Католическата църква (XI - XV в.) - Монашески ордени

Посещения: 23553

Индекс на статията

 

Монашески ордени

 

Паралелно с укрепване мощта на папството нараснала ролята на различните монашески ордени. По своето устройство по начина на живот, който водели, ордените се оформили в три групи. Една част от тях, бедняшките, осигурявали своето препитание чрез доброволните дарения, които получавали от вярващите. Абатствата, в които водели организационния си живот, притежавали само най-необходимото за поддръжка. Зародилите се пак във връзка с кръстоносните походи рицарски ордени съчетавали рицарството с монашеския начин на живот. Изградени върху принципа на централизацията, те се ръководели от генерали, гросмайстери, а в отделни области — от провинциали, ландмайстери. Една трета група ордени притежавала светски и монашески черти. По начало техните членове продължавали да живеят сред хората, извън абатствата, но се отличавали с провеждането на особени упражнения, спазвали изискванията на аскетизма и пр.

524px Giotto Legend of St Francis 06 Dream of Innocent IIIМежду бедняшките ордени важна роля играел орденът на францисканците, основан от св. Франциск Асизки (1182 — 1226) през 1207 — 1209 г. в Италия върху основата на ордена на Миноритите. През 1212 г. било обособено женско отделение в ордена — на кларисинките, а през 1221 г. към него се присъединили членовете на братството на терциарите, специфичен светски религиозен орден. Уставът на францисканците бил утвърден през 1223 г. от папа Хонорий III. Членовете на ордена ходели облечени с кафяви вълнени раса, препасани с обикновени върви. Обути били със сандали на бос крак. По такъв начин с личния си пример те искали да опровергаят обвиненията на еретиците за охолния живот на духовенството, за неговата разпуснатост. В борбата срещу еретиците те произнасяли проповеди, организирали диспути. Участвали и в процесите на инквизицията. В различните страни на Европа към средата на XIII в. имало 1100 абатства.

Друг орден бил този на доминиканците, основан от св. Доминик Гусман (1170 — 1231), но утвърден от папа Хонорий III през 1216 г. Ако и да не давал обет за бедност, той бил обявен за бедняшки. В борбата срещу ересите доминиканците взимали активно участие. През 1227 г. им била възложена задачата да проповядват и изповядват населението във всички страни. Малко по-късно, през 1232 г. орденът поел организацията на инквизиционните съдилища, поради което се превърнал в ударен юмрук на Църквата в нейните усилия да смаже ересите. Доминиканците се ръководели непосредствено от папата. Опрян на подкрепата на папския престол, орденът упражнявал контрол върху дейността на университетите. От редовете на доминиканците, които сами се назовавали „псета господни“, излезли крупни представители на католическата теология като св. Тома Аквински, Алберт Велики и др. Като се започне от XIII в. насетне, орденът развил широка мисионерска дейност не само в Европа, но и в Азия.

Наред с францисканците и доминиканците в историята на католическата църква значителна роля започнал да играе кармелитският орден, основан от кръстоносеца Бертхолд от Калабрия около 1156 г. в Палестина. Към 1240 г. орденът се преместил в Западна Европа и положил основите на свои абатства в почти всички страни. Те развивали както апологетическа, тъй и мисионерска дейност.

В структурата на големите бедняшки ордени се включили и т. нар. вилхелмити, основани около 1156 г. от Вилхелм Аквитански, както и т. нар. ямбонити, началото на които поставил Йоханес Бон от Мантуа (1168 — 1249). Между вилхелмити и ямбонити възникнали остри противоречия, които подкопавали единството на ордените. Поради това през 1256 г. папа Александър IV обединил всички дребни ордени в едно общество, в орден на августинците. Покровителстван от папата, орденът на августинците започнал да развива дейност в различните страни на Европа.

За разлика от големите бедняшки ордени, които играели голяма роля в борбата срещу еретическите движения, сравнително по-ограничено било въздействието на картезианци, цистерцианци, премонстранци др. Картезианският орден, основан през 1084 г. от Бруно от Кьолн в Шартрьоз, Южна Франция, бил официално утвърден през 1176 г. и се превърнал в един от едрите поземлени собственици. Продажбата на известния ликьор „шартрьоз“, приготвян в абатствата на ордена, осигурявал значителни доходи на Църквата.

Цистерцианският орден, основан през 1098 г. от абат Роберт Моесм в Цистерциум, недалеч от Дижон във Франция, спазвал устава на Бенедикт Нурсийски. Абат Алберих заменил черните одежди на монасите с бели, а приемникът му Стефан Хардинг въвел нов статут, по силата на който бедността била издигната във върховен идеал. Крупен представител на ордена бил св. Бернард Клервоски, който написал нов устав на ордена. Конгрегацията на цистерцианците, наричани по името на св. Бернард Клервоски бернардинци, се разпространила в голяма част от страните на Европа. В началото на XIV в. броят на абатствата на ордена, макар да надминавал 700 мъжки и девически, започнал да намалява.

Премонстранците, свързани с дейността на Роберт Ксантски, коренят своето начало в 1120 г., когато се създава самият Орден. Укрепването му се намира във връзка с издигането на Роберт Ксантски за Магдебургски архиепископ през 1126 г. Конгрегацията на премонстранците се разпространила в Германия.

Важна роля в утвърждаването на обществените отношения играли рицарските ордени — йоанити, тамплиери, тевтонци. В отделните страни се наложили и някои по-малки ордени като грандмонти, антонити, фонтефроти, хумилиати, тринитарии, мерцедарии, хоспиталити, сервити, бегини, бегарди и др.

В новата обстановка, свързана с кръстоносните походи, нов смисъл придобило и рицарството.

 

X

Right Click

No right click