Монархията

Посещения: 980

Индекс на статията

 

 Йордан Николов

 

Монархията (от гръцката дума μοναρχία, която означава еднодържавие, в латински език преминала в калка monarchia със сравнително същото съдържание) е една от формите на държавно управление, при която властта се упражнява от монарх. Върховен повелител в държавата, той разполагал с неограничени наследствени правомощия за ръководство на административния апарат, на силите на реда, на правораздаването, за регулация на обществения, икономическия и духовния живот. Решаващ структурообразуващ фактор в политическата система на обществото, монархията институционализирала властта, придала ѝ официален, легитимен характер. Ван или фараон, император или цар, крал или княз, халиф, шейх, емир или султан, монархът властвал в цялостния живот на съответната държава. Той издавал закони и следял за тяхното спазване, обявявал войни и сключвал мир, сечал монети, въвеждал летоброене и календари, установявал дипломатически отношения с близки и далечни страни. 

Различията в хронологичната поява на монархическата институция, както и в нейните качествени особености не са резултат само или единствено на неравномерното развитие на различните  стопански структури в тогавашния свят, но и на множество други причини. Върху тях влияели редица допълнителни фактори и предпоставки - конкретната историческа обстановка, състоянието на отделните етнически и социални групи, равнището на аграрната сфера, стабилитетът на държавата и пр.

Колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, монархическата институция е една от най-продължително съществуващите в историята на човечеството. Толкова е стара, колкото и организираното човечество. Наред с държавата тя надживяла изпитанията на времената и заедно с натрупания социален опит навлизала в следващите епохи повече или по-малко укрепнала и помъдряла. Преминал през изпитанията на изборността, монархът придобил стабилитет, след като извоювал правото да наследява овакантения престол на баща си. Талантлив или посредствен, даровит или бездарен, умен или глупав, проникновен или елементарен, смел или страхливец, той бил призван да управлява държавата, поданиците си и да ги води към победи или поражения в несигурната обстановка на Древността и Средновековието.

Институцията имала своите апологети и отрицатели. Едни признавали нейната целесъобразност и необходимост, други я отхвърляли.

 Lista Reale Sumerica

X

Right Click

No right click