Католическата църква (XI - XV в.) - От Рим до Авиньон

Посещения: 23551

Индекс на статията

 

От Рим до Авиньон

 

Преместването на столицата на папите от Рим в Авиньон било резултат от влошаването на взаимоотношенията между френската корона и папския дворец. При понтификата на папа Мартин IV (1281 — 1285) били установени нормални контакти с краля на Франция. След като престолът бил зает от крал Филип IV Красиви (1285 — 1314) положението се изменило. Войната, обявена на Англия през 1294 г. изисквала големи разходи, много средства. Финансите на фиска се изчерпали. Загубите на Франция в конфликта с Фландрия също така принуждавали краля да търси средства за материално стабилизиране на държавата. За попълване на възникналите финансови потребности крал Филип IV решил да обложи духовенството с допълнителни налози, без да иска за това предварителното съгласие на папския престол.

Папа Бонифаций VIII (1294 — 1303), който заемал по това време престола, в специална була, оповестена 1296 г., осъдил постъпката на френския крал и забранил да бъде облагано духовенството с данъци без предварителното съгласие на папата. За подобни своеволия светските владетели били заплашвани с отлъчване. Между Париж и Рим възникнал конфликт, разразил се по драматичен начин. Кралят забранил да бъдат изнасяни от Франция зад граница злато, сребро и драгоценни камъни. Интересите на курията били сериозно накърнени. Противоречията взели още по-остър характер. В нова була от 1297 г. папата декларирал, че дава разрешение „отделни духовни представители във Франция доброволно да плащат и в извънредни случаи да не искат разрешение“. Продължавайки линията на папа Григорий VII Хилдебранд, папа Бонифаций VIII развил теократичните концепции за управлението на средновековното общество и подчертал идеята за превъзходството на религиозната власт над гражданската. Това свое разбиране понтифексът обосновал с известния факт, че папите коронясвали императорите и кралете, а не обратното.

Загубите от финансовите постъпления, пристигащи в курията от Франция, папата решил своевременно да компенсира, като се възползва от благоприятната обстановка. Във връзка с наближаващата 1300 г., той решил да бъде обявена за юбилейна — 1300 години от основаването на Църквата. На християните в Европа било обяснено, че в юбилейната година всеки грешник, който прекара в Рим 15 дни и ежедневно се моли в катедралата „Св. Петър“, ще получи пълно опрощаване на всички грехове. Двуседмичните молитвени залягания на вярващия грешник били приравнявани с подвизите на кръстоносците. Привлечени от перспективата да получат опрощение, в Рим пристигнали два милиона поклонници от всички краища на света.

В Париж френският крал, нуждаейки се от допълнителни средства, не си взел акт от предупреждението за подчиненото положение на светската власт, за превъзходството на папата, за неговото върховенство над крале и императори. Крал Филип IV Красиви отново обложил духовенството с допълнителни данъци. Обстановката се нажежила още повече. В Рим били възмутени от това, че във Франция владетелят се разпореждал така, сякаш „на света няма папа“. Блестящ познавач на каноническото право, непримирим полемист, влизал нееднократно в единоборство с монарсите на континента, този път папа Бонифаций VIII променил тактиката и решил да отстоява своята кауза по-дипломатично. През 1301 г. той изпратил епископа на Памиер, Саисет, в Париж с поръчение да убеди владетеля на Франция да се включи в замислен кръстоносен поход. Ако откажел, да го отлъчи от Църквата. Понеже централната власт в страната вече била укрепена, Филип IV Красиви не проявил желание да става кръстоносец. Възползвайки се от подкопания авторитет на папския пратеник, който бил обвинен в редица престъпления, кралят се разпоредил той да бъде арестуван и даден под съд.

Това преминало всякакви граници и засегнатият понтифекс реагирал незабавно и остро. Обявявайки открито, че Църквата и нейните служители във Франция са подложени на най-голямо тероризиране, той призовал прелатите през есента на 1302 г. на събор в Рим. В отговор на решението на папския престол кралят поставил въпроса в Генералните щати на тяхно заседание от 10 април 1302 г. Ако се съди от протокола на обсъждането, кралят настоятелно искал да получи подкрепа от делегатите. Искането било подложено на обсъждане. След дълги разисквания представителите на аристокрацията и гражданите изразили готовност да подкрепят честта и свободата на кралството и да не отстъпят от заявената веднъж позиция. От своя страна един от прелатите направил опит да защити папата, като предложил да се отсрочи обсъждането на повдигнатия въпрос. Френското духовенство било поставено в задънена улица.

