Възраждане

Априлското въстание 1876 г. - Народното събрание в Оборище

Посещения: 18402

Индекс на статията

 

ГЛАВА IV
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В ОБОРИЩЕ

 

Великото народно събрание на Оборище ще сияе през вековете с неувяхваща слава. Тук в навечерието на въстанието се събират представителите на местните комитети на IV Панагюрски революционен окръг, за да направят равносметка на цялостната подготовка за въстанието, да определят датата на неговото обявяване и да решат съществени въпроси във връзка с плана за действие.

Назрялото развитие на събитията налага необходимостта от неговото свикване. На събранието в Оборище народът разкри своята политическа зрялост и подготвеност да се справи с отговорната задача, която историческия момент представяше пред него. Най-сетне народното събрание на Оборище се утвърди като най-висок форум на демокрация в нашата национална революция.

Решението за общо събрание в окръзите е взето още в Гюргево. Панагюрският комитет го възприема безрезервно и пристъпва към неговото осъществяване. В началото на март от Панагюрище биват изпратени куриери до останалите окръзи, за да се осведомят за тяхната подготовка и да ги уведомят за проектираното общо събрание в IV революционен окръг. Те известяват и местните революционни комитети да изберат свои представители за предстоящото общо събрание на организацията.1

Делегатите трябва да носят статистически данни за на селението, за съотношението между българи и турци, за хода на подготовката, за набавеното оръжие и т.н. Всички представители трябвало да бъдат снабдени с редовни пълномощни писма от съответните революционни комитети, за да не се допускат случайни хора и шпиони, нито пък лица, необлечени със съответната власт от местните революционни организации. Делегатите трябвало да пристигнат в Панагюрище към 10 април, от където щели да се отправят към предварително избраното място за събрание.2

Своевременно Бенковски натоварва с тая задача известния революционер от с. Мечка - Димитър Павлов Коклюв. И той заедно със своя съселянин Петър Гребчов обхожда най-затънтените места около родното си село и предлага на Бенковски Оборище като най-подходящо място за събрание. Апостолът, който бил обиколил мястото заедно с Ст. Пъков един ден по-рано дал веднага съгласието cи.3

Скътано в пазвите на Средна гора, Оборище се намира на около 1 1/2 часа на северозапад от Панагюрище и на половин час от с. Мечка. Над него се простира сивата грамада на Разлатица, а малко по далеч се издига Лисец, най-високият връх в този дял на Средна гора. Дълбокият и закътан дол, обрасъл в гъста букова гора, давал убежище на населението от околните села по време на кърджалийските нашествия.

Мястото приютявало и добитъка - от тук идва и името - Оборище.4

Депутатите започват да пристигат в Панагюрище още на 9 - 10 април и последователно биват отвеждани на определеното място в Оборище. На 12 април пристигат Волов и Икономов и поемат организацията на стражите, "декорацията" и прехраната на събранието.

Местността се охранявала от няколко кордона стражи а на огньовете нарочно извикани селяни, главно от Мечка, въртяли на шишове млади агнета за прехрана на представителите.

Бенковски пристига по късно - на 14 април. Между него и представителите на Панагюрския комитет възниква известно несъгласие и то става причина за забавянето му.

Броят и имената на депутатите на събранието в Оборище не е точно установен. 3. Стоянов дава имената на 56 представители, а историкът на Априлското въстание Д. Страшимиров по спомени на живите участници и други свидетелства улеличава техния брой на 67.5

Според най-новото проучване въз основа на конкретните данни се изброяват до 75 души представители на 60 селища в IV революционен окръг, но поименно и документирано се изброяват 69 представители.6

Според данните на споменатото проучване от 64 депутати без апостолите, представляващи 54 селища, само 12 са представлявали 8 градски комитета, останалите 52 са представлявали 46 селски комитета.

Почти всички представители са грамотни хора, някои от които се отличават с по-широко образование и интелигентност.

Заседанията на Оборище започват на 14 април сутринта и продължават до 16 април. Депутатите полагат клетва след оригиналната молитва на поп Грую: "Верую во единаго хъша балканскаго яко той есть твой бог и спасител".

Волов открива събранието с кратка реч. След това думата взема Бенковски. Речта на апостола, изпълнена с патриотично чувство, предизвиква вълнение у всички присъстващи.

Последователността на дневния ред е твърде трудно да се установи, но това не пречи на неговото разкриване във възможната пълнота.7

След избира на Никола Караджов и Найден Попстоянов за писари пристъпва се към разглеждане на пълномощията и статистиката на всяко село, представени от революционните комитети.

Първият съществен въпрос, който се поставя на широко обсъждане в събранието, е въпросът за гласуване на пълномощно писмо на апостолите. Идеята за него принадлежи на Бенковски.

Волов съставя пълномощното, Бенковски го допълва, а секретарят па събранието го преписва, след което Бенковски вече пред цялото събрание съобщава, че "най-напред представителите ще трябва да подпишат едно писмо па тогава ще започнат разглежданията на други въпроси."9

За пълномощията на апостолите се разгарят най- оживени разисквания, чийто драматизъм заплашва да провали събранието. Направеното предложение среща остра опозиция от градските представители на Панагюрския, Пазарджишкия и др. комитети, за които това искане противоречало на революционния демократизъм, а неограничената власт, съсредоточена в едни ръце, криела опасност за свободата на народа.10

Селските представители подписват пълномощното, след което го подписват и противниците начело със Соколов. Последният държи реч, твърде трогателна, с която се извинява на апостолите.11

С пълно единодушие делегатите гласуват най-съществения въпрос на събранието - трябва ли да въстане българския народ през пролетта на 1876 година или не, след което се пристъпва към обсъждане на начина, по който трябва да се проведе въстанието.

