В 669 г. пр. Хр.  на  трона в Ниневия се възкачва Ашурбанипал (Ашур-бани-апли)¹  – последният от плеядата велики царе, издигнали Асирия до висините на световен хегемон. В началото на царуването му Асирийската империя е в целия си блясък и величие. Обкованите ѝ в желязо армии, непознаващи поражение от близо век насам, налагат властта на Ашур над обширни пространства от Средиземно море до Иран и от Арменското плато до Персийския залив. Царските чиновници събират данъци от подвластните народи на Вавилония, Сирия, Финикия, Палестина, Урарту, Египет, Елам… Империята е богата и процъфтяваща, с развита икономика и бляскава култура. Градовете ѝ поразявали с размерите и великолепието си, а в тях се издигали едни от най-красивите храмове и дворци на Древността. Тя разполага със стройна, отлично организирана имперска система на управление, ефикасно функционираща администрация, която няма аналог в тогавашния свят. А огромната и страховита военна машина, всяваща ужас сред враговете, е стабилна опора на асирийската мощ. Никой по това време не би могъл да предполага, че краят на тази могъща държава е съвсем близък. Че само след половин век колосът ще се сгромоляса и ще изчезне от картата на света.

Всъщност,  при царуването на Ашурбанипал, когато Асирия е на върха на славата и могъществото, се появяват  първите тревожни симптоми, налице са гръмоносните облаци, които вещаят залеза на империята…

 

***

Ашурбанипал е най-малкият от синовете на цар Асархадон (680 – 669 г. пр. Хр.). За него баща му отрежда кариерата на свещенослужител, а за престолонаследник е обявен по-големият му брат – роденият от вавилонската съпруга на царя Шамаш–шум–укин.  В ранна възраст Ашурбанипал постъпва в храмовото училище, където започва да изучава клинописното писмо. По време на обучението си принцът усвоява знания от многобройни шумерски и асиро-вавилонски текстове. С особено увлечение чете военни трактати, хроники, исторически съчинения, епоси. Годините, прекарани в училището, оставят дълбок отпечатък в неговия характер.

Ашурбанипал придобива голяма начетеност, богата култура, широк кръгозор, което в последствие изиграва голяма роля в дейността му като държавник и политик.

Решението на Асархадон да определи за свой наследник Шамаш–шум–укин предизвиква недоволството на висшите съсловия. Те не желаят да видят на трона синът на вавилонката. Въпросът с престолонаследието в Асирия винаги е бил твърде деликатен. Волята на монарха не означава гаранция, че определеният от него наследник ще заеме престола. За това били необходими благословията на боговете (изразено в различни видове предсказания),  и одобрението на елита, обществото и царското семейство. Срещу Асархадон се надига опозиция. Военната върхушка, благородниците, жреците, търговската гилдия открито изразяват своята подкрепа за Ашурбанипал. Намесва се и бабата на принцовете – властната сирийка Накиа (Закуту), съпруга на страховития Синахериб², на която Ашурбанипал бил любимец. Изправен пред силен обществен и семеен натиск, Асархадон е принуден да промени завещанието си. През 672 г. пр. Хр. на голям събор в Ниневия, царят тържествено обявява волята си – Ашурбанипал става престолонаследник на Асирия, а Шамаш–шум–укин – престолонаследник на Вавилония. В аналите събитието е представено така:

„Той³ призова хората от Асирия, от малки до велики, от бреговете на Горното море⁴ до Долното море⁵, за да предаде тържествено на своя син Ашурбанипал асирийския трон и да приеме клетвата на сина пред своя народ. От този ден Ашурбанипал стана владетел на царството на Ашур…и встъпи с радост и гръмко ликуване в царския дворец на Синахериб, в който баща му, Асархадон, се роди, израсна и възмъжа… и от който той разпростираше властта си над всички царе и увеличаваше броя на своите поданици за сметка на други народи“.

Три години след това, през 669 г. пр. Хр., по време на похода срещу Египет, цар Асархадон умира и Ашурбанипал поема върховната власт в Асирия.

С качването си на трона, младият цар се сблъсква със сложни проблеми за разрешаване. Зад привидното благополучие на империята, всъщност се крие една твърде напрегната обстановка. В стремежа си към независимост, покорените народи чакат удобен момент за да отхвърлят асирийската власт. Тези опити са нещо обичайно при всяка смяна на властта в Асирия – провинциите пламват от бунтове и въстания. Този път пръв на оръжие се вдига Египет. Фараонът Тахарка от южната Кушитска (Нубийска) династия отхвърля асирийската власт и си връща контрола над по-голямата част от страната. Ашурбанипал действа енергично. В 667 г. пр. Хр. царят изпраща една армия, която превзема Мемфис, разбива войските на Тахарка и се разправя жестоко с бунтовниците. Фараонът успява да избегне мъстта на асирийците като побягва на юг и се укрива в древната столица Тива. Скоро обаче на бунт се вдигат и управниците на Долен Египет⁶. Асирийските сили бързо подавят метежа, залавят предводителите му, начело с номарха⁷ Нехо, и ги изпращат в Ниневия. Тук към тях се отнасят снизходително – животът им е пощаден, а Нехо е отрупан с почести и подаръци, и след като полага клетва към асирийския суверен, е поставен на египетския трон като верен имперски васал.

Ашурбанипал  проявява политическа мъдрост с този жест, като преценява, че е по-изгодно да управлява Египет с подкрепата на местните владетели, а не чрез налагане на пряка власт. Разбира се, в страната присъстват асирийски военни части и чиновници, но по указание на Ниневия, те са в подчинение на фараона.

Египет обаче, все още не е усмирен. Наследникът на Тахарка Танутамун подема с голяма енергия борбата за независимост. Войските му завладяват голяма част от Египет, изгонват асирийския гарнизон от Мемфис и разбиват войските на Нехо I. Ответната реакция на империята е бърза и безмилостна. В 663 г. пр. Хр., голяма асирийска армия навлиза в Египет и разпилява войските на нубийския фараон. Танутамун успява да се укрие, но пък останалите бунтовници изпитват яростта на асирийците. Славната столица Тива, тази съкровищница на древноегипетската култура и изкуство, е подложена на страшен погром – градът е превзет, опустошен и разграбен.

Малко след наказателната акция срещу Египет, асирийската армия се отправя срещу въстаналия финикийски град Тир, на брега на Средиземно море. Неговият цар Баал, виждайки, че съпротивата срещу превъзхождащите имперски сили е безсмислена и за да запази града от погром, моли за пощада, като изпраща сина си за заложник в асирийския лагер,  а дъщеря си предлага за наложница в Ниневийския харем. Асирийците постъпват великодушно, връщат принца обратно при баща му, а бунтовният град се отървава само с данък към империята.

