Лъв IV Хазарски (775-780)

Овдовелият цариградски престол след смъртта на Копроним бива зает от 25-годишния Лъв IV. По негово време войната с арабите била подновена от византийците с по-голямо напрежение на силите и в 778 г. те успели да нанесат на неприятелите си значително поражение при гр. Германикия. Последици обаче за бъдещите отношения между двете страни тая победа не могла да има. Нещо повече. Тя накарала арабите да бъдат по-внимателни към противника си и да организират по-добре своите действия.

В религиозната си политика Лъв IV следвал завета на двамата предшестващи го императори, но намалил строгостите в преследването на иконопочитателите. В самото начало на управлението му, се почуствало влиянието на Ирина. Лъв скоро имал възможността да се убеди, че преследваното иконопочитание намирало горещи привърженици в самия императорски двор. Едно тогавашно известие разказва, че една от дъщерите на Константин V, Антуза, имала в апартаментите си запретени изображения. Нейното увлечение било поддържано от самата императрица. В 780 г. по заповед на Лъв IV много лица от антуража на императрицата били арестувани и наказани като иконопочитатели. (Diehl, Figures, 81). Самата императрица била компрометирана в тая афера, защото мъжът ѝ открил в стаята ѝ грижливо скътани изображения. Тя се клела, че били поставени там без нейно знание, но това не могло да убеди императора. Августата изпаднала в немилост, но за нейно щастие през септември 780 г. Лъв IV неочаквано умира.

Законният наследник на престола оставал неговият малолетен, едва 10-годишен син Константин, който и бил провъзгласен за император под името Константин VI.