Индекс на статията
Алекси I Комнин (1081 - 1118)
С възшествието на Алекси във византийската история се приключва с една епоха.
Времето след смъртта на Василий II бе не само един период на непрестанни дворцови или военни преврати, които като в кинематограф издигаха и сваляха държавни глави, това бе не само едно време на интриги и на господство на евнуси и жени във византийската политика. Тоя период представя във византийската история един праг, от който нейните съдбини вече решително се преобразяват.
От времето на Ираклий империята, сполетяна от страшни неприятели на изток и запад, правеше колосални усилия да устои на бурите и да се приспособи към новата обстановка. Няколко века бяха изтекли в упорита дефанзива, при която тя се стремеше да запази остатъците от някогашните си огромни владения. Не всичко можеше да бъде спасено. Но в края на краищата Византия можа да спре външното нашествие и си създаде известна сигурност. Периодът на външната отбрана бе в същото време и период на усилено вътрешно творчество. Старите учреждения бяха вече негодни за новите условия и представителите на византийската държавност търсеха да запълнят образуваните от рушенето им празнини с нови форми и институции, способни да издържат на изпитанията. Завещаната от стария Рим държавна формация постепенно бе се трансформирала в един корав организъм, израснал всред нуждите и кален в нещастията. Една върховна необходимост - държавното спасение, бе водила и направлявала творчеството на редицата императори - истински създатели на византийското могъщество от Ираклий до Василий II. За мнозинството от тях държавният интерес бе, комуто те служеха с готовност на всички изпитания и жертви. Благодарение на техните усилия и творчество, Византия можа да излезе от бедите на арабското и славянското нашествия със загуби, които далеч не бяха невъзстановими.