В днешна Северна Сирия, недалеко от брега на Средиземно море, на 11 км северно от древна Лаодикея (дн. Латакия) се намира селищната могила Рас Шамра (фиг.1). Археологическите разкопки, започнати на това място през 1928 г. от френски археолози под ръководството на Клод Шефер, откриват останките от град, унищожен през късната бронзова епоха. С натрупването на материали Шефер успява да идентифицира селището като Угарит – известен ни от древните текстове търговски град, разположен на брега на Средиземно море, който подържал оживени контакти с разположения недалеко остров Кипър и егейския свят, както и с Египет. Градът е споменат в т. нар. писма от Амарна, които в голямата си част представляват дипломатическа кореспонденция между египетската администрация и посланиците ѝ в Ханаан и аморитското царството Амуру. Писмата обхващат период от 15 до 30 години и датировката им е спорна, предлагани са дати между 1388-1332 г. пр. Хр.¹

Разкопките на Угарит продължават без прекъсване от 1929 г. до 2011 г., с оглед на политическата ситуация в Сирия не е било възможно продължаването им през сезон 2012. Това прави общо 71 археологически сезона, в които е проучена около 1/6 от цялостната площ на могилата и околностите ѝ.

Предмет на настоящата разработка е селищната архитектура в Угарит през късната бронзова епоха (1250–ок. 1170 г. пр.Хр.). Защо ще се занимаем именно с Угарит? Причините са няколко. Първо, той е запазен почти във вида, в който е бил напуснат от последните си обитатели: след завладяването на града от „морските народи“ ок. 1170 г. пр. Хр. не е населен отново до времето на персите, когато близо до акропола се появява малко селище. По-съществена е намесата на жителите на основания наблизо през Елинизма град Лаодикея, които използвали вече обработените каменни блокове от сградите в Угарит при строежа на града. Второ, Угарит е най-добре проученият засега обект в северна Сирия и по този начин представя доста интересна, макар и непълна (проучена е едва 1/6 от обекта) картина на селищния живот в този специфичен район на Близкия изток.

Археологически разкопки в Угарит са проведени в няколко сектора. Първият от тях е акрополът, разположен в най-високата северна част от селищната могила (фиг. 2), на който са разкрити храмове, сред който най-внушителен е храмът на Баал² – върховното божество в угаритската религия. В западната част на могилата е разкрит дворцов комплекс, намиращ се непосредствено до крепостната стена, в този сектор е проучен и фрагмент от укрепленията, заедно с кула, намираща се пред стената (фиг. 3). На север, на изток и на юг от двореца археолозите откриват големи по размери жилищни комплекси, съдейки по находките в тях те са често определяни като резиденции.³ Жилищни постройки са проучени в централната част на могилата, която по-нататък за краткост ще наричаме „център“, важно е да уточним обаче, че става дума за чисто географски център, а не за място, на което е съсредоточен общественият живот.

През 1959-60 г. е направен сондажен изкоп в южната част на могилата, разкрити са жилища, които за жалост не са публикувани подробно по време на разкопките, а са споменати накратко в отчетите за проведените през тези два сезона проучвания.⁴ Те са изследвани отново през 1978 г., когато начело на експедицията застава Маргюрит Йон, към този момент останките са силно ерозирали под влиянието на атмосферните фактори и липсата на консерваторска намеса.

Тук може би е мястото да споменем и една от спецификите на археологическите проучвания като цяло. Характерен за голяма част от археолозите през XIX и началото на XX в. е засиленият интерес към находките и представителната архитектура, докато жилищата и по-малките резиденции са пренебрегвани, това явление е налице и в Угарит. Поради тази причина, за жалост, сме загубили много ценна информация за селищната архитектура, която можем да възстановим единствено въз основата на съществуващите снимки и описания, каквито в някои случаи дори не са направени.

