Индекс на статията
Ирина (797 - 802)
Тъй много била сполучила Ирина да компрометира своя син и тъй усърдна била работата на нейните агенти сред населението, че трагичната съдба на нещастника не трогнала ничие сърце.
С цената на едно престъпление, което историята до това време не бе познала, Ирина бе осъществила своя блян. Тя станала еднолична разпоредителка с ромейските съдбини. И макар жена, тя приема титлата "император и самодържец на ромеите". Осакатените синове на Копроним биват за по-голяма сигурност изпратени на заточение в Атина, дето един неин близък роднина бил назначен за комендант на града.
Тълпата винаги уважава тоя, който разполага със силата; тя е готова да прости всяко престъпление на властелините, стига те да знаят да гъделичкат нейното настроение и да предугаждат желанията ѝ. В това отношение Ирина не оставяла нищо какво повече да се желае. За да угоди на монасите тя не жалила средствата: строяла нови манастири, поправяла западналите, надарявала ги със скъпоценности и земи. Цариградската тълпа умеела да привърже с раздаване на пари и съестни припаси. Били декретирани при това опрощавания на данъците, намалено било митото на вносните предмети, особено на тия от първа необходимост.
Изглеждало, че всяко недоволство било отстранено. Но за съвременниците бъдещето било пълно с безпокойство. Какво трябвало да стане с трона след смъртта на вече доста старата императрица. Хипнотизирана от постижението на своето величие, самозабравена и самодоволстваща в него, тя изглежда никак не се замисляла над тоя въпрос.
Но за нейните фаворити и сподвижници това бил въпрос над въпросите. И дворецът се превръща в поле на най-отчаяни интриги. Съперничещите евнуси почват помежду си глуха борба за влияние, надяващи се всеки един да сполучи да издигне за бъдещ император и наследник на престола някой от своите близки. Главните съперници били Ставракий и Аеций. Първият от тях умира, без да може да спечели императрицата за своите планове, но и неговият противник не бил по-щастлив. Има неясни известия, че Ирина замисляла някаква комбинация, която, ако би се осъществила, би обединила тогавашния свят в едно цяло, много по-обширно от това, що Юстиниан бе се опитал да създаде. Тя предлагала ръката си на Карл Велики и заедно с това съединението на Източната и Западната империи. Посланици от франките били в Цариград, когато се разиграва последният акт от драмата, на която самата Ирина трябваше да падне жертва.
Преди това обаче тя имаше да преживее една последна тревога. Заточените в Атина синове на Копроним, разказват летописците, влезли във връзки с княза на славянското племе велегостичи в Тесалия Акемир, който трябвало да вдигне въстание в областта си и да предизвика с това преврат в империята. Заговорът бил открит и слепците отведени в Цариград, дето тяхната пo-нататъшна участ остава неизвестна.
Ударът идва оттам, дето Ирина най-малко очаквала.
Управлението на фаворитите вече ставало непоносимо; интригите в управлението правели живота съвсем несигурен. В самия кръг около императрицата съзрява нов заговор. И еднаж, когато тя се намирала в своя летен дворец Елевтерион, през нощта срещу 31 октомври 802 г., заговорниците с измама подвеждат цариградския гарнизон и провъзгласяват за император дотогавашния велик логотет Никифор.
Изненаданата и арестувана на сутринта Ирина, трябвало да се примири със свършения факт. Тъй в една нощ тя се видя съборена от величието, което бе едничката цел на живота ѝ и за постигането на което бе опетнила душата си с най-страшното престъпление.
По заповед на Никифор тя била изпратена на заточение на о-в Принкипо в Мраморно море, отдето по-късно била отведена на о-в Лесбос. Тук, на 9 август 803 г., Ирина свършва дните си, изоставена и забравена от всички, изолирана от света и в мизерия.
Още като императрица тя имаше да понесе и един особен удар на амбицията си. Тя трябваше да чуе, че в 800 г. Карл Велики е получил от папата короната на римски император. Всички отстъпки, които тя бе направила или бе готова да направи на Рим, бяха останали безполезни. Светът се бе разделил на две големи половини и Западът не искаше и да знае за амбициите на тия, които владееха бреговете на Златния рог. Той имаше свой император. Оттогава Рим стана олицетворение на едно начало - латинизма, който през цялото течение на Средните векове, беше антиподът на византийската цивилизация.
За едни Ирина била необикновена жена, която заради интересите на империята и въодушевена от отвлечената идея за властта и дълга си като императрица, бе стъпкала своите чувства като жена и майка. Други обръщат изключително внимание на обстоятелството, че тя бе унищожила собствения си син, това което никоя майка не би се решила да извърши. Имайки предвид, че у жената майчиното чувство е над всичко, те считат Ирина за истинско чудовище.
Интересно е отношението на черквата към нея. Тогавашните писатели монаси виждали в императрицата само властницата, която бе възстановила истинското богопочитание и бе турила край на иконоборското богохулство. И забравяйки нейното страшно престъпление те в своите писания я сравняват с известната Елена, майка на Константин Велики. За тях тя винаги оставала благочестивейша (εύσέβηστάτη) и с това качество те бяха завещали нейната памет на потомството. Теофан не престава да хвали нейното "чисто сърце и свята душа" и нейните дела, "блестящи като звездите". За нас това отношение е наистина странно. Но когато искаме да си го обясним не трябва да забравяме, че не моралът бе същината на византийското християнство. И затова Източната църква бе приела в реда на своите светии императрицата, чийто цял живот бе едно безогледно интриганство, майката, която бе избола очите на собствения си син.
