Северна Европа

Лайкдийлърите, приятели на бога и врагове на целия свят

Посещения: 3699

    

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

schifffahrt kogge 100 v gseapremiumxlКогато по време на каперско плаване не могли да си извоюват плячка или пък нямало кой да издава каперски писма, виталните братя без всякакво стеснение се отдавали и на морско разбойничество. Ловният терен на пиратите се простирал от Финския залив до Английския канал, а базите им се намирали не само на Готланд, но и на датските острови и на немските брегове на Северно и Балтийско море.

 

След открития разрив между ханзата и виталните братя, когато ханзейските градове затворили пристанищата си за пиратските кораби, виталните братя, които не отишли на Готланд подирили нови убежища и пазари. Почти идеални в югозападното Балтийско море с неговите два протока Белт и Зунд се оказали островите Рюген и Хидензее, както и полуостровът Дарс, издаден недалеч в морето. От северния нос на Рюген и от Дарс се открива широк кръгозор и с малко кораби било възможно да се контролира целият морски трафик между източната и западната част на Балтийско море. Прорязаният бряг и плитките воли на заливите, водещи далеч навътре в острова, предлагали превъзходни пристани. Удобна била и връзката на Рюген — през Грайфсвалдския залив — с континента и пазарите.

Сигурно е, че Рюген бил база на морски разбойници или утлигери, както ги наричали по немското крайбрежие. Твърде вероятно е също, че Щьортебекер и Михел, за които не се споменава в старите документи за виталните братя на Готланд, са се чувствували тук у дома си като главатари на лайкдийлърите, понеже по същото време любекци и англичани ги обвиняват в непрестанни грабежи по море.

И досега е неизвестно дали между утлигерите от Рюген и виталните братя от Готланд е имало някаква връзка. Предполага се, че действуващите между Ютландия и Борнхолм пирати са представлявали самостоятелна група, която сетне се превърнала в братско съдружие на лайкдийлърите. За това говори и фактът, че в 1394 година ханзата подготвяла мощна акция срещу лайкдийлърите — а не срещу виталните братя на Готланд, — която се провалила поради съпротивата на пруските ханзейски градове. А една любекска хроника от 1395 година назовава Годеке Михел, Клаус Щьортебекер, Вигболд и Вихман за вождове на лайкдийлърите.

Сред лайкдийлърите влиянието на предводители-благородници не било така силно, както сред виталните братя. Възгледите на лайкдийлърите са се оформили вероятно според правилата на едно датско пиратско общество. То практикувало морски грабеж с кръгло двадесет кораба. Някогашните корабопритежатели получавали като обезщетение една осма от заграбената плячка, освен ако се касаело за кораб, завладян в сражение. Преди да стъпят на борда, пиратите изповядвали на свещеника греховете си и изпълнявали наложеното им покаяние. После поемали светото предсмъртно причастие и с чиста съвест потегляли на бой, помирени с бога и готови за смърт.

На борда не вземали пари и ценни предмети. Багажът им се състоял само от оръжие, необходимите хранителни припаси и минимум вещи за лична употреба. На сушата оставяли всичко, което ги обременявало, ненужно заемало място или пък би им пречило в боя. На борда на кораба живеели пестеливо, просто и трезво. Хазартните игри били запретени. По време на вахта си отваряли очите на четири, а през почивката спели на топовете. Със своята голяма храброст в сраженията те обикновено постигали над противника бързи победи, а страхливците позорно изхвърляли от съдружието. Изпращали съгледвачи, преди да предприемат акция на сушата, за да си съставят вярна картина за положението.

Главен техен противник били другите пирати, биели се с тях, за да им отнемат заграбеното. Ала не връщали плячката на предишните собственици, поделяли я на равни части между членовете на общността. Капитанът получавал еднакво с последния гребец. Хранели и обличали пленниците от борда на завладените кораби и ги освобождавали в първото пристанище. Пущали на воля дори и пленените пирати. Ако след дълго зимуване не им достигали средства да екипират пак корабите за плаване, вземали нужните им провизии и материали от населението с обещание, че ще им отстъпят сетне половината от плячката.