Въз основата на дотук натрупаната информация Йон извежда няколко общи черти и зависимости в селищната архитектура в Угарит⁵. За разлика от по-голямата част от Близкия изток и най-вече от Месопотамия, основен материал за изграждане на постройките е камъкът. В по-големите от тях, които, ако съдим по инвентара, са имали представителни функции и е редно да бъдат наричани резиденции, за основите и първите няколко реда и външните ъгли са използвани обработени каменни блокове, чиито размер намалява във височина. На някои места в ролята на хоросан е използвана глина. Благодарение на атмосферните условия и факта, че на могилата няма мащабно застрояване от по-късни периоди на някои места са видими следи от овъглено дърво – вероятно подпори и греди, което се запазват изключително рядко в този район.

Важно е да споменем също така, че Угарит се намира в силно земетръсна зона и освен това на възвишение, което в най-високата си част достига 9 м. Въпросното възвишение не е равно, на най-високата му част е разположен акрополът, за който споменахме, а голяма част от къщите са разположени в тази част на могилата, където наклонът достига до 14 градуса. Въпреки това няма следи от срутвания причинени от земетресения.

За разлика от други обекти в Близкия изток в Угарит не можем да разграничим жилищен план, към който са се придържали древните строители, разграничими са обаче някои общи зависимости, които се отнасят, ако не за всички, то поне за повечето домове. В почти всяка от богатите къщи има изградена от камък гробница, понякога и повече от една, намираща се под нивото на пода, в които са се намирали тленни останки, принадлежащи по всяка вероятност на предците на рода. Те били съпроводени с богати дарове, малка част от които са достигнали до нас, тъй като гробниците са ограбени още в древността. Големите къщи (резиденции) са имали по повече от един вход от околните улици. При тях е ясно разграничимо разделение на две части – представителна и домакинска, в която са се намирали кухните и други помещения, свързани с функционирането на дома.

Единственият задължителен елемент, наблюдаван във всички къщи е вътрешният двор. Това е лесно обяснимо, ако имаме предвид, че жилищните постройки в Угарит без изключение поне досега са двуетажни. Дворът е бил необходим не само за пряка комуникация между отделните помещения, разположени около него, но също така е осигурявал достъп на светлина.

В ранните публикации на обекта всички по-големи помещения, в които не са регистрирани следи от колони са описвани като дворове. Основната причина е, царуващото по онова време убеждение, че древните строители не са разполагали с необходимата технология, за да построят покрив на толкова голямо помещение без да използват колони или подпори. Това предположение е донякъде правилно, ако говорим за Месопотамия, където дървото е оскъдно и прекалено ценно, за да бъде използвано като основен строителен материал. Угарит обаче се намира в непосредствена близост до планината в район, където има изобилие на дървен материал. Това позволява да се построи достатъчно стабилен таван на първия етаж, който да може да служи като под на втория.

Наличието на втори етаж въвежда и друг важен аспект при изследването на селищната архитектура в Угарит, а именно измерването на площта на жилищата. В повечето случай площта на къщите и броя на помещенията се счита за критерии за имуществения ценз на обитателите му. В Угарит трябва да имаме предвид, че подаваните стойности се отнасят само за площта на приземния етаж, т.е. поради наличието на втори етаж реалната площ винаги е по-голяма.

Първоначално публикуваните изводи са коригирани от Йон, която определя помещения като дворове въз основата на други критерии. Освен големината на помещението, тя взима под внимание и настилката – само някои от първоначалните „дворове“ имат каменна настилка. Трябва да имаме предвид, че валежите в Сирия не са рядкост, особено в крайбрежната зона, в която лежи Угарит. Затова Йон приема само помещенията с павиран под за дворове – паважът е необходим само там, където се стича голямо количество вода, за да може дворът да продължи да изпълнява своите функции на посредник между разположените около него стаи.

Освен това всяка къща разполагала със система от улеи, по които водата била отвеждана до канализацията, това е видно както в по-богатите, така и в по-скромните домове. В някои от тях можем да определим кои помещения са изпълнявали функцията на баня, тъй като като са запазени тръбите, по които е текла водата.

За да не бъде изложението ни прекалено теоретично, следва да разгледаме планове на отделни къщи и присъствието и съотношението между описаните по-горе елементи. Ще разгледаме жилища и от споменатите по-рано три зони – резиденциите в близост до двореца, Центъра и южния изкоп – в опит да дадем колкото е възможно по-пълна картина за селищния живот в Угарит през късната бронзова епоха.

