Индекс на статията
Михаил I Рангаве (811 - 813)
Той бил принуден да направи на тия, които го издигнали на престола, множество отстъпки. Отменени били едно след друго всички фискални мероприятия на Никифор, насочени срещу едрата собственост и особено срещу черковното земевладение. На първо място, разбира се, било посегнато върху алиленгия. До каква степен Михаил паднал под влиянието на черквата се вижда от обстоятелството, че по настояване на фанатизирания Теодор Студит дори започнал преследване срещу иконоборците.
Срещу българите обаче, които при Крум бяха се превърнали в най-опасни неприятели на империята, той се оказал напълно безпомощен. Възползван от настъпилото във Византия смущение, Крум едно след друго превзел Девелт, Верея, Анхиало. Михаил решил да потегли за нов поход срещу него, но не успял да стигне по-далеч от Цурулон, днешното Чорлу. Войската му, научила за падането на тракийските крепости, се разбунтувала и Михаил едва я усмирил. От Цариград при това дошло съобщение за разкрит заговор и това принудило Михаил да побърза и се върне в столицата.
Почувствал своята сила, Крум поискал да наложи на Византия мира, който бе сключен по времето на Тервел и Теодосий Адрамитец. В Цариград обаче отказали да приемат тоя мир, главно защото задължавал Византия да връща бегълците от България. Противници на мира били главно монасите начело с фанатичния Теодор Студит.
Отговорът на тоя отказ бил подновяването на войната и тоя път с още по-голям размах. Вече късно през есента българите превземат Месемврия, дето намерили значителен запас морски огън.
На следната 813 г. императорът съзнал, че по-нататъшното бездействие е опасно за самия него и решил да предприеме нов поход срещу българите. Били направени големи приготовления и той започнал с необикновени церемонии, при което императрицата придружавала мъжа си чак до Ираклея, дето недоволството и роптаенето на войниците я принудило да се върне.
Срещата между византийци и българи станала при Версиникия, на един ден път от Одрин. Макар императорската армия да била много по-многобройна, тя и тоя път претърпяла страшно поражение. Михаил навреме успял да се измъкне от полесражението, загрижен едничко да запази престола от възможните сътресения, които вестта за неговото поражение би предизвикала. Остатъкът от армията обаче, научила за бягството на императора, възмутена провъзгласила за император Лъв - стратег на темата Анатоликон. Когато новината за бунта стигнала в столицата, патриарх Никифор успял да убеди Михаил, че заради интересите на империята трябва да се откаже от всякакъв опит да запази престола. В замяна на това била обещана пълна сигурност за живота му. Малодушният Михаил и без това не бил в състояние да мисли за съпротива и решил да се оттегли в манастир. На 11 юли 813 г. новият император тържествено влязъл в Цариград.