Едни предлагат да се образуват чети, които да се оттеглят в планината, а населението - жени и деца, старци, да остане мирно по селищата си. Надделява мнозинството на делегатите, които поддържат становището за масово повсеместно въстание във всички центрове на окръга.12

Фактически избира се един среден път "Всякой въстанически пункт трябвало да се защитава сам. Слабите сами да се завардят села трябвало да се приберат с жени и деца в некой от близките по-големи и по-надеждни за отбрана центрове"13

За център на въстанието се избира Панагюрище, административния център на революционния окръг, където ще заседава "главният военен съвет".14

Естествено въпросът за установяване на датата на въстанието вълнува живо делегатите. Необходимостта обаче от по-голяма предпазливост налага тя да се запази в тайна. И затова Бенковски се ограничава да съобщи, че денят, в който ще се развее знамето на свободата, "не е твърде далеч".15

Делегатите остават с убеждението, че този очакван ден ще бъде 1 май , и с тази мисъл се завръщат по домовете си.16

Събранието взема и едно друго решение колкото съдбоносно, толкова и "неизбежно".17 Преждевременно избухване на въстанието, без да се изчака определената дата, апостолите мотивират с опасността да бъда разкрито и потушено всичко в най-кратко време, "тъй щото ще трябва изново, след няколко години вече, да се приготви ново въстание“.18

Накрая сред дъжд и гръмотевици делегатите избират комисия, която да изработи устав и програма на въстанието, да установи плана за провеждането му, да изработи военни инструкции и прокламации. В комисията са избрани  Васил Петлешков /Председател/, Найден Попстоянов, Тодор Душанцалията, Васил Соколски, Никола Караджов, Георги Нейчев, Искрьо Мачев, поп Грую и Нено Гугов. Апостолите участвали по право в комисията.

При закриване на събранието Бенковски прочита писмо донесено от куриер на Врачанския комитет: "Ние сме вече готови братия! - съобщавал апостолът на окръга - Ако днес ни се представи случай, т.е, че и другите окръзи са така също готови, то ние ще да развеем знамето на свободата."19

Народното събрание приключва своята работа, делегатите се отправят към родните си места, а избраната комисия се пренася в Панагюрище, за да довърши делото на Оборище.

Под председателството на Бенковски комисията съставя един протокол, написан във вид на въпроси и отговори, в който е разработен планът на въстанието.

Главните положение на плана отразяват несъмнено стратегическите схващания на Бенковски. Основният замисъл в тях е: Средногорието и Подбалканската долина да се осигурят като база, в която да не се допусне противникът. За тази цел на първо място се предвижда да се преградят и организират за отбрана най-важните проходи: Маркова врата (Траянова врата), Ташкесен (Гълъбец), проходите при селата Чукурли и Крушеджи, а също при Калофер и пътят от Пазарджик за Панагюрище при село Калугерово.

Същевременно се предвижда създаването на 12 укрепени въстанически центрове - Калофер, с. Аджар (Свежен), Чукурли (Песнопой), Копривщица, Панагюрище, Петрич, връх Еледжик, Батак, Брацигово, Бойково, Сотир и Дедово.

Тези положения на плана дадоха повод да се поддържа схващането, че ръководителите на Панагюрския революционен окръг начело с Бенковски са възприели напълно отбранителната стратегия.

В плана са допуснати и някои слабости: не се предвиждат никакви действия за обединяване на революционните сили на двата основни въстанически района - Средногорския и Родопския, не са набелязани мероприятия за установяване на връзка с другите революционни окръзи, очертан е само първият етап от действията а не се отбелязва нищо за по-нататъшния им развой.20

 

1Д.Страшимиров,  пос. съч., т. II, с.198
2З.Стоянов, пос. съч., с. 292 - 293.
3Д. Страшимиров, пос. съч., с. 199 - 201.
4Пак там, с. 201
53.Стоянов, пос.съч., с. 302 - 304, Д.Страшимиров пос. съч., т.II, с. 208 - 209.
6Хр.Йонков, Брой, социален състав, място и роля на оборищ. очерци за народните представители на Оборище, С.,1972, с. 15 - 21.
7Д.Страшимиров, пос. съч. ,т.II, с.223-224,
83.Стоянов,пос. съч., с. 316, Д.Страшимиров, пос.съч., с.225
9З.Стоянов, пос. съч., с. 310.
10Пак там.
11Пак там с. 316 - 317.
12Д.Страшимиров, пос.съч., с. 230.
13Пак там,    с. 230
143.Стоянов,пос.съч., с. 316-317
15Пак там, с. 319
16Д.Страшимиров, пос.съч., с 237 - 235
17Пак там, с. 235 - 238
18З.Стоянов , пос. съч., с. 319
19Пак там, Д.Страшимиров , пос.съч., с. 238 – 247, З.Стоянов, пос. съч, с.311-314
20Ив. Унджиев, Георги Бенковски, биография, С., 1983, с. 124

 

X

Right Click

No right click