Кварталът на резиденциите, както е наричан от Йон, се намира източно и южно от двореца, източната част е разделена от две улици – улица „Мернептах“⁶ и дворцовата улица⁷. Най-богатата резиденция е дома на Ябнину (фиг. 4), намираща се на юг от двореца, в публикациите е споменавана също като „малкия дворец“ и „южния дворец“. Уви неговата югоизточна част не е проучена докрай⁸, разкрита е площ от 1000 м². Планът е близък до квадрат с изключение на стълбището в североизточната част на къщата (помещения 202 и 201 на плана).

Регистриран е само един вход от запад, намиращ се почти в средата на западната стена. Както споменахме по-рано един от важните елементи на угаритската резиденция е гробницата, тук те са две, разположени в централната част на постройката, интересното е, че двете имат една и съща ориентация. Първата от тях (под помещение 2/3) има по-ранна датировка и е една от най-големите в Угарит, в нея са намерени египетски алабастрови съдове с картуша на Рамзес II. В югоизточната част на къщата са разположени помещения, свързани с обслужването на домакинството като например кухни и складове.

В тази резиденция виждаме на практика споменатото по-горе разделение на представителна и домакинска част. Първата обхваща западните и североизточните помещения, а втората – югоизточните⁹. Достъпът между тях е силно ограничен, той е възможен само от две помещения (220 към 223 и 229 към 231).

Разкрито е със сигурност едно стълбище, споменатото по-горе в югоизточния ъгъл, от което са се запазили първите 2-3 стълби. Размерите на къщата предполагат наличието на поне още няколко, вероятно едно от тях се е намирало в дясно от входа (помещение 211) и още едно в помещение 231. Съдейки по разположението на намерените находки е установено, че на втория етаж освен стаите за живеене се е помещавал и архив, около 60 таблички с текстове на акадски, угаритски¹⁰ и кипъро-минойски са открити в помещения 203 и 204. При срутването на втория етаж по-голямата част от архива е паднала на улицата на север, извън границите на дома. В тази резиденция са открити много предмети с микенски, минойски и египетски произход, това, както и наличието на архив, водят до предположението, че това е бил домът на дипломат, човек притежавал голяма власт и вероятно близък на царя.

На запад от двореца се намира другата част от квартала на резиденциите. Най на запад е разположена къщата на алабастровите съдове (фиг. 5), както подсказва името ѝ в нейната югозападна част са намерени над 400 алабастрови съда, внесени от Египет. Множеството находки, произведени в Египет, навеждат на мисълта, че собственикът  е бил тясно свързан с него, вероятно дипломат или богат търговец.

Площта на партера е 800 м², първоначално целият партер е представлявал един дом, по-късно, вероятно в началото XII в. пр. Хр., той е разделен на два по-малки, първият обхваща северозападната част, а вторият – югоизточната. Поделянето на къщите на по-малки е характерно за целия обект във финалната му фаза. Според Шефер причината за това е нарастващото по брой население, което трябвало да се „смести“ в рамките на вече изградената укрепителна система. Най-вероятната причина за този приток на население са набезите на „морските народи“, които в крайна сметка довеждат до превземането и разрушаването на Угарит.

Интересното в къщата на алабастровите съдове, което ще видим и при някои от другите примери, е, че не е построена на равна, плоска повърхност, денивелацията достига до 1,70 м, но това не е представлявало проблем за древните строители. Тук също виждаме разделяне на представителна и домакинска част, този път обаче представителната част е била разположена на север и югоизток, а домакинската – на югозапад. В домакинската част освен кухни са открити и складове, в един от които са намерени множество находки с микенски произход – керамика, бронзови и каменни фигурки.

Проучено е само едно стълбище, но, както в предишния пример, се предполага наличието на още поне няколко. Наличието на входове от всички околни улици идва да покаже разнообразието на угаритската селищна архитектура. Тук отново имаме гробница, този път само една, която е ограбена още в древността. В тази сграда обаче не е открит архив.

