Едва ли има друго българско семейство, което е доставило повече радост на децата от фамилия Пееви. И на по-големите, и на най-възрастните.
На 21 май 1859 г. в Чирпан, тогава в Османската империя, се ражда основателят на първата в България и първата на Балканите шоколадова фабрика - Велизар Пеев, военен, инженер и предприемач. Много хора не знаят какво всъщност се крие зад това име с огромно значение и колко е направил този човек за българите.
Името и фамилията на три поколения са Велизар Пеев – баща, син и внук, а съпругите им, спазвайки семейната традиция носят името Павлина.
Основното си образование той получава в Пловдив, където завършва IV клас (съвременен VIII клас). 19-годишният младеж постъпва в Командата на волноопределяющите се.1 След завършването е зачислен в Казанлъшка №23 пеша дружина и на 26 ноември 1878 г. като унтерофицер е приведен като юнкер в Софийското Военно училище.2 В най-елитното за времето си заведение той се научава на дисциплина, да степенува целите си и ръководи подчинените. От науките особено го привлича химията. С нея той свързва по-късно бъдещето си. През 1884 г. е изпратен в Русия - в известния Тулски оръжеен завод. Накрая завършва с отличие Петербургската Военна академия. Предлагат му служба в руската армия, но обещаващият млад офицер отказва и се завръща в България, където оглавява Шуменския гарнизон. Избухнала Сръбско-българска война и младият полковник се бие в защитата на Видинския край. В края на 1885 г. отново е пратен в оръжейните заводи в Тула, за да достави оръжие. Пет години по-късно министър-председателят Константин Стоилов го командирова в Щайер, Австрия, за да оцени и приеме за българската войска пушките „Манлихер“ – станали символ на нашата армия. След като се връща у дома, става началник на Софийския Арсенал и командир на Първи артилерийски полк в Севлиево. Служи в Артилерийски полк, като началник на Шуменската подвижна оръжейна работилница, във 2-ри артилерийски полк, като началник на софийския артилерийски склад и в 4-и артилерийски полк. На 31 март 1897 г. полковник Пеев е уволнен от служба. По-късно, Велизар Пеев се отказва от възможността да стане генерал. „При един тържествен парад княз Фердинанд I отправил обидна забележка към полка и командира му. Велизар Пеев обаче никак не бил от мълчаливите и възразил: „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!“. Князът сърдито изсумтял и отминал, но съвсем скоро пратил младия полковник в запаса“.3
Има родове, чиято история и съдба тясно са преплетени с историята и съдбата на народа. Добродетелите и ценностите, които те са носили и са съхранили, въпреки всички превратности, трябва да запазим, да се поучаваме от тях и да предаваме на тези след нас.
Във време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.
Превземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се бият за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.
Една от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.