Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XXII, 2022 г.
На 4 юли 1187 г. най-голямата армия, събирана някога от кръстоносното Кралство Йерусалим, претърпява съкрушително поражение в битката срещу силите на египетския султан Саладин (1174–1193) в родната на Христос Галилея, при склоновете на изгасналия вулкан, известни като Роговете на Хатин. Истинният Кръст, който християнската войска носи със себе си, е пленен от мюсюлманите и впоследствие изчезва, за да не бъде открит никога повече. Най-големи загуби от всички претърпяват военномонашеските ордени на тамплиерите и хоспиталиерите, които са дали свещен обет да се сражават в защита на християнската кауза. Въпреки огромните жертви, сред които е самият предводител на ордена – магистър Роже дьо Мулен (1178‒1187), монасите-воини от Хоспитала на св. Йоан Йерусалимски не смятат да прекратяват съпротивата си срещу „неверниците“, които искат отново да завладеят Светата земя на християнството1. Надеждите им за обрат във войната са свързани с очакваната помощ от западните страни и папството, което трябва да обяви кръстоносен поход в подкрепа на отвъдморските страни на франките2.
Катастрофалното поражение, което нанесъл селджукският султан Алп-Арслан (1063 — 1072) над армията на византийския император Роман IV Диоген (1068 — 1071) при езерото Ван, недалеч от арменския град Манцикерт на 26 август 1071 г., имало исторически последици за Изтока и Запада. Огромната войска на императора от печенези, узи, нормани и от български отряди била напълно разбита, а самият владетел попаднал в плен. В Константинопол побързали да изберат на престола Михаил VII Дука (1071 — 1078), който отказал да изпрати искания от султана откуп за освобождаването на задържания в плен император. Не след дълго Алп-Арслан освободил Роман Диоген, но като се завърнал в империята, той бил заловен от агентурата на новия владетел. Не друг, а сам император Михаил VII Дука се разпоредил Роман да бъде арестуван, ослепен и затворен в тъмница.