Сериозна заплаха надвисва откъм северозападните граници на Асирия. В Малоазийския регион статуквото започва да се разпада под натиска на варварските орди на кимерийците⁸. Успели да покорят Фригия, ордите им се насочват към царство Лидия. Лидийският цар Гигес спешно праща пратеник в Ниневия с молба за незабавна помощ. Ашурбанипал изпраща войски, благодарение на които през 663 г. пр. Хр., Гигес отстранява кимерийската заплаха. Заради оказаната военна помощ, Лидия приема сюзеренитета на Асирийската империя. Лидийското подчинение обаче се оказва краткотрайно.

По това време умира фараонът Нехо, който е наследен от сина си Псаметих I с благословията на асирийците. Новият фараон не се оказва верен васал като баща си. Той веднага започва война за независимост, привлича в армията си наемници от Гърция и Мала Азия и между 658 – 651 г. пр. Хр. освобождава Египет от  асирийска власт. Псаметих успява лесно да привлече и лидийския цар на своя страна, тъй като двете страни имали общи търговски интереси, а за лидиеца васалитетът към Асирия представлява бреме. Измяната на Гигес вбесява Ашурбанипал, но той я оставя без последствия, понеже царят съсредоточава вниманието си на югоизток, от където тегне заплаха от страна на могъщото царство Елам.

В началото на управлението на Ашурбанипал отношенията с Елам  са добросъседски и приятелски. В Елам настъпва суша и асирийският цар праща зърно от държавните запаси в помощ на гладуващите. Асирия дори приютява част от жителите на най-бедстващите райони, като им осигурява всичко необходимо за живот.

Този добросъседски жест обаче скоро е забравен. В 665 г. пр. Хр. еламските войски нахлуват на територията на Вавилония, която от дълго време се явява ябълка на раздора между двете велики държави.

Всъщност, в богатата и културна Вавилония се сблъскват интересите на няколко основни сили. От една страна - Асирия, която смята Вавилония за неделима част от своята империя. От друга са големите вавилонските градове, за голяма част от които, Асирия е опора за стабилността и развитието на търговията. Халдейските племена в южна Вавилония са третия фактор, чиито действия често влизат в разрез с интересите на империята и старите градски центрове на Вавилония. И накрая – Елам, който, поради географската си близост играе ролята на силен асирийски конкурент за влияние във вавилонските дела, и поради това обикновено подкрепя усърдно халдеите⁹.

Еламският цар Уртаки влиза в съюз с халдейските племена и силите им се насочват срещу самия Вавилон. Пред тази угроза Шамаш–шум–укин веднага праща посланици в Ниневия с молба за помощ. Пристигналата скоро асирийска армия отблъсква нашествениците, а цар Уртаки бяга в страната си, където наскоро след това умира. Смъртта му е последвана от династическа вражда, станала повод за нов, кървав конфликт между Асирия и Елам.

Властта в Елам е завзета от по-малкия брат на цар Уртаки – Те-Уман. Узурпаторът решава да отстрани заплахата за властта си като премахне тримата си племенници – законните наследници на еламския трон. Принцовете, навреме научили за грозящата ги опасност, успяват да избягат с още ок. 60 висши сановници и търсят убежище в асирийския двор. Ашурбанипал ги приема радушно и им обещава помощта си. Същевременно в Ниневия пристигат и посланици на Те-Уман с предложение за установяване на мирни отношения, като условието било предаването на бегълците. Ашурбанипал отхвърля искането на узурпатора и арестува посланиците Умбадар и Набудамик. В отговор на това предизвикателство, еламския цар започва да се готви за война. Асирийците обаче го изпреварват. Когато в 655 г. войските му нахлуват в пределите на Вавилония, те са пресрещнати от асирийска армия и са разбити. В същото време друга асирийска армия извършва рейд по поречието на Тигър и се насочва към границите на Елам. Бързината и оперативността на асирийските сили изненадват Те-Уман и объркват плановете му. Преговорите, които води с халдеите и арамейските племена¹⁰, с цел да си осигури тяхната подкрепа срещу Асирия не са приключили, когато върху войските му връхлитат имперските армии. Те-Уман бързо отстъпва назад към столицата Суза, преследван от асирийците. Недалеч от Суза, при градчето Тулиз, еламският цар се решава на отчаяна битка с превъзхождащите го асирийски войски. Еламската армия претърпява съкрушителна катастрофа, но Те-Уман успява да се измъкне от касапницата. Изпаднал в пълна безизходица, той се решава на последна стъпка – изпраща единия от синовете си в асирийския лагер да моли за пощада. Асирийският командващ дори не пожелава да изслуша пратеника. Те-Уман, заедно с другия си син и висшите сановници са заловени и екзекутирани пред очите на пленените еламски войници. Главата на царя е изпратена в Ниневия за показ.

Столицата Суза отваря вратите си пред победоносната имперска армия, тримата принцове – синовете на Уртаки, си разпределят териториите на Еламското царство.

Връщайки се назад, асирийците жестоко наказват арамейското княжество Гамбулу – съюзник на Елам. Столицата Шапибел е превзета с пристъп, след което е сравнена със земята. Князът Дунану и неговия брат Самогуну са отведени в Ниневия, заедно с цялото население на града. В последствие Дунану е отведен в град Арбела,  където Ашурбанипал празнува триумфа от Елам, и там след дълги изтезания и унижения, му отсичат главата. Другите висшестоящи пленници също ги застига злощастна съдба – одрани са живи.

Съкрушителната победа над Елам не донася нужното спокойствие на Асирия.  Сега срещу нея застава не друг, а самия брат на ниневийския властелин – вавилонския цар Шамаш-шум-укин.

Поделянето на властта в империята между двамата братя е извършено от Асархадон с цел да се избегнат евентуални вътрешни противоречия. Още с договорите за престолонаследието на Шамаш-шум-укин е гарантиран статут на независим владетел. Желанието на Ашурбанипал обаче, да се намесва пряко във вътрешните дела на Вавилония, изостря отношенията между двамата братя в крайна степен. Асирийските гарнизони там са на пряко подчинение на Ниневия. Нито едно важно решение, касаещо външната и вътрешната политика на Вавилония не може да влезе в сила без одобрението на Ашурбанипал и всъщност Шамаш-шум-укин се оказва в положението на най-обикновен наместник. В административната кореспонденция има писма на чиновници, с които последните отказват да изпълняват заповеди, ако не са подпечатани от асирийския монарх. Това разбира се, създава много поводи за пререкания между двамата братя. До нас е достигнало писмо, в което Шамаш-шум-укин се оплаква на брат си, че е бил принуден да отменя  собствените си заповеди. Лоялността му към Ниневия продължава ок. десетилетие, докато накрая отношенията между братята дотолкова се влошават, че Шамаш-шум-укин открито застава срещу Асирия, влизайки в съюз с вечните ѝ съперници – Елам и халдеите.