Прозвището на лайкдийлърите „Приятели на бога и врагове на целия свят“ изразявало очевидно заплаха срещу могъщите и богатите на този свят. Но всъщност те, подобно на виталните братя, оказвали на ханзейските градове военна и всякаква друга помощ срещу търговските им противници, предимно Англия и Дания. И не напразно английският крал обвинявал ханзата за пиратството на немските утлигери. Той заповядал да конфискуват в британските пристанища ханзейски коги и изискал от ханзата обезщетение за плячкосаните и потопени от немските пирати английски кораби.

Със или без знанието на ханзата, утлигерите му отговорили с един забележителен противоудар. С превъзхождащи сили се появили те в Данцигския залив, овладели закотвените там английски кораби и ги откарали в своите тайни убежища.

Но често и ханзейски коги падали в жертва на утлигерите, голям дял, за което имал и самият Съюз на градовете със своето непостоянство и разноезичие в поведението си към морските разбойници. Ако днес му се стори полезно, той охотно им тикал в ръцете каперски писма срещу английски и датски кораби, докато утре се съюзявал с владетелите на тия страни против утлигерите. Също често се случвало едни градове от съюза да покровителствуват и подстрекават пиратите, а други да преследват същите пирати. Самите пирати порядъчно използували тая непоследователност, нали в края на краищата трябва да се живее, а пък един обикновен каперски капитан не можел толкова скоро да обърне наопаки своя начин на мислене, колкото бърже сменяли големите своите роли на приятел и враг във вечната интригантска игра. И щом се удадял случай и наоколо нямало други свидетели, не една ханзейска кога бивала нападната и оплячкосана — невинно, добре дошло закръгляне на плячката.

Преселването на лайкдийлърите от Балтийско в Северно море е станало вероятно по същото време, по което виталните братя се подвизавали на Готланд. Твърде за вярване е, че отделни техни кораби още от по-рано са опознали фризийския бряг по време на каперски плавания срещу английските кораби в Северно море. На ниския, плосък и мъчен за мореплавателите бряг пиратите намерили нова, сгодна база и благосклонен прием. Мариенхафе и Емден станали за тях особено предпочитани опорни пристанища. Източна Фризия изобилствувала по това време с множество дребни господари, които ожесточено враждували помежду си и усърдно упражнявали разбойническия занаят, защото за фризите той представлявал почетно дело на силни мъже. Предпочитан обект на техните нападения столетия наред било бременското корабоплаване. В 1397 година след дълги пазарлъци град Бремен наново сключил договор с фризите. За 10 000 рейнски гулдена фризийските господари се задължили да не нападат в бъдеще бременски кораби. Ала въпреки това разбойническите набези върху бременската морска търговия продължили, дори се засилили. Все по-честа плячка на пиратите в Северно море ставали и кораби на други градове от ханзата.

Фризите тържествено заявявали невинността си и се кълнели, че най-свято пазят сключените договори. Нямали никакво вземане-даване с лайкдийлърите, освен че те само използвали фризийски пристанища. Та нали лайкдийлърите били свободни люде и не били длъжни да им дават сметка за постъпките си. Източнофризийските господари съумявали всъщност да извлекат умно и тихомълком своя тлъст дял, без да се карат открито с ханзейските градове. Така например проигуменът Хиско от Емден външно угаждал на хамбургчани за много неща. В действителност обаче той бил третият голям покровител на лайкдийлърите наред с графа на Олденбург Конрад II, чийто роден син Кордес бил лайкдийлър, и с фризийския княз Кено тен Броке, който дал дъщеря си за жена на най-прочутия лайкдийлърски адмирал Щьортебекер. Силите на лайкдийлърите в Източна Фризия наброявали около 1500 души. През зимата те се пръсвали по цялата страна и носели на селата пари. За екипиране на своите кораби те плащали в злато и сребро, а предлаганите от тях стоки се харчели на пазарите като топъл хляб. Те дарявали бедните, вътре и вън от църквата подпомагали обществената благотворителност и имали здрави връзки с народа. Тъкмо затова при тях постоянно се стичали млади хора. На борда на корабите им имало винаги достатъчно местни пилоти и кърмчии, нито един от тях не припарвал на ханзейските кораби.

