Индекс на статията
Когато Ираклий заема цариградския престол империята вече се намирала в пълно разложение. В Италия лангобардите, затвърдени здраво в по-голямата част на областта, разбойничествали свободно из останалите земи, в който властта на Византия номинално била запазена. В далечна Испания вестготските крале измествали византийците и от последните им владения, останали от времето на Юстиниан. Балканският полуостров, лишен пък от всякакви защитници, бил изоставен напълно на славяните и на аварските опустошения.
Най-тежко обаче било положението на източните провинции. Хозрой II, който бе започнал войната уж, за да отмъсти за Маврикий и лично против Фока, видял вече безсилието на Византия, не искал да се откаже от леките завоевания. Нещо повече дори. Използвайки неуреденото положение, настъпило по време на династичната революция и възцаряването на Ираклий, той продължил завоеванията си с още по-голяма енергия и бързина. В междуцарствието през време на промяната Византия, естествено, не могла да му окаже никакъв отпор.