В западната част на квартала на резиденциите се намират къщата на Рапану и тази на неговия съсед (фиг. 6), те са проучени в периода 1956-1958 г, за жалост това са два примера, в които в публикациите е обърнато малко внимание на архитектурата. Основно проучвателите са се задълбочили в изследването на богатия архив, открит в къщата на Рапану – над 200 таблички с текстове от различен характер – документи и писма, в които често се споменавал Рапану, царски писар и съветник на владетеля, живял в края на XIII в. пр. Хр.

За къщата на съседа на Рапану в общи линии се отнася това, което беше казано по-горе, нейният архитектурен облик е белязан от стандартните двор, гробница и т.н. Характеристичен е L-образния план на жилището, с който ще се срещнем и по-нататък. Двете къщи имат обща стена, единствената връзка между тях е общият кладенец между помещения 4 и 25, но според някои изследователи двете къщи първоначално са представлявали един комплекс, а разделянето им е настъпило по-късно.¹¹

От особен интерес е къщата на Рапану, площта на партерния етаж е 300 м², входовете са два от страната на улица „Марнептах“. Най-значимото откритие тук, освен древните текстове, са двете гробници. Първата от тях, разположена под помещения 5 и 6 датира от XIV в. пр. Хр., предполагаемата дата на построяването на къщата, и се намира върху останките от друга по-стара гробница, намирала се на същото място. Втората гробница (фиг. 7), изградена през XIII в. пр. Хр. е разположена под помещения 5 и 8 и е най-добре запазената в Угарит. Минавайки през полукръглия свод на входа до гробната камера се стига по грижливо обработени каменни стъпала (фиг. 8), подобно на разгледаните дотук примери, и тази гробница е ограбена в древността.

След като разгледахме някои от по-големите резиденции в квартала е редно да отбележим, че не всички къщи в този район имат такива размери, някои са значително по-малки, но като инвентар не отстъпват по никакъв начин на описаните дотук. Пример за това е къщата на Расапабу (фиг. 9), проучвана през 1958 г. и отново през 1979 г. Площта на партерния етаж е едва 80 м², ясно са разграничени представителната (южната) и домакинската (северната) част, които са свързани посредством малък двор. Интересното в този случай е, че всяка от двете половини има отделен вход от улицата, затова и входа към южната половина е интерпретиран като главен вход, през който са влизали господарят на домакинството и неговите гости. Виждаме и същите елементи, за които говорихме по-рано – каменна гробница, двор, стълбище. В домакинската част обаче виждаме нещо ново, а именно корито достъпно от улицата, то е изработено от камък и има квадратна форма и размери 1 х 0,80 м, функцията му не е изяснена със сигурност. Такива съоръжения има в кухненската част на всяка къща, но само тук то може да бъде използвано не само от обитателите на дома, но и от минаващите по улицата.

Най-значимото откритие в къщата на Расапабу са табличките с икономически и правни текстове, написани на акадски. Сред тях е и разписка за доставка на вълна, адресирана до Расапабу, който бил отговорен за търговията и събирането на данъци в Угарит. Сред откритите текстове е и трактат за лекуване на болни коне на угаритски.

След като разгледахме достатъчно примери от тази зона е редно да обърнем внимание на Центъра (фиг. 10), както споменахме по-рано името на този сектор идва от централното му положение в рамките на могилата и не е свързано с изпълняваните от него функции. Проучен е в периода 1978-1994 г. и е определян от Йон като „типичен жилищен квартал“¹². Ще разгледаме две къщи от него, т. нар. къща А и къща В.

