 49,4% от поземления фонд, кралят — 28,2%, а аристокрацията — 22,4%. Само един век след това, през 1655 г., картината се променила, както следва: аристокрацията вече владеела 65% от цялата земя . Това масово обезземляване на средните и бедните селяни водело до нарастване размерите на едрата феодална поземлена собственост и отразявало общите закони и закономерности на феодализацията в Европа през късносредновековната епоха.
При управлението на крал Густав Ваза били дадени поредица от облекчения при плащането на данъци, произтичащи от поземлената собственост. От благородниците отпаднало задължението да участват в изграждането на замъци и дворци на краля. Половината от своите данъци трябвало да внасят в хазната на краля, останалата половина — на своя непосредствен господар. Възникнали поземлени имения графства и баронства, които придобили правото да събират данъци от по-нисшестоящите собственици на поземлени имения, произтичащи от установената йерархическа обществена пирамида. Запазвали своите привилегии онези аристократи, които поради болест или други причини не били в състояние да изпълняват рицарска служба.
В икономическия живот на кралство Швеция аграрните отношения били доминиращи. Използвала се двуполната система на сеитбообращението. За разширяване размерите на поземлените площи били изсичани горите: прилагало се нашироко подсечното земеделие. В резултат на цяла система от технически средства поземленият фонд се обогатявал непрекъснато, макар и не толкова бързо. От 1700 до 1815 г. селската поземлена собственост се увеличила от 31,5% на 52,6%, докато владенията на кралския дом спаднали от 35,6% на 14,5% .
Заселените в именията на едрите собственици безимотни селяни били общо взето лично свободни и формите на зависимост се изразявали главно в изпълняването на ангарийни задължения и в предоставянето на отработна рента. Компактната част от селското население, обхващала повече от половината поданици на кралството. По установените законови разпоредби те притежавали ненакърними стари традиционни права на собственост. С течение на времето обаче роднините им придобивали известни права върху тяхната собственост. При продажба на земята роднините разполагали с известно предимство. Една част от „облаганите с налози" селяни, наричани „kronobönder" (държатели на кралска земя), обработвали земя, принадлежаща на краля; те били държатели на поземления парцел, който стопанисвали. Били лично свободни. Срочни арендатори били и т. нар. „frälsebönder" (селяни на земевладелеца), които също се смятали за лично свободни.
Реформация и Контрареформация.
Поради трайните вековни традиции на Католическата църква в Швеция, както и поради сложността на обстановката, Реформацията не могла да протече достатъчно пълно, цялостно и да преодолее съпротивата на старите сили. За разлика от Дания, където тя се наложила сравнително бързо, тук протекла на два основни етапа, тясно свързани помежду си. Първият етап бил свързан с крал Густав Ваза и протекъл в рамките на 1527 г. Вторият етап бил осъществен през 1593 г. и бил проведен по решение на Риксдага преди короноването на крал Сигизмунд. Всеки един от тези етапи притежавал нещо неповторимо, специфично, но съдържал и общи исторически закономерности.
Реформационните идеи проникнали в Швеция под формата на лутеранство непосредствено след като М. Лутер окачил върху вратата на дворцовата църква във Витенберг на 31 октомври 1517 г. своите прочути 95 тезиси. Мисионери на новото учение в Скандинавския полуостров станали двамата братя Олаус и Лаврентий Петри, родени в семейство на ковач в гр. Еребру. Олаус и Лаврентий се записали студенти във Витенбергския университет и били свидетели на основните събития, които маркирали победния ход на Германската реформация. Те не само слушали проповедите на М. Лутер и Φ. Меланхтон, но и наблюдавали размаха на антикатолическото учение и движение. Завръщайки се в родината си, вече имали не само нагласа, но и готовност да проведат промяната в живота на вярващите.
Обстановката в Швеция след 1523 г., когато позициите на католическата църква отслабнали, улеснила реформационните дейци. Както Олаус Петри, така и неговият брат Лаврентий Петри се заели с разпространяването на лутеранството. Активно проповядвал и Лаврентий Андреа. Крал Густав Ваза подпомагал тяхната работа. Олаус Петри, който преди това бил дякон в катедралната църква в Стренгнес и преподавател в местната школа, бил назначен за секретар на Градското управление в Стокхолм и получил на разположение амвона на катедралата.