Победите на асирийската армия обаче донякъде разколебават решителността на вавилонския цар. Явяват се знамения, които дълбоко религиозният владетел възприема като злокобни и обезсърчителни.

В нощта на 19 юни 653 г. пр. Хр. във Вавилон е наблюдавано лунно затъмнение, което съвсем обърква Шамаш-шум-укин. Прорицателите му вещаят нещастие. Разтревоженият цар се обръща към богинята Анунит¹¹ с молитва, пълна с отчаяние:

„О, Анунит, застъпи се за мен пред моя бог, че той обърна съдбата, заради греховете и за срам на страната. Да отмъсти и спаси моята земя, владетелко височайша, милосърдна майко, ти, царице на безчислените звезди, на теб поръчвам да кажеш на владетеля на боговете, да постъпи с мен, както е необходимо. Аз – Шамаш – шум – укин, великият цар, съм нещастен, въпреки че, Мардук е мой бог, а Царпанит – моя господарка. Зловещи знамения и предзнаменования за беди непрекъснато се сипят върху моя дворец и моята страна, изпълват ме с ужас, аз съм потресен, аз съм изплашен. Горко на мен и страната ми,   горко на трона, горко на короната, горко на жреците… Дай ми надежда за радост и отмени траура. На моя бог и на моята богиня аз ще принеса изкупителна жертва, ще заколя овен от моите имения. Майко милосърдна, запознай владетеля на боговете за поличбите и съновиденията и нека да произнесе присъда от която никой не ще се отклони.”

Поел по пътя на предателството, за Шамаш-шум-укин няма връщане назад. С голямо усърдие той се заема с подготовката на бунта срещу империята и става душата на могъща антиасирийска коалиция, в която участват Елам, халдеите, арамейските княжества, Египет, сирийски и финикийски царства, Лидия, арабски шейхове. Към съюза са привлечени дори иранските царства Мидия и Парсуа.

Антиасирийският заговор се подготвял в строга секретност. Знаейки отлично как действа имперското разузнаване, Шамаш-шум-укин успява така умело да го заблуди, че в Ниневия въобще не подозират каква заплаха тегне над държавата.

За да притъпи съвсем бдителността на брат си, през 652 г. пр. Хр. Шамаш-шум-укин изпраща посолство в Ниневия, което да изрази лоялността на Вавилон към върховния суверен. И докато Ашурбанипал приема посланиците в Ниневия, във Вавилон избухва старателно подготвяният метеж. Към въстанието се присъединяват и други големи градове – Сипар, Борсипа, Нипур. В кратък срок метежните войски, подкрепени от арабски отряди, прогонват асирийските гарнизони от Северна Вавилония.

Асирийците обаче не губят време. Из империята препускат куриери със заповеди до командващите за пълна мобилизация на силите и съсредоточаването им срещу бунтовниците.

Ашурбанипал е потресен. Предателството на собствения му брат го изненадва, но царят запазва хладнокръвие и действа решително. Надигащата са мощна антиасирийска коалиция е твърде опасна и трябва да се подхожда много внимателно – Асирия не може да остава без съюзници и подкрепа. Освен пълната мобилизация на военните сили, впрегнато е и цялото дипломатическо изкуство на асирийското правителство. Необходима е и мощна пропаганда сред подвластните народи.

Ашурбанипал ясно съзнава, че изходът на кампанията ще зависи много от поведението на могъщите и влиятелни градове в Междуречието, от силните съседи Елам и Мидия. Използвани са всички дипломатически канали и незабавно са изпратени послания.

На всяка цена трябва да се привлекат гражданите на Вавилон – огнището на бунта и сърцето на вражеската коалиция. Куриерът с царското възвание лети към метрополията:

„Аз се намирам в добро здраве. Да бъдат вашите сърца във всички случаи преизпълнени с радост и веселие. Обръщам се към вас по повод пустословията, които са ви наговорени от лъжливия човек, именуващ се мой брат. Аз зная всичко, което той ви е казал. Всички негови слова са празни – като вятър. Не му вярвайте в нищо. Аз се кълна в Ашур и Мардук, моите богове, щото всички слова произнесени срещу мен, са достойни за презрение. Размишлявайки със сърцето си, аз със собствените си уста заявявам, че той постъпи лукаво и низко, като ви е казал  че аз  „възнамерявам да опозоря славата на обичащите ме вавилонци, така  да опозоря и моето собствено име”. Аз такива думи не искам и да чуя. Вашата дружба с асирийците и вашите свободи са вече установени, с усилията, които и аз положих. Прочее, не слушайте и минута неговите лъжи, и не мърсете вашето име, което не е опетнявано нито пред мен, нито пред целия свят. Не извършвайте такъв тежък грях пред Боговете…

Има нещо, което, както ми е известно, вас силно ви тревожи. „тъй като - казвате вие - ние вече въстанахме против него, той след като ни покори, ще увеличи вземания от нас дан. Но това е дан само по име. Тъй като вие вече взехте страната на моя враг, то това може да се счита като дан и грях за нарушение на клетвата, принесена на боговете. Вижте сега и, както вече ви писах, не опорочавайте вашето добро име, доверявайки се на пустословието на този злодей. Моля ви, в заключение, по възможност да отговорите най-бързо на моето писмо.

Месец Аир, ден 23. Писмото да връчи царският посланик Шамаш-Балат-Суикби.”

Всъщност, съюзът срещу Асирия се оказва не толкова опасен, както изглежда на пръв поглед. Още в началото антиасирийската коалиция проявява колебания, проявяват се разногласия, много от съюзниците не вземат участие в събитията. Голяма част от гражданите на Вавилон се отмятат от Шамаш-шум-укин и застават твърдо зад суверена на Асирия. Фараонът, както винаги, кротко си седи в Египет и изчаква да види на къде ще задуха вятърът, а Лидия запазва неутралитет. Единствен царят на Елам Хумпаникаш оказва помощ на бунтовниците, и то най-вече заради златото, което му изпраща Шамаш-шум-укин, ограбено от храма на Бел-Мардук, Есагил.

