Кралство Унгария - Праистория на унгарците

Посещения: 14701

Индекс на статията

 

Праистория на унгарците

 

За произхода и прародината на унгарския народ

 

740px Hungarian migrationНа свой ред и маджарите са предизвикали немалък смут с появата си в Среднодунавската низина пет и половина века след хуните, в края на IX в. По това време вече в западните територии на Европа обработвали земята, строели замъци и манастири отдавна настанилите се там рушители на Римската империя, страшните по-преди варварски народи. Страните на феодална Европа — къде повече, къде по-малко — били обособени. От наследството на Карл Велики на Запад се формирали Франция и Германия. Някогашната Източна Римска империя — Византия, представлявала най-голямата сила в Южна Европа, а в Средна и Източна Европа били в процес на образуване различни славянски държави. Нищо чудно тогава, че езичниците маджари (пастири, конници номади), които се придвижвали със своите хергелета и стада и безпокоели съседите си с грабителски набези, се явяват по страниците на манастирските хроники като същински дяволски изчадия.

Откъде идват далечните прадеди на унгарците, какви са били всъщност тези маджари? Това и до ден днешен са най-спорните въпроси в унгарската историография, на които не е никак лесно да се отговори, тъй като липсват достатъчно солидни опорни точки. Първите писмени паметници за унгарците са от времето, когато те са се установили в днешната си родина, а що се отнася до предишните векове, до предишните хилядолетия, историците са принудени да се опират на данни от археологията, етнографията и антропологията.

Преди всичко въз основа на данни от езикознанието, сравняващо езиците на различните народи (речников фонд и граматически особености), може да се смята с положителност, че унгарците принадлежат към езиковата група на угро-фините. Най-близките техни родственици са няколко хилядите вогули и остяки (на собствения им език — манси и ханти), които днес живеят разпръснати край р. Об в Ханти-Мансийския национален окръг в Западен Сибир, отдалечени на няколко хиляди километра от унгарците. Угро-фински народности живеят по средното течение на Волга (в Мордовска, Марийска, Удмуртска АССР и в Коми-Пермятския национален окръг). Живеещите на север фини, ести и лапонци също са родственици на унгарците.

Езиковото родство по такъв начин може да се смята за изяснено. Повече колебания има по това—къде е била прародината. Големият унгарски езиковед и пътешественик Шандор Чома Кьорьоши1 е търсил люлката на маджарството в Азия. И днес има привърженици на неговата теза. Езиковедите смятат, че унгарската прародина се намира между Урал и горното течение на Волга. Това, което може да се каже с положителност, е, че през първото хилядолетие преди нашата ера маджарите са живели на тази територия заедно с други угро-фински народи. От географските условия на тази област и от свързаните с бита най-стари маджарски думи (гьокер — корен; богьо — зърновиден плод от храстовидно растение; мез — мед; хал — риба; хало — серкме; ньил — стрела) можем да съдим, че прадедите на маджарите тук са се занимавали със събирателство, лов и риболов. Преди около две хиляди години в живота на прамаджарите настъпили големи изменения — те постепенно ставали конници-пастири. При пастирския начин на живот маджарите се отдалечават от гористата прародина край Волга. Тях все повече ги привличали южните тревисти степи, към които се придвижвали заедно с по-силните и по-развитите от тях тюркски народи.

 

Скитничество из южноруските степи

 

Скитничеството на маджарите е започнало вероятно към средата на V в. и е продължило повече от четири века. Те се предвижвали из Южноруските степи все пò на запад. Подробностите за пътя им се губят в историческия мрак. Вероятно са преминали край Азовско море, край блатистата Меотида (където двамата юначни левенти от легендата за произхода на унгарците — Хунор и Маджар, откраднали дъщерите на Дула, крал на аланите).