Олаус Петри не бил единственият проповедник на лутеранството. Преди него идеите му били проповядвани от настоятеля на катедралната църква Стурчурки. Сред вярващите, които слушали проповедите, имало не само симпатизанти на М. Лутер, но и фанатизирани католици. Те посрещали с възмущение проповедите му против почитането на иконите, култа към светците, монашеството. В изблик на гняв и ненавист вярващите католици хвърляли по него камъни и дървени парчета. Густав Ваза издал указ за забрана на всякаква проповед на лутерански идеи. Със смъртно наказание и конфискация на имуществото се наказвали тези, които четели произведенията на М. Лутер. С течение на времето обаче кралят променил коренно отношението си спрямо Реформацията. Той разбрал предимството от нейното проповядване и приел учението на М. Лутер.
В резултат от организаторската работа на Олаус Петри и неговите сътрудници, както и от активната подкрепа на крал Г. Ваза, лутеранството сравнително бързо се разпространило сред гражданите на столицата. За разлика от католическите духовници, които практикували богослужението на латински език, лутеранските пастори от 1525 г. насетне провеждали молитвените сбирки на шведски език. През 1526 г. бил отпечатан на шведски език Новият завет, а по-късно, през 1541 г. — целият текст на Библията. През 1529 г. Олаус Петри обнародвал кратко описание на богослужението.
Най-важните постановления за протичането на Реформацията били издадени през 1527 г. По разпореждане на крал Г. Ваза Риксдагът във Вестерос взел решение да въведе лутеранството и да секуларизира имуществото на църквата. Аристокрацията, чиито представители заседавали в Риксдага, била заинтересована от конфискуването на църковните имения и подкрепила промените. Актът на краля намерил подкрепа и сред гражданството и селяните. След Риксдага от 1527 г. връзките на Швеция с папския престол били преустановени. Върховен ръководител на църквата станал кралят. Собствеността на църквата, респективно на архиепископа, на епископствата и абатствата преминала към краля. Около средата на XVI в. цялото ѝ поземлено имущество било ликвидирано. Закрити били абатствата, а монасите изоставяли служенето на църквата и преминали на друго житейско поприще.
През 1531 г. била създадена върховната институция на Лутеранската църква — архиепископията. За пръв архиепископ на реформираната църква бил интронизиран Лаврентий Петри, братът на Олаус Петри. Лутеранският събор в гр. Упсала от 1536 г. взел поредица от решения за утвърждаване на Реформацията в Швеция. Формирането на националната шведска църква приключило. В основата ѝ легнало учението на М. Лутер за двете власти — светската и духовната. Вместо пищния богослужебен церемониал на Католическата църква, в лутеранските молитвени домове било въведено крайно опростено богослужение. Вместо меса се изнасяла проповед, вместо богослужебен ритуал се изпълнявали псалми и молитви. Култът към светците не бил включен в пантеона на новата църква. Не се почитали иконите. Преустановено било честването на църковните празници. Мощите на светците също били изхвърлени от официалния култ. Статуите на художествената резба, които украсявали олтарите на църквите, излезли от употреба. Традиционните тайнства — 7 на брой — били редуцирани и от тях били запазени само две — кръщението и причастието. Свещенство, изповед, миропомазване, брак, елеосвещение били изхвърлени от употреба. Безбрачието на духовенството (целибатът) било отменено. За официална религия на Швеция било обявено лутеранството. Католичеството като вероизповедание било забранено. Епископите на Католическата църква се задължавали да предадат на краля своите замъци и крепости, включително и цялото имущество, с което разполагали. Пратеници на краля упражнявали контрол върху абатствата и конфискували доходите, които надвишавали потребността на монасите.
Нов етап в провеждането на Реформацията в Швеция настъпил през 1539 г., когато било решено да се въведе нов ред в устройството и управлението на новата църква. Кралят бил обявен за „върховен епископ", но епископатът като институция се запазвал. Всички служители на култа трябвало да положат клетва пред краля. Правата и задълженията на епископите били съсредоточени единствено в областта на религиозния живот. При краля било създадено супер интендантство, което контролирало дейността на духовенството. В условията на утвърждаване на абсолютистичната система на управление, служителите на новата църква обслужвали потребностите на монархията.
Реформацията във Финландия, включена в границите на кралство Швеция, протекла без особени сътресения. Аристокрацията секуларизирала имуществата на църквите и абатствата. Започнало създаването на финландска национална книжовност. Лутераните подготвили буквар на езика на населението и превели Евангелието.