В 651 г. пр. Хр. имперските войски започват мащабно настъпление срещу вражеската коалиция. Големи асирийски сили нахлуват във Вавилония и блокират главните огнища на бунта, Вавилон и Сипар. Друга асирийска армия, под командването на туртану¹² Бел-Ибни, предприема мощна офанзива срещу халдейските княжества на юг и за кратко време сломява съпротивата им. Изпратената от цар Хумпаникаш в помощ на Вавилон еламска армия не успява да осъществи предназначението си – тя е пресрещната и разгромена от асирийските войски в близост до гр. Дер.

Войната се води с пълна сила и на „тихия фронт“ – асирийската тайна служба организира преврат в Елам, сваля цар Хумпаникаш и поставя на трона племенника му Тамариту II. Последният обаче се обръща срещу своите асирийски покровители и в 649 г. пр. Хр. нахлува във Вавилония. И този път положението е спасено от асирийската секретна служба – агентите ѝ организират нов преврат в Елам. Метежът против Тамариту ІІ е оглавен от офицера Индабигаш, който не принадлежи към елемския елит. Разбитият Тамариту, заедно с братята си, роднините и някои приближени бяга по море, но са принудени отново да слязат  на брега и след дълго скитане, изтощени от глад, са заловени от патрул на Бел-ибни. Той ги изпраща в Ниневия, където се разиграва следната сцена, описана в аналите на Ашурбанипал:

„Тамариту, неговите братя, неговото семейство, семена от неговия бащин дом, заедно с 85 князе, свои съратници, избягали от Индабигаш. Оголели, след скиталчество, се явиха в Ниневия. Таммариту облиза нозете на моята царственост и докосна земята с брадата си. Той зае място сред колелата на моята колесница, зачисли себе си в изпълнение на робска служба за мен. По волята на бог Ашур и богиня Ищар, той умоляваше Мое Величество да извърши съд над него, да му даде своята милост. Той стоеше пред мен и славеше доблестта на моите могъщи богове, които ми се притекоха на помощ.

Аз – Ашурбанипал, с широко сърце, не помнещ зло, прощаващ греховете, оказах милост на Тамариту и го настаних него самия, заедно със семената от бащиния му дом, в моя дворец.”

С Индабигаш асирийците сключват примирие и еламското царство излиза от войната. Започва мъчителната агония на въстанието. Асирийската армия плътно е затворила обръча около Вавилон и в продължение на 2 години градът е откъснат от света. Там положението е отчайващо – в града цари жесток глад, има прояви на канибализъм, защитниците са крайно изтощени и напълно деморализирани.

И в 648 г., въстаниците, осъзнали цялата безнадеждност на съпротивата, се предават на милостта на обсадната имперска армия. Шамаш-шум-укин, страхувайки се да попадне жив в плен, подпалва двореца си и се хвърля в огъня заедно с цялото си семейство. Въпреки това, Ашурбанипал се разпорежда брат му и снаха му да бъдат погребани с всички почести, както повелява традицията. Затова пък над останалите бунтовници, предимно вавилонски аристократи, е устроен кървав терор. Повечето от тях са  издирени, заловени и екзекутирани, а труповете им съсечени и „хвърлени  на кучетата, свинете, вълците, лешоядите, птиците небесни и рибите в дълбоките води”.

До края на годината цяла Вавилония и съседните арамейски царства са усмирени. Халдейските държавици са ликвидирани и са включени в състава на империята като обикновени провинции. Ашурбанипал се провъзгласява за цар на Вавилония, но скоро след това на нейния трон поставя някой си Кандалану, за когото не разполагаме с никакви сведения.

Същевременно Елам продължава с двойствената си политика към Асирия - цар Индабигаш стои настрана от военните действия, но предоставя убежище на вавилонски бунтовници. На искането на Ашурбанипал за незабавното им предаване, еламският цар отговаря с отказ. Империята решава веднъж завинаги да се разправи с непокорната страна и армиите ѝ връхлитат върху еламското царство. В периода 642 – 639 г. пр. Хр. асирийските войски превръщат  Елам в пустиня. Страната е плячкосана, столицата Суза и останалите градове са сринати, храмовете – осквернени. Огромна част от населението, заедно с добитъка е депортирано. Не му стига на асирийския цар разправата с живите, та височайшия му гняв се стоварва и над  мъртвите. По негова заповед гробниците на еламските царе са отворени, за да се скитат призраците им без покой, гладни и жадни, лишени от храната и напитките, поставяни над надгробните им плочи. Царското семейство и висшите сановници са отведени в Асирия, като някои от тях са включени в състава на имперската администрация и армия.

Самият Ашурбанипал съобщава за извършеното в Елам: „Подир мен нивите вече не са огласяни от човешки глас, от копитата на добитъка и от овцете, от веселите възгласи на селяните, прибиращи реколтата – превърнах ги в пустош, дом на дивите магарета, газелите и какви ли не други диви зверове”.

Не са забравени и арабите. В 641 г. пр. Хр. изпратените срещу тях наказателни отряди извършват изключително труден преход през пустинята, атакуват племената им, залавят техните шейхове, и ги докарват в Ниневия, където са оковани в кучешки колиби.

Разправата с арабите е последният акт от драмата, продължила близо десетилетие. Империята е извоювала съкрушителна победа над враговете си, те са усмирени и унизени, изменниците са сурово наказани, мирът и порядъкът са възстановени. Асирийският властелин устройва потресаващ спектакъл за пленените врагове. На триумфалната процесия в Ниневия, под акламациите на народа, царят изминава пътя от двореца до главния храм на колесница, в която вместо коне, са впрегнати четирима царе – еламските Тамариту, Хумпанхалташ и Пае и арабският шейх Уайте. В шествието върви и Набу-ката-цабат, близък сподвижник на Шамаш-шум-укин, а на гърдите му виси осолената глава на Набу-бел-Шумат – един от водачите на халдейските бунтовници.

Светът прекланя глава пред Ашурбанипал. Могъществото на Асирия е в своя зенит. Изглежда, че няма сила, способна да противостои на несъкрушимите ѝ полкове. Но всъщност, това е само една илюзия. Този триумф ще се окаже последният в историята на Асирийската империя.

