ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Пристъпвайки към изпълнение на задачата, поставена от заглавието на книгата, ние сме длъжни да предупредим читателя за главните и нелеко преодолими трудности, които стоят пред нас.

Първо, много страни от живота на поданиците на Византийската империя са слабо отразени в запазените източници, а самите източници разказват за най-различни слоеве от населението и не ни позволяват с необходимата пълнота да си представим живота на всеки един от тях. Разбира се, някакъв типичен, абстрактен „византиец“ не е съществувал и затова не е възможно да се даде обща и точна характеристика на дейността, бита и въжделенията на византийския селянин и на столичния сановник, на занаятчията и търговеца, на рибаря и епископа, на моряка и писаря, на хетерата и игумена.

Второ, не е напълно определено употребяваното от нас условно понятие „византийци“ или „ромеи“ (т. е. „римляни“), както те сами са се наричали. Това са били не само гърци, а и други християнски поданици на императора — и славяни, и арменци, и грузинци, и сирийци. Всеки от тези народи е имал свои традиции и присъщи само на него форми на бита, обичаите и нравите. Или, казано с други думи, всеки от тези народи е живеел не точно така, както неговите съседи, принадлежащи към други етнически групи.

Трето, естествено е, че във византийското общество са ставали промени. През IX в. не са живеели така, както през XI, а в XI —  далеч по-иначе, отколкото в XIII. Колкото и бавно да е протичало времето тогава, то е носело със себе си промени, които постепенно са се отразявали на целия начин на живот на човека към която и социална среда да е принадлежал той.

И накрая, четвърто, какво да смятаме за главно при разказа ни за живота на византийците — техните икономически, социални и политически институти, особеностите на техния бит или пък спецификата на тяхната социална психология и обществените им възгледи и представи, колкото и оскъдни да са сведенията за тях.

Опитвайки се да преодолеем първата трудност, ние се отказваме от подробна характеристика на условията на живот на малките социални прослойки и групи и отделяме главно внимание на основните класи и съсловия на византийското общество. Като показваме разликите, ние ще се постараем да изтъкнем и общите черти в живота на византийците. Колкото и различно да са живеели, те са били съвременници.

Що се касае до втората трудност, то ние смятаме за напълно закономерна една обобщена характеристика на начина на живот на „ромеите“ като поданици на една страна, без да разказваме за особеностите на бита на другите народи, живели в нейните предели. Това ще направим, защото, първо, гърците са представлявали все пак най-многобройната част от населението на империята и, второ, всички други етнически групи на Византия са изпитвали едно сериозно нивелиращо влияние на гръко-римската цивилизация.

Третата от посочените трудности е особено сериозна. Ние сме принудени в известна степен да нарушим принципа на историзма, макар и само затова, че сведенията, които осветляват една или друга страна от живота на ромеите във всеки отрязък от времето, не са цялостни — за една страна има ярки свидетелства от XI в., а за друга за съжаление само от XII в. Затова ние ще разкажем за централния период от византийската история (IX—XII в.), който представлява епохата на утвърждаване и разцвет на феодализма във Византия, наложила своя отпечатък на всички страни от живота на ромеите от всяка класа и съсловие.

И накрая ще дадем предпочитание на икономическите, социалните и политическите аспекти в живота на византийците, като ще се постараем да дадем представа и за бита им, и за особеностите на възприемането на обществените и социалните явления от тях.