След като Олаус Петри починал през 1552 г., реформационното движение било оглавено от брат му Лаврентий, който подготвил „Шведски църковен устав". Енориите придобили възможност да изграждат свое самоуправление. Пасторите и миряните имали право да избират епископи. Оформили се характерните черти на шведската църква. За това спомогнало още управлението на Г. Ваза, който назначил за канцлер на кралството Олаус Петри, ръководителя на Реформацията. Лаврентий Андреа друг бележит деец на Лутеранската църква, станал секретар на кралската канцелария. В административния апарат на държавата били привлечени изтъкнати специалисти от Германия, лутерани, които прилагали опита на империята в управлението на страната.
Много важно значение имало решението на Риксдага от 1617 г. в гр. Ербру за смазване на Контрареформацията. Предвиждало се смъртно наказание за всеки швед, който поддържал връзки с Полша. При крал Густав II Адолф новата Лутеранска църква започнала да развива дейност сред населението в Новия свят. Шведският пастор Торкилиус Реовиус основал там през 1638 г. първата протестантска църква. Заместникът му Юханес Кампаниус привличал индианците към Лутеровата църква. От Швеция редовно били изпращани мисионери, които привличали нови последователи.
Авторитетът на лутеранството в Швеция за сравнително кратко време нараснал. Неслучайно, когато един от синовете на Густав Ваза, именно Ерик XIV проявил желание да разпространява калвинизма, това му коствало трона.
Реформацията, проведена от крал Густав Ваза, укрепила държавата. Секуларизирането на имуществото на католическите църкви засилвало желанието на засегнатите да смажат новата религиозна организация и да провеждат Контрареформацията. През 1529 г. в Смоланд и Вестерьотланд привърженици на католицизма вдигнали въстание. Идейна платформа на бунтовниците, предвождани от едрия магнат Type Йонсон и скарския епископ Магнус Харалдсон, била защитата на древната вяра от потисничеството на краля и неговата свита. Макар да очаквали масова подкрепа, метежниците Type Йонсон и епископ М. Харалдсон не успели да привлекат достатъчен брой последователи. Разбрали, че каузата им е пропаднала, побързали да се спасяват с бягство извън границите на Швеция.
Контрареформационни лозунги били издигнати и по време на въстанието срещу правителството през 1542–1543 г. в Смоланд и Естерьотланд начело с Вилсон Даке, селянин по произход. Въстаниците, които осъждали правителството за провеждането на Реформацията, искали пълно възстановяване на старата вяра. Предводителят на бунтовниците Вилсон Даке се свързал с немските католически прелати и поискал да му изпратят подкрепа. Очакваната помощ не пристигнала. Кралят организирал наказателни акции и успял да смаже движението на контрареформационните елементи. В сражението паднал убит Вилсон Даке. След неговата смърт въстанието загаснало.
Опит за реставрация на Католическата църква направил крал Юхан III, който взел за съпруга полска принцеса и под влияние на новите си сродници се заел да синхронизира новото богослужение със старото, католическото. За тази цел оповестил известната „Червена книга", дала повод за разпалване на нови конфликти. На практика усилията на краля да възстанови католицизма съдействали за укрепването на Лутеранската църква.
Сравнително по-сериозни усилия да възстанови католицизма направил крал Сигизмунд. В отговор на неговите опити църковният събор в Упсала от 1593 г. потвърдил прочутия „Шведски църковен устав" от 1571. Лутеранството било провъзгласено за държавна религия. Прокатолическата „Червена книга" била обявена за противозаконна и фактически забранена. Прието било Аугсбургското вероизповедание, основен документ на Лутеранската църква в Германия. Крал Сигизмунд бил свален от престола, изолиран и изоставен трябвало да напусне Швеция.
Преодоляла усилията на някои среди да възстановяват католицизма, новата национална шведска църква започнала да развива образованието, просветата, науката и културата. По нейна инициатива била основана първата школа за девойки в Швеция. Откритият още през 1477 г. университет в Упсала получил значителна дотация, която дала възможност за разгръщане на неговата многостранна образователна дейност. Поставено било началото на промоции за присъждане на докторски степени. Нови университети възникнали през 1632 г. в Дерпт, през 1640 г. — в Або, през 1668 г. — в Лунд. Църквата формирала нова ценностна система, нови взаимоотношения, нова култура, душевност.
Култура на Ренесанса.
Шведската ренесансова култура била тясно свързана с развитието на образователната система, на университетите в Упсала, Лунд, Або и Дерпт. В тях четели лекции най-добрите представители на научната мисъл, израснали представителите на природните и хуманитарните науки.