Както вече видяхме, жестокостите и терорът, съпровождащи военните акции на асирийската армия, са покъртителни. А тази свирепа разправа над победените се извършва в повечето случаи по заповед на царя. И тук изниква въпросът, как така Ашурбанипал, този интелигентен, образован, мъдър монарх е способен на подобни злодейства? Отмъстителност? Кръвожадност? В продължение на хилядолетия последният велик асирийски цар е отъждествяван с образа на жестокия, обкръжен от невиждан разкош и потънал в отвратителни пороци източен тиранин Сарданапал. Под това име той е известен на гърците – а от тях и на цялото човечество. От средата на ХIХ в. обаче, когато модерната археология започва своята работа и на бял свят се появяват отдавна забравените асирийски градове, до днес са открити изобилни материали, които разбиват мита за „кръвожадността“ на асирийските царе. Всъщност, бруталната политика, провеждана така методично от Асирия спрямо враговете ѝ, не се дължи на жестоката природа, несправедливо приписвана на нейните царе, а се корени другаде…

В XIV в. пр. Хр. малката търговска конфедерация Ашур, която дотогава попада под властта на една или друга велика сила, извоюва своята независимост и тръгва по пътя на политическия и военен възход. Започва масирана асирийска експанзия, която превръща конфедерацията във военна монархия – страховитата империя, на която ще бъде съдено да играе ролята на световен лидер цели 700 години. С раждането на асирийския империализъм се появява и първата в историята на човечеството теория за всемирната монархия. За асирийците империята е отражение на Божието царство на земята. Монархът е пълномощник на върховния бог Ашур, негов жрец, призван да изпълнява волята му и да налага неговата власт.¹³ Всички народи са длъжни да му се подчиняват под заплахата от пълно унищожение. Бунтовете, непокорството са смятани не за измяна към владетеля или държавата, а като оскърбление към боговете, което представлявало най-страшното престъпление. За виновните имало само едно наказание – смърт, и то се прилагало безкомпромисно и безмилостно, екзекуцията трябвало да послужи и като назидание за останалите. Оставени без възмездие, тези прегрешения могат да предизвикат божествения гняв, който ще се стовари върху човечеството във вид на различни катаклизми – суша, бури, наводнения, земетресения, епидемии. Придобили характера на мъст, тези екзекуции представляват особен, зловещ ритуал, при който хората са изпращани на оня свят след изтънчени мъчения – одирани живи, набивани на кол, осакатявани – изтезания, описани така старателно в аналите на асирийските царе. Към нарушителите на имперския ред политиката на Асирия е почти неизменна, независимо дали на трона седи буйният Синахериб, благочестивият Асархадон или интелектуалецът Ашурбанипал. Трябва да подчертаем обаче, че тази свирепа разправа не е прилагана масово, а засяга твърде ограничен кръг от хора, обикновено принадлежащи към елита - т. е. главните виновници. Но, свидетели сме също така, и на честа проява на великодушие от страна на асирийците. Това е продиктувано не толкова от хуманност, колкото в името на държавния интерес и съобразяване с конкретната политическа обстановка  – видяхме го вече в случая с номарха Нехо и с царя на средиземноморския град Тир.

Ашурбанипал не оглавява лично военните кампании като своите предшественици. Той е кабинетен монарх. Походите са поверени на опитни генерали, чиито действия царят направлява чрез писма и заповеди, разпращани по куриери. Това го освобождава от преки ангажименти във военните действия и му дава възможност да насочи вниманието си към вътрешните дела на империята, където владетелят се изявява като способен държавник и администратор. Ашурбанипал се прославя и като голям строител. По негово нареждане се реставрират стари и се изграждат нови храмове в редица градове на империята, сред които Вавилон, Борсипа, Калху, Урук, Харан и др. Строят се административни сгради, великолепни дворци, прокарват се пътища, изграждат се паркове, благоустрояват се градове… Столицата Ниневия, издигната от Синахериб като един от най-големите и бляскави световни центрове,  сега е превърната от неговия внук в още по-внушителен град. Ашурбанипал престроява основно дворцовия комплекс на своя дядо, като разрушава част от постройките и ги заменя с нови, много по-обширни и великолепни здания. Огромният комплекс се издига на кирпичен фундамент, висок тридесет метра и с площ от няколко десетки хектара. Около него се намира парк, засаден с най-различни растения, овощни и декоративни дървета, напоявани чрез изкуствени канали. Самият дворец, символ на безмерното могъщество на асирийските властелини, наброява над 80 големи зали и стаи, украсени с барелефи, изобразяващи бойните победи на асирийските царе. На вратите му като безмълвна стража стоят Шеду – крилатите бикове с човешка глава, духове – покровители на хората. Тези фантастични каменни исполини притежавали необикновени свойства, придадени им изкусно от древните майстори – ваятели. Посетителят имал чувството, че фигурата на Шеду не го изпуска от очи… Зашеметяващият ефект е подсилван чрез петия ходещ крак, създавайки илюзията за движение. Можем да си представим какво въздействие е имало това върху суеверния древен човек!

Още по-величествен е построеният от Ашурбанипал Северен дворец. Всяка една от залите му представлява отделна галерия, където скулптурни шедьоври представят определени събития -  походите на Запад, победите над Елам. Редица барелефи са посветени на ловните приключения на царя, а множество други изобразяват сцени от дворцовия живот. Част от барелефите, най-вече тези с ловните сцени, придават един завършен физически портрет на знаменития монарх. Ашурбанипал излъчва физическа сила и красота, притежава добро телосложение, широко лице, открит и неустрашим поглед, дълги и къдрави коси и брада. Виждаме го като ловък ездач и страстен ловец,  пронизващ със стрелите си лъвове и диви бикове. Повелителят на най-могъщата империя в древността е човек с разностранни интереси. Образованието, което получава, го превръща в тънък ценител на науката и изкуствата. Владее няколко езика, преписва и превежда древни текстове, самият той пише съчинения. Същевременно е сластолюбив, обича разкоша, често прекарва времето си сред пирове и забавления.

Интелектуалната страст на Ашурбанипал стои в основата на амбициозното му решение да създаде централна имперска библиотека, хранилище на цялото научно и литературно богатство на древността. По нареждане на монарха към всички краища и градове на империята потеглят цели армии от писари и учени хора със задачата да издирват текстове и документи и старателно да ги преписват. Те търсят навсякъде –  из общински, държавни, храмови архиви, малки местни библиотеки, дори сред частни лица. Със специален царски едикт големите храмове са задължени да направят копия на своите архиви и да ги изпратят в Ниневия.

Голям е и „приносът“ на Вавилон за имперската библиотека. След потушаването на бунта на царския брат и вавилонски цар Шамаш-шум-укин, за попълнение на нейните фондове потеглят конфискувани от асирийските чиновници архиви на цели местни библиотеки, както и „доброволни“ дарения от вавилонски аристократи. До нас е достигнал инвентарен списък на ок. 2300 произведения, иззети от 23 дворцови, храмови и частни библиотеки във Вавилон.