При все това прелатите на Франция реагирали по неочакван начин. От една страна те се отказали от открита защита на краля, но от друга страна в писмо от 10 април с.г. се опитали да убедят папа Бонифаций VIII да запази съюза с кралството. Дали това писмо било продиктувано от безпокойство за съдбата на Църквата или било наложено от краля, е трудно да се каже. Всеки случай прелатите не могли да не се съобразят с категоричното предупреждение на Филип IV Красиви, че който се опита да се противопостави на неговата воля, ще се квалифицира като враг на краля и кралството.

На 18 ноември 1302 г. папа Бонифаций VIII издал историческата була Unam Sanctam, в която доказва, че папският престол е приемник на единната свята католическа църква, която има един глава Христа, и един заместник, св. Апостол Петър. В ръцете на папата — продължава по-нататък понтифексът — се намират два меча: „единият е подчинен на другия — светският на духовния“. След това папа Бонифаций VIII лансира мисълта за сакралния характер на духовната власт, дадена от Бога. „Духовната власт, наистина —подчертава той, — е предадена на човека, но тя самата не е човешка, а Божествена, и който не ѝ се покорява, противи се на волята Божия и подлежи на принудително спасение“. Конкретно той изтъква, че по разпореждане на папата кралете са длъжни да служат на Църквата и нейния предстоятел. „Ние тържествено заявяваме, определяме и утвърждаване — пише в заключение папа Бонифаций VIII, — че подчиняването на римския първосвещеник е за всяко човешко същество необходимо условие за спасение“.

Очакванията на курията да принуди крал Филип IV Красиви да отстъпи не се оправдали. Отговорът на светския владетел бил непримирим и категоричен. „Нека знае — писал той на понтифекса в Рим — твоя почтеннейша глупост, че ние никому не се подчиняваме в светските дела“. Разгневеният властелин преминал в настъпление. Импулс за своята акция кралят получил от аристокрацията, която се солидаризирала с него и декларирала: „Нито под заплахата на смъртта, няма да се откажем и няма да изменим на това дело и ще постъпим така, както иска нашият крал“. В писмото, в което изказали това мнение, магнатите на Франция желаели да привлекат на своя страна кардиналите, но опитът им излязъл безуспешен. Съборът, който папата имал намерение да организира, бил свикан същата 1302 г. и протекъл в съответствие с принципите на теокрацията.

За събора пристигнали мнозина от прелатите на Франция, без да се страхуват, че могат да бъдат обвинени, че проявяват неподчинение на краля, както съобщава хронистът в „Големите френски хроники“. За да ги санкционира, кралят издал разпореждане участващите в събора да бъдат арестувани, а имуществото им конфискувано. В същото време той постановил на 9 февруари 1303 г. да бъде свикана нова асамблея, която да реши предстоящите въпроси. Един месец по-късно, на 12 март, асамблеята била открита в Лувъра. Замисляйки да дискредитира папата, правителството преминало към най-активни действия. Главен обвинител на папата бил Гийом Ногаре, юрист по професия, един от служителите на крал Филип IV Красиви, по-късно издигнат за пазител на кралския печат. Във встъпителното слово, което той произнесъл — както се вижда от протоколите на заседанията — квалифицирал папата за „лъжлив наставник“. Обвинил го, че станал папа през трупа на своя предшественик Целестин: убил го, за да заеме неговия престол. Престъпен характер имала цялата дейност, която развил като престолел на Църквата. Понеже вършел само зло, нямал нищо общо с името си „Бонифациус“, „Добротворец“. Гийом Ногаре обвинил папата, че изпаднал в ерес, отстъпил от догмите. Приписал му симония, разоряване на Църквата, разпалване на раздори, покровителство на недостойни хора. При това положение Г. Ногаре предложил да бъде свикан специален събор за обсъждане престъпленията на папата-еретик. Освен това настоявал за арестуването на папата и задържането му под стража. В своята обвинителна реч той изтъкнал по-нататък, че кралската власт е длъжна да решава задачите, които духовенството било изоставило. По-конкретно споменал грижата за разпространяването на вярата и процъфтяването на Църквата и нейното дело. След това аргументирал прерогативите на краля да застава против папите еретици. Много силно прозвучал призивът: кралят да има като своя пряка задача да покровителства Френската църква, останала без истински пастир.

