Католическата църква (XI - XV в.) - Корени на промените

Посещения: 23543

Индекс на статията

 
Корени на промените
 

В началото на възходящото средновековие в учението, организационната структура и практическата дейност на католическата църква настъпили съществени подобрения. Времето, когато начело на Църквата — според оценката на кардинал Цезар Бароний — стояли авантюристи, шарлатани и убийци, отминало безвъзвратно в историята. Папският престол започнал да се оглавява от държавници, стратези и тактици, интелектуалци, хуманисти, културтрегери, които си поставили за задача да реорганизират институцията, да укрепят нейния авторитет и да приведат цялостната ѝ дейност в съответствие с новия етап на развитие, в който навлязла Европа, а заедно с нея и човечеството. Дълбоко отражение върху преустройството на живота в Църквата дали понтифексите Григорий VII Хилдебранд (1073 — 1085), Инокентий III (1198 — 1216), Григорий IX (1227 — 1241) и редица други големи нейни ръководители, които издигнали нейната мощ до неподозирани висоти.

Върху икономическата, обществената, етническата и духовно-културната структура на обществото голямо влияние оказало преустройството в идеологическия живот, развитието на образователното и просветното дело. Паралелно с августинизма, представян от Ал. Гелеки и св. Бонавентура, постепенно се наложил томизмът като официална теология. Схоластиката като образователна система процъфтявала. Създадена била изключително сложна многоаспектна философска доктрина, която си поставила за задача да синхронизира научното дело на древногръцкия философ Аристотел с истините на християнството.

 

X

Right Click

No right click