За библиотеката са отредени залите на втория етаж на Северния дворец. Там многобройни екипи от библиотекари започват тежка и отговорна работа по систематизиране, каталогизиране и изследване на колосалния писмен  масив. А той обхваща творби от всички сфери на човешкото познание от времето на Шумер до епохата на Ашурбанипал - медицински текстове, астрономически, математически и исторически трудове, религиозни и философски съчинения, записи на магически ритуали и пророчества, молитви, военни и политически трактати, наръчници за обучение на писари, хроники, списъци на царе. Голямо е разнообразието от литературно творчество - митове, легенди, поеми, епоси, притчи, химни, песни, поучения, поговорки, анекдоти… Събрани са и многобройни административни документи, кодекси, закони, актове на държавната власт, писма, договори.

Част от текстовете са изписани на асирийски и вавилонски диалект на акадския език, голямо е и  наличието на таблички с шумерски клинопис. На последните писарите правят преводи на акадски, придружени със съответните речници и коментари. Всеки един от текстовете е копиран в няколко екземпляра.

В Библиотеката е въведен строг ред. Огромният архив е разпределен по отдели. Съставен е каталог, в който са указани заглавията на произведенията, местонахождението, разделът, дори броя на редовете в табличките. Те се съхраняват на стелажи, и са тематично подредени. На стелажите е прикрепен глинен „етикет“ с информация към кой дял от науката принадлежи съответната група творби. Табличките са номерирани, като на всяка една е изписвано и заглавието на произведението. Най – отгоре е поставен знакът за принадлежността им към царската библиотека, своеобразен екслибрис, със следния текст: „Екал Ашурбанапла, шар Кишати, шар мат Ашур“ (Дворец на Ашурбанипал, цар на вселената, цар на страната Асирия), а най-долу - надписът „кима лабиришу шатирма бари“ (преписано от стари източници и сверено). На копията са добавени и заглавията на оригиналите, от които са преписани.

По всяка вероятност Библиотеката на Ашурбанипал е била обществено достъпна. Можем да съдим за това по следния царски надпис:

„…Ашурбанипал, цар на света, цар на Асирия, на който бог Набу¹⁴ и богиня Тазмита¹⁵ дадоха уши да чуе, и отвориха очите да види кое представлява същността на управлението.  Това е клинообразното писмо, проявление на бог Набу, бога  на висшата мисия. Аз него го изписах на таблички, прономеровах ги, приведох ги в порядък и ги поместих в своя дворец за поучение на моите поданици“.

Последните  години от управлението на Ашурбанипал не са ни добре известни. Царските анали обхващат периода само до 639 г. пр. Хр., а както знаем от археологически паметници, той царува до 627 г. пр. Хр. За този 12 годишен период разполагаме с откъслечна информация от разнородни източници – кореспонденция, търговски регистри, обръщения към богове и др., чрез която добиваме що-годе представа за положението в Асирия. А то е твърде тревожно.  Самите анали на Ашурбанипал подсказват за започналия упадък на империята и безпокойството на царя за нейното състояние. След победоносните войни могъществото на Асирия изглеждало безмерно. В действителност обаче, тя се намира в крайна степен на изтощение и тази мощ се оказва привидна. Стремежът на асирийските властелини да „обхванат необятното“, в крайна сметка води до изчерпване на ресурсите на страната. През петдесетте години на века, когато асирийските сили са хвърлени срещу Елам и халдеите, западните провинции са оставени на произвола на съдбата. Египет извоюва свободата си, последва го Лидия, а асирийците не разполагат с достатъчно сили отново да ги покорят. Победата над Вавилония и Елам е съкрушителна, но на каква цена! За унищожаването на Елам империята провежда пет военни кампании, които поглъщат огромни човешки и материални ресурси. Нейната, доскоро мощна опора – армията, е разнебитена и деморализирана, а Ашурбанипал е принуден да попълва оределите ѝ редици с пленени еламци, вавилонци, халдеи, арамеи… В това състояние, каква надеждна опора може да бъде тя?

През 30-те години на VII в. пр. Хр. походите на асирийската армия приключват. Асирия преминава в отбрана. Настъпателната ѝ мощ е напълно изчерпана. А империята е ненавиждана от всички. Тя се намира в един постоянен, опасен обръч от ненавист и омраза. Съседите на Асирия и васалите ѝ постоянно плетат интриги срещу нея, търсят възможности за обединение и отпор срещу нейния експанзионизъм. Асирия е принудена да проявява изключителна бдителност за да предотвратява подобни съюзи. Въпреки това обаче често възникват коалиции, избухват бунтове, съседните страни многократно предприемат враждебни действия, с които асирийската армия е принудена непрекъснато да се справя. И ако тези коалиции не успяват в борбата си срещу империята, то това се дължи на мудността на едни или прибързаността на други или на нерешителността и страха на трети. Властта ѝ се крепи единствено на силата на оръжието и страха. Именно този страх, налаган брутално от времето на Ашурназирпал II¹⁶ насам – близо 200 години, държи в подчинение народите. Асирийците така и не успяват да превърнат покорените народи в строители на империята, както по-късно това правят перси, римляни, византийци. Тя е военна монархия, създадена с меч и поддържана с меч. Завладените огромни територии освен, че носят богатства, се оказват и проклятие за Асирия. Тя разполага с твърде малобройно население за да ги отбранява. Поради тази причина, асирийската армия е принудена да извършва безкрайни преходи за да потушава бунтове в единия или другия край на империята, да отбива нашествия на номадски племена, и същевременно да провежда завоевателни кампании. Съвсем закономерно, това води до пълно изтощаване на асирийските военни сили. При създалото се положение един мощен, масиран удар отвън би означавал гибел за империята. И той не закъснява.

Вътрешното положение на Асирия също е незавидно. Появяват се разногласия сред асирийското общество, пламват междуособици. Империята започва да се разпада пред очите на Ашурбанипал. Но старият цар вече няма нито сили, нито желание за борба. В заника на живота си той е принуден да види пълния крах на делото му като държавник. Тревогата и отчаянието му се виждат от следните редове:

„На боговете и хората, аз правех добро. Защо болка, сърдечна скръб, бедствие и погибел ме съпътстват? Не свършва войната в страната, в моя дом – раздор. Смут и злословие постоянно се опълчват срещу мен. Лошо настроение, телесни болести ме налегнаха. Сред стенания прекарвам дните си. В деня на бога на града, в деня на празника, аз бях разстроен. Трябва да свърши с мен смъртта. Аз съм съсипан. В скръб и вопли аз плача ден и нощ. Въздишам – боже, дай това на нечестивите! Да видя твоята светлина! Докато умра, направи това за мен! Аз наподобих по благочестие бога и богинята!”

