Лекции по история на Византия. II. Грецизация на Източната Римска империя (610-717) - Византия в края на династичната криза

Посещения: 23656

Индекс на статията

 

Византия в края на династичната криза

 

Суровата и тежка епоха, която бе настъпила след смъртта на Маврикий и прекъсването на Юстиниановата династия, не бе се свършила и сто години по-късно, когато с повторното сваляне и убийство на Юстиниан II бе турен край и на многозаслужилата династия на Ираклий. И както в началото на VII в. тиранията на Фока бе отворила един дълъг период на несигурност, също тъй и в началото на VIII в. свалянето на Юстиниан Ринотмет доведе време, когато падналият обществен морал и загубената дисциплина в армията бяха направили невъзможно за дълго време установяването на една здрава и трайна власт.

Вие си спомняте, че бунтът срещу Юстиниан Ринотмет бе избухнал в Херсон, когато градът бе нападнат от експедицията, изпратена там да го накаже. Към бунта бе се присъединил и самият наказателен корпус и за император бе провъзгласен един офицер от арменски произход на име Филипик Вардан (711-713). Начело на флотата, която също минала на страната на бунтовниците, Филипик потегля за столицата и я завзема без труд, а Юстиниан II, който бил заминал за Мала Азия, за да следи от нейните брегове действията срещу Херсон, бил заловен и убит.

В края на 711 г. Филипик вече се бил утвърдил на престола. Неговата неспособност обаче твърде скоро станала явна. Под предлог, че отмъщават за смъртта на Юстиниан Ринотмет, българите нахлули в Тракия и опустошенията им стигнали чак до стените на столицата. От друга страна арабите възобновили настъплението си в Мала Азия и скоро в техни ръце паднали градовете Амасия и Антиохия в областта Пизидия. Вместо да се погрижи да стегне силите на държавата и да организира борбата срещу неприятелите, Филипик съвсем не на място повдигнал забравените спорове около монотелизма. Той свикал в 712 г. събор в Цариград дето по негово настояване монотелитското учение било признато като официално вероизповедание. Рим протестирал, но Филипик имал на страната си част от Източното духовенство, особено това на Армения. Счита се, че със своята вероизповедна политика Филипик имал за цел да спечели предаността на своите съотечественици, арменците, които в мнозинството си били монотелити. Навярно от такива съображения се ръководил той, когато настанил много арменски колонисти в пограничните земи на Мала Азия.

Само че в Цариград и в близките до столицата области неспособността на Филипик, както и неговата измяна на православието, възбудили голямо недоволство. Опсикийската тема, която била прехвърлена в Тракия за да възпира нападенията на българите, се възбунтувала и бунтът бил подхванат в Цариград от партията на зелените. Филипик, който загубил всякакви симпатии сред населението с разпуснатия си живот и пиянството си, не можел да разчита на никоя сила да го защити. Той бил извлечен от двореца си и на 3 юни 713 г., след 18-месечно царуване бил ослепен.

Събранието на видните чиновници, със съгласието на събраното на хиподрома население на столицата, провъзгласило за император Анастасий II, който дотогава бил таен секретар на императорската канцелария и гражданското му име било Артемий (πρωτασεκρήτης).

