Индекс на статията
Лъв I Бес (457-474)
Със смъртта на Маркиан, който не оставил никакви наследници, цариградският престол останал отново вакантен. За приемник на Маркиан бил избран Леон (Лъв), който според едно известие на византийския летописец Малала, произхождал от тракийското племе беси. Той започнал своята кариера също като прост войник и до избирането си за император не проявил особени качества, нито пък достигнал някакво по-високо положение в империята. Сенатът предлагал короната на Аспар, но той отказал: не искал чрез него да се създаде един лош обичай в империята.
За личността на тоя Аспар ние вече имахме случая да говорим. Той бе, който заедно с баща си Ардобурий бе изпратен от Теодосий II да възстанови на престола на Западната империя Плацидия и сина ѝ Валентиниан III срещу узурпатора Йоан. Същият Аспар бе началствувал несполучливия поход срещу вандалския крал Гензерих, когато той бе заел Картаген. Сам Ардобурий, бащата на Аспар, аланин по произхождение (Кулаковский, 351), заради своите военни способности и заслугите си твърде скоро добива видно положение, като още в началото на Теодосиевото царуване (419 г.) бил избран за консул. Аспар, наследил положението на баща си, го затвърдява още повече. Той имал по примера на германските първенци своя собствена дружина. Сам император Маркиан дори някога бил началник на тая дружина, значи лице, което се намирало в свитата на Аспар, а такъв бил след него и сега избраният за император - Лъв. Ясно е, че Аспар бил лицето, без чието съгласие изборът не е могъл да стане и ако сам той не бе решил да посегне на короната, причината била не това, че бил варварин, а защото изповядвал арианството. Чрез Лъв той се надявал да управлява при по-малка опозиция, отколкото ако сам би бил избран за император. Лъв обаче не бил лицето, което тъй лесно би се помирило с положението си на фигурант в управлението.
Възцаряването на Лъв станало тържествено на Евдемона и след това сам патриархът му възложил короната в Св.София. Тая тържественост, счита Brehier, била устроена, за да даде на новия император престижа, който не му достигал поради ниското положение, което дотогава заемал.
За церемонията, устроена при възцаряването му, е запазено едно по-късно известие у Константин Багренородни. (Подробно съобщено у Кулаковский, 351 сл.).
Първата негова грижа била да се справи със събитията в Египет. Свикването на нов събор било опасно, защото имало възможност разколът да се прояви и в него и по тоя начин още повече да се усложнят мъчнотиите. Затова той решил да събере писмено мненията на епископите относно установената в Халкедон догма и относно избирането на Тимотей Елур. Болшинството се изказало в полза на съборните решения и почти всички признали избора на Тимотей за незаконен. Въз основа на това Тимотей бил осъден на заточение и вдигнат от Александрия. Разбира се, че това не се минало без безпорядъци и кръвопролитие. Пътуването на Тимотей за гр. Гангра в Мала Азия било съпроводено със съчувствените манифестации на населението по пътищата, из които той трябвало да мине и това показвало колко дълбоки корени било пуснало монофизитското учение всред народните маси из Сирия и Източна Мала Азия, макар че тамошните представители на черквата се придържали о православието.
Особено важно място в царуването на Лъв заемат отношенията му към вандалското кралство в Африка. Гензерих, който бе издигнал държавата си в първа морска сила, не преставал да безпокои крайбрежията с разбойническите си грабежи и усилията, които Западната империя правила за да го ограничи, оставали винаги напразни. Те даже още повече усилвали дързостта на пиратския крал. Понеже от нея страдали и земите на Източната империя, решено било срещу Африка с общи усилия и средства да се устрои голяма военна експедиция, която еднаж завинаги да се справи с вандалите. Приготвена била невиждана флота - повече от 1100 кораба, чието началство било поверено на брата на императрицата - Василиск. Освен това друга сухопътна армия под началството на опитния генерал Ираклий трябвало да дебаркира в Триполи и оттам да потегли срещу Картаген.
Предприятието започнало добре. Ираклий минал в Африка, разбил вандалските отреди, които му преграждали пътя и се отправил на запад покрай брега, но Василиск, който началствувал най-важната част от експедицията - флота, погубил всичко. Стигнал до африканските брегове, вместо да нападне със силите си неподготвената флота на Гензерих или да атакува самия Картаген, се съгласил на петдневно примирие. Гензерих използувал даденото му време и в момента, когато не се очаквали никакви действия, напада неприятелската флота и почти я унищожава. Василиск едва се спасил, а след него Ираклий, за да не бъде окончателно отрязан от Цариград, побързал да отстъпи назад със сухопътната армия.
