Католическата църква (XI - XV в.) - Велика схизма

Посещения: 25850

Индекс на статията

 

Велика схизма

 

След приключването на Авиньонския плен на папите започнала т. нар. „Велика схизма“ или „Велик разкол“. Така се нарича в историческата литература разцеплението, което настъпило в Църквата подир смъртта на папа Григорий XI (1370 — 1378), последният понтифекс, с когото завършвал периодът на пребиваването на папите в Авиньон. Изборът на кандидат за овакантения престол породил много спорове и остри противоречия. На 8 април 1378 г. избирателите дали своя вот за неаполитанеца архиепископ Бартоломей Приняно Барски, свързан с кардиналската колегия. Името, което получил, било Урбан VI (1378 — 1389). Провъзгласяването му обаче не могло да бъде осъществено понеже в конклава нахлули граждани, които попречили на процедурата. В настъпилата бъркотия кардинал Петър, римлянин, бил объркан с действителния избраник. Грешката била поправена, но бъркотиите не свършили, те едва започвали. Интронизацията на новоизбрания папа Урбан VI била проведена на другия ден, а самото коронясване на 18 април.

Избирането на новия папа не решило проблемите, а ги увеличило. Урбан VI бил опърничав човек, който пораждал недоволство. Желание да го свалят споделяли не само магнатите на Рим, но и кралят на Франция Шарл V (1364 — 1380). Обнадеждена от краля кардиналската колегия избрала Роберт Женевски под името Климент VII (1378 — 1394) за първосвещеник. Изборът бил проведен в гр. Фокли. От 1378 до 1417 г., в продължение на близо четири десетилетия, Църквата била управлявана от двама папи: единият седял в Рим, другият в Авиньон.

Разделянето на Църквата на два управляващи центъра довело до разделяне и на Европа. Докато Франция, Савоя, Неапол, Испания, Ирландия и една част от германските княжества признавали Авиньонския Климент VII, останалите страни - Северна и Средна Италия, Англия, Скандинавия, Унгария, голяма част от Германия, се ориентирали към Римския папа Урбан VI. Застанали, в своите седалища, двамата понтифекси — единият наричан папа, другият „антипапа“ — си отправяли анатеми и се обявявали за отлъчени от единната свята, съборна и апостолска Църква.

1000px Western schism 1378 1417.svg

 Карта на "Великия разкол"

Автор: Grand_schisme_1378-1417.png: @lankazame/derivative work: Mipmapped (talk)

Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Възникналото драматично положение било ненормално и необходимостта от възстановяване на единството се усещала остро. Назрявала идеята за свикването на вселенски събор. В „Послание на мира“ на Хенрих Гангенщайн от 1379 г. и в „Послание на съгласието“ на Конрад Хелнхаузен от 1380 г. се прокарвала мисълта за провеждането на такъв събор като единствено спасително средство. В специално предложение на университетите в Европа от 1381 г. идеята намерила пълна подкрепа.

Замисленият събор се сблъскал с препятствията, създадени от кралицата на Неапол Йоана, която се включила в антипапската коалиция, та папа Урбан VI не се двоумил и я анатемосал. Побързала да реагира на анатемата и кралицата, предоставила на крал Шарл I Дурацо и някои други градове. Получила съгласието на краля на Франция и на папа Климент VII, тя осиновила Анжуйския херцог Людовик, който застанал начело на голяма армия и навлязъл в Италия. Това създало много сериозна тревога в Римската курия. Пламнали неприязнени отношения между папа Урбан VI и крал Карл, владетелят на Неапол, поддържани след неговата смърт през 1386 г. от сина му Ладислав, който заел престола.

В самия гр. Рим също така възникнал конфликт. Военните подразделения, изпратени още при папа Григорий XI от Франция и Англия се обявили против Урбан VI и в подкрепа на Климент VII, като поставили под свой контрол една част от вечния град. В областта Тоскана те заставили населението да премине на страната на папа Климент VII. Поддръжниците на Урбан VI били арестувани и изпращани в затворите. С подкрепата на префекта на гр. Рим, който взел страната на Климент VII, продължили да преследват неговите противници.