Къща А (фиг. 11) е с площ 80 м² на партера като има сигурни данни за наличието на втори етаж – запазени са цели три стълби от стълбището вляво от западния вход.  Жилището има още един вход от главната улица, водещ до стая, която не е свързана с останалата част от жилището. Проучвателите са я приели за част от къща А, следвайки логиката, че една стая не може да представлява отделно жилище. В този случай обаче е редно да се замислим дали този подход е правилен. Както казахме по-рано жилищата в Угарит са двуетажни и малката площ на партерния етаж не ни дава информация относно площта на втория. От текстове от Месопотамия знаем, че при сватбата на сина си бащата е бил длъжен да осигури на младоженците отделна стая, от археологическа гледна точка това е свързано с разделяне на големите помещения на по-малки и промяна на първоначалния архитектурен план. От материала в Угарит виждаме споменатото вече разделяне на по-големите комплекси на по-малки. Трябва задължително да вземем предвид търговията с недвижими имоти, продаването и препродаването не само на цели къщи, но и на части от тях, което довежда до промени в първоначалния архитектурен план. От казаното досега следва, че за да функционира едно угаритско жилище, то трябва да има поне една стая на партерния етаж, а вторият етаж може да бъде с много по-големи размери. Смея да твърдя, че вероятно това е причината наричаната от Йон „източна стая на къща А“ да не е свързана с останалите помещения – възможно е това да е просто партерен етаж на отделно жилище.

В къща А виждаме варианти на някои от елементите, на които обръщахме внимание досега, а именно на двора. Тук, за разлика от резиденциите, той не е павиран, можем да свържем това с разликата в жизнения стандарт, която е видна и от използваните строителни техники и материали – употребени са по-малки каменни блокове, които не са толкова грижливо обработени. Всъщност само дворовете на къщите в квартала на резиденциите имат павиран двор, което подкрепя хипотезата, че това е свързано с възможностите на обитателите.

Къща В е по-голяма, площта на партерния етаж е 120 м². Планът на къщата е L-образен, ако се вгледаме внимателно в него, ще видим блокираната врата към жилището, разположено на юг от къщата. Най-вероятно вратата е преградена в последния етап от развитието на обекта във връзка с увеличаването на населението, в този случай отново виждаме разделянето на един по-голям комплекс на два по-малки. В югоизточното помещение на дома се е намирала малка гробница, ограбена в древността. Отсъствието на гробница в къща А и повечето къщи в Центъра вероятно е свързано с малката площ на жилищата и необходимостта от максимално рационалното ѝ използване.

През 1959-1960 г. са проучени къщите в т.нар. южен изкоп (фиг. 12), той има правоъгълна форма, от която е направено малко отклонение, за да бъде доразкрит комплекс VI. Този сондаж има за цел само да провери характера на застрояването в този район на могилата, но не и да го проучва задълбочено. Това обяснява защо в южния изкоп са проучени части от петнадесет комплекса като само един от тях е разкрит изцяло. Всеки комплекс се състои от по няколко къщи, най-добре запазена е къща А в VI комплекс, която освен задължителните двор и стълбище има и гробница, т.е. потвърждава се изводът, че наличието на гробница е свързано с размера на жилището.

В тази зона обаче има нещо по-любопитно, ако се вгледаме по-внимателно в плана на проучените комплекси ще видим гъстото разположение на съоръженията, определяни от Шефер като кладенци. Те са изработени от камък и на дълбочина достигат до 7 м. Логично е да помислим, че, ако това действително са кладенци, подводните води под могилата следва да са били много високи и с изключително голям дебит, след като почти всяко домакинство е имало неограничен достъп до тях. Както споменахме по-горе могилата се извисява на 9 м. над околната равнина, т.е. кладенците със своите 7 м. дълбочина не достигат до подпочвените води. Тогава какво са представлявали така наречените от Шефер кладенци?

Единственото разумно обяснение е, че въпросните съоръжения не са били кладенци, а по-скоро резервоари за съхранение на вода, а вероятно и на други продукти. Това би обяснило и присъствието на по няколко от тях във всеки комплекс. Напълнен един такъв резервоар може да осигури вода за домакинството до 3-4 дни, а вода вероятно е черпена от течащата в подножието на могилата река.

