Иван Лазаров
Из "Кой кой е в средновековна България"
Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов
Докс (Дукс Черноризец) — бълг. аристократ, брат на княз Борис I (852 — 889). Името му срещаме в няколко паметника. За първи път е споменат през 867 г.
Д. бил един от най-влиятелните хора в държавата. Той играл голяма роля при приемането на християнството (864) и бил един от онези, които подкрепили безрезервно княза при потушаване на антихрист. бунт (865). Взел участие и в преговорите с Рим относно независимостта на бълг. църква. Папа Йоан VIII му изпратил специално писмо, което свидетелства за влиянието на Д. при вземането на важни държавни решения:
„…Затова ние те съветваме, пише папата, говори на ухото на същия княз (Борис) най-любим син, комуто и сам Бог говори... да не изопачава правата вяра. Нека най-християнският княз с весело сърце се върне при престола на този преблажен Петър... Нека твоето благоразумие положи усилия преди всичко в това благочестиво дело, за да спечелиш не само най-скъп брат, но и сам да придобиеш най-голяма награда за спасението на всички нас..."
Неизвестно кога Д. се оттеглил в манастир, вероятно „Св. Пантелеймон“ край Преслав. Отдал се предимно на книж. дейност. Покровителствал грамотността, насърчавал преводачите, преписването на богослужебни книги. Под негово влияние младият Йоан Екзарх се заел с превода на съчинението на Йоан Дамаскин „Богословие“, известно в бълг. вариант като „Небеса“. Самият Йоан Екзарх с благодарност е отбелязал настоятелността на Д., защото сам не се решавал да започне работа върху толкова трудна творба. „Всеки път този почтен човек Дукс черноризец, пише Йоан, когато отивах при него на посещение, настояваше пред мен, като ми говореше и молеше да превеждам учителните сказания и като ми припомняше, казваше: Каква е работата на един поп, ако не да поучава? И тъй като си приел тази служба, то това и трябва да вършиш...“ С това се изчерпват данните за Д. черноризец.
Предполага се, че се е занимавал с литературно творчество, но досега не са открити негови авторски преводи или съчинения.
Литература:
Γеоргиев, Е. Разцветът на българската литература IX — X в., 81 — 82, 312 — 314, 330 — 331;
Гюзелев, В. Княз Борис I, с. 231, 237, 319 - 323, 374 - 378, 380 - 382; Петканова, Д. Енциклопедичен речник..., с. 130.
