Индекс на статията
Роман III Аргир (1028-1034)
Царуването на този император траело само 6 години. Благодушен, кротък, но крайно боязлив, Роман искал да бъде добре с всички съсловия на империята. На първо място за него било важно да спечели симпатиите на земевладелците и затова той предал на забрава всичките издадени срещу тях закони на императорите от X в. Той отменил освен това и възстановения от Василий II алиленгий. За да спечели благоволението на черквата пък, почнал преследвания срещу павликяните и монофизитите в Сирия и с това повторил грешката, извършена едно време от Василий I. Сектантите на тълпи търсели спасение в земите, намиращи се под мюсюлманска власт.
Въпреки тая политика на добродушие, некадърният император не могъл да се радва на особено уважение между хората, за които авторитетът на властта е в нейната сила. Затова късото му управление е изпълнено със заговори. Към 1031 г. бил разкрит заговорът, чието главно действащо лице бил Прусиян*, синът на Иван Владислав, който в 1018 г. бе доведен в Цариград и скоро достигнал ранга патриций и началник на темата на вукелариите. Прусиян бил наказан с ослепяване и изпратен на заточение в един манастир. Майка му, бившата българска царица, жена за Иван Владислав, която била придворна дама, била изгонена от Цариград. Говорело се, че в заговора била замесена и Теодора, обаче улики против нея не могли да се намерят и тя била оправдана.
Едва с тая афера било приключено, когато се разкрил нов заговор, тоя път начело с Константин Диоген. Диоген бил един от видните пълководци на Василий II, същият, който бе убил защитника на Сирмий българския войвода Сермон. До това време бил стратег на Солунската тема. Виновността на Диоген била доказана и той бил осъден също на ослепяване, но преди да се приведе в изпълнение присъдата, той се самоубил. Добродетелната Теодора, чието участие в заговора се доказва, била затворена в един от цариградските манастири.
Външното положение на империята останало непроменено. На изток в непрекъсната война с арабите византийците търпели поражения, които нямали голямо значение за границите им в Сирия. Положението било окончателно поправено, когато там в 1032 г. бил изпратен за военачалник Георги Маниак, който в късо време след това успял да си създаде славата на един от най-добрите византийски пълководци през тая епоха.
След четири годишно управление старият Роман Аргир се разболял и боледувал в продължение на две години. В Цариград се пръснала мълвата, че причина за болестта била отровата, която му дала неговата съпруга. Работата се състои в това, че вече 52-годишната Зоя пламнала от страст към младия брат на монаха Йоан, някога обикновен прислужник на Роман Аргир, а по това време заемащ видната длъжност орфонотроф - началник на благотворителните учреждения в империята. Макар страдащ от епилепсия, новият любимец на императрицата бил момък с необикновена красота и изглежда, че това решило участта на немощния Роман Аргир. Веднага след смъртта му императрицата свикала сената и му представила като император своя нов избраник.
*Пресиан /бел. адм./
