България 1878-1944

Политиката на България по еврейския въпрос в годините на Втората световна война

Посещения: 734

 

становище на директора на ИИстИ на БАН
проф. Даниел Вачков

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaНесъмнено геноцидът над еврейското население през Втората световна война е една от най-ужасяващите страници в съвременната история на човечеството. Напълно оправдано е изследването на тези страшни събития, известни с термина Холокост, да продължава да предизвикват интересът както на научните среди така и на широката общественост.  Отдалечаването във времето от тези събития по никакъв начин не прави по-малко актуални поуките от случилото се преди вече повече от 80 години. Напоследък в България и извън страната се появяват различни интерпретации, които не отчитат в достатъчна степен богата информация по тази тема в многобройните и разнообразни исторически източници, както и ролята на водещия външен фактор в този период. В тази връзка е необходимо да се изгради становище, което да следва утвърдените в историческата наука изследователски методи, основаващи се на работата с автентичните исторически източници. За правилното разбиране на политиката на българската държава по този въпрос е нужно тя да се разглежда в широкия контекст на събитията, които се случват по това време в Европа.

Прочети още...

Фамилия Пееви - „забравените” царе на шоколада

Написана от Христо Милков
Посещения: 1623

 

 

1Едва ли има друго българско семейство, което е доставило повече радост на децата от фамилия Пееви. И на по-големите, и на най-възрастните.

На 21 май 1859 г. в Чирпан, тогава в Османската империя, се ражда основателят на първата в България и първата на Балканите шоколадова фабрика - Велизар Пеев, военен, инженер и предприемач. Много хора не знаят какво всъщност се крие зад това име с огромно значение и колко е направил този човек за българите. 

Името и фамилията на три поколения са Велизар Пеев – баща, син и внук, а съпругите им, спазвайки семейната традиция носят името Павлина.

Основното си образование той получава в Пловдив, където завършва IV клас (съвременен VIII клас). 19-годишният младеж постъпва в Командата на волноопределяющите се.1 След завършването е зачислен в Казанлъшка №23 пеша дружина и на 26 ноември 1878 г. като унтерофицер е приведен като юнкер в Софийското Военно училище.2 В най-елитното за времето си заведение той се научава на дисциплина, да степенува целите си и ръководи подчинените. От науките особено го привлича химията. С нея той свързва по-късно бъдещето си. През 1884 г. е изпратен в Русия - в известния Тулски оръжеен завод. Накрая завършва с отличие Петербургската Военна академия. Предлагат му служба в руската армия, но обещаващият млад офицер отказва и се завръща в България, където оглавява Шуменския гарнизон. Избухнала Сръбско-българска война и младият полковник се бие в защитата на Видинския край. В края на 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие. Пет години по-късно министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, за да оцени и приеме за българската войска пушките „Манлихер“ – станали символ на нашата армия. След като се връща у дома, става началник на Софийския Арсенал и командир на Първи артилерийски полк в Севлиево. Служи в Артилерийски полк, като началник на Шуменската подвижна оръжейна работилница, във 2-ри артилерийски полк, като началник на софийския артилерийски склад и в 4-и артилерийски полк. На 31 март 1897 г. полковник Пеев е уволнен от служба. По-късно, Велизар Пеев се отказва от възможността да стане генерал. „При един тържествен парад княз Фердинанд I отправил обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев обаче никак не бил от мълчаливите и възразил: „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!“. Князът сърдито изсумтял и отминал, но съвсем скоро пратил младия полковник в запаса“.3

Прочети още...

Фръчковците – от четката през кръста към револвера

Написана от Христо Милков
Посещения: 1405

 

Пак ли на дръвника българската история!
Аз съм българин, не съм „македонско малцинство“

 

59Има родове, чиято история и съдба тясно са преплетени с историята и съдбата на народа. Добродетелите и ценностите, които те са носили и са съхранили, въпреки всички превратности, трябва да запазим, да се поучаваме от тях и да предаваме на тези след нас.

Ние, Фръчковците, се знаем вече 13 поколения. Основоположник на нашия род е „някой си” Блаже, живял в началото на ХVІІІ в. Има сведения обаче, според които техни представители има още през ХІІІ век, учили „икона на златен фон” в Италия при Джовани Чимабуе1, с чието име се свързва началото на Ренесанса в Италия. Както пише Теньо Тончев, „особено внушителни по своята многобройност, многостранност, многобройност и популярност са родовете от Дебърската художествена школа. Само изброяването им вече впечатлява – Станишевци, Дамяновци, Пачаровци, Дичовци, Данаиловци, Илиевци, Ангелковци, Фръчковци, Мауровци, Пулевци, Тасовци, Стояновци, Киновци, Филиповци, Огняновци, Мажевци, Чучковци, Чибучиковци и други. А като се вземе предвид разрастването им, разклоненията им, получава се нещо трудно въобразимо”.

Прочети още...

Варна, варненци и връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.

Посещения: 3204

 

Симеон Кулиш

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1

 

Генерал-лейтенант Георги Попов
Генерал-лейтенант Георги Попов

(в средата) сред членове на българската делегация за водене на преговорите в Крайова, 7.09.1940 г. (ДА-Варна, ЧП 820, л.1)

Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа
Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа

към пределите на Родината. На гражданите се е раздавало по чаша вино (ДА-Варна, ЧП 820, л.11).

Кметът Мустаков поздравява ген. Попов
Кметът Мустаков поздравява ген. Попов

при посрещането му във Варна

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи
Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.6)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.7)

Командир на Гвардейски полк, Варна,
Командир на Гвардейски полк, Варна,

19.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 820, л.8)

Картичка от епископ Андрей,
Картичка от епископ Андрей,

с която поздравява ген.Попов за връщането на Южна Добруджа към България, Канада, 26.IX.1940 г

(ДА-Варна, ЧП 820, л.2)

Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.
Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.

(ДА-Варна, ф.734К, оп.2, л.21)

Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.
Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.

(ДА-Варна, ЧП 820)

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
 
Прочети още...

Спасяването на българските евреи

Посещения: 5107

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Прочети още...

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 4740

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се бият за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...

Обявяване на независимостта на България през 1908 година

Посещения: 4412

 

 Милен Куманов


737px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceЕдна от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.

Прочети още...
X

Right Click

No right click