Балканите

Венецианските, генуезките и латинските владения на Балканите

Посещения: 3597

 

 Христо Матанов

 


В периода от възстановяването на Византия до края на първата гражданска война в 1328 г. императорите в Константинопол се опитвали да намалят венецианското присъствие във византийско-балканския ареал и влиянието на венецианската политика в региона чрез поощряване на генуезкото настаняване в Проливите, в Черно море, по малоазийското крайбрежие и в островите от Източна Егея. Венецианска Романия претърпяла значителни щети, но в общи линии, запазила своя облик и влияние. Византийската политика за контриране на венецианското надмощие довела до това, че на нейна територия и в нейни води започнало жестоко съперничество между двете италиански морски републики, известни в цяла Европа и в Средиземноморието с непримиримостта си една към друга. В основата на конфликта лежало търговското съперничество, но към него се прибавяли и фактори от „идеологическо" естество.

Прочети още...

Църковна организация и манастирски живот на Балканския полуостров в края на X и през XI в.

Посещения: 2333

 

Христо Матанов

 


StuditeУспоредно с укрепването на византийското самодържавие укрепвала своите позиции и византийската църква. Тлеещият конфликт с Апостолическия престол в Рим карал византийските духовници да търсят нови аргументи в полза на каноничността на константинополското патриаршеско достойнство. Спорът за първенство в християнския свят излязъл извън сферата на църковно-историческата аргументация, в която основният пункт бил свързването на патриаршеския статут на епископите на „Новия Рим" с императорската титла на неговите владетели. Старата теза, че Константинопол имал свой патриарх, защото бил столица на империя и по силата на правилото „царство без патриаршия не може", вече не била достатъчна. Търсели се чисто църковни аргументи, които да покажат, че „Новият Рим" не е център на патриаршия само по императорско благоволение. Първоначално се твърдяло, че Константинопол бил наследник на архиепископската катедра в Ефес, основана от св. Йоан. През ΙΧ-Χ в. популярна станала идеята за „апостолическия" произход на Константинополската катедра. Тази версия намирала подкрепа в някои апокрифни документи от раннохристиянския период, според които при своите пътувания св. апостол Андрей, брат на св. апостол Петър, минавайки през Босфора и Тракия, ръкоположил първия епископ на Византион Стахий.

Прочети още...

Балканите и кръстоносните походи

Посещения: 8930

 

 Христо Матанов

 

clermonВъв времето, когато император Алексий I Комнин укрепвал своята власт във Византия, в Западна Европа се сложило началото на едно емблематично за Европейското средновековие явление: кръстоносните походи. По призива на папа Урбан II (1088-1099 г.) на събора в южнофренския град Клермон през 1095 г. десетки хиляди хора през следващите години, десетилетия и векове потегляли към Йерусалим. Първоначалната им цел била да освободят Светите места от мюсюлманите, а после - да защитават образуваните там „кръстоносни държави". Векове наред идеята да се освободи и защити Гробът Господен от неверниците вълнувала умовете на западноевропейските хора - от кралете, папите и благородниците до дребните рицари, селските свещеници и селяните. Десетилетие след десетилетие тази идея доминирала европейската политика, династическите връзки, църковните отношения. Изоставянето на родния дом, село, град, манастир и др. в името на освобождаването на Йерусалим се смятало за доброволно „заточение в името на Христа" (peregrinus Christi), а хората, обединени от обета да освободят Гроба Господен, били смятани за „Христово войнство" (militсa Christi). Водела ги освен религиозната ревност още и явната или скритата надежда, че на Изток ще намерят по-добър и охолен живот. По пътя към бленуваните Свети места от глад, болести или в сражения с неверниците загинали десетки хиляди европейци. Тези, които оцелявали, донасяли в родината си нови навици и нов светоглед. В резултат на кръстоносните походи европейският свят разчупил дотогавашната си затвореност и открил нови хоризонти за своето развитие.

Прочети още...

Сърбия в борбата за византийското наследство

Посещения: 10297

 

 

Извори и историография

 

Познанията ни за сръбската история в периода ХІІ – ХІІІ в.се основават на сръбски и несръбски извори от различен вид. Сред тях водещо място заемат съчиненията на сръбските книжовници от тази епоха, които описват историческите събития с по-голяма или по-малка точност и изчерпателност. Картината се допълва от съобщенията, съдържащи се в произведенията на византийски и западноевропейски автори.

Прочети още...
X

Right Click

No right click