При провеждането на новата асамблея, състояла се на 13 и 14 юни 1303 г., взели участие заедно със самия крал наследникът на престола Луи, графовете Сен Пол и Дре, Гийом Плезиан. В първия ден на асамблеята, на 13 юни, Г. Ногаре отправил призив присъстващите да възприемат неговото предложение за свикването на събор, който да реши въпроса за свалянето на папа Бонифаций от престола. Прелатите на Църквата, участващи в заседанието, пожелали духовните лица да проведат отделно съвещание и да разискват направеното предложение.

Вторият ден на асамблеята, протекъл на 14 юни, започнал с обширно изказване на Г. Плезиан, който подчертал главните мотиви на детронирането на папата. Обвиненията в основни линии се свеждали до изпадането в еретичество. Ораторът привел подробни теологически аргументи за възгледите на Бонифаций VIII и ги подложил на унищожителен анализ, привеждайки аргументи от догматическо, апологетическо и патрологическо естество. Обвиненията засягали конкретни престъпления: злоупотреби с финансови средства и служебно положение, безнравствени постъпки. Злоупотребите със средства били свързани с изразходването на големи суми, събирани за организиране на кръстоносен поход. Нарушаването на принципа за служебното положение се изразявало в неоправдано намесване в отношенията между Франция, Англия и Германия. Вменили му също така във вина и интригантството на неговите родственици. От своя страна крал Филип IV Красиви също така отправил много сериозни обвинения, като призовал да бъде премахната сериозната опасност от разкол и над всичко да възтържествува истината. Очаквайки съпротива и заговори от страна на папския престол, кралят се обърнал към членовете на бъдещия събор за подкрепа.

Делегатите взели решение — както се вижда от „Големите френски хроники“ — да бъде свикан специален нов събор за осъждане на папа Бонифаций VIII, чийто простъпки в нарушаване догмите на Църквата, морала, изпадане в еретичество се считали от краля и неговите привърженици за доказани и не подлежали на никакво съмнение. От състава на представителите на първото съсловие, присъстващи на асамблеята, 40 души изразили съгласие за свикване на събор и поставили подписи под протокола. Съгласие потвърдили и редица прелати: архиепископите на Санс, Нарбон, Реймс, Тур, епископите на Осер, Лан, Амиен, Бове и др. Подписали абати на Клюни и ордена на премонстрантите, на тамплиерите. Представителите на духовенството обаче запазили независима позиция. Изразявайки готовност да бъде свикан и проведен събор, те поискали гаранции за запазване честта и авторитета на Римската църква. Прелатите недвусмислено заявили, че ако кралят желаел на събора да възтържествувала истината за вината на папата, духовниците имали намерение да докажат неговата невинност. Позицията на висшето духовенство получила по-ясна форма след декларирането, че дават съгласие за свикване на събора, но категорично отказват да вземат участие в неговото организиране. Това не могло да не предизвика сериозна тревога у краля и правителството, които взели незабавни мерки за преодоляване на конфликта.

Едно писмо на прелатите от 15 юни, подготвено един ден след закриването на асамблеята, подсказва, че кралят по всяка вероятност е взел необходимите мерки в своя защита. Прелатите декларирали готовност да защитят положението, честта, достойнството и правата на краля. За разлика от позицията, която заели на 14 юни, когато предупредили, че нямало да участват в организирането на събора, сега те изразили готовност да бъде свикан събор и да участват при неговото провеждане. От своя страна кралят, който по всяка вероятност играл решителната роля за категоричната формулировка на новото решение, дал обещание да защитава духовенството на Франция.

ColonnaSlappingBonifaceОбстановката в кралството се променила. В цяла Франция била предприета разяснителна дейност за необходимостта от свикването на събор, който да свали папата от престола и да го осъди като еретик и престъпник. Броят на духовниците, които изразили несъгласие да бъде свикан подобен събор, нараснал. Това обстоятелство, по всяка вероятност, довело краля до решението от 27 юни да се откаже от мисълта за събора. До това решение той стигнал след задълбочена оценка на обстановката, която не предвещавала победа.