Когато градовете на ханзата усетили, че лайкдийлърите по фризийския бряг опасно застрашават тяхната търговия по море с Англия и Норвегия, те предприели първите противомерки. Борбата била мъчна. Те хвърлили наистина срещу пиратите до 3500 въоръжени до зъби мъже, ала без единно ръководство и съсредоточени акции градовете постигали скромни частични успехи. На 25 юли 1399 година общото събрание на ханзата в Любек решило да действува по-енергично срещу лайкдийлърите, а кралица Маргарита Датска в съгласие с ханзата написала писма на граф Конрад II от Олденбург, на фризийския предводител Кено тен Броке и на много други фризийски и олденбургски градове и ги предупредила да не закрилят и насърчават занапред лайкдийлъри в своите области. В 1400 година срещу лайкдийлърите в Източна Фризия поела първата експедиция. Ала в нея се включили само градовете Хамбург и Любек. Бременци отказали да подкрепят начинанието, защото били вече хвърлили достатъчно средства за борба срещу „зловредното сборище на морски разбойници“ във Фризия.

Предводители на хамбургската флота били градските съветници Шрайе и Нане, на любекчани фон Ринтелен и Криспин. Ханзейската ескадра напипала пред устието на Емс само една малка част от пиратите, които приели боя под командата на Кордес, Холе и Бартолдус и с около 200 души в своя състав. Ханзейска хроника споменава за 80 убити и 24 пленени морски разбойници. Пленниците, между тях и по-низшите водачи на утлигерите, били екзекутирани на 11 май 1400 година в Емден. Втора една експедиция, предвождана от хамбургския кмет Шоке, постигнала до устието на Везер също тъй частичен успех.

Лайкдийлърите обитавали своите бази по източнофризийския бряг само през зимата. В това време ремонтирали корабите си, запасявали се с провизии и друга екипировка и набирали сред местното население нови моряци и бойци за попълване на корабните екипажи. Със започване на годишния корабоплавателен период в Северно море — при нормално време обикновено в началото на март — те излизали в главната си лятна база, червения скалист остров Хелголанд, където от много сгодна позиция можели да виждат добре и да настигат всички балтийски, английски и фландърски кораби, идещи от устията на Елба и Везер. Утлигерите на Хелголанд се снабдявали с питейна вода от островните цистерни, прясна риба купували от местните рибари. Поради стърчащите надалече в морето множество скалисти плитчини, а пък и заради разбойниците търговските кораби избягвали да приближават твърде Хелголанд. И все пак, поради недостатъчните навигационни способи през онова време, кърмчиите търсели да открият на хоризонта високостърчащите червени скали, за да определят местоположението на кораба. Тъкмо това чакали и лайкдийлърите. Ескадрите им тръгвали от Хелголанд, обикновено две, и поотделно се отправяли към устията на Елба и Везер, за да причакат излизащите от Хамбург и Бремен кораби, да ги абордират и след победоносно сражение да ги плячкосат. Тогавашни писмени източници за силите на лайкдийлърите дават да се предположи, че с една трета от корабите си те кръстосвали най-оживените морски пътища и непосредствено се нахвърляли върху беззащитната плячка, втората лежала на дрейф в изгодна позиция около Хелголанд, а последната откарвала ограбеното на фризийския бряг, стоварвала там ранени, ремонтирала повредите по корабите и такелажа. Тази лятна въртележка станала непреодолима пречка за атакуващите ханзейски флоти, за тях било невъзможно да унищожат с един удар разбойниците, нещо повече: излязлата на лов една трета от лайкдийлърите се разделяла още на две пред участъците на Елба и Везер.

Хамбургчани постигнали решаващ успех, като през март 1401 година им се удало да ударят Клаус Щьортебекер край Хелголанд и да го докарат като пленник в Хамбург. Този успех станал окончателен, когато в морско сражение по Долен Везер през късното лято на същата година хамбургчани пленили Годеке Михел и магистър Вигболд.

 

X

Right Click

No right click