Иван Лазаров
Из "Кой кой е в средновековна България"
Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Десислава — севастократорица, съпруга на севастократор Калоян. За нея няма никакви известия в писмените извори. Запазен е само образът ѝ в ктиторския портрет от църквата „Св. Никола и Св. Пантелеймон" от с. Бояна, изписан през 1258/1259 г. Следователно, единственото, което знаем със сигурност, е, че през с. г. тя е била съпруга на севастократор Калоян.
Портретът на Д. е един от шедьоврите на средновек. бълг. живопис. Тя е изобразена като млада, стройна жена, с правилни и красиви черти на лицето. Очите ѝ са топли, изпълнени с дълбочина и психологизъм, а устните ѝ са извити като аполонов лък. По всичко личи, че Д. е позирала многократно пред неизвестния художник, за да може да се постигне такава изразителност, одухотвореност и портретна релефност на лицето. Облечена е в дълга до петите златиста дреха, украсена с концентрични кръгове и вписани в тях изправени лъвове. Наметната е с далматика, също изработена от тежък вносен плат. С дясната си ръка тя придържа опънат шнура на далматиката — поза, която не се среща във виз. иконография, но може да се види в някои скулптурни творби в Зап. Европа от същото време — ср. на XIII в. Позата е кокетна, предизвикателна за изискванията на канона. Тя придава на Д. земно обаяние и обикновена човешка красота, лишени от помпозната представителност на царските портрети на Константин и Ирина.
Главата на Д. е увенчана с корона, богато украсена с червени, зелени скъпоценни камъни и перли. На ушите ѝ има големи обеци, изработени от злато, рубини и перли. Този модел бил твърде моден и се среща в портрети на знатни дами и през следв. век.
Литература:
Грабар, А. Боянската църква. — Архитектура — живопис, С., 1924;
История на българското изобразително изкуство. Т. 1. С., 1976, 215 - 219.