Вестта за поражението долетяла като гръм в Цариград и недоволството потърсило жертва за неуспеха. Обвинението паднало срещу Аспар (Аспар не е бил алан, а сармат1). Той, както и всички германци, по това време, бил арианин и затова вътрешно съчувствувал на вандалите, които се придържали о същото вероизповедание. Противодействието и интригите му, за да осуети похода не сполучили, но говорело се, че той, за да постигне по друг начин целта си, използувал честолюбието на Василиск. Тоя последният мечтаел да наследи престола след Лъв, който нямал мъжко потомство и знаел, че това би могло да стане само със съдействието на могъщия Аспар. Аспар от друга страна обещал да го подкрепи, ако той погуби делото, начело на което бил поставен (Кулаковский, 370).
След катастрофата, върналият се в Цариград Василиск трябвало да търси спасение в черквата, докато императрицата Верина, жена на Лъв, сполучила да го спаси и препроводи в Хераклея, дето той заживял в пълно отстранение от държавните работи. Аспар бил твърде силен още, за да почуствува израза на народния гняв, но именно това обстоятелство става причина срещу неговото влияние да бъдат взети мерки.
Опасяващ се от силата на германците в държавата си, Лъв потърсил да я балансира с нещо и за целта си послужил с исаврите. Ние знаем, че това бе едно разбойническо племе в южна Мала Азия, което бе създало на империята не една неприятност. Но те били отлични войници и това именно качество ги правило твърде ценни за империята. Още по времето на хунските нашествия исаврите бяха оказали значителни услуги и Лъв решил да си образува от тях гвардия в столицата. (Кулаковский, 361). Сред тях бил набран придворният отряд на т. нар. екскувици, начело на който бил поставен един исаврийски племенен водач на име Тарасикодиса.
При приготвянето на картагенската експедиция, когато Аспар почнал да се държи твърде съмнително, Лъв се сближил още повече с исаврите и дал една от дъщерите си, Ариадна, за жена на Тарасикодиса, който оставил варварското си име и почнал да се нарича Зинон. Той бил назначен за началник на армията в Тракия и по тоя начин Лъв се надявал да го има при себе си в случай на нужда.
Аспар чувствувал вече, че против него се създава опозиция и императорът взема мерки, за да го обезсили и това го накарало да действува по-смело. Той принудил Лъв да назначи сина му Патрикий за префект на столицата и да му даде втората си дъщеря за жена. Понеже цялото семейство на Аспар изповядвало арианството, това предизвикало в града голямо вълнение. Аспар оставал началник над всички военни сили в империята и това го правело още по-опасен. Вече имало сведения, че той готви нещо срещу личността на императора, а един от неговите подчинени готът Агнаст бил готов дори с част от армията в Тракия да повдигне бунт. Извършен бил атентат и против самия Зинон.
При такова положение Лъв разбрал, че трябва да действува решително. Аспар заедно със синовете си Ардобурий и Патрикий бил поканен под някакъв предлог в двореца и тук били убити. Готите, намиращи се в града, поискали да отмъстят за своите вождове и нападнали двореца, но били отбити от исаврите. Затова пък готите, заселени като федерати в Балканския полуостров, вдигат открито въстание и под началството на Теодорих, син на Триарий, почват да опустошават тамошните земи, като превзели и някои от добре защитените крепости. Безсилен да ги усмири, Лъв най-сетне се съгласил да им даде такива права, каквито едно време Аларих бе получил от Аркадий. Теодорих бил назначен за магистър на армията, отпусната му била голяма сума, за да поддържа личната си дружина, и бил признат за крал над своите готи. Готската опасност, тъй силна в началото на V в., сега ставала още по-голяма, а някогашната мечта на Синезий - да се отстранят варварите от видните длъжности в империята, като нейната отбрана се повери на самите ѝ граждани, изглеждала сега по-неосъществима от всеки друг път.
Лъв умрял на преклонна възраст (73-годишен). За наследник на престола бил определен внук му 6-годишният Лъв, син на Ариадна и Зинон.
1Както е видно, авторът се колебае относно етническата принадлежност на Аспар, който е от алански произход.
