България 1878-1944

Варна, варненци и връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.

Посещения: 679

 

Симеон Кулиш

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1

 

Генерал-лейтенант Георги Попов
Генерал-лейтенант Георги Попов

(в средата) сред членове на българската делегация за водене на преговорите в Крайова, 7.09.1940 г. (ДА-Варна, ЧП 820, л.1)

Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа
Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа

към пределите на Родината. На гражданите се е раздавало по чаша вино (ДА-Варна, ЧП 820, л.11).

Кметът Мустаков поздравява ген. Попов
Кметът Мустаков поздравява ген. Попов

при посрещането му във Варна

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи
Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.6)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.7)

Командир на Гвардейски полк, Варна,
Командир на Гвардейски полк, Варна,

19.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 820, л.8)

Картичка от епископ Андрей,
Картичка от епископ Андрей,

с която поздравява ген.Попов за връщането на Южна Добруджа към България, Канада, 26.IX.1940 г

(ДА-Варна, ЧП 820, л.2)

Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.
Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.

(ДА-Варна, ф.734К, оп.2, л.21)

Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.
Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.

(ДА-Варна, ЧП 820)

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
 
Прочети още...

Спасяването на българските евреи

Посещения: 2869

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Прочети още...

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 2722

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се биват за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...

Обявяване на независимостта на България през 1908 година

Посещения: 2355

 

 Милен Куманов


737px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceЕдна от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.

Прочети още...
X

Right Click

No right click