През май 627 г. пр. Хр. Ашурбанипал склапя очи.

За Асирия настъпват страшни дни. Покорените народи и съседите ѝ се вдигат срещу нея. Само 22 години след смъртта на великия цар, най-могъщата империя на древността ще изчезне от лицето на земята….

 

***

През пролетта на 612 г. пр. Хр., обединените армии на Вавилония, Мидия и уманмандите¹⁷ потеглят срещу сърцето на Асирийската империя.

Могъщата Ниневия представлява огромен град – разпрострял се на площ ок. 730 хектара, в него живеят над  двеста хиляди души.  Защитен е от сложна отбранителна система, чийто периметър достига 12 километра. Отбраната на града е поверена на многочислен гарнизон от изпитани бойци, представляващ главните сили на асирийската армия.

Отлично укрепена и снабдена с достатъчно припаси за дълга обсада, гордата имперска столица очаква появяването на нашествениците.

Не след дълго настъпва неизбежният сблъсък. В началото на юни 612 г. пр. Хр. равнините около Ниневия се изпълват с неизброимите пълчища на агресора. Всред грохота на многохилядната конница, дивите викове на варварите, заплашителния тътен на придвижващите се обсадни машини и екота от марша на вавилонската и мидийската пехота е сключен смъртоносният обръч на обсадата.

Планът на съюзниците предвижда щурм на североизточния край на града, който се оказва най-уязвим. С яростни атаки обсадните войски успяват да завземат предните укрепления и да овладеят каналите, по които водите на р. Хуцур запълват крепостния ров. Ровът е пресушен, като същевременно е запълнен от отломките на предния вал при разрушаването му. Това позволява на нападателите да приближат плътно до първия крепостен пояс и да разположат тараните до стената.

Съюзниците започват ожесточени атаки срещу стените на крепостта. Щурмовите стълби се поставят с трескава прибързаност, войниците с безумна смелост се изкачват по тях под дъжд от стрели, камъни и вряща смола. Обсадните машини  започват своята зловеща работа... Всички атаки на обсадителите се разбиват в отчаяната храброст на столичния гарнизон. Асирийците струпват значителни сили в района на застрашения участък. Срещайки упорита съпротива, устремът на обсадните войски постепенно отслабва. Обсадата се затяга. Надеждата на съюзниците за бърз успех e провалена. Всеки техен пристъп завършва с тежки поражения.

Три месеца продължават безуспешните атаки, докато накрая вавилонският цар Набопаласар¹⁸ и царят на Мидия Киаксар¹⁹ прибягват до помощта на река Тигър.  Според древното поверие „Никой неприятел не ще може да вземе с пристъп града, ако преди това реката не стане враг на града”. А реката винаги е била негов приятел. Този път обаче тя става четвъртия съюзник на вавилонци и мидийци. Отвличайки вниманието на асирийците към североизточния сектор на крепостта, те успяват да отклонят течението на Тигър и насочват мощта на водите му към крепостта. Водната стихия пробива стената и нахлува в града. През широкия пробив, след водата влизат и обсадните войски. Сбъдва се древното пророчество.

По улиците на града започват ожесточени боеве. Асирийците се сражават храбро, но силите са неравни. Набраната векове наред омраза от бившите васали към империята, споменът за извършените насилия от асирийците, озлоблението и ненавистта към великолепният град, олицетворяващ мощта на Асирия, жаждата за плячка - всичко това се излива в една кървава вакханлия, при която за никого няма пощада. Ужасяваща разправа! Съюзниците избиват населението наред - мъже, жени, деца, старци. Озверелите победители хващат младенците за краката и разбиват главичките им в стените на сградите. Гордите асирийски велможи, оковани във вериги, мълчаливо очакват своята съдба. Цар Син-шарри-ишкун, решен да не попадне в плен, подпалва двореца и се хвърля в огъня. Дни наред градът е подложен на разюздано плячкосване. След това, по заповед на Набопаласар и Киаксар, е сравнен със земята. Ниневия загива. Прахът на забравата покрива мястото, където някога величаво се издига най-красивият град на земята. За да бъде изметен 2500 години по-късно и пред смаяните очи на света да се разкрие блясъкът на героично загиналата Асирийска империя.

 

***

През първата половина на XIX в., в земите на дн. Ирак, който тогава се намира в състава на Османската империя, се появяват хората, на които ще бъде съдено да извадят на бял свят отдавна забравените асирийски градове. Това са англичаните Клод Джеймз Рич – генерален консул в Багдад, начетен и блестящо образован, увличащ се страстно по източните култури; Остин Хенри Леърд – който, отправил се на пътешествие към о. Цейлон,  решава да мине през териториите на Османската империя и да види с очите си местата където са възникнали древните цивилизации, разпалвали години наред въображението му; французинът Емил Бота – консул в гр. Мосул, който преди това е поел ангажимент пред научния секретар на Азиатското дружество в Париж, ако има време и възможности да проучи къде се е намирала легендарната Ниневия. И на тримата се удава да направят невероятни открития и да разкрият на света древната асирийска цивилизация…

Клод Джеймз Рич с пълно основание може да се счита за основоположник на асирологията. Посещава и изследва руините на Вавилон, хълмовете Куюнджик и Нимруд в близост до гр. Мосул. След разкопките на Вавилон и публикуването на трудовете, свързани с тях (1812) и (1818), през 1820 г. Рич решава да започне разкопки на Куюнджик. За съжаление холерата му попречва на замисленото дело.

То е подето от Емил Бота през 1842 г., който започва разкопки на хълма, но след продължителен къртовски труд работниците не откривали нищо съществено – само разхвърляни глинени плочки. Неуспехите го принуждават да изостави работата на Куюнджик и да насочи вниманието си към гр. Хорсабад, където, по твърденията на местните хора, се намирали множество разхвърляни глинени плочки. Там разкопките бързо се увенчават с успех – открита е резиденцията на Саргон II – Дур Шарукин.

Провокиран от откритието на Бота, Леърд твърдо решава да остане в Ирак и да се заеме с търсенето на други асирийски градове.  През 1845 г., хълма Нимруд привлича вниманието на Леърд със странните легенди, разказвани от местните жители. Работата тук, също донася бързи резултати. Леърд открива древният Калху – столицата на основателя на Новоасирийската империя Ашурназирпал II.