Повече исторически данни има от последната фаза на скитничеството им, когато те се намирали в Леведия и Етелкьоз (приблизително между Дон и Днепър и между Днепър и долното течение на Дунав). Разбира се, този дълъг път не изминават всички маджари; част от тях изостава или се връща в прародината край Волга (Magna Hungaria), отбелязана в изворите под името Башкирия. Много по-късно, през 30-те години на XIII в., когато един унгарски монах — Юлиян, посетил тази страна, той заварил там маджарско население; то било разпръснато чак при татарското нашествие.

По време на скитничеството маджарите попадали под зависимостта на разни тюркски народи и не е чудно, че в тогавашните извори ги споменават като тюрки. Дългото съжителство с тюрките е било съпроводено със силно кръвно смешение, като наред с това е изменяло икономическия и обществения живот на маджарите. Редица останали в унгарския език думи из областта на скотовъдството (напр. бика — бик, йокьор — вол, тино - юнец, дисно — свиня, кечке — коза, шаит — кашкавал, туро — сирене) са от тюркски произход, което показва, че това занятие те са усвоили от тюрките.

Главното занимание на маджарите било номадското пастирство. На огромни полудиви хергелета пасели техните коне. Те били дребни, извънредно издръжливи и изобщо не виждали обор. До хергелето пасяло стадото — известните като унгарска порода говеда с дребно телосложение и с големи рога, извънредно устойчиви, каквито днес рядко се срещат. Маджарите отглеждали и овце — рачка порода с остра вълна, а също и полуопитомени свине. Зимата прекарвали със стадата си в по-защитените речни долини, като през пролетта се отправяли към по-далечни хълмисти и планински паши. Характерен за тогавашния им начин на живот е този режим на зимно и лятно убежище.

Зимното им защитено крайречно убежище е било по-постоянно. В реката ловели риба и освен това обработвали земята наоколо — занимавали се отчасти и със земеделие. Произвеждали главно просо и по-малко ечемик и пшеница. От плодовете познавали ябълката, крушата, ореха и гроздето. От житото правели каша, от млякото — сирене и кашкавал. Обикновено консумирали овнешко, а в случаи на тържества и пиршества — конско месо.

За обществения живот на маджарите била характерна племеннородовата организация. Родът означавал не само кръвна роднинска връзка (безспорно той изразявал до известна степен съзнанието за общ произход), но в същото време и икономическа единица, тъй като родовете разполагали с обща паша и общи стада. В рамките на родовете обаче основната клетка на обществото било т. нар. голямо семейство, което включвало в себе си три поколения (дядото, женените му синове и внуците). Тъй като скотовъдството смятали преди всичко за мъжка работа, в голямото семейство мъжете играели ръководна роля. И понеже намалявало значението на женската работа, на събирателството, жените оставали на заден план, даже самата жена третирали като вещ. Зетят (вьо) бил купувач (вевьо), използваният и днес израз «еладо лань» за дъщеря, на която е дошло времето за женитба, в дословен превод значи «мома за продажба» и това на времето е изразявало самото фактическо положение.

Интересно е отразил това персийският историк Гардези: «При случай на годеж у тях е обичай, като отиват да искат момата, да откарват толкова предмети за нея, колкото подхождат за богатството на момата — повече или по-малко животни. Когато се събират да определят откупната цена, бащата на момата приема в дома си бащата на годеника и струпва всичко, каквото има от самур, от хермелин, от катеричка, от бялка, кожа от корема на лисицата, брокатни наметала и различните кожи за 10 облекла заедно, увити на свитък в един килим, завързва на коня на бащата на годеника и го изпраща. Тогава от своя страна той праща на него (на бащата на момата) всичко, което се следва от предварително направената сделка: добитък, ценности, движимости, и след това докарват момата в къщи.»

