Първа българска държава

Значението на Именник на българските ханове като извор за образуването на средновековна България

Посещения: 1917

 

Милияна Каймакамова

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

ImennikМалко повече от столетие и половина ни дели от времето, когато Именник на българските ханове става достояние на науката. Заслугата изцяло е на руския славист Андрей Николаевич Попов (1841—-1881), който пръв го публикува през 1866 г.1. Това е една от малкото творби на българската средновековна историопис, която е натрупала тъй богата история на проучване и е обединила усилията на учени от различни направления и поколения в търсене на отговор на многото въпроси, които поставя неговият кратък, но съдържателен текст2. Сред тях по-важни са тези за: произхода на езика и календара на българите, тяхната ранна история и култура, българската ономастика и титуларна практика, състоянието на ханската власт в периода до средата на VIII в., началното развитие на владетелската идеология и на българската историческа мисъл и др. Затова в съвременната медиевистика напълно заслужено този забележителен труд се оценява като един от българските извори с основно и първостепенно значение за изследването на средновековната българска история наред с първобългарските надписи на гръцки език от VIII-IX в., Закона за съдене на хората (втората половина на IX в.), Шестоднев на Йоан Екзарх (края на IX в.), Беседа против новопоявилата се богомилска ерес на Презвитер Козма (средата на X в.), Бориловия синодик (1211-1394), и житийното творчество на видния български църковен и обществен деец Евтимий Търновски (ок. 1320/1330-ок. 1402) и патриарх на Българската църква (1375-1393)3.

Прочети още...

Военачалниците на цар Самуил. Просопографски бележки

Посещения: 2031

 

Виктор Петров

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

Увод

 

6Векът на цар Самуил (997–1014), както нарича Пламен Павлов в книгата си със същото заглавие времето от 971–1018 г.1, е един от най-епичните и героични периоди в средновековната ни история, който и до днес продължава да буди интерес в академичните и обществените среди. Българо-византийският двубой през втората половина на X – първите две десетилетия на XI в. е епоха на славни битки и юначни моменти, която с право бе окачествена от Васил Гюзелев като „българската епопея“ в защита на държавната независимост и свободата на българския народ2.

Прочети още...

Последният защитник на Самуилова България

Посещения: 773

 

Тервел Попов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

Ahtum sermon03 01След коварното убийство на цар Иван Владислав (1015–1018) под стените на адриатическата крепост Драч (дн. Дуръси в Албания) през февруари 1018 г., българската държава започва да се разпада. Овдовялата царица Мария и патриархът се предават на византийския император Василий II Българоубиец (976–1025). Болярите (ичиргу боилът Богдан, прочутият защитник на крепостта Перник Кракра, Драгомъж, Несторица и много други) се надпреварват да засвидетелстват покорството си пред василевса, за да спасят живота си и да получат високи титли и служби. Престолонаследникът Пресиан, заедно с братята си Алусиан и Аарон търсят убежище в планината Томор (в дн. Албания), но са принудени да сложат оръжие, изтощени от продължителната ромейска обсада. Огнищата на съпротива в албанските планини са унищожени от ромеите едно след друго.1 След като Василий II покорява почти цяла България, сръбските и хърватските земи също признават неговата власт. Само българската област между реките Дунав и Сава с главен град Срем (Сирмиум, дн. Сремска Митровица в Сърбия), управлявана от болярина Сермон, още не е завладяна от василевса поради своята отдалеченост – тя се намира в периферията на българската държава. Според Васил Златарски действията на ромеите срещу Сремската област са през есента на 1018 г.,2 но редица учени (Гюстав Шлюмберже, Васил Гюзелев, Георги Николов и др.) смятат, че това е станало в първите месеци на 1019 г.3 Тяхното мнение е по-правдоподобно, защото византийският автор Йоан Скилица поставя завладяването на Срем след подчиняването на хърватските земи от ромеите.4

Прочети още...

Поява и същност на българското богомилство

Посещения: 7111

 

Милияна Каймакамова

 

640px Beseda07Социално-религиозни учения и движения възникват и се развиват под натиска на различни фактори и условия и са изразител на състоянието на вътрешнодържавния живот и на интелектуалното равнище на обществото. Изворите сочат, че в България намират почва отшелничеството, богомилството, ереста на жидовстващите, адамитството и др. Тези богословски ереси всъщност изразяват идейната борба сред различните съсловия на българското общество и разкриват многообразието в социалните и политическите възгледи на аристокрацията и на народното мнозинство.

Прочети още...

