Едва ли има друго българско семейство, което е доставило повече радост на децата от фамилия Пееви. И на по-големите, и на най-възрастните.
На 21 май 1859 г. в Чирпан, тогава в Османската империя, се ражда основателят на първата в България и първата на Балканите шоколадова фабрика - Велизар Пеев, военен, инженер и предприемач. Много хора не знаят какво всъщност се крие зад това име с огромно значение и колко е направил този човек за българите.
Името и фамилията на три поколения са Велизар Пеев – баща, син и внук, а съпругите им, спазвайки семейната традиция носят името Павлина.
Основното си образование той получава в Пловдив, където завършва IV клас (съвременен VIII клас). 19-годишният младеж постъпва в Командата на волноопределяющите се.1 След завършването е зачислен в Казанлъшка №23 пеша дружина и на 26 ноември 1878 г. като унтерофицер е приведен като юнкер в Софийското Военно училище.2 В най-елитното за времето си заведение той се научава на дисциплина, да степенува целите си и ръководи подчинените. От науките особено го привлича химията. С нея той свързва по-късно бъдещето си. През 1884 г. е изпратен в Русия - в известния Тулски оръжеен завод. Накрая завършва с отличие Петербургската Военна академия. Предлагат му служба в руската армия, но обещаващият млад офицер отказва и се завръща в България, където оглавява Шуменския гарнизон. Избухнала Сръбско-българска война и младият полковник се бие в защитата на Видинския край. В края на 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие. Пет години по-късно министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, за да оцени и приеме за българската войска пушките „Манлихер“ – станали символ на нашата армия. След като се връща у дома, става началник на Софийския Арсенал и командир на Първи артилерийски полк в Севлиево. Служи в Артилерийски полк, като началник на Шуменската подвижна оръжейна работилница, във 2-ри артилерийски полк, като началник на софийския артилерийски склад и в 4-и артилерийски полк. На 31 март 1897 г. полковник Пеев е уволнен от служба. По-късно, Велизар Пеев се отказва от възможността да стане генерал. „При един тържествен парад княз Фердинанд I отправил обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев обаче никак не бил от мълчаливите и възразил: „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!“. Князът сърдито изсумтял и отминал, но съвсем скоро пратил младия полковник в запаса“.3