Средновековна България

Царица Анна-Мария, съпруга на цар Иван Асен II

Посещения: 4779

 

Иван Лазаров

 

Из "Кой кой е в средновековна България"

Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов

 

Анна-Мария - бълг. царица, втора съпруга на цар Иван Асен II (1218 - 1241). Бълг. извори я наричат Анна, а виз. — Мария.

Бракът ѝ бил чиста полит. сделка. През 1218 г. нейният баща, унг. крал Андрей II, се връщал от неуспешен кръстоносен поход в Светите места. Изнемощялата и деморализирана армия била спряна на бълг. граница — Иван Асен отказал свободно преминаване през своите земи. Все пак младият цар оставил някаква надежда за споразумение — поискал за съпруга една от седемте дъщери на крал Андрей. Освен това настоял за зестра да му бъдат отстъпени Белградска и Браничевска област, които били заграбени от унгарците няколко години по-рано. Притиснат от обстоятелствата, Андрей се съгласил с бълг. условия.

Бракът не могъл да се осъществи бързо. Съществували пречки от религ. естество — А.-М. била католичка, а Иван Асен — правосл. Проблемът можел да бъде разрешен само с благословия на папата, който не бил особено благосклонен към българите, защото през 1211 г. цар Борил на практика прекратил унията с Рим от 1204 г. (Вж. цар Калоян).

Бълг. цар продължил да настоява на своето, без да се интересува особено от позициите на католич. църква. Той държал на брака с А.-М. не от сантименталност, а от чисто прагматични съображения — чрез нея се сродявал с Унгария и Лат. империя, което му осигурявало важно място в международните отношения.

Крал Андрей се държал рицарски и удържал на думата си. През 1219 г. написал специално писмо до папа Хонорий III с молба да бъде благословен бракът на дъщеря му с бълг. цар. Към своето писмо той приложил и една молба на Иван Асен, която уверявала Негово светейшество в най-искрени приятелски чувства. Така полит. съображения надделели над верските различия и папата дал своята благословия. Въпреки това сватбата се състояла едва през 1221 г.

640px Church of SS. Peter and Paul TarnovoМалко преди сватбената церемония А.-М. била въведена в изт. православие. Тя прегърнала особено ревностно новата си вяра и се отличавала със своето благочестие. Патриарх Евтимий я нарича „благоверна царица, нова Теодора по вяра“. Тя издигнала множество църкви и обители. Участвала във всички религ. церемонии, посрещала заедно със съпруга си мощите на светци, които придавали сакрална мощ на столицата. Специално за мощите на св. Йоан Поливотски царицата построила манастир „Св. Апостоли Петър и Павел“.

Бълг. църква се отблагодарила на А.-М., като записала името ѝ сред благочестивите бълг. владетелки.

Починала през 1237 г. заедно с едно от децата си, вероятно от чума. Смъртта, както и бракът ѝ, послужили на Иван Асен за сътворяване на поредната полит. комбинация. По това време той обсаждал заедно с латинците крепостта Цурул в Тракия. Тъй като виждал, че съюзът не му носи някакви изгоди, царят обявил загубата на царицата за божие наказание. Незабавно снел обсадата, изгорил обсадните машини и възобновил нарушените договорености с Никейската империя.

Съществуват неясноти относно мястото на погребението на царица А.-М. Един от най-първите радетели на старините от Търново Моско Москов съобщава в нач. на нашия век, че през 1906 г. видял в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ два къса от мраморен надгробен релеф, за който той смята, че принадлежи на гроба на А.-М.

М. Москов пише, че на по-големия къс имало изобразена женска глава, положена върху възглавница с четири пискюла, с корона и ореол. За съжаление този релеф днес е изгубен. Освен това няма никакви други сведения, че А.-М. е погребана на мястото, посочено от Москов. По-скоро тя е намерила покой в манастира „Св. Петър и Павел“, за който изрично се знае, че е построен с нейни собствени средства.

От брака на А.-М. с Иван Асен II се родили четири деца — Елена, Тамара, неизвестно по възраст и пол дете (може би момче на име Петър?), починало заедно с майка си през 1237 г., и Калиман — бъдещ бълг. цар (1241 — 1246).

 

Литература:

Златарски, В. История. Т. 3, 324 — 326;
Божилов, Ив. фамилията на Асеневци. I, Ns 7, с. 87;
Баев, X. Изгубени средновековни търновски старини. — Векове, 1990, № 1. с. 42.

 

X

Right Click

No right click