От всичко казано дотук предполагам сте се убедили в разнообразието на селищната архитектура в Угарит, но как всъщност са изглеждали къщите? На фиг. 13 и 14 е показана реконструкцията на една от къщите от южния изкоп. На нея ясно се вижда ролята, която играе дворът за осигуряването на светлина в дома. Друг важен елемент, на който следва да обърнем внимание са плоските покриви на къщите в Угарит, които са така характерни за почти целия Близък изток. Те също са били използвани за живеене и извършване на разнообразни дейности, освен това покривът е служел като трети етаж. Това между другото можем да наблюдаваме и днес в селата и малките градчета в Сирия, което свидетелства не само за устойчивостта на традицията – повече от 3400 години – но и за ефективността на използваните техники.

В заключение можем да кажем, че жителите на Угарит са живеели в много добри условия. Не бива да забравяме обаче, че Угарит е богат търговски град и несъмнено това е оказало своето влияние върху архитектурата на града и ежедневието на хората. В тази разработка нямаше място да отделим внимание на уличната система, но проучените улици показват, че инфраструктурата е била на много високо ниво, улиците са павирани и имат улеи, по които водата да се оттича към канализацията, за да не влиза в къщите. Както Йон посочва обикновените граждани на Угарит са живеели доста по-добре от някои от царете на Месопотамия¹³.   

 

 

¹http://bgegypt.net/index.php?option=com_content&view=article&id=262:pismata-ot-amarna-v-internet&catid=35:2009-03-10-15-36-28&Itemid=18 (януари 2013).
²Баал е име от семитски произход означаващо „владетел, господар“, често е използвано за означаване на главното божество в даден пантеон.
³Yon, M., The City of Ugarit at Tell Ras Shamra, Chicago, 2006, с. 64 и следващи.
⁴Ibid. с. 91.
⁵Ibid. с. 64-66.
⁶Мернептах е египетски фараон от XIX династия, управлявал в периода 1213-1203 г. пр. Хр., меч с неговия картуш е намерен в къщата на оръжейника и затова улицата, на която се намира, е кръстена на този владетел.
⁷Имената на улиците са дадени от проучвателите на обекта в периода 1953-1973 г., същото важи и за имената на къщите и номерата на помещенията в тях, това е причината в другите зони начинът на обозначаване да е различен. Не знаем какви са били имената на улиците в Угарит в древността.
⁸При създаването на чертежи  в археологията, за да се изрази края на проучваната площ, се използва знакът тире – точка – тире (–.–.–), както се вижда на приложената илюстрация.
⁹Означени на плана със съответно синьо и червено.
¹⁰Угаритският език е познат единствено от текстовете, открити в Рас Шамра, това е северозападен семитски език, записван с клинописно писмо от ляво надясно (това е друг вариант на клинописа, който няма връзка с акадския), изписвани са само съгласните звуци, а гласните са се подразбирали от изписаната съгласна. Това писмо се смята за предшественик на финикийското и по този начин на използваните днес в Европа писмени системи.
¹¹Yon, M., Op. cit., с. 73.
¹²Yon, M., Op. cit., с. 79.
¹³Yon, M., “Ugarit: The Urban Habitat The Present state of the Archaeological Picture”, Bulletin of the American Schools of Oriental Research No. 286, Boston, 1992, с. 33-34.

 

Библиография:

 

Al-Maqdissi, M. et al., “Rapport préliminaire sur les activités de la mission Syro-Française de Ras Shamra-Ougarit en 2005 et 2006 (65e et 66e campagnes)”, Syria, 84, Nanterre Cedex, 2007, с. 33-56.  
Collon, D., Yon, M. (ed.), „Ras Shamra-Ougarit III : Le centre de la ville, 38e -44e campagnes (1978-1984)”, Syria, 1992, 69, n 3, с. 471-473.
Huehnergard, J., “Notes on Ras Shamra-Ougarit VII”, Syria 74, Nanterre Cedex, 1997, с. 213-220.
Régis, V., Callot, O., “La tranchée "Ville Sud". Étude d'architecture domestique (Ras Shamra-Ougarit X)”, Syria, 75, n 1, 1998, с. 316-319.
Yon, M., “The City of Ugarit at Tell Ras Shamra”, Chicago, 2006.
Yon, M., “Ugarit: The Urban Habitat The Present state of the Archaeological Picture”, Bulletin of the American Schools of Oriental Research No. 286, Boston, 1992, с. 19-34.