Това обаче не означавало отказване от неговите намерения, а от тяхното директно осъществяване. Кралят се разпоредил на своя служител Г. Ногаре да възглави военен отряд, в който влизали двама кардинали, подложени на санкция от папата, и да се отправи на път за окончателна разправа с непокорния папа. Отрядът пристигнал в папската резиденция Анани, където се намирал папата, и Г. Ногаре го арестувал, подложил го на оскърбления и му нанесъл побой. Както свидетелстват съвременници, ударил му плесница. Папата, който бил вече навършил 86 години, понесъл много тежко издевателствата. Възмутените жители на Анани се надигнали да бранят папата против чужденците. В негова подкрепа пристигнало военно подразделение от 400 конници, които влезли в резиденцията, овладели положението и придружили унизения понтифекс до Рим. Един месец след покушението, на 11 октомври 1303 г., папа Бонифаций VIII починал.

На мястото на покойника бил избран набързо Бенедикт XI (1303 — 1304), безличен слаб монах, който побързал да даде опрощение на всички съгрешили, окачествени като „виновници за чудовищното престъпление“. Не било дадено опрощение само на Г. Ногаре и някои други „разбойници“. „Разбойниците“ обаче взели мерки за кардинално решаване на възниквалия нов проблем. Свежите ягоди, които млад човек, облечен в монашески одежди, предложил на новия папа и той вкусил, поставили край на живота му. Близо една година били подготвяни условията за избор на нов кандидат за овакантения папски престол. Прелатът на Гаскония, Бертран дьо Го, който заел престола под името Климент V (1305 — 1314) открил нов период от историята на католическата църква. Започнал т. нар. „Авиньонски плен на папите“.

Французин по произход, новият първосвещеник преместил резиденцията на папите от Рим в Авиньон. Заел престола не без съдействието на френския крал, той изпаднал под негова зависимост, установявайки се в двореца в Авиньон през 1309 г. В продължение на 70 години курията решавала своите въпроси в съответствие с волята на френската корона. Вече всички папи били французи и се назначавали от краля. Самият Филип IV Красиви разгромил ордена на тамплиерите, откъдето черпел своите големи кредити и сложил ръка върху неговите значителни имущества, включително и върху касата му. Папа Климент V проявил стремеж да противодейства на ликвидацията, но силите му били недостатъчни. Кралят успял да придаде на борбата срещу тамплиерите широк обществен характер и неколкогодишният процес приключил с неговата пълна победа. На кладата на инквизицията били изгорени 54 ръководители на ордена. Хиляди негови членове изтърпели най-тежки наказания: били осъдени на доживотен затвор и заточени.

Поставен в ограничителните рамки на френската политика, папа Климент V започнал своята дейност като френски патриот. В състава на кардиналската колегия включил няколко французи и осигурил приемствеността при избирането на бъдещите понтифекси. Цялата дейност на крал Филип IV Красиви той оценил като „добра и справедлива“. Без да изпитва каквото и да било смущение, той обявил краля за „шампион на религията“. В кръга на борците за делото на Църквата включил не друг, а Гийом Ногаре. В изпълнение на поети задължения спрямо короната, папа Климент V освободил краля от анатемата, която му наложил покойният Бонифаций VIII. Всички документи в канцеларията на папския престол, представящи в неблаговидна светлина краля, се разпоредил незабавно да бъдат унищожени, за да се запази неговото добро име. Версията, която развил Г. Ногаре за събитията, разиграли се в резиденцията Анани, станала официална: според неговите обяснения той спасил живота на папа Бонифаций VIII и предотвратил безредиците, които могли да възникнат.

Като приели да живеят под патронажа на Франция, Авиньонските папи не излизали извън нейните граници, но взимали мерки да ограничат влиянието на империята на Апенинския полуостров. Подкрепяйки кралете на Неаполското кралство, те го превърнали във фактор за обезсилване претенциите на империята върху тяхното папство. Папа Йоан XXII (1316 — 1334) взел мерки за подобряване положението на хазната на курията. За да гарантира нормалното функциониране на институцията, въвел данъка анати, присвояване доходите на новоизбраните епископи през първата година от тяхното епископство. Въвел и други данъци. Така той успял да заздрави финансите на своята хазна. Продажбата на индулгенции придобила голямо разпространение. Поради укрепването на църковните финанси папата предоставил на френския крал през 1316 г. натрупаните средства от десятък и анати от четири години, за да може владетелят да смаже недоволството във Франция. За начина на управление, практикуван от Йоан XXII, свидетелства нарастващото недоволство от него.