За маджарите, които се намирали в Етелкьоз, не е било характерно пълното равенство. Преминаването към земеделие, скотовъдство и търговия (това доказва думата с персийски произход «вашар» — пазар; вашарнап — пазарен ден, неделя) е съпроводено с имотна диференциация, със зараждането на класови отношения. Едни от пастирите обеднявали, а други забогатявали още повече. Тези различия се пораждат отчасти случайно (по-богата паша, добра вода, по-защитено зимно убежище, по-малко загуби от епидемии и пр.), а отчасти и поради това, че обеднелите пастири от «роднинско благородство» били прибирани от богатите, които по време на война си набавяли и роби. От потомците на най-знатните семейства започнала да се обособява родовата и племенната върхушка. По-богатите и по-влиятелните членове на обществото заделяли и от добитъка за себе си и така постепенно се преминавало към частната собственост. За това напомнят и старинните думи баром (добитък) и бейег (белег), останали в унгарския език от времето, когато белязвали добитъка, т. е. означавали принадлежността му с нажежено желязо. Вероятно за тогавашните богати и знатни маджари се отнася описанието, че „дрехите им са направени от брокат, а оръжието им е украсено със сребро и перли“.

 

Кръвният договор. Създаване на маджарския племенен съюз

 

Szkely Bertalan VrszerzdsВизантийският император Константин Багренородни (905 — 959) споменава, че маджарите, които отседнали в Етелкьоз, т. е. между долното течение на Днепър и устието на Дунав, се делели на седем племена: ниек, мегьер, кюртдиармат, тарян, йеньо, кер и кеси. Най-силното от тези седем племена — мегьер, дало името на целия народ. На родния си език унгарецът се нарича магьяр (маджарин). Езиковедите обясняват, че първата сричка на тази дума — маг, има угро-фински произход и означава мъж; окончанието ер или ар, а в по-пълната си форма ери според някои е от тюркски произход и също означава мъж. В другите езици се е наложило наименованието венгри, унгар, (h)ungarus, Унгария, Hungaria. Тези варианти вероятно произлизат от името на тюркското племе оногури.

Преданието гласи, че споменатите седем племена, в които влизали всичко 108 рода, в Етелкьоз укрепили връзките си и създали племенен съюз. Според Константин Багренородни синът на вожда им Алмош — Арпад, «понеже бил най-авторитетен и еднакво го ценели за мъдростта, за разсъдителността и за храбростта му..., според обичая и закона на хазарите го вдигнали на щит и така го провъзгласили за княз». Първият унгарски историк Аноним е отразил възпоминанията за кръвния договор така: «седемте магьяри» с клетва обещали, че винаги ще избират княз от потомците на Алмош, като князът от своя страна никога няма да изключва потомците на вождовете нито от общата плячка, нито от съвета; след това седмината вождове «според езическия обичай изцедиха в един общ съд от собствената си кръв и с това затвърдиха клетвата си».

Almos2Независимо от това, че този пръв унгарски историк е описал кръвния договор в една по-късна епоха и според политическите понятия на XII — XIII в., ние нямаме основание да се съмняваме в съществуването на такова обединение. Изобщо при номадските народи било обичай да се смесва кръв и да се изпива в знак на взаимно побратимяване, при което племената се задължавали да спазват вътрешен мир и да не допускат помежду си кръвно отмъщение; то означавало и взаимна защита, каквато по онова време била извънредно нужна на маджарите. Макар и отхвърлили хазарската власт, те били обезпокоявани от нападенията на силните печенеги, които зачестили и се превръщали във все по-голяма опасност за тях.

Племенният съюз увеличил военната мощ на маджарите и владетелите на съседни земи често ги викали на помощ в случай на война. Тогава част от годните да воюват мъже тръгвали на бой, който сигурно им обещавал хубава плячка. С това обаче отслабвала защитата на племенната територия. Такива обстоятелства в 895 г. принудили маджарите да напуснат Етелкьоз и да се отправят към сегашната си родина. Те воювали срещу българския цар Симеон в полза на византийците, но тогава и печенегите отново ги нападнали така опустошително и с такова надмощие на силите, че маджарите се принудили да потърсят убежище чак в земите, защитени от венеца на Карпатите. Хронистът малко наивно, но с хубави символи е изразил това така: «...В някоя си област те видели безбройно много орли; там не могли да останат поради орлите, които покрили дърветата като мухи и унищожавали добитъка, даже и конете им; защото така искал господ — те (маджарите) по-скоро да се заселят в Унгария»

 

X

Right Click

No right click