Анастасий, енергичен и мъдър човек, имал всичкото желание да възстанови реда и да спре разширението на зацарилата анархия в империята. Подбудителите на войнишкия бунт били наказани и императорът взел мерки да издигне разколебаната войнишка дисциплина. За да запази вътрешния мир, той възстановил православието и отменил мерките на предшественика си, фаворизиращи монотелитството. В 711 г. арабите вече бяха сломили Вестготското кралство в Испания и знамената на пророка се вееха от лесовете на Индия чак до Пиринеите. За да бъде победата пълна, нужно бе да се сломи главната опора на "неверниците" - столицата на Източното християнство и заедно с това - на най-силната християнска държава. Още в началото на 715 г. арабите от Сирия започват да се готвят за нов усилен поход по суша и море срещу Византия. Анастасий II, който имал сведения за всичко това, взел бързи мерки, за да приведе в отбранително положение столицата, като поправил укрепленията ѝ и събрал значителни количества припаси. Но интересът на отбраната изисквал да се не чакат неприятелите да проникнат в сърцето на държавата, а да се предотврати тяхното движение. Анастасий научил, че част от арабската флота била съсредоточена при финикийските брегове, дето имало също тъй струпани много военни материали, а също и строителни запаси за приготвяне на нови кораби. Затова той заповядал на византийската флота да се събере при о-в Родос и оттам да нападне ненадейно финикийските брегове, за да унищожи пръснатите около тях арабски кораби и струпаните там материали. Това смело и отлично замислено предприятие обаче пропада поради новия бунт, който събраната при Родос флота повдигнала. Причината била недоволството на войниците моряци, задето за началник на експедицията бил определен един неизвестен тям сановник. Тоя последния бил убит и разбунтуваната флота потегля за Цариград. При крайморския град Аврамитион бунтовниците спрели за късо време и прокламирали за император един местен финансов чиновник - Теодосий , макар че тоя последният с всички средства се мъчил да отклони от себе си тая чест и дори се опитал да избяга в съседната планина. Начело с новоизбрания император бунтовниците тръгват за Цариград, който обсаждат по суша и море. Ядката на въстаническата армия и тоя път образували войниците от темата Опсикион. Осланящ се на здравите укрепления на столицата си, Анастасий II поверил отбраната ѝ на свои доверени военачалници, а сам се прехвърлил на азиатския бряг с цел да застане начело на верните му войски, които под началството на изпитани пълководци действали срещу арабите. На първо място между тях били стратегът на Анатолийската тема Лъв и тоя на Арменската - Артавазд. Вярата му в тях обаче го излъгала. Те не побързали да се притекат на помощ на господаря си и той трябвало цели шест месеца да чака напразно тяхното пристигане. В това време бунтовниците успели да проникнат чрез предателство в столицата и няколко дена тя била изложена на грабежа им. Отчаян и неочакващ вече никаква помощ, Анастасий решил да се примири с положението и да се откаже от престола. Подстриган като монах, той намерил убежище в един манастир при Солун. Царуването му траело едва две години (713-715 г.).

Добродушен, кротък и високонравствен човек, Теодосий III далеч не могъл да отговори на изискванията, които онова сурово време предявявало към тия, които държаха в ръце съдбините на дълбоко разтърсената и силно застрашена отвън империя. При това той не бил признат от двамата силни и влиятелни азиатски стратези - Лъв и Артавазд. От изток и запад Византия била притискана от араби и българи. В 716 г. Теодосий III успял да сключи с българския хан Тервел мирен договор, който определял постоянната граница между двете държави и установявал редовни търговски отношения помежду им. Византия при това се задължавала да плаща на българите определен годишен данък. (Златарски, 178). Ако с това опасността от запад била отстранена, на изток тя се издигала още по-застрашително. Халифът Сюлейман вече бил завършил приготовленията за грандиозния си поход срещу Византия и през пролетта на 716 г. грамадна арабска армия навлиза в Мала Азия, като се спира, за да обсади важната крепост Аморион. Лъв, в чиято тема се намирала казаната крепост, с изкусни движения успял въпреки блокадата да засили гарнизона на крепостта, а сам той с останалата част от войските си предпочел да остане вън от нея, за да безпокои арабите и да им пречи свободно да действат. Маслама, брат на халифа Сюлейман, за да се отърве от Лъв, поискал да го спечели на страната си и сам му предложил да се прокламира за император. След това той сключил мир с него, чиито условия не се знаят, но се предполага, че арабите се съгласили да предоставят на Лъв владението на неговата тема, докато пък той ще се е съгласил да стане техен васал. Маслама останал да презимува с войските си в западните теми на Мала Азия, очаквайки следващата пролет да настъпи решително срещу Цариград. Между това Лъв, освободен от арабите, с бърз поход се явява пред Цариград. Изненаданият Теодосий, чувствайки превъзходството на противника си и по настояването на патриарха и останалите висши чиновници, се решава да абдикира. Арабската опасност вече била извънредно близка и Лъв бил считан от всички за единствения човек, който със своята опитност и военни способности могъл да спаси империята. Теодосий приема монашеството и се оттегля в един манастир до Ефес, и през пролетта на 717 г. Лъв бил обявен за император.

 

X

Right Click

No right click