Но мечтата на всички е да намерят митичната Ниневия.

Нейният откривател е Остин Хенри Леърд.

След като получава финансиране от Британския музей, Леърд започва разкопки на изоставения от Бота Куюнджик. След упорит труд, скоро идва и успехът. Под земните пластове на Куюнджик се оказва Ниневия! Новината разтърсва учените из целия свят.

Двестахилядната имперска столица обаче се оказва трудна работа. Тя е твърде голяма. Но именно тук са открити най – внушителните сгради, най-големите съкровища, произведения на изкуството, барелефи. Разкопана е голяма част от приказния дворец на Сенахериб – царят, който провъзгласява Ниневия за столица. Леърд успява да се натъкне и на част от библиотеката на Ашурбанипал. През 1851 г. обаче археологът преустановява работата, тъй като не може да издържа на горещия климат, и се завръща в Англия, където е посрещнат като национален герой.

Разкопките са продължени от неговия сътрудник Ормузд Расам – потомствен асириец.

Той е човекът, извадил на бял свят Библиотеката на Ашурбанипал. В пожара, който бушувал, когато Ниневия загивала под ударите на вавилонци, мидийци и скити, глинените таблички се изпекли, закалили се от високата температура и така успели да се съхранят в продължение на 25 века.

През 1854 г. намерените от Расам глинени таблички са старателно опаковани в сандъци и  изпратени в Лондон. Тридесет години по-късно те са описани в пет тома, известни като „Каталог на клинописните таблици от Куюнджикската колекция на Британския музей“.

Наследството на великия библиотекар днес е добре известно както на научните среди, така и на широката общественост. Освен сведенията, които ни дава за историята и културата на Древния Изток, ние сме запознати и с литературните шедьоври на древния творчески гений, сред които митът за Сътворението „Енума Елиш“ (Когато там горе), „Епос за Гилгамеш“, „Епос за Адапа“, „Атрахасис“.

 

¹Акад. „Ашур – родител на наследника“
²Син-аххе-ериба  (705 – 681 г. пр. Хр.)
³Цар Асархадон
⁴Асирийците са смятали Средиземно, Черно и Каспийско море за един воден басейн.
⁵Персийският залив
⁶Северен Египет, териториите по горното течение и делтата на р. Нил.
⁷Провинциален управител в древен Египет
⁸Номадски племена, обитаващи териториите на север от Черно море. През VIII в. пр. Хр. проникват в Задкавказието и извършват набези на територията на Урарту (дн. Армения). След като неколкократно разбиват урартските войски, ордите им навлизат в Мала Азия и завладяват редица области.
⁹Семитски племена, обитаващи Южна Месопотамия – долните течения на реките Тигър и Ефрат и бреговете на Персийския залив. През VIII – VII в. пр. Хр. водят борба с Асирия за надмощие над Вавилон. Халдеите са основатели на Нововавилонското царство, като с цар Набопаласар (626 – 605 г. пр.- Хр. ) поставят началото на Халдейската династия във Вавилония.
¹⁰Номадски, семитски племена, чиято прародина е Арабският полуостров. През XIV в. пр. Хр. проникват в Сирийската степ и към XII – XI в. пр. Хр. наводняват почти цяла Предна Азия. Арамеите проникват във Финикия, Палестина, Месопотамия. След X в. пр. Хр. арамеите постепенно преминават към уседнал начин на живот. Арамейският език, който спада към семитската група, оказва голямо влияние върху езика на редица азиатски народи. Към началото на новата ера, той станал разговорен в цяла Предна Азия. В Асирия арамейският език е признат за официален още през VIII в пр. Хр.
¹¹Богиня на плодородието и войната, тъждествена с богиня Ищар. Във Вавилон е почитана като богиня на съзвездие „Риби“.
¹²Висш военен чин в Асирийската империя, еквивалент на съвременната генералисимус. Туртану изпълнявал функциите и на пръв министър. По времето на Ашурбанипал били двама – „Туртану отдясно“ и „Туртану отляво“.
¹³Според асирийската политическа доктрина царят е този, от който зависи благоденствието на страната, изпълнявайки божиите наставления. Негов дълг е да унищожава силите на хаоса и да бди над асирийския политически ред, който непрекъснато е заплашван от външни врагове.
Войната е представяна като изпълнение на божия заповед, никога като агресия.
¹⁴Бог на мъдростта, син на върховния бог във вавилонския пантеон Мардук.
¹⁵Богиня на науката.
¹⁶Ашурназирпал II (883-859 г. пр. Хр.) полага основите на Новоасирийската империя. Известен е с жестоката си разправа с покорените.
¹⁷Вавилонското наименование на северните номади, сред които са и скитските племена.
¹⁸626 – 605 г.пр. Хр.
¹⁹625 – 585 г.пр. Хр.

 

Библиография:

Алаев Л. Б. и колектив, История Востока. В 6 томах. Том I. Восток в древности. – Москва: Институт Востоковедения РАН, 2002-2008
Белявский, В. А, Вавилон легендарный и Вавилон исторический, М. 1971
Gerardi, P., Assurbanipal's Elamite Campaigns: A Literary and Political, University of Pennsylvania, 1987
Гласнер, Ж. Ж., Месопотамия, С., 2008
Из анналов Ашшурбанипала, царя Ассирии – перев. И. М. Дьяконова, Хрестоматия по истории древнего мира под ред. В. В. Струве, Том I. Древний Восток,  М., 1950
Липин, Л., Белов, А., Глиняные книги, Л., 1956
Матвеев, К. П., Сазонов, А. А., Когда заговорила клинопись, М., 1979
Мочалов, М. Ю., Древняя Ассирия, М., 2014
Piepkorn, A. C., Historical Prism Inscriptions of Ashurbanipal, Editions E, B1-5 and K, The Oriental Institute of The University of Chicago, Assyriological Studies, No 5, 1933
Сагс, Х., Величието на Вавилон, С., 1998
Саггс, Х., Вавилон и Ассирия. Быт, религия, культура. М., 2004
Садаев, Д. Ч., История древней Ассирии, М., 1979
Smith, G., History of Ashurbanipal. Translated from the Cuneiform Inscriptions., London, 1871
Тураев Б. А., История древнего Востока. Том 2, под редакцией Струве В.В. и Снегирева И. Л. - Л, 1935
Якобсон В.А. Новоассирийская держава. История Древнего мира. Расцвет Древних обществ., М., 1983