В началото на книжовността в тази страна, както и в редица други държави, стои преводът на Библията. Полемическите произведения на Олаус Петри против Католическата църква спомогнали за оформянето на новата душевност, свързана с Реформацията. В тази насока неоценима стойност имат неговите многобройни учебници, катехизисът на Лутеранската църква, сборниците с проповеди, различните песнопения. Олаус Петри написал „Шведска хроника", проследяваща историята на народа му от древни времена до управлението на крал Густав Ваза.
В прокатолически дух е историята на Швеция, подготвена от католическия епископ Йоханес Магнус (1488–1544), последния католически епископ в страната. Книгата му, обнародвана на латински език в Италия, започва от потопа и стига до времето, в което живее авторът. В основата на произведението лежат принципите на готицизма, специфична патриотична концепция.
Олаус Магнус е съставил „История на северните народи", излязла от печат през 1555 г. Това е съчинение, написано в стила на средновековния провиденциализъм и съдържа не само предания и легенди, но и множество достоверни сведения за лица, събития и народности. Затова то привлича вниманието на специалистите, които изучават историята, обичаите и традициите в Европа.
В центъра на научните изследвания продължила да стои историята, която привлякла значителен брой специалисти. Йоханес Месениус (1579–1636), професор в университета на Упсала, оставил не само описание за древността, но и хроника за политическия живот в Швеция през XVI–XVII в. Тъй като бил обвинен, че поддържа връзки с врагове на Швеция, го осъдили и хвърлили в затвора. Хрониката му се цени като извор на сведения за епохата.
Йохан Буреус (1568–1652) се занимавал с древна шведска филология и оставил изследвания в различни области на познанието. Олоф (Олаус) Рудбек (1630–1702) е автор на „Атлантика" (1679 — 1698), произведение съдържащо множество несъстоятелни твърдения, предизвикали основателна критика.
Литературата също имала своите бележити представители. Поетът Вивалиус Свейнсон (1605–1669) сътворил стихове, запазени през столетията. Те са написани с ярко емоционално чувство, с музикален усет за архитектониката на стиха. Талантлив поет бил Георг Шернели (1598–1672), който се занимавал с естествознание, философия, филология, право, математика. Най-значимото му творение е „Херкулес", поетическо произведение, написано в хекзаметър (стих в антично метрическо стихосложение). Религиозна поезия създал Хагвин Шпегел (1645–1714); подготвил и църковни песнопения.
В областта на любовната лирика трябва да се споменат имената на Самюел Колумбус (1642–1670), Петер Лагерльоф (1648–1699), Люцидор Йохансон (1638–1674).
Най-талантливият поет бил Йохан Руниус (1678–1713). Той проявил новаторство в стихосложението, хумор в трактовката на събитията, нежен лиризъм.
Създадени били шедьоври на архитектурата, скулптурата и живописта, импулсирани от Реформацията и подпомагани от династията Ваза, свързана с известния „Ваза-ренесанс". Едно голямо постижение представлява кралският замък Грипсхолм, изграден през 1537 г. във Вадстен. Под влияние на архитектурата на Дания били построени множество замъци за аристокрацията. Между тях се откроява със своето великолепие замъкът Трупе. При управлението на крал Густав II Адолф били изградени оригинални квартали, градски площади, улици и канали, сред които привлича погледа Карлскруна в Гьотеборг. Талантливи архитекти били Н. Тесин Старши и Н. Тесин Младши. Дело на Н. Тесин Старши е разкошният дворец Дротингхолм, издигнат в околностите на Стокхолм. Портретната живопис също получила голямо развитие.
Кралство Швеция създава един от интересните модели на феодалната обществена система в Западна Европа. Макар и малобройно по етнически потенциал — навлязло в края на XIII и средата на XIV в. с около 500 000 жители, успява да се превърне във велика държава с централизирана монархия, преминала от съсловното представителство към абсолютизма. Разкъсала веригите на Калмарската уния, тя заела свое място в географската карта на Европа, което никоя държава не успяла да ѝ отнеме. Идването на власт на династията Ваза било свързано с мащабни промени: победата на Реформацията и изграждането на нов тип модерна средновековна цивилизация. Въвеждането на Лутеровата религиозна система спомогнало за формиране на нова ценностна система. Личностните качества на човека, неговата професионална квалификация, талантът му изместили на заден план аристократическия произход, икономическото благосъстояние, привилегиите, без които феодализмът е немислим и невъзможен.
