Втора българска държава

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Анна-Мария - бълг. царица, втора съпруга на цар Иван Асен II (1218 - 1241). Бълг. извори я наричат Анна, а виз. — Мария.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Анна (Анисия) - бълг. царица (1218 -1221), първа съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). За нея е записано славословие в Синодика на бълг. църква като една от правосл. бълг. царици. Виз. летописец Георги Акрополит съобщава, че била наложница, незаконна жена на Иван Асен II, но поне засега не разполагаме с други сведения, които да потвърдят или да отхвърлят това твърдение.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Ирина — бълг. царица, трета съпруга на цар Иван Асен II (1218 — 1241). Тя била дъщеря на епирския деспот Теодор Дука Ангел Комнин (1215 — 1230). Била пленена при разгрома на епирските войски в битката при Клокотница на 9.III.1230 г. и отведена в Търново заедно с баща си и други свои роднини и близки. Там преживяла седем безметежни години като знатна пленница.

Иван Лазаров

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

Витлеем — син на цар Калоян (1197 - 1207). Някои смятат, че може би е бил незаконороден, но по-вероятно е да е бил син на царицата куманка, чието име е неизвестно. Роден ок. нач. на 90-те години на XII в., преди баща му да е станал цар на България.