Поставянето на папите в зависимост от френската корона водело до редица ограничения на правата на Църквата и нейните служители. Съвременник на събитията пише: „Фактически Париж диктува своята власт в Авиньон и поради това, всеки, който се домогва да получи някаква помощ от папата, трябва преди това да се обърне към краля“. Неслучайно Николай Клеманж назовава папата „раб на рабите на френските принцове“. Така на практика Църквата била подложена на натиск от две страни: от служителите на короната и от обкръжението на понтифекса. Двете групи се надпреварвали да богатеят за сметка на Църквата и вярващите. Това принудило краля през 1385 г. да оповести „Прагматическа санкция“ за „защита абатствата и църквите“ от „ненаситната алчност на папи и кардинали“.

Преместването на папската резиденция от Рим в Авиньон дало трагичен отпечатък върху живота на духовенството в италианските земи. Борбата за власт между отделите магнати водела до разоряването на занаятчии и търговци. Нарасналото недоволство подбудило през 1347 г. Кола ди Риенцо да вдигне бунт за отстраняване от власт на градските бюрократи в Рим и за даване виновните под съд. След като за папа бил избран Климент VI (1342 — 1352) Кола ди Риенцо възглавил делегация, която посетила Авиньон и отправила към новоизбрания понтифекс молба да се завърне в Рим. Наистина Климент VI не дал положителен отговор, но назначил Кола ди Риенцо за римски нотариус. След като през 1347 г. бунтовникът повел недоволните, установил се в папската резиденция на Капитолийския хълм, станал трибун на Рим и взел властта в свои ръце, на 1 август 1347 г. възстановил правата на римляните. Започнала конфискация на крепости и замъци. Водачът на бунта обявил гербовете за отменени, като не посегнал само на герба на папата и на гр. Рим. Вечния град обявил за град на мира. Той издал указ за отмяна на сеньориата и обявил „папата и Църквата за единствени сеньори на територията на Римска област“.

При все това, когато магнатите се обединили срещу бунтовниците, папата писал през октомври 1347 г. на своя наместник в Рим да вземе мерки против бунтовника. „Виж, няма ли да намериш повод да обвиниш Никола (Риенцо) в ерес или в покровителство на еретици — писал понтифексът. — В такъв случай не изпускай възможността да проведеш процес против него: глупавият не се поправя с думи, а се укротява с пръчка и бич.“ На 3. XII. 1347 г., когато феодалните сеньори предприели въоръжени акции срещу бунтовниците, папа Климент VI издал специална була, в която назовава Кола ди Риенцо „предтеча на Антихриста, син на дявола, враг на справедливостта, чудовищен звяр“. За да не попадне в ръцете на своите противници, бунтовникът избягал в Неапол, но това не попречило да бъде осъден на два пъти за изпадане в ерес. За да избегне кладата, той напуснал Италия и през юли 1350 г. пристигнал в Прага под чуждо име. Там помолил за аудиенция при император Карл IV. Кола ди Риенцо мислел да поиска помощ за римския народ срещу неговите угнетители. Понеже императорът забелязал в просителя „значителни семена ерес“, заповядал да го арестуват, а през март 1352 г. го изпратил на папата в Авиньон. Това предизвикало справедливия гняв на Франческо Петрарка. „Императорът — негодувал големият поет — го подари на папата, аз не смея да нарека тази сделка с истинското ѝ име“.

Папа Инокентий VI (1352 — 1362), наследникът на починалия наскоро Климент VI, се отнесъл държавнически към затворника. Освободил го от затвора, назначил го за сенатор, дал му кардинала-воин Алборнос с голяма бойна групировка и го изпратил в Рим. Под командата на Алборнос гр. Рим бил освободен, а след него и териториите на папската област. Възстановена била републиката. Кола ди Риенцо върнал погазените права на гражданството. Той продължил да конфискува имущества, но увеличил данъците и предизвикал недоволство и протести. На 8. X. 1354 г. пламнал бунт срещу него и заговорниците го убили.

 

X

Right Click

No right click