„Именникът на първобългарските ханове" и българската държавна традиция

Посещения: 1915

 

Иван Дуйчев

 

621px NominaliaOfTheBulgarianKhansUvarovManuscriptНеведнъж е заявявано, че в неспирния поток на историческия живот обичайните хронологически разграничения имат повече условно, а не абсолютно значение. Чрез поставянето и уточняването на хронологическите определения ние се мъчим да внесем — за нас самите преди всичко — известна прегледност в развоя на историческите събития. В действителност обаче една епоха подготвя следващата, закономерно съдържа предпоставките за възникването на следващата и се прелива в нея. Именно тази причинна обусловеност на следващата епоха от предходната създава онова явление на непрекъснатост или континюитет в историческото развитие, което е основна характеристика и на нашата национална история. А споровете за установяване на определени и точни датировки като разграничения между отделни исторически епохи понякога са спорове повече за външни белези. Пример за това представляват и споровете относно датата на възникване и формиране на българската държава. Установяването на тази дата е напълно необходимо, за да внесем прегледност в знанията за миналото на нашия народ. Възникването на една държава обаче е много сложен исторически процес, в който се преплитат фактори от политическо, социално и икономическо естество, както и съответни етнически съотношения, с други думи казано, фактори на вътрешното социално-икономическо и външното политическо и етническото развитие.

Прочети още...

Константин Преславски

Посещения: 3065

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

DidacticGospelAlphabetPrayerConstantinePreslavskiКонстантин Преславски - бълг. книжовник от IX — X в., един от най-блестящите представители на Симеоновия интелектуален кръг в Преслав. За ранните му години не се знае нищо. Неговият съвременник Тудор черноризец Доксов съобщава, че бил Методиев ученик. На основата на това кратичко известие учените приемат, че К.П. попаднал сред Методиевите ученици непосредствено след смъртта на Константин-Кирил Философ (14.II.869) или станал близък помощник на Методий скоро след тази дата. Оттук можем да заключим, че К.П. придружавал своя учител в най-трудните години на сурова борба срещу немското духовенство в периода между 870 и 885 г. За съжаление не можем да кажем нищо повече.

Прочети още...

Наум Охридски

Посещения: 1565

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st naumНаум (Наум Охридски) — един от най-близките ученици на слав. първоучители Кирил и Методий. Ист. традиция му отрежда място сред св. Седмочисленици, а култът към него е тясно преплетен с култа към Климент Охридски.

До наши дни са достигнали две жития на Н. О., но съдържащите се в тях биографични данни са оскъдни и непълни. Животът му си остава слабо документиран и изпълнен с неясноти.

Н. О. е единственият сред учениците на Кирил и Методий, за когото изрично е отбелязано, че произхождал от Мизия, т.е. че бил родом българин. Според едно от житията родителите му били богати и благородни хора. Тази фраза обаче е често срещан елемент при описание на героите на агиографски творби и не може да се приеме като „чиста монета“. По всичко личи, че Н. О. се присъединил към братята още докато били в манастира в Олимп (М. Азия). Така че той бил един от малцината, които взели активно участие при усвояването и развитието на слав. писменост.

Прочети още...

Климент Охридски

Посещения: 2089

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

st klementКлимент (Климент Охридски) (ок. 838 — 916), слав. просветител, бълг. книжовник, пръв епископ на бълг. език. Една от най-ярките фигури на цялата ни средновек. култура.

Роден в областта на Солун. Произхождал от местните славяни. В краткото му житие категорично е отбелязан неговият народностен произход: „Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които обикновеният човек нарича българи...“. Повече нищо не се знае за семейството му, нито пък е известно светското му име (Климент е монашеско име).

Не желаел да говори за себе си и много неща премълчавал „поради смирението си“. Подобно поведение не е учудващо — нормите на монашеското служене изисквали пълно скъсване с миналото, със света на обикновените хора, с дома, семейството, близките и роднините.

Прочети още...

Ангеларий - един от Св. Седмочисленици

Посещения: 2244

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Ангеларий — (неизв. — ок. 886) — един от Св. Седмочисленици редом със слав. първоапостоли и техните ученици и последователи Климент, Сава, Γоразд и Наум.

Прочети още...

Методий, брат на Константин-Кирил Философ

Посещения: 2096

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Cyril methodius smallМетодий - (ок. 815 - 6.IV.885), брат на Константин-Кирил Философ, слав. просветител, равноапостол, покровител на славянството. Роден в Солун. Баща му Лъв бил друнгарий. Майка му се казвала Мария. За младите му години повече не се знае. Известно е, че когато станал на 20 години, бил назначен за архонт на една слав. област на север от Солун (вероятно т. нар. Стримонска архонтия). Неслучайно по-късните легендарни сведения свързват началната дейност на първоучителите с областта Брегалница.

Пространното житие на М. твърди, че той бил представителен и красив мъж, което издавало неговия благороден произход. По време на своето управление М. се оженил. Имал и деца, но за тях и съпругата му няма запазени сведения.

Прочети още...

Константин-Кирил Философ

Посещения: 4604

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Константин-Кирил Философ - създател на слав. писменост. Един от най-почитаните бълг. светци, обявен от църквата за равноапостол и покровител на славянството.

Прочети още...
X

Right Click

No right click