Материалното положение на двамата първосвещеници не било еднакво. Докато Климент VII получавал в Авиньон данъци от Франция, Кастилия, Арагон, Неапол и Шотландия, в Рим Урбан VI постоянно обеднявал. Умирайки през 1389 г., папа Урбан VI оставил празна каса. Новият понтифекс, Бонифаций IX (1389 — 1404), който бил избран на неговото място, срещнал сериозни затруднения при нормализиране финансите на Църквата. Единствено се помирил с краля на Неапол Ладислав, но с другите си врагове нямал намерение да възстановява отношенията си, защото смятал, че бил прав и не допускал да прави съюз с престъпници. Той укрепил финансовото положение на Църквата, възстановявайки данъка на епископите анат, като го превърнал в постоянен, а не само през първата година от въздигането в епископски сак. В касата започнали да се стичат постъпления и от продажбата на бенефиции.

В Авиньон положението обаче се влошило. На мястото на починалия папа Климент VII през 1394 г. бил избран Бенедикт XIII (1394 — 1423), който при заемането на престола се заклел да работи за преодоляването на разкола, за възстановяване единството на Църквата. През 1398 г. обаче понтифексът на Авиньон се отказал от управлението на Църквите във Франция, Навара и Кастилия, затворил се в двореца си и освободил колегията на кардиналите. Мярката, която приложил, т. нар. субстракция, не дала резултати. Проблемите, които възниквали не могли да бъдат решавани, поради което неговите противници се увеличавали. През есента на 1403 г. папата се видял принуден да възстанови частично своята власт. През следващата 1404 г. той пристигнал в Рим за преговори, като предложил да се срещнат с Бонифаций IX на безопасно място. В противен случай пратениците му предупредили, че ще поставят въпроса за законността на неговия понтификат в Третейския съд. Папа Бонифаций IX отхвърлил направеното предложение, защото било депозирано в груба обидна форма, засягаща неговото достойнство.

Обстановката се променила след като Бонифаций IX неочаквано починал. Овакантеният престол заел новоизбраният папа Инокентий VII (1404 — 1406). Изникнали нови въпроси, свързани със свалянето на император Венцел и заместването му с Рупрехт Пфалцки (1400 — 1410). В противоречията около разкола се включила и империята. Персонални промени настъпили и в Рим, където на мястото на починалия папа Бонифаций IX бил избран кардинал Анжело Карарио, който застанал начело на Църквата под името Григорий XII (1406 — 1415). Загрижен от тревожната обстановка, той замислил не формално, а на дело да възстанови единството на католическата църква. В главата му назрявала идеята да се отрече от папския престол, за да бъде възстановено единството. За тази цел той влязъл във връзка с Бенедикт. Направено било предложение двамата понтифекси да започнат преговори в Савона.

Изгледите за постигането на единство били добри, но все още дългоочакваното разбирателство нямало реални шансове за успех. Силите, които не били заинтересовани от установяването на траен мир в Църквата — разни забогатели родственици и др. — започнали да действат и да се организират. Намесил се крал Ладислав Неаполски, който изпитвал тревога за своята власт. Затова папа Григорий достигнал едва до Лука, а папа Бенедикт до Порто Венере. В настъпилия обрат на събитията възникнали нови проблеми. Между папа Григорий и кардиналите, които очаквали своите промоции, настъпил разрив, защото папата ги отменил и по този начин поставил на изпитание нервите на кандидатите. Кардиналите на Рим преминали на страната на папа Бенедикт. Разколът в Църквата не бил преодолян. Противоречията се разгорели и задълбочили с нова сила. Това наложило да бъдат търсени нови средства за решаване на конфликта. Единодушно било разбирането, че отношенията могат да бъдат изгладени, а единството — постигнато, само на вселенски събор. И започнали да работят за неговото незабавно свикване